петък, 16 април 2010 г.

България и Еврозоната

До преди няколко дни всички говореха, че дефицитът за тази година ще бъде 3,7 % заради скрити договори и анекси, които сега са излезли наяве.
От последното заседание на МС излиза, че всъщност необезпечените договори няма да бъдат толкова колкото първоначално бяха обявени. Това означава, че ако всичко останало се запази, дефицитът ще е по-нисък...
Това трябва да се използва и отново да заявим желанието си час по-скоро да бъдем приети във Валутния механизъм ERM-2. Първо, защото критерии за присъединяването няма, единственото условие е да си страна-членка на ЕС. Дори и да имаме дефицит над 3%, това не ни спира да лобираме и да повдигаме периодично въпроса за влизането в т. нар. „чакалня на Еврозоната”. Второ, защото престоят ни вътре изобщо няма да е 2 години (колкото е минимума), а ще е може би два пъти повече. Има и едно забавяне, което винаги се случва, когато се вършат държавни дела, което още повече ще удължи времето ни до присъединяването ни в Еврозоната. Трето, защото в края на 2009 г., показахме, че можем да водим разумна (за пред Брюксел) фискална политика и да ограничим някои (належащи) разходи. Четвърто - това е единствения път пред България, който може да ни даде по-голяма скорост при повишаване на жизнения стандарт, падане на лихвения процент, подобярване на инвестиционния климат и т.н.
Затова трябва да се действа бързо, да се лобира ежедневно, защото решението да влезем в ERM-2 е политическо, а не според някакви икономически критерии.
Мисля, че спор няма по въпроса, че влизането в Еврозоната е основен приоритет на страната ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар