сряда, 28 април 2010 г.

Малка реформа - голяма крачка

Основните приоритети на България в областта на образованието са: създаване на по- качествено образование и осигуряване на по-добър достъп до образование. Записани са и в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", една от програмите съфинансирана от ЕС, с бюджет за тези два приоритета от над 800 млн лева.

Как най-лесно можем да подобрим образованието и да направим достъпа до качественото такова по лесен? Можем директно да налеем пари в различни мерки или да направим реформа, която ще раздвижи сектора, ще създаде нестихваща конкуренция вътре в него и ще накара "по-добрите" да печелят повече, а "по-слабите" да изчезват от пазара. 

неделя, 25 април 2010 г.

"Мисия Лондон" - мисия изпълнена

Вестник Капитал публикува интересна статия за филма "Мисия Лондон" погледнат през призмата на финансирането на един кино проект. Дали филмът е хубав е субективно да се каже, но когато говорим за пари и цифри място за спекулации няма.

За да стане една (голяма) идея реалност трябват пари. В този случай - много пари. И вместо да се чака държавата да отпусне финансиране или парите да паднат от небето (в случая някой външен продуцент), идеята е намерила финансиране по следните начини:

- Финансиране от два европейски фонда - Euroimage и програма Media;

- Засилено партньорство с медийни компании (няма как чисто финансово една реклама да върви на всеки час по национален канал, освен ако няма сключен предварителен договор за партньорство/реклама в самия филм на въпросния канaл/спонсорство);

- Копродукция на 5 държави, което означава, че участие във финансирането му имат 5 страни;

- договори за спонсорство/реклама с частни компании от рода на KFC, Загорка, Bulgaria Air, цигари Kent  и др.

- и разбира се държавната субсидия, която в случая е 50% от общия бюджет;

Така филмът подобри рекорда за най-скъп български филм с бюджет от 2,74 млн. лева. И благодарение на добрата и агресивна маркетинговата стратегия (партньорство с БТВ) привлече почти толкова зрители(според продуцентите дори повече), колкото успя и Аватар в България.

Можело значи. Очакваме следващият!

петък, 23 април 2010 г.

Беден, но образован


На 20.04.2010г. Световната банка даде свободен достъп до статистическия си масив с информация за общо 209 страни в света. Базата от данни може да видите тук.

Прави впечатление, че според информацията вътре, българите са едни от най-образованите нации в света. 98,3 % от населенито е грамотно (Adult literacy rate is the percentage of people ages 15 and above who can, with understanding, read and write a short, simple statement on their everyday life) и в същото време една от най-бедните нации в Европа със средногодишен доход на глава от населението за 2008 г. - 5490 долара. За сравнение - в Германия той е 42 710 долара, в Естония - 14 570 долара, в Гърция - 28 400 долара.

Разбира се причините за тези разлики са много, но безспорен факт е, че образованието в България, особено висшето, е на едно от най-ниските равнища в ЕС а и в целия свят. Преди два месеца излезе клсация, която подреди най-добрите университети в Европа и в целия свят. Тук можем да видим някои притеснителни факти. Софийски университет е на 640 място в света и на 282-ро място в Европа. УНСС е на 3182 място в световен мащаб. Критериите в тази класация са тясно свързани с присъствието на университета в интернет пространството - линкове, връзки, онлайн библиотеки, бази данни и др.

Реформата, която се предвижда във висшето образование, трябва да помогне за подобряването на нивото и качеството - или поне ще даде повече автономност, власт и отговорност на висшите училища, които трябва да бъдат по-конкурентоспособни ако искат да привличат повече студенти и да са успешни на пазара. 

И тук трябва да се намеси бизнеса и да засили връзката си с висшето образование. Бизнесът трябва наравно с държавата  да оценява нивото(качеството) на образование и да казва, кое се търси и кое не на пазара на труда. 

Едно по-добро взаимодействие между бизнеса и образователните институции ще е от полза на всички ни - по-мотивирани и заинтересовани студенти, по-високи изисквания от ВУ, които да отговарят и на изискванията на бизнеса, доволни работодатели, които ще са спокойни, че ще има кадърни специалисти, които да работят при тях... 

сряда, 21 април 2010 г.

Внимателно за финансовата система

За финансовата система трябва да се говори много разумно и внимателно, защото когато се заговори за пари, хората започват да действат емоционално, а това е достатъчно да се срути всичко градено с години. Преди известно време станахме свидетели как едно подхвърляне в широкопопулярен блог, че една банка е на път да фалира, предизвика опашки от уплашени клиенти, които бързаха да изтеглят вложеното във въпросната банка. Банката се видя в чудо какво да прави и добре, че се намесиха държавни институции, които успокоиха народа.

Бивша депутатка чертае злокобен сценарий за най-вероятна девалвация, падане на валутния борд, закъснение или неизплащане на бюджетни заплати и други твърдения от сорта "Това на езика на хората означава дано взетите им кредити да са в левове, а депозитите си да държат в евро" - все неща, които пораждат у средностатистическия българин притеснение и възможни емоционални реакции. 

Повечето българи не са експерти в областта и не четат законите за закуска и няма как да знаят, че падането на валутния борд няма да стане от днес за утре. Нужно е внасяне на предложение от НС или МС, съгласуване с институциите в Брюксел и гласуване положително от мнозинството от  народните представители. На този етап (към днешна дата) никой от управляващи или опозция не проявява такава инициатива, защото знае, че това ще е политическо самоубийство.

Подкрепям тезата, че най-добрия начин да излезем от валутния борд е като влезем в еврозоната.



понеделник, 19 април 2010 г.

Ползата от новите вериги магазини

Икономически погледано откриването на нови молове/супер маркети трябва да ни радва, защото раздвижва конкуренцията и кара субектите на пазара да търсят нови начини за привличане на клиенти. Това най-често е с по-ниски цени.

Стъпването на Карфур в България показа (засега в Пловдив и Бургас), че френската верига може да направи това, което Уол Март направи в САЩ - намали цените на хранителни стоки до критичен (за продавача) минимум и накара американците да пълнят багажниците си на техните и без това големи автомобили. 

Широкоизвестен факт е, че цените на хранителните стоки в България са високи спрямо получавания доход - средно човек харчи 35% от дохода си за храна и напитки. В САЩ - около 7%!

Откриването на гореспоменатата верига в Бургас и Пловдив предизвика истински фурор в тези градове. Датата за София е 21 април.

Остава да видим отговорът на големите ритейл играчи на пазара в столицата. Какъвто и да е той, ще е в полза на клиента.

неделя, 18 април 2010 г.

Икономическото влияние на вулканичните изригвания

Икономически погледнато всичко, което се случва около нас може да се каже, че има неблагоприятни последствия за една група хора и положителни такива за други. Представете си, че някой на улицата хвърли камък и счупи стъклото на прозореца ви. Вие ще сте ядосан и след това нещастен, защото парите, които сте били отделили за нов костюм (или нов телевизор) ще отидат за поправката на счупеното. Стъкларят отсреща на улицата обаче, ще е доволен, защото ще му увеличите оборота и в края на деня, той ще отиде и ще си купи така мечтания нов телевизор.

Вулканът със сложно име извади от кризата жп и автобусния транспорт както никой друг (дори и държавна намеса) не би могъл да стори. За три дни гореспоменатите сектори направиха обороти, каквито правят с месеци. И докато авиокомпаниите (и много други) губят по 200 млн. долара на ден, други печелят (400 евро с автобус Брюксел - София). Жалко само, че нашият жп транспорт е в леко окаяно положение, но това е друга тема.

------------------------------------------------
Попитали радио Ереван: ''Кога България ще постигне стандарта на Западна Европа?". Радиото отговорило: ''Ако облакът се задържи над Западна Европа - след пет години.''

петък, 16 април 2010 г.

България vs Гърция

Напоследък четем обидни думи от гръцкия премиер по адрес на България (ето линк). Вярно е, че България е на дъното по жизнен стандарт в ЕС, но това малко прилича на "крадецът вика дръжте крадеца".

Горките гърци изглежда още не са разбрали колко са били лъгани и изкуствено стимулирани. За последното малко по "американски", само дето Гърция не е САЩ.

Трябва да се припомни на гръцките управляващи някои факти: страната не изпълняваше Маастрихските критерии, когато беше приета в Еврозоната (това стана благодарение на силно лобиране и политическо решение), за да постигне сегашните нива на бонусиране и заплащане на администрацията(13 и 14 задължителна заплата), високи пенсии, ранно пенсиониране, гърците влязоха в огромен дълг(113,4% от БВП за 2009г.) и постоянен бюджетен дефицит(-12,7% от БВП), който финансираше това. И всичко това с малки неточности, когато данните трябваше да се изпращат в Брюксел. 

И докато САЩ могат да си позволят такава фискална политика, Гърция не може и затъна много.

Добре, че е страна от Еврозоната, и всички "големи" се втурнаха да помагат, защото изведнъж еврото се разклати и държавите малко или много се стреснаха.

Дано да е за урок и никой да не си мисли, че може спокойно да харчи, пък после други ще го спасяват.

Еврофондове

Две мерки, които биха помогнали за по-бързото усвояване на европейските фондове:

1. Увеличаване на авансовите плащания от 20% на 40%-50% - от една страна това ще улесни бенефициентите, които нямат наличен финансов ресурс, а от друга ще намали броя на отчетите, а оттам автоматично и административния товар и за администрацията;

2. Делегиране на някой функции от звената, които управляват европейски средства, на частни компании - държавата не може да се справи с всички свои задължения по управлението на проектния цикъл. Аутсорсингът ще спести средства, ще скъси някои срокове и ще направи управлението по средствата по ефективно (доказано е, че частният сектор управлява по ефективно от държавния). Такава е практиката в Германия, Франция и други страни.

България и Еврозоната

До преди няколко дни всички говореха, че дефицитът за тази година ще бъде 3,7 % заради скрити договори и анекси, които сега са излезли наяве.
От последното заседание на МС излиза, че всъщност необезпечените договори няма да бъдат толкова колкото първоначално бяха обявени. Това означава, че ако всичко останало се запази, дефицитът ще е по-нисък...
Това трябва да се използва и отново да заявим желанието си час по-скоро да бъдем приети във Валутния механизъм ERM-2. Първо, защото критерии за присъединяването няма, единственото условие е да си страна-членка на ЕС. Дори и да имаме дефицит над 3%, това не ни спира да лобираме и да повдигаме периодично въпроса за влизането в т. нар. „чакалня на Еврозоната”. Второ, защото престоят ни вътре изобщо няма да е 2 години (колкото е минимума), а ще е може би два пъти повече. Има и едно забавяне, което винаги се случва, когато се вършат държавни дела, което още повече ще удължи времето ни до присъединяването ни в Еврозоната. Трето, защото в края на 2009 г., показахме, че можем да водим разумна (за пред Брюксел) фискална политика и да ограничим някои (належащи) разходи. Четвърто - това е единствения път пред България, който може да ни даде по-голяма скорост при повишаване на жизнения стандарт, падане на лихвения процент, подобярване на инвестиционния климат и т.н.
Затова трябва да се действа бързо, да се лобира ежедневно, защото решението да влезем в ERM-2 е политическо, а не според някакви икономически критерии.
Мисля, че спор няма по въпроса, че влизането в Еврозоната е основен приоритет на страната ни.

сряда, 14 април 2010 г.

Ликвидност & Взаимни фондове

В България вече навлязоха с пълна сила т. нар. Взаимни фондове (Договорни фондове).

Една от хубавите черти, с които представяха тези инструменти за инвестиция беше бързия достъп до парите, които човек е инвестирал и високата ликвидност на вложението. Един вид ако ти дотрябват спешно пари – отиваш до избрания фонд, теглиш и харчиш. Няма наказателни лихви или санкции, както е при банковия депозит примерно.

Всъщност точно ликвидността и бързия достъп нещо накуцват. От заявката за обратно изкупуване (продаване на купените дялове) до получаването на парите минават 3-4 работни дни. Ако инвестицията е била в долари или валута различна от лев и евро, след такъв период от време си податлив на изменението на долара. Тоест рискуваш да загубиш част от вложението си, ако то ти трябва в лев или евро. Да не говорим, че за разлика от бякои банки, които вече работят до 22.00 часа, че и в събота и неделя, повечето договорни фондове приемат заявки за покупко/продажба само в делнични дни, и то от 9.00 до 17.30 ч.

Като че ли има все нещо недоизмислено в тая работа?!

Мисля, че по този критерии банковия депозит е едно рамо по-напред.