вторник, 28 декември 2010 г.

Революция в КАТ

В нашата страна понякога се случват и хубави неща, за които си струва да се говори и все повече хора да разбират за тях. 

Има два начина да си свършите работата в КАТ:

Единият е да си вземете един ден отпуск, суха храна и дебела книга и да се приготвите за няколкочасово чакане в не много голяма стая, където компания ще ви правят още между 50 и 200 човека. Обстановката е уютна, не е студено, но от друга страна атмосферата е изнервена и цари хаос - повечето хора се лутат насам-натам чудейки се какво да правят. Много често системата за даване на номерца блокира - човекът, който стои до нея (машинката) спокойно обяснява, че всъщност не се знае кога ще проработи отново. От време на време се чуват викове и скандали между изнервени шофьори и също толкова изнервените служители на КАТ.

Вторият начин е много по-интелигентен и е направо чудо, че работи в страната ни. Още по-странното е, че почти никой не го ползва. Преди известно време на няколко човека им писнало да преживяват гореописания ужас и създали заедно с КАТ онлайн платформа, където всеки гражданин може да си запази ден и час и да си свърши работата бързо - буквално за няколко минути. Сайтът е https://www.i-kat.org/ - той наистина работи и върши чудеса: отнема около 10 минути на човек да си свърши работата, за която е дошъл. Опашки няма - системата не допуска да направите резервация, ако някой друг вече си е избрал искания от вас ден и час. В сайтът също така може да се следят и електронните табла с поредните номера и така всеки да вижда кога идва неговия ред. 

Инициативата е похвална. И на фона на новината, че личните карти на 2 млн. души изтичат  през 2011 г., не е лошо МВР да се замисли дали не трябва да приложи подобна онлайн система и в техните подразделения, където също има огромни опашки.


понеделник, 27 декември 2010 г.

Експорт и туризъм - тайната на растежа ни през 2010

Все още не са излезли данните за БВП за четвъртото тримесечие на тази година, но на фона на последните данни от НСИ (основно за износа) можем да бъдем оптимисти, че страната ни ще завърши годината с растеж.

Основната причина за растежа е износът на стоки и услуги. Като цяло износът бележеше постоянен ръст последните 10 месец на годината. Последните данни на НСИ сочат, че за периода януари - октомври 2010 г. експортът е нараснал с близо 32% в сравнение със същия период миналата година. Дали ще продължи да расте вече зависи не толкова от външни фактори колкото от това дали българските фирми могат да поемат допълнителните поръчки и да подобрят производителността на труда си - казано по друг начин да се научат да прозивеждат не 5, а 8 шкафа за 1 ден. За съжаление по този показател сме все още на едно от последните места в Европа.

Освен износа се съживява и туризма. Като експортно ориентиран отрасъл той също бележеше ръст последните няколко месеца. По данни на НСИ през ноември чужденците посетили България са с 10% повече от тези година по-рано.

Вътрешното потребление (или това, което всеки от нас харчи) все още не може да се възстанови. Същата ситуация е и при инвестициите, които добиха дори отрицателна стойност поради обратно изтегляне на чужди капитали от страната.

Графиката по-долу показва прогнозите на Евростат за растежа на БВП в някои европейски страни през 2011 г. Както се вижда ситуацията в България е малко по-добра от средните нива в ЕС, но не трябва да забравяме, че все още сме най-бедните в Общността и ако искаме да настигнем бързо другите, трябва да растем по-бързо от тях.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Гарантиране на депозити до 196 000 лв.

От 1 януари 2011 г. всички депозити до 196 000 лв. ще бъдат гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В момента сумата е 100 000 лв. Причината за промяната е директива, която задължава всички страни-членки да уеднаквят законодателството си в тази сфера. Според справка на фонда до момента са гарантирани депозити за над 37 млрд. лв. в нашата страна. Поправката ще обхване още близо 19 000 депозита на стойност 2,43 милиарда лева. Какво означава това за обикновения гражданин:

- първо означава повече сигурност за вложителите. На практика рискът от неизплащане на вложените пари (при фалит на банка например) изчезва. Инвестицията (до 196 000 лв.) може да се разглежда като 100% сигурна. Това може да стимулира гражданите да спестяват повече в банки и не толкова в други видове продукти като пенсионни фондове, взаимни фондове и др.

- фондът има няколко източници на финансиране, но основно се захранва от първоначална вноска от всяка лицензирана банка плюс годишна премийна такава в размер на 0,5% от общия размер на влоговата база. Участавайки в фонда, банките имат (донякъде) стимул да не злоупотребяват с доверието на държавата да гарантира всички депозити до определена сума. Гарантирането на депозитите обаче може да заслепи банките, които да започнат да играят по рисково с нашите пари - така и така те са гарантирани от държавата и при грешен ход на банката ще бъдат възстановени. Това всъщност е най-лошото последствие от този вид гаранция. Добро решение на този проблем е банките да правят не еднакви пропорционални вноски като е сега, а различни такива според риска, който поемат. Така консервативните банки няма да бъдат "наказвани" с една и съща вноска наравно с по-рисковите играчи.  Такава система с различни вноски, базирани на риска има в Германия, Франция, Италия и др.

- тъй като активите във фонда не са много, а и част от тях не са толкова ликвидни, при фалит на банка ще започне тяхното разпродаване за набиране на средства в лева. Държавата няма да има никакъв интерес от подобно стечение на обстоятелствата, което означава, че тя ще направи всичко възможно да няма фалити на банкови институции. Което също може да подейства измамно за някои банки, които да поемат излишен и необоснова риск.

Заключението, което трябва да направим е:  не трябва да се забравя, че рискът винаги си има цена, която в крайна сметка някой плаща. Въпросът е кой...


петък, 17 декември 2010 г.

Един позабравен рекорд на Унгария

Знаете ли коя страна държи световния рекорд по най-висока инфлация? Не, не е Зимбабве, където вярно -  местната валута беше толкова обезценена, че на практика алтернативната й стойност беше по-голяма от покупателната такава (примерно да се използва за салфетка вместо за разплащателно средство).

Рекордът се държи от Унгария, която през 1945-46 г. преживява най-тежката хиперинфлация в световен мащаб, достигаща на моменти 207%  за 1 ден. След втората световна война икономиката на страната е разорена, държавата разграбена и правителството трябва да плати огромни репарации. Започва масово печатане на пари. В продължение на една година цените на стоките се удвояват на всеки 4 дни. В най-тежкия месец това се случва два пъти дневно. Населението е принудено да борави с милиони и милиарди пенгьо - паричната единица по това време. Бартерните сделки се възраждат и намират масово приложение. За да се опише ръста на цените от първия месец до последния на този умопомрачителен период за унгарската икономика, ще ни е нужен коефициент - число с 29 нули. На 1 август страната изоставя паричната си единица и въвежда форинта, като го фиксира за златния стандарт.

В едно образователно филмче за хиперинфлацията в Унгария, авторът заявява зрителите да бъдат спокойни - тази грешка няма как да се повтори в наши дни, защото централната банка на страната е независима от правителството, т.е. директна заповед за печатане на повече пари от управляващите няма как да бъде изпълнена току-така.

Всичко това звучи добре, но последните няколко месеца ставаме свидетели именно на национализация и опит на управляващите за подчиняване на централната банка в страната. Към това може да прибавим и премахване на  фискалния съвет, който играе ролята на независим орган при определяне на бюджета на правителството. 

Унгария поема председателското място на ЕС през първата половина на 2011 г. Дано не забрави грешките от миналото си и бързо да размисли и отмени взетите решения. 




четвъртък, 16 декември 2010 г.

Образователни игри и филмчета


В сайта на европейската централна банка (ЕЦБ) вече могат да бъдат намерени 2 образователни игри плюс филмчета на тема икономика и инфлация. Economia и Inflation island могат да бъдат играни на всички 22 официални езика на Общността (включително и български) и предлагат интерактивност, тестове и образователни клипчета.

Снимка: http://www.ecb.int


събота, 11 декември 2010 г.

Too big to save

Финансови кризи могат да бъдат породени от различни причини. Изправената пред фалит Гърция беше доведена до това състояние от неблагоразумното харчене и задлъжняване на правителството. Дефицитът и външният дълг на страната стигнаха космически размери и ЕС и МВФ трябваше да спасяват южните ни съседи. 

В Ирландия кризата не беше породена от задлъжняване на държавата. Там правителството не успя да приложи правилните регулатори и позволи на банковия сектор да се разрасне до огромните 872% от БВП-то на страната. Казано по друг начин банковата система (измерена по активи) там е 9 пъти по-голяма от икономиката на келтската държава. Изведнъж стана ясно, че положението може би отива на 'Too big to save' и ЕС веднага се намеси и почти насили Ирландското правителство да поиска спасителен заем.

Таблицата по-горе показва големината на банките сравнени с годишното БВП на избрани страни. 

Данните са от http://www.marginalrevolution.com


понеделник, 6 декември 2010 г.

Унгарски неволи - 2 част

Унгарското правителство продължава да въвежда мерки, които будят само недоумение сред анализаторите. Днес (очаквано) стана ясно, че агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижава рейтинга на страната до най-ниското си инвестиционно ниво - Baa3, а перспективата е определена като негативна. Как се стига до такъв рейтинг:

- хроничен бюджетен дефицит - през последните 10 години бюджетът на Унгария винаги е на дефицит, като стойността му дори минава - 9% от БВП през 2006 г.

- висок публичен дълг - за последните 5 години държавният дълг на Унгария нараства от 60% от БВП до сегашните близо 80% от БВП. Доверието в страната е ниско, което прави достъпа до евтино кредитиране много трудно.

- страната изпада в тежка криза и сключва споразумение с МВФ за заем от 25,1 милиарда долара. Изненадващо тази година управляващата партия заявява, че едностранно прекратява условията на заема и отказва да ползва парите на МВФ. Решението разклаща доверието в страната. Правителството заявява, че може само да се спрви с кризата и не може повече да спазва тежките изисквания и ограничения на международната институция.

- за да стабилизира бюджета, правителството трябва да избере един от двата подхода - или да ограничи разходите или да вдигне някои данъци. Избира второто - въвежда данък върху финансовите институции, вдига ДДС и др.

- изненадващо национализира всички частни пенсионни фондове - гражданите са задължени да прехвърлят парите си на държавата, която иска да покрие своя дефицит със спестяванията на хората. Който не прехвърли парите си, губи правото на държавна пенсия. ЕС реагира и порицава действието на правителството, но без резултат. 

- за да прокара своите решения, правителството премахна правото на Конституционния съд в страната да се произнася по въпроси отнасящи се до данъците в страната. Нещо повече, в момента се търси начин как Фискалния съвет в страната да бъде премахнат. Фискалният съвет е независим орган, нещо като Централна банка. Съветът няма политически функции и не се меси в решенията на правителството. Ролята му е да оценява политическите решения и да анализира как те биха повлияли на обществото и бюджета в краткосрочен и дългосрочен план. Подобна стъпка за стабилизиране на бюджета е била предприемана единствено от Венецуела и добре познатия Уго Чавез.

- правителството вече говори за по-висока инфлация от предвидената през 2011 г., което от своя страна означава по-свободна монетарна политика. Това би довело до по-бързо обезценяване на форинта. Спорен е ефектът от това действие - експортът на страната би се повишил, но от друга страна (масовите) заеми в евро и швейцарски франкове ще бъдат по-трудно платими. 


петък, 3 декември 2010 г.

Дали спасителният фонд ще спаси Европа

Дейността на рейтинговите агенции винаги е била интересна и до някъде спорна. Властта им е огромна - оценката, която дават може да предизвика масово купуване или продаване на дадени ценни книги, което от своя страна да доведе до огромни печалби или обратното - криза близка до фалит. Нека  припомним, че именно тези агенции оцениха като супер безрискови секюритизираните финансови активи на банките в САЩ: или казано по друг начин, рисковите заеми, които американските банки раздаваха наляво и надясно бяха обособени в отделни пакети и продадени на други компании. Тези пакети бяха оценени с най-високия възможен рейтинг, а всъщност съдържанието(стойността) вътре беше намаляла наполовина още при продажбата им. Не напразно работата на рейтинговите агенции беше поставена под въпрос и европейските лидери започнаха дори да мислят за създаване на европейска (нещо като държавна) рейтингова агенция.

Дали не наблюдаваме и днес подобен процес на грешно оценен риск? Европейският фонд за финансова стабилност досега е получил одобрението на 14 от страните на Еврозоната. Само Белгия и Словения все още умуват дали да го подкрепят. Подкрепата се изразява в това, че страните - участници ще гарантират (до процента на своето участие) всички заеми, които фондът привлече от пазарите. Спасителния фонд е оценен с възможно най-добрия рейтинг от агенциите Moody's, Standard and Poor's и Fitch. Тоест това са възможно най - безрисковите финансови инструменти на пазара в момента - почти 100% сигурно е, че ако им дадеш пари назаем, Фондът ще ти върне парите. 

Ако се вгледаме обаче в същността на фонда, ще открием някои притеснителни факти. Засега той е празен - набирането на пари ще започне от следващия месец. Страните, които гарантират тези заеми са всъщност добре познатите ни Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Италия и др., които самите те имат трудности при набирането на финансов ресурс. Две от тях (Гърция и Ирландия) са реално ползватели на създадения фонд. Тоест когато утре инвеститорите започнат да инвестират пари във фонда, те реално ще ги влагат в ценните книжа на посочените страни. Трудно е да се прогнозира какви (реални) гаранции страните от периферията на Еврозоната могат да осигурят имайки предвид постоянните спекулации около тяхното финансово състояние. Също така гаранциите, които Испания и Португалия дават, могат да влошат още повече тяхното финансово положение, което да доведе до трудности при набирането на външни ресурси. В най-лошия случай тези страни също могат да се озоват на опашката пред спасителния фонд. 

Реалната гаранция на фонда отново се осъществява от страните с най-стабилна финансова политика -  основно това е Германия. Лошото е, че немците не могат (а и не искат) да гарантират всичките 440 милиарда евро - колкото е заложеният максимален капацитет на Фонда. 


сряда, 1 декември 2010 г.

Летище София и летище Виена - открийте разликите

Държавата не е добър мениджър и това се знае отдавна. Това всъщност не е учудващо или обидно. Просто основната функция на държавата не е да изгради стабилен бизнес, който да предлага по-добра услуга от конкурентите и в края на годината да излезе на печалба.  Държавата е добра (или поне на теория) в създаването на закони и осъществяването на контрол, в защита на правото и т.н. В този ред на мисли предоставянето на добра и конкурентна услуга, която да може да се самофинансира е по-добре да бъде изпълнявана от частна компания, чиято функция е именно такава.  

Каква е разликата между летище София и летището във Виена?  

По-лесно ще е да кажем какво е общото - и двете са най-големите летища в страни с почти едно и също население - 7,5 милиона души.

Летището край Виена е едно от първите приватизирани летища - от 1992 г. Управлява се от публичната компания Flughafen Wien AG. Летището е на печалба, стойността на акциите на компанията постоянно се покачва. Летището предлага всякакви възможни услуги - такива, че човек може спокойно да  живее на това място (включително и безплатен интернет). За 2009 г. над 18 млн. души са преминали през него.

Летището в България (терминал 2) е ново и функционира от 2006 г. Въпреки това то е празно, да не кажем пусто. Веднъж минал през митническата проверка, човек няма как да си купи вестник или списание, просто защото никой не продава (книжарницата беше принудена да затвори врати поради високия наем). Отворените търговски площи се броят на едната ръка. Аеропортът се управлява от държавната фирма Летище София ЕАД. Наемите на площите са твърде високи, няма условия за конкуренция – всичко това доведе до започване на наказателна процедура от ЕК срещу България именно заради злоупотреба с монопол. Въпреки това осезаемо подобрение няма. Решението е управлението да се даде на частен субект. Възможностите са много - концесия, договор за управление и т.н. Все пак 3 млн. души, които преминават през летището всяка година са добра предпоставка за успешен бизнес. 

Днес самият министър на финансите предложи летището да се даде на концесия – най-разумното решение на фона на всичко, което последните 4 години показват.     


петък, 26 ноември 2010 г.

За ролята на Европейския спасителен фонд

Европейският спасителен фонд взе много да се услажда на европейските лидери. Вече освен Ирландия, анализаторите посочиха Испания, Португали, а от днес вече и Белгия като бъдещите ползватели на нисколихвени заеми. Само че кацата с мед не е бездънна и някои се уплашиха, че скоро може да свърши. И предложиха да се увеличи фонда с още няколко милиарда. Всъщност лимитът от 750 млрд. евро може бързо да падне на 530 млрд. евро ако Испания и Португалия отидат от другата страна - тоест вместо да участват във фонда с ресурси започнат да вземат от него.

Тънката нишка във участието на фонда се крие в това, че реално държавите не отделят пари и не правят транзакции към него, а просто гарантират суми до определена стойност. Фондът от своя страна, на базата на тези гаранции, се обръща към пазарите и започва да набира средства. До тук нищо лошо - държавно-гарантирани средства се набират много лесно, но причиняват една огромна вреда - изкривяват пазара. Големите банки и правителства в ЕС сега са спокойни, че колкото и лоши заеми или решения да вземат - насреща е Фондът за спасение, който ще извади от кашата всеки поискал помощ. Нещо такова се получи в САЩ - държавата гарантира всички ипотечни кредити, което довлече сривът на имотния сектор. На 30 септември 2008 ирландското правителство гарантира всички депозити и кредити (задължения) на банките, което причини още по-големи вреди на банковия сектор в страната. Да те потупат по рамото, когато си сгрешил не е най-правилното решение.

На фона на всички тези полемики рационалното мислене на Германия отново излезе на преден план. Ангела Меркел се обяви твърдо против увеличаване бюджета на Спасителения фонд. Освен това страната подготвя и радикален закон, който ще урежда отношенията при фалит на банка в полза на данъкоплатците - или казанано с други думи част от загубите ще се поемат от кредиторите, а не както е сега - от данъците на гражданите. 

Иначе рискуваме всичко това да се превърне в порочен кръг, който да продължи безкрай.


сряда, 24 ноември 2010 г.

Скритите резерви на най-бедната страна в ЕС

.
Цялата статия може да прочетете на сайта на списание Мениджър тук.


.
.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Какво е общото между голф игрищата и кризата в Гърция

Едно скорошно проучване на Wall Street Journal (WSJ) сред инвеститори в Гърция показва колко е тежка бюрокрацията в страната. Администрацията в южната ни съседка е толкова бавна и тромава, че на този фон, българската изглежда няколко идеи по-ефективна и по-напред в своето развитие. 

Проучването проследява какви усилия отнема на човек да отвори голф игрище в страната. Климатът в Гърция е един от най-приятните в Европа, а страната е на едно от първите места по брой туристи. Все предпоставки за едно добро развитие на голф индустрията. Статистиката обаче показва друго: в слънчева Гърция има само 7 завършени голф комплекса - толкова колкото в студена и неколкократно по-малка Естония. В Англия те са 2500, в Ирландия - 400, а в Испания - 300. Основната причина за малкия брой бизнес начинания е огромната бюрокрация, която изисква инвеститорът да премине през 15 стъпки преди да отвори бизнес. Към това могат да се прибавят и строгите регулации в областта, които пречат и отблъскват инвеститорите. 

Публичният сектор в Гърция всъщност е толкова раздут и неефективен, че никой не знае точната му бройка. Специално преброяване беше направено това лятото, като за целта всеки държавен служител трябваше да се регистрира в определена за целта база от данни. Според някои те са достигнали 1,2 милиона (включително със служителите на временни договори), което е близо 25% от всички работещи. Настрана ще оставим заплатите, които са получавали - едни от най-високите за сектора  в целия ЕС.

На фона на всичко това, положително звучи сравнението, което WSJ прави, че за разлика от 15-те стъпки за отваряне на бизнес, в съседна България са нужни само 3 такива за подобно начинание. 

Снимка: sxc.hu

вторник, 16 ноември 2010 г.

Какво става, когато идва МВФ

Трите страни с най-високи разходи (ГПР) по обслужването на жилищни кредити са Унгария, Латвия и Румъния. След това идва България (с ГПР - 9,24% за левови заеми). Цената на кредита отговаря на риска в дадена страна - колкото е по-рискова средата - толкова  по-скъп ще е кредита. 

Забележете, че и трите цитирани страни имаха сериозни фискални проблеми и бяха спасени от Международния валутен фонд. Не забравяйте, че когато МВФ влезе в дадена страна, последното нещо, което го е грижа е възстановяването на бизнес климата. Приоритет на Фонда първо е осигуряване на ресурс за удовлетворяване исканията на кредиторите и балансиране на бюджета, като след това се нарежда всичко останало. Най-често това става чрез вдигане на данъци.

С една дума, когато МВФ е у вас - това не е добре и отблъсква бизнеса. Именно заради това Ирландия, която в момента е в незавидно положение, постоянно отрича, че ще ползва спасителна помощ от МВФ и ЕС, защото знае цената, която ще плати.


понеделник, 15 ноември 2010 г.

Ревизирани макроикономически данни в ЕС

От време на време Евростат прави проверки и неочаквани визити в страните членки на ЕС и много често открива интересни неща. Много често в ущърб на страната-членка. Ако погледнете в сайта на Евростат, ще забележете, че почти всички страни имат ревизии на някои от макроикономическите си данни. Положението при Гърция обаче е по-различно - там не описват с едно изречение промяната на данните, както е при друgите страни, а препращат към един документ от 10 страници, в който се описват куп нередности и грешки в статистическите данни на страната. 

Ако си говорим с цифри, корекцията в данните на Гърция е следната - дефицитът на гръцкия бюджет се коригира от 13,6 на 15,4% от БВП, а външният дълг - от 115,1 на 126,8% от БВП. Това в абсолютни стойности означава, че южната ни съседка е скрила и не е декларирала външен дълг от близо 28 млрд. евро... Или ако добавим още 5 млрд. евро ще получим целия БВП на България за 2009 г.

Къде сме ние? През 2009 г. България е в топ 3 на страните с най-нисък външен дълг - 14,7% от БВП веднага след Естония и Люксембург. В класацията за най-ниски бюджетни дефицити България се отдалечи от първенците (Люксембург, Швеция и Естония) и е вече на десето място с дефицит от 4,7% от БВП за 2009 г.

В този момент страната ни е в по-добро положение от повечето страни, но тъй като все още сме най-бедните е нужно бързо догонване. Едно от условията за по-бърз растеж на икономиката е именно благоразумна финансова политика от държавата. Затова 10-тото място не трябва да ни устройва.

Снимка: http://www.sxc.hu

вторник, 9 ноември 2010 г.

Повишение на заплатите или отново популизъм?

Когато НОИ публикува (чисто статистически) повишение на заплатите, повечето медии веднага подскачат "Бизнесът вдигна заплатите с 25%". Наистина статистически средната заплата може да се е повишила с 25% отпреди 2 години, но когато сравняваме такива данни, важно е да се следи и една друга променлива - безработицата. Данните показват - 2,49 млн. работещи през 2008 г., 2, 19 млн. работещи през 2010 г. или без работа са останали 300 000 души. Какво би трябвало да ни казва това?

По време на криза първо най-често бива съкратен помощния и/или ниско квалифициран персонал. Примерно ако имате голям офис почистван от 2 чистачки на смени, вие ще съкратите едната. Все пак е криза. Това разбира се не е от особен интерес за НОИ - това което той е гледа е средно претеглената заплата - или ако, съвсем хипотетично, през 2008 г. сте имали 5 ниско квалифицирани служителя със заплата от 500 лв. и 5 висококвалифицирани служителя с доход от 1500 лв., то НОИ в края на месеца ще каже че средната заплата е 1000 лв. Ако обаче настъпи криза и решите да съкратите трима от ниско квалифицираните служители, то тогава средната заплата ще бъде (2х300 + 5х1500)/7 = 1158 лв. или чисто статистически увеличение от 12%. Всъщност обаче увеличение на заплатите няма.

Снимка: http://www.sxc.hu

Разликата между Европа и САЩ

Списание Форбс публикува много добра статия за разликата във финансовата политика на Европа и САЩ. Едни харчат за да стимулират, а другите правят точно обратното - ограничават публичните разходи, докато икономиката се стабилизира. Рядко можем да видим такъв рязък контраст в политиките на Новия свят от една страна и стара Европа от друга.

Какво правят САЩ? Американското правителство се води по така наречения Кейнсиански модел - във времена на криза взема пари на заем и ги налива в икономиката. Парите ще се завъртят и ще предизвикат повече потребление, работни места, а с това и повече постъпления в бюджета. Или поне това показва теоретичните сметки.

Англия, Германия, Естония и други страни на стария континент възприемат друга, по - консервативна политика - наречена консолидация. Или във времена на криза държавите овладяват своите харчове, стабилизират бюджета и финансите си, с което стават по-привлекателни за инвеститорите в дългосрочен план. Избягват да взимат заеми, с което не утежняват бъдещето на следващите поколения. Този подход се доближава до модела на австрийската школа, който е за по-малко "държава" и по-малко държавни разходи в икономиката.

Накратко ето двата модела, разгледани през същността на човешката природа. Кейнсианският модел разглежда хората по-скоро като икономически субекти, чието макроикономическо поведение може да бъде описано с уравнение. Европа от друга страна, предпочита да приема хората като психологически субекти, чието икономическо поведение може да бъде разбрано, но не и лесно предсказано. Всъщност последните няколко години доказаха, че на теория нещата много често са едни, докато на практика те са съвсем различни. 

Снимка: http://www.sxc.hu

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Да живее Венецуела

Венецуела е интересна страна. Територията й е над 8 пъти по-голяма от тази на България, а населението е близо 28 милиона души. Венецуела е федеративна република, начело с президент. Има си отделна законодателна и изпълнителна власт. В началото на 20 век са открити огромни нефтени запаси, които променят страната завинаги . Петролът допринася за близо 1/3 от БВП-то на страната и съставлява 80% от износа на страната. Въпреки богатството, което натрупва покрай нефта, 30% от населението на страната живее с 2 долара на ден. Корупцията в страната е на всички етажи.

По-интересна от самата страна е нейният президент. Начело на страната от 1999 г. Уго Чавес провежда политика на краен протекционизъм и социализъм. Инструментът за постигането -  повсеместна  национализация. Ето няколко примери: през лятото Чавес (с помощта на парламента) национализира 11 нефтени платформи на американска компания след като тя отказва да води преговори за нов договор. На 25 октомври венецуелският президент нареди експроприация на американска компания за стъкло. Причината - компанията е вземала парите на хората и ги е експлоатирала. Пет дни по-късно най-голямата частна  металургична компания в страната преминава отново в ръцете на държавата. Националната гвардия поема охраната над седемте завода в случай, че някой има претенции за нещо друго. Частната инициатива е вредна и руши.

Коментарите са излишни.     

Снимка: wikipedia

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Ще промени ли Kindle българските митници

Ако изпитвате носталгия по времето преди 1989 г. и ви се иска да се върнете за кратко в годините на социализма, може да направите следното - поръчвате си Kindle от Амазон и получавате главна роля във филма "Стока от чужбина - мисия (не)възможна". Няма как да пропуснете обиколка из задимени от цигарен дим стаи, срещи с намусени служители, противоречиви напътствия, работа с дискети (което всъщност е малък поглед в бъдещето) и губене на време за нещо принципно не толкова сложно. 

Преди месец Георги Ангелов описа каква е процедурата по получаване на стока от САЩ. Ценен наръчник за всеки човек, който досега не се е сблъсквал с нещо подобно. За съжаление реалността в днешни дни остава същата - човек губи половин работен ден само за да си получи пратката.

Интересното е друго - Kindle вече е толкова популярен, че когато в митницата видят физическо лице да освобождава пратка от чужбина вече знаят за каква стока става дума. И след като дори и самият министър на финансите не успя да опрости и улесни коренно нещата остава една друга надежда. Kindle да стане още по-популярен, което да предизвика ежедневни опашки от хора, които да чакат по 3 часа за да го получат. Тогава или ще трябва да се наемат повече хора и офиси, които да поемат работата (което обаче означава и повече разходи за администрация) или просто да се измисли някакъв по-евтин и бърз начин за освобождаване на стоки. Като например онлайн получаване на ЕОРИ(?!) номер, онлайн попълване на митническа декларация и т.н. В крайна сметка за какво са електронните подписи?

Най-лесно за потребителя би било ако британският Амазон започне да доставя електронния четец и до България (при внос от ЕС човек си спестява всичката тази разправия). Но това няма да реши проблема на митниците, а само ще го отложи...до появата на новия американски "Kindle".

вторник, 26 октомври 2010 г.

Транспортиране на евро в Естония

Това не са обикновени камиони. Или по-скоро са обикновени, но пренасят нещо много ценно и скъпо. 

Мястото е Естония, а камионите са пълни с евро монети и банкноти. Информационен сайт съобщава как в понеделник вечер улиците на Талин били изцяло блокирани за да могат камионите безпрепятствено да стигнат крайната си цел. Хеликоптер бдял за сигурността на парите.

Естония се превърна в пример за всички малки и отворени икономики. Страната показа не само какъв е пътят за излизане от икономическа криза, но и също така как въпреки криза една страна може да бъде приета в Еврозоната. Латвия, Литва както и много други страни (включително и България) има какво да научат от балтийската държава.

Когато попитахме няколко човека от Латвия и Литва защо Естония е толкова напред в сравнение с тях, отговорът беше - "те винаги са били едно рамо пред нас. Те са различен, по-консервативен народ. Протестанти, които са по-близко до финландците по произход и език отколкото до който и да е друг народ. "

Дали характерът на естонците е причина за добрата финансова и икономическа политика е друг въпрос. Факт е, че добрите новини за страната продължават - през август износът в страната бележи ръст от 37% в сравнение със същия месец миналата година.

Снимка: http://www.baltic-course.com/eng/

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Ще го бъде ли летището в Щръклево

Холандия е почти три пъти по-малка от България, но на територията й има 5 международни летища. Австрия също е с почти два пъти по-малка територия, но това не пречи там да има 5 международни аеропорта. В България браншът тепърва се развива и излиза от забвение - засега имаме 4 работещи международни летища и тези дни за трети път тръгва концесията за летището край село Щръклево, на 17 км от Русе.

Летището е създадено през 1967 г., но от 2000 г. практически не съществува - през 1991 г. са спрени всички граждански полети, а 9 години по късно - и всички товарни. С Решение на МС от 2006 г. летището придобива международен статут. Пистата е дълга 2 500 метра, настилката е бетон. Има изграден пътнически терминал. Наблизо е и Букурещ, където летището вече няма капацитет да поема повече полети. В допълнение на това можем да кажем, че местоположението е стратегическо - има възможност за комбиниране на железопътен, воден, въздушен и сухопътен превоз на хора и товари.

След два неуспешни опита за отдаване на концесия през 2007 г. и 2008 г., в момента се прави трети опит. Провалът досега се крие в твърде високи критерии и несъобразени със състоянието на летището изисквания. Грешки, които лишават България от повече инвестиции и чуждестранни туристи.

Третият опит като че ли обещава да е по-успешен. Проведени са разговори с 10 чуждестранни авиокомпании. Говори се включително и за привличане на нискотарифни авиокомпании. Добро начало, имайки предвид (засега) успешното начинание на няколко общини около Пловдив.

Крайно време е някои неща да започнат да се случват.

Снимка: sxc.hu

петък, 15 октомври 2010 г.

Няма невъзможни неща... поне за Швейцария

Швейцарците не спират да изненадват света с тяхната креативност и ефективност. Преди да разгледаме последния им успех нека направим едно сравнение. 

Гърция
Гръцките държавни железници (ОСЕ) не са във фалит, те са отвъд фалита. Компанията има задължения от близо 11 млрд. евро. Въпреки това заплатите там са били 100% по-високи от тези в частния сектор - или един работник е взимал близо 60 000 евро годишно.  Над 90% от приходите на държавната компания са отивали именно за заплати. Данните показват, че за един грък е било по-евтино ако държавата му наеме и плати такси до желаната дестинация, отколкото да субсидира неефективните държавни железници. МВФ и ЕС отвориха очите на гърците, които разбраха, че да се работи по такъв начин не става и в момента се подготвя приватизация на ОСЕ. Интерес проявяват инвеститори от няколко страни, което показва, че "хляб" в този сектор може да има, стига бизнесът да се управлява по правилния начин.

Швейцария
Швейцария днес откри най-дългия тунел в света със дължина от 57 км (The Gotthard Base Tunnel), прокопан на дълбочина достигаща 2 000 метра под Алпите. Железопътният тунел ще опази околната среда, както и ще съкрати многократно времето за прекосяване на страната. Компанията - отговорник за това "чудо" е 100 % филиал на Швейцарските железници (SBB), които не само не са във фалит, а дори отчитат печалба за 2009 г. от 370 млн. франка. Проектът струва почти 10 млрд. долара, но по-интересно е как е финансиран. Преди 20 години страната провежда серия от референдуми, на които швейцарците обсъждат проекта за издълбаване на тунел под Алпите. Резултатите са положителни, което означава старт на разкопките. Всичко това струва 1300 долара на всеки швейцарец тоест те сами решават и плащат за осъществяването на тази идея. Тунелът ще заработи през 2017 г., но както отбелязват медиите "вече е гордост за всеки жител на страната". 

Можем да направим два извода. Първият е, че прозрачността и свободата сам да избереш къде и в какво да "инвестираш" парите си дава несравними резултати. Вторият е, че когато управляваш лошо своята компания, дори и субсидията (намесата) от държавата не може да те спаси.  
    

Защо България заслужава да е в Еврозоната

След 2 месеца Естония ще се присъедини към клуба на богатите, с което членовете на Еврозоната ще станат 17. България не успя да убеди Брюксел, че е готова да влезе в "чакалнята" и преговорите останаха за догодина. В периода, когато ефектът от кризата бавно отшумява, страната ни вече е повече от готова да влезе там, където не я пуснаха преди няколко месеца. Още повече, че формални критерии няма. Но все пак ето защо този път България трябва да впрегне всичките си сили и да убеди ЕС да ни допусне в предверието на Еврозоната.

 - страната ни ще излезе от кризата без чужда помощ (МВФ или помощ от ЕС). Много други страни не успяха - Латвия, Румъния, Унгария, Литва... Да не говорим за Гърция. Валутният борд работи много добре и заедно с ниската задлъжнялост на държавата са едни от факторите, които не позволиха на страната ни да изпадне в тежка икономическа или финансова криза;

- страната ни запази стабилна данъчна политика и не вдигна данъци като ДДС, подоходен и корпоративен данък (въпреки постоянното говорене за обратното, което е нужно вече да спре). Много други страни не издържаха и бяха принудени да вдигнат именно тези данъци; 

-  инфлацията вече не е толкова висока и е на средните европейски нива;

- банковата система е стабилна. Страната запазва своята конкурентоспособност, производителността на труда се е подобрила.

Единственият минус е бюджетния дефицит (фискалната политика), който се очертава да се запази и в следващите една - две години. Тук правителството трябва да впрегне всички свои лобистки умения и да убеди евроинституциите защо е предприело тази стъпка.

В заключение може да се каже, че на фона на останалите страни, които се борят за членство в Еврозоната, България е една крачка по-напред. Това трябва да бъде видяно и оценено от Брюксел.  

Снимка:sxc.hu

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Сивата икономика и богатството на един народ

Според доклад на международна консултантска организация сивата икономика в България е 37% от БВП и страната ни се нарежда на трето място в Европа. Над нас с по-голям сив сектор са единствено Латвия и Естония. В другия край е Великобритания - с 10% недекларирани/укрити доходи, като повечето западноевропейски страни са в рамките на 10-20%.

По интересно е какво се получава, ако добавим процента на сив сектор към БВП-то на дадената държава. В момента България е със стандарт на живот около 43% от средния за ЕС. Ако БВП акумулира и данните от неформалната икономика, тогава ще излезе, че българинът няма да е чак толкова беден в сравнение със средния европеец. А току виж станем по-богати не само от северните ни съседи, но и от други страни в региона.

На 7 октомври стана ясно, че НСИ вече ще изчислява БВП по нова методика, съобразена с европейски регламент в областта. Промяната е именно добавяне на произведеното от сивия сектор към реалния БВП. Имайки предвид, че повечето страни изчисляват по този начин произведеното в икономиките си, време е и България да прави същото. Нищо, че според НСИ сивата икономика е 10-12%. 

Затова ако скоро БВП-то ни изведнъж нарасне с двуцифрен темп и станем по-богати на хартия - имайте предвид, че причината може да не е реален растеж на икономиката, а просто добавяне на сивата икономика към данните. 

Снимка: sxc.hu


петък, 8 октомври 2010 г.

А вие имате ли си синдикат?

Синдикатите вече придобиха толкова сила, че май е добре на следващите избори вече да се гласува с бюлетина и за тях. Така например догодина, когато всеки от нас избира кмет и общински съвет, може да пуска и по една бюлетина за синдикален лидер. Защото последните започнаха да вземат решения не само вместо нас, ами и вместо правителството. 

Предложението на синдикатите за увеличаване на пенсионните осигуровки с 3 процентни пункта ще реши едно едниствено нещо - ще полустабилизира дефицита в НОИ за около година - две. След това отново няма да има пари за пенсии и отново ще трябва да се прави нещо - може би ново увеличение с 3 пункта. 

Синдикатите не са икономисти - те са по-скоро социалисти, в онзи му смисъл, че искат да няма бедни и гладни. И ние искаме това, но когато простата икономичска логика казва, че начина с вдигане на осигуровките е грешен, няма кой да я чуе.

Вдигането на преки данъци е най-крайната мярка, която трябва да се взема.  Само ако няма други начини - а в момента такива има - емитиране на дълг за 700 млн. лева и реформи в областта е по-добрия вариант. Иначе рискуваме да влошим бизнес средата, да увеличим сивата икономика и безработицата.  И е спорно доколко подобно решение ще изпълни целта си.

Според доклад на КПМГ България е в топ 10 на държавите с най-ниско данъчно бреме в световен план. Засега...

Снимка: sxc.hu

вторник, 5 октомври 2010 г.

Румъния се уплаши от България

Напоследък все повече информационни агенции съобщават как румънци местят своя бизнес в България, където не само няма МВФ (разбирай лош имидж и болезнени мерки), но и данъците са (доста) по-ниски от тези в северната ни съседка. 

В Румъния корпоративният данък и данъкът върху дохода е 16% (в България е 10%), но несигурността от внезапни промени и въвеждането на нови мерки за стабилизиране на бюджета на страната разклаща доверието в местния бизнес. 

Дали за да предотвратят изтичането на бизнес(капитал) в България или поради други причини, днес стана ясно, че бюджетната комисия в румънския сенат е одобрила намаляване на данъка върху дохода на 10% - колкото е у нас. Председателят на комисията дори заявява: "Имаме примерите на други страни от региона като Унгария и България и не виждаме защо и Румъния да не може да направи това. Оказа се, че когато въведохме ставката от 16 процента, приходите в бюджета не намаляха, а се увеличиха. Намаляването на ставката доведе до увеличение на приходите". 

Правителството обаче засега не одобрява подобна стъпка. Е, тогава не бива да се сърди, ако румънците продължават да идват у нас. Неофициалните данни показват, че вече в Русе има регистрирани 2500 румънски фирми, а всеки ден по две нови фирми бягат от северната ни съседка в България.

Снимка: sxc.hu 

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Латвия и кризата

За Латвия не се говори много, но нещата, които се случват там са повече от интересни. Ето някои интересни факти за страната преди и след кризата.

 - население 2,2 милиона души, през 1990 г. обявява независимост от Русия, макар официално да я получава 16 месеца по-късно;

 - данъците върху работещите са едни от най-високите - около 51%;

 - данъците върху недвижимите имоти (и за спекулативни цели) - 0,01%;

 - образува се невероятен балон в сектора на недвижими имоти, където всички уверяват, че пазара е недоразвит и се очакват големи печалби; Ето текст от една такава реклама: 

"Mortgage loans currently account for only 5% of annual GDP (EU average is 48%); it is predicted that over £500 million of increased lending will be spent on the Latvian property market in the next 5 years – this point cannot be emphasized enough – it means huge internal and external demand over the forthcoming years, and upward pressure on prices of Latvia property

... So, overall Latvia, and the Latvia property market clearly present an excellent opportunity to invest in a country at the right time, with the right infrastructure and borrowing."

Когато балонът се спуква идва най-страшното - икономиката на страната се свива с близо 20%. Страната е изправена пред фалит и се намесва МВФ със заем от 7,5 милиарда евро - относително голям заем за страна с подобно население. А с влизането на МВФ идват и тежките и безскрупулни мерки: заплатите падат с 25-30%, разходите на правителството с 9% от БВП. Бюджетният дефицит се свива от 12%  на 8% - все още висок размер на фона на ЕС. Пада доверието към страната - инвеститорите показват, че биха кредитирали страната само срещу нечуваната досега 33% лихва за еднодневен заем.

Страната е изправена пред много важно решение - да девалвира валутата си или да запази валутния борд и с вътрешно свиване на разходи и намаляване на заплати да излезе от кризата и да запази доверието на ЕС. Въпреки натиска страната избира правилният, макар и по-болезнен подход и запазва валутния борд. Лятото страната дори се даваше за пример как трябва да действат страни с подобни проблеми като Гърция.


Днес стана ясно, че на проведените избори в Латвия, управляващото мнозинство получава нов кредит на доверие. Латвийците остават прозападно настроени, въпреки тежката криза, в която са изпаднали.

сряда, 29 септември 2010 г.

Публичен дълг и часовника, който тик-така

Има една област, в която (все още) България може да се дава за пример сред останалите европейски страни. Това е нивото на публичен дълг (парите, които държавата е взела от пазарите) съотнесен към БВП-то на страната. С държавен дълг от около 14% за 2009 г., единствено Естония е преди нас с нива от 7% от БВП.

На този фон проведените аукциони от началото на годината за набиране на средства и продадените в пъти повече държавни ценни книжа от предвиденото не трябва да ни плаши. Стига да не се превърне в редовна практика, която да се услади на правителството и ненадейно да се озовем в групата на Гърция, Португалия и т.н.

Всъщност финансирането на дефицит с емитиране на дълг не е най-лошият, но не е и най-добрият вариант за една държава. По-лошият би бил ако се вдигнат данъците за запълване на дупката в бюджета, а по-добрият - ако страната сама намери решение за справяне с проблема - подходящи вътрешни реформи, оптимизация и т.н.

