Да пътуваш с България Ер...

 „За 2008 г. и 2009 г. "България ер" е лидер на авиационния пазар в страната по брой превозени пътници с около една трета от трафика.”

                                                                                                                                  България Ер

Не знам защо хората предпочитат да пътуват с България Ер – от любов и вярност към българското или от липса на друга алтернатива. По скоро заради второто.

Общо 10 пъти съм пътувал с българския авиопревозвач. На всичките 10 направени резервации им беше променен часът на излитане преди датата на полета. На 2 пътувания – беше променен и денят на излитане.

Най-лошото е, че на последното пътуване смениха номера на полета и часът на излитане без да ме уведомят по телефон или електронна поща. Разликата беше под половин час, но факт е, че не ме бяха предупредили.

И тъй като вече човек не може да бъде сигурен дали ще намери самолета си, когато пристигне на летището, е хубаво да се обажда предварително и да пита. Ето последния разговор с кол центъра на БГ ЕР.

-         Здравейте, искам да ви попитам има ли промяна на полета Бургас – София, през Варна, утре сутринта?

-         Да, има! Пуснали са два полета. Вие ще пътувате с този, който е директно за София. Часът на излитане е същият – 5.00 ч.

-         Добре, въпреки, че не бях уведомен предварително, това ме устройва повече. В колко ще кацнем в София.

-         В 6.30!

-         Ще пътувам час и половина до София?!?

-         Ами да, може да спира някъде. Примерно във Варна.

-         ...?!? Полетът не беше ли директен?

-         Вижте господине, и двата полета имат един и същи номер. Това мога да ви кажа!

Време е промените в България Ер да настъпят с по-бързи темпове и да се откъснат от миналото си на монополен играч. Иначе скоро може да няма най-голям пазарен дял в страната.

Снимка: sxc.hu/

За Евровизия, политиката и икономиката

Че се гласува политически в Евровизия е дълго дискутирана тема и вече почти доказан факт. Букмейкърски агенции правят прогнози позовавайки се на различни критерии (може би основно на по-горния) за това кой ще спечели битката.

В тази връзка дали песента "Опа" на гръцките представители няма да стане жертва на гнева на немските, френските и куп други граждани на Еврозоната, които ще платят за гръцкото спасяване? Ангела Меркел и нейната партия вече загуби мнозинство в горната камара на немския парламент след последните регионални избори именно поради одобрения спасителен план за южната ни съседка. Едно е ясно - хората не са доволни от това, което стана!

Съботната вечер ще даде отговор на въпроса, но аз лично не бих заложил пари на тази песен.

Слабо Евро...?!

В последните няколко дни стойността на еврото "главоломно" (според някои) падна сравнение с тази на долара и йената. Причините са много - най-вече несигурното бъдеще на гръцката държава и опасността от нейн евентуален фалит да повлече със себе си и други държави, а и самата Еврозона към възможен разпад.

Но всъщност спада на еврото до такива стойности не е нещо чак толкова изненадващо или историческо. В публикация в блога си, Георги Ангелов показва нагледно, че дори в момента след значителния спад, който наблюдаваме, еврото (курс 1,24 към 28.05.2010 г.) е по-скъпо отколкото е било през по-голямата си част от своето съществуване. 

Истината е, че пазарите са трудно предсказуеми как ще променят стойността на една парична единица спрямо друга. Сега те реагираха негативно и стойността на единната европейска единица падна спрямо тази на долара. Паниката почти обзе всички и започнаха да се мислят сценарии за намесата на Европейската централна банка, която да спаси положението. Но положението не е толкова трагично, колкото се описва.

Дори напротив. В своя статия Financial Times казва, че слабото евро е добре дошло за Гърция и Германия и именно тази му по-ниска стойност може да извади южната ни съседка от кризата, в която е изпаднала. 

Когато стойността на валутата, с която оперираш падне (спрямо долара например), това прави експортът по примамлив за страните опериращи с по-скъпите валути. Тоест ако преди за 10 долара си купувал 3 бутилки вино, сега ще можеш да купиш 4 за същите пари. Оказва се, че 56% от експортът на Гърция е към страни извън Еврозоната. Всеки трети турист, който идва в южната ни съседка, е от страна извън Еврозоната. Така че по-добре да спират стачките, които отблъскват туристите и да се захвнат за работа.. Слабото евро им дава благоприятна възможност да се измъкнат от незавидното си положение.

Илюстрация: sxc.hu/

Каква е вероятността Гърция да фалира?

Според кредитните пазари вероятността Гърция да фалира до 2015 г. е 75%. Цифрата безспорно е доста стряскаща. Ето на какво се дължи.

Дали сте на някого заем - много пари. И тъй като не сте сигурен, че той ще ви върне (навреме) заема, решавате да си направите застраховка, в случай че нещо стане - вие все пак си искате обратно парите. Цената на тази застраховка се определя според риска и състоянието на кредитополучателя - например ако сте дали 100 000 лв. на приятел, който няма сигурна работа и има финансови проблеми - цената би била много по-висока от цената на тази на застраховка дадена на заможен човек, който има стабилни високи доходи.

Такъв застрахователен инструмент се наблюдава и на пазарите, където държавите вземат заеми от различни инвеститори или институции. Казва се credit default swap (CDS) и показва каква е цената на застраховката срещу това една държава да фалира, тоест да спре да плаща дългове си. В момента застраховката на гръцки заем от 10 млн долара до юли 2011 г. струва 830 000 долара. Това е цена при поемане на 70% от дадената сума. Тоест при фалит на Гърция вие ще получите 7 млн от дадените 10 млн като заем. Изчислено това е 26%  риск южната ни съседка да спре да плаща до юли 2011 г. До 2015 г. вероятността от фалит вече се изчислява на 75%.

С риск около 5% да фалират са Норвегия и САЩ...

Съдбата на еврото

Списание Economist организира интересен дебат на техния сайт за съдбата на еврото. Обсъжда се излизането на Гърция от Еврозоната и какви последствия би имало това за паричния съюз.

Дебатът може да бъде проследен тук.

Снимка: sxc.hu

Реформа за една по-добра наука

Българска академия на науките определено има нужда от реформи. В институтите времето като че ли е спряло и много от работещите в тях живеят във времената отпреди 20 години. Инициативата и мотивацията са на ниско ниво и основната причина е липсата на средства и ниското заплащане. От друга страна, има сигурна (макар и малка) субсидия от държавата, която се получава без значение кой колко е работил през годината. Тоест и да си "дремал" през повече време - пак получаваш пари.

Едно от предложенията за реформа е въвеждането на нова длъжност - заместