Основните приоритети на България в областта на образованието са: създаване на по- качествено образование и осигуряване на по-добър достъп до образование. Записани са и в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", една от програмите съфинансирана от ЕС, с бюджет за тези два приоритета от над 800 млн лева.
Как най-лесно можем да подобрим образованието и да направим достъпа до качественото такова по лесен? Можем директно да налеем пари в различни мерки или да направим реформа, която ще раздвижи сектора, ще създаде нестихваща конкуренция вътре в него и ще накара "по-добрите" да печелят повече, а "по-слабите" да изчезват от пазара.
Такава е идеята на новата реформа в образованието, която предвижда държавна субсидия както за държавните и общинските училища, така също и за частните такива. Това означава, че за всяко дете в частно училище, то (училището) ще получава по около 1300 лв. От сдружението на частните училища обещават точно с толкова да намалят и таксите, които събират от учениците. Реформата ще струва около 10-12 млн лева.
Директните ползи от нея са следните:
- дава се равен старт на всички училища - всеки получава субсидия, от училището зависи как ще я ползва, в какво ще я влага и т.н.;
- създава се конкуренция в сектора - може би най-добрата полза от реформата; таксите ще бъдат намалени, което означава и по-достъпни - вече общинските и държавни училища са застрашени от това учениците да се преместят в частните такива, където е много възможно образованието (а и дисциплината) да е на по-високо ниво. Т.е. ако не се реформираш и подобриш, оставаш без ученици, съответно без пари...
- много добра пазарна реформа, която ще раздвижи тромавите общински и държавни училища, някои от които живеят още в края на миналия век;
- реформата няма да има краткосрочна полза, както е с еднократното наливането на пари в разни мерки - тя ще създава конкуренция, която не би трябвало да стихва с времето; Така самият пазар ще движи сектора в по-добра посока ;
- ще развие мениджърското мислене на директорите - нещо, което МОМН отдавна се опитва да направи;
Всичко това ще подобри качеството на образованието, както и ще направи достъпа до него по-лесен. И то само за 10-12 млн. лв. Швеция го е направила, ние също можем.
Напълно съм съгласен с доводите и разсъжденията ти, Коки. Смятам, че МОМН е на прав път с подобна мярка. Трябва частните и държавните училища да се поставят на равна нога и печеливши в крайна сметка да бъдат учениците. Тази реформа е вредна единствено за некадърно-менажираните училища - дано изчезнат по-скоро и децата ни се учат в модерни и авторитетни образователни институции.
ОтговорИзтриванеТочно същия трябва да е подхода и към университетите. Не трябва да им се дават пари за наука "на калпак", а да се дават най-много пари на тези университети, които са най-напред в рейтинговата система, а на тези които са най-назад, да не им се дава нищо. Така ще оцелеят само най-добрите.
Хайде пак да се пробвам:
ОтговорИзтриванеАко образованието е социална услуга, която по силата на някакъв обществен договор се предоставя за сметка на националния бюджет (поне до определено ниво), стои въпросът кой я доставя.
Не виждам проблем изпълнител да е частна институция :)
Въпросът за качеството обаче ми изглежда не много лесен. Ти си дълбоко в темата и ще ми кажеш дали "успешният бизнес" е винаги свързан с качеството на стоката ("услугата"). Можеш да продаваш китайски джапанки по 2 лева или силиконови по 50 и да си еднакво добър в бизнеса, стига да си хванеш нишата. Пък и мнозина свалят разхода за производство, за да вдигнат печалбата.
И ако при джапанките компромисът с качеството е ОК, с образованието не е. Има много частни университети и училища в България, където образованието не струва пукната пара. (Личното ми мнение е, че годините в български университет са си чиста загуба на време - дължавни или частни, без разлика).
В поста на Стоян има нещо много важно - за рейтинговата система, но все пак нека не забравяме, че България НЕ Е Швеция :) И ако някъде има стандарти и институции, тук често има само названия.
Иначе съм убеден в нуждата от промяна. Темата ми е интересна и ще се радвам да продължим по нея :)
@ Niko
ОтговорИзтриванеВъпросът с качеството ще го реши клиента, тоест ученика(родител), който плаща. Ако родителят е доволен да получава "китайски джапанки", а не "Адидас" - тогава негов си проблем. Скоро ще осъзнаят, че с "китайски джапанки" трудно ще се реализираш успешно.
Аз ще търся качественото образование - ако не ми го дават, отивам в другото училище. Това е и идеята - да се засили конкуренцията и да имам повече достъпни и качествени алтернативи.
Прав си, че в крайна сметка проблемът за избора е на самия клиент. Но само в крайна.
ОтговорИзтриванеИ това се вижда по-отчетливо във висшето образование. Защото когато юристите, лекарите и учителите получават диплома и правоспособност от Варненския филиал на Международния Киевски Университет, налице е повече от "личен проблем".
Образованието дава ценз и достъп до определени дейности, често значими за всички. И още не е доказано, че един саморегулиращ се пазар на търсене и предлагане гарантира качество услуга, която не търпи компромис с качеството.
Примерите с частни университети и училища у нас през последните 20 години илюстрират точно обратното.
Проблемите ми изглеждат доста сложни и многостранни. Липсва ми "разумната увереност", че образованието е just economics :)
Разни парадокси за държавната регулация:
Англичаните имат Quality Assurance Agency for Higher Education от 1997. Занимавах се с такива неща в предишната си работа - у нас има НАОА. Зададох си въпроса дали си е струвало да се учи в Оксфорд преди създаването на тази Агенция :)) Ами преди шест века?