И докато в САЩ имотният балон беше в основата на всички проблеми, то в Европа най-големи притеснения предизвикаха публичните дългове на страните. Гърция беше на ръба да фалира,  именно защото страната не можеше да обслужва своя дълг. В тази връзка вниманието на институциите в Брюксел вече е насочено към стриктното спазване на критериите от Пакта за стабилност (който казва максимум 60% дълг) и приемане на санкции за нарушителите.

Полша, която единствена от целия ЕС не отбеляза спад в икономиката на страната, наближава критичните 60% и е измислила интересен начин, по който обществото да е информирано за дълга, който страната поема. Медиите отбелязват, че в центъра на Варшава вече тик-така огромен часовник, който отбелязва публичния дълг на страната. А той не е хич малък - всеки час се увеличава с 2 млн. долара, а всяко денонощие - с 50 млн. долара.

Ниското дългово бреме както и сигурността, че дадената страна няма опасност да спре да обслужва заемите си, са едно от условията за по-успешна бизнес среда и повече инвестиции.

Снимка: sxc.hu/

вторник, 21 септември 2010 г.

Кога ще ги стигнем... европейците?

Чисто математически отговорът на въпроса кога ще стигнем средния доход на "европееца" няма как да ни радва. В момента, както графиката показва, стандартът на живот в България е около 43% от средния за целия ЕС - най-ниският в Общността.

Оттук нататък може да пробваме различни модели за развитие както оптимистични така и  песимистични.

Оптимистично (реален) вариант - ако приемем, че икономиките на всички страни в Общността растат с 2% годишно, а тази на България с 6,5% (както беше в последните години), изчисленията показват, че след 10 години ние ще бъдем със  стандарт на живот 66% от средния за ЕС. Или приблизително ще стигнем положението на Естония или Унгария в момента. Не е много оптимистично всъщност за такъв период от време.

Песимистичен вариант - България поддържа растеж колкото всички други страни в ЕС. Тогава не е нужно от сметки, ясно е положението след 10 години.

И докато Екваториална Гвинея открива нефт на територията си и отбелязва ръст от 38% за 1 година, ясно е, че при нас такива чудеса е много малко вероятно да се случат. Остава правилната икономическа политика, която да позволява повече чуждестранни инвестиции, повече износ отколкото внос и разбира се по-голямо потребление в страната. Тогава може да си говорим и за по-висок растеж, който по-бързо да ни приближи до средното ниво...


петък, 17 септември 2010 г.

Октоберфест 2010

Докато всички страни по света търсят начини да стимулират икономиките си по време на криза, дойде време Германия да извади своя скрит коз - Октоберфест. 

Тази събота точно в 12 на обяд кмета на Мюнхен церемониално ще отвори първият кег с бира и с това ще открие 17 дневния празник на бирата в столицата на Бавария - Мюнхен. Този Октоберфест е и по специален, защото се навършват 200 години от първия такъв. Интересен факт е, че в своята история фестивалът е бил отлаган 24 пъти поради войни или епидемии. Според анализ на Уникредит, фестивалът ще добави 1 млрд. евро към икономиката на Мюнхен, което съставлява около 2% от БВП-то на градът. Тук влизат и страничните разходи свързани с нощувки в хотели, шопинг, транспорт и т.н.

Посетителите на миналогодишния фест за първи път от 2004 г. насам са били под 6 млн. Причините са различни, една от които е била заплаха от терористичен акт. Но въпреки това, продажбата на бира постоянно се увеличава и през 2009 г. са били изпити над 6,6 милиона литра бира.  Разбира се и хубавото слънчево време, което е съпътствало феста, е допринесло за това.

И тази година Бавария няма защо да се притеснява от икономическата криза или дефлация в икономиката - прогнозираната цена на 1 литър бира по време на Октоберфест е 8,65 евро при 8,45 за литър миналата година, което означава всъщност инфлация от 2,5%. Статистиката показва, че цената на бирата е скачала всяка година - през 1985 г. е била 3,80 евро, което ще рече ръст от 180% през годините за да се стигне сегашната цена. Или фестът се явява едно много добро антидефлационно оръжие на баварската икономика.

Октоберфест едва ли има нужда от повече реклама. И въпреки, че излиза по-скъпо за обикновения турист да посети Мюнхен през тази част на годината, традицията ще привлече отново милиони посетители, които ще оставят своя дял за (прогнозирания) 9% растеж на германската икономика през тази година.

Снимка: /bg.wikipedia.org

вторник, 14 септември 2010 г.

Какво се случи в САЩ преди 2 години

Точно преди 2 години, на 15 септември 2008 г., в САЩ фалира четвъртата по големина инвестиционна банка. Фалитът на Лемън Брадърс беше най-големият фалит в историята на страната.

Какво предизвика финансовата криза накратко в няколко изречения.

САЩ. Бедно семейство в щата Алабама мечтае за свой дом. Както и повечето американци. За тази цел правителството на страната създава специални програми, които подпомагат отпускането на кредити. Създават се дружества със "симпатични" имена Фани Мей и Фреди Мак, които помагат на банките да дадат на семейството от Алабама жилищен кредит. Правителството осигурява евтин ресурс, за да могат банките да отпускат още повече кредити...

Така, всеки, който иска може да получи жилищен кредит. Дори и да няма стабилен доход. Ако не може да изплаща кредита - продава си имота и пак е на печалба. Защото цените на имотите винаги вървят нагоре. Алчността на банките, подведени от евтиния ресурс и подкрепата от правителството, се увеличава и стига невиждани размери. Отпускат се кредити на поразия.

Но идва момент, когато пазара на имоти се пренасища. И цените започват да падат. Настъпва време, в което семейството от Алабама не може да плаща повече и иска да се отърве от имота. Но никой не иска да го купи.  Банката си го взема, но и тя се чуди какво да го прави - цените са паднали, а пазарът на имоти е замрял.

Оказва се, че не само платежоспособността на семейството от Алабама е надценена. Много от кредитите излизат лоши - хората нямат достатъчно доходи за да ги изплащат. А банките са пълни с такива кредити. И изведнъж те остават без пари, само с ипотекирани жилища, които са обезценени и вече никой не иска. А този, който е дал пари на банката, започва да си ги иска обратно. Масови фалити на банки и настъпване на финансова криза е неизбежна.

Снимка: sxc.hu


неделя, 12 септември 2010 г.

Когато свръхрегулирането идва в повече



Тези дни испанското правителство направи дългоочакваната промяна в трудовото законодателство на страната, с което направи стъпка напред към либерализирането на пазара на труда и с това към намаляване на високата безработица.  Синдикатите веднага подскочиха, че това е "много сериозно социално отстъпление", но реакцията им не е учудваща. 

От другата страна социалистическото правителство на Сапатеро разбра, че свръхрегулацията задушава пазара и предприе тази непопулярна за тях мярка към смекчаване на трудовите норми. Министърът на икономиката и финансите Елена Салгадо заяви, че тази реформа "без никакво съмнение ще позволи на страната да се издигне в стълбицата на международната конкуретоспособност".

Какво се случи всъщност?

До реформата, испанският пазар на труда е един от най-регулираните. Трудовите норми са тежки и обременяващи работодателите. Данъците често достигат 50% на годишна база, а ако заплатата на един работник е 20 000 евро годишно, на работодателя това ще му струва 30 000 евро. Да съкратиш/освободиш даден работник е непосилно скъпо за работодателя - изплащат се огромни обезщетения (могат да достигнат до заплата за 33 работни дни за всяка година стаж на работника). Това доведе до разцвет на сивата икономика - работа без договори, осигуряване на по-нисък доход, дори отказ от наемане на служители. Тези мерки вместо да защитят работника и да помогнат на държавата се обърнаха срещу тях. Когато кризата дойде, приходите от данъци и осигуровки паднаха драстично. Безработицата стигна 20%, при 10% средна за ЕС.

Така четвърта икономика в еврозоната, Испания слезе от 33-о на 42-о място в международната класация на страните по конкурентоспособност 2010-2011, публикувана в сряда от Световния икономически форум в Давос, който посочи като основна причина за това сковаността на трудовия пазар на страната.

Реформата въвежда безсрочен трудов договор, при който обезщетението при съкращаване по взаимно съгласие вече е за 20 работни дни (при 45 преди това). Създават се условия за по-гъвкаво работно време в компаниите и се улесняват процедурите по съкращаване. 

Тази промяна може да има висока политическа цена за лявото правителство на Сапатеро, но определено си струва, когато залогът е растеж на икономиката и конкурентоспособността на страната.

На снимката: Елена Салгадо, министър на икономиката и финансите

петък, 10 септември 2010 г.

Колко кандидати се борят за едно работно място?

Ако наскоро сте кандидатствали за работа и се чудите защо не са ви поканили на интервю, Jobix донякъде дава отговор на този въпрос. Идеята на сайтът е да покаже броя на публикуваните обяви за работа и броя на подадените CV-та по месеци в един от най-популярните сайтове за търсене на работа.

Данните са интересни: за месец август публикуваните обяви за работа са 17 598, а броя на изпратените CV-та е ... 1 309 929 - с 46% повече от август 2009 г. Казано по друг начин излиза, че за всяко работно място са се състезавали близо 75 човека през летния месец. Ако това ви се струва много - през месец март конкуренцията е била още по жестока - за една обява средно са кандидатствали 85 души. Лаконично можем да кажем, че през 2007 г. кандидатите избираха работодателите си, а през 2010 г. работодателите вече избират служителите си.

Иначе официалните данни сочат, че безработица за месец август е 9,14% и продължава вече 6-ти месец да намалява. Дали това е тенденция на възстановяване на бизнеса или е продиктувано от сезонно наемане на работници по летните курорти, следващите месеци ще покажат.

Снимка: sxc.hu

сряда, 8 септември 2010 г.

Швейцария като туристическа дестинация

В дните, докато чакаме рекламният клип на България като туристическа дестинация да се появи по няколко световно - известни  канала, можем да се насладим на клипа, който са измислили в Швейцария. 

Прави впечатление, че швейцарците не залагат толкова на естествената красота и природа на Алпите, колкото на техния характер и типични черти като точност, подреденост и изпипване до на най-малкия детайл. И не се е получило хич зле.



вторник, 7 септември 2010 г.

Бъдещето на вестниците не е на хартия

Бъдещето на вестниците във варианта, в който сега ги четем на хартия е на път да изчезне. Или най-малкото пазарът ще се свие и ще останат няколко издатели - ентусиасти, които ще се броят на пръсти. Днес стана ясно, че вестник Класа спира да излиза в хартиен вид и остава само онлайн изданието му.  И докато кризата може би е основната причина за съдбата на вестника у нас, на запад не това е основната причина медиите да се ориентират от хартиено представяне на новините към електронно такова.

Там отдавна са разбрали, че да разпространяваш информация по интернет е много по-бързо, по-евтино, по-ефективно и стига до повече хора за по-кратко време. И най-важното информацията може да бъде "консумирана" от читателя веднага щом се появи, а не на другия ден.

В тази връзка на пазара мощно навлизат т. нар. таблети, които отварят нова бизнес ниша за вестниците. iPad, Kindle, Sony, Toshiba и много други вече произвеждат добри платформи и алтернативи на хартиения вестник. Един от рекламните акценти на Kindle е именно да прочетете сутрешния си вестник на него, а ако отворите сайта на iPad ще видите първо изданието на The New York Times. Конкуренцията между самите устройства също е ожесточена и цените постоянно падат - Kindle вече струва 139/189 долара според екстрите, а при дебюта му цената беше 359 долара. Търсенето е толкова голямо, че от месец Kindle не е в наличност и едва след 20 септември ще започне отново да се доставя.

След година или две това ще е един от основните начини за четене на вестници у нас и който се подготви още отсега - ще спечели.

Снимка: sxc.hu


понеделник, 6 септември 2010 г.

Европейският съюз през есента - проблемите остават

Лятото е към своя край, а с него си отиват и летните отпуски. Идва септември, което означава  и първата среща на министрите по финанси на страните в ЕС. Срещата не се очертава да е особено приятна, защото много въпроси около кризата споходила Европа остават нерешени. И ако през пролетта страните - членки на Еврозоната принципно се договориха за спасителен план от 110 млрд. евро за Гърция и приеха създаването на гаранционен фонд от 750 млрд. евро, то това не успокои чак толкова много инвеститорите и доходността на държавните облигации на закъсалите страни продължи да се покачва. А колкото е по-висока доходността, толкова по-рисков е дадения актив. 

Проблемите на стария континент остават. Проблемът с ликвидността донякъде беше решен с изкупуване на облигации от ЕЦБ и спасителна помощ от МВФ. Бяха наляти огромно количество пари в правителства и банки, но това породи следващия въпрос: докога една страна може да се издържа от заеми. И няма ли да се получи следния момент - взимам заем за да си платя стария заем?  Насим Талеб, бивш брокер и настоящ писател ("Черният лебед") казва: "You need more and more debt just to stay where you are. And what broke Madoff is going to break governments. They need to find new suckers all the time. And unfortunately the world has run out of suckers”. Акцентът вече се измества от това дали си ликвиден (имаш ли пари в момента) към колко си платежоспособен напред във времето (колко дълго може да издържиш живеейки само от заеми). 

Другият проблем е, че все още не са ясни колко точно са лошите заеми на страните от стария континент. Това може да изиграе лоша шега на всички, когато в един момент някоя страна се окаже неплатежоспособна. Това отново ще завърти всички в играта, така както направи Гърция преди няколко месеца. Защото както стана ясно, проблемите на една страна вече не са само нейни проблеми.

Каквото и да се случи, есента за финансовите министри се очертава да е не по-лека от пролетта.

Снимка: sxc.hu


петък, 3 септември 2010 г.

Словакия и Гърция - продължението

Докато в Гърция се чудят дали да вдигат още ДДС за да увеличат приходите си,  Словакия продължава да удря звучни шамари на закъсалата южна страна. В свое интервю за Wall Street Journal словашкият министър председател Ивета Радичова защитава позицията на правителството, което отказа да отпусне 800 млн. евро за Гърция и заявява, че фалит на страната би бил по-разумния изход от мъченията, които гърците в момента търпят.  

Завидно самочувствие за най-бедния член на Еврозоната, което всъщност ще накара Брюксел да преосмисли политиката си, когато някой яде и пие за чужда сметка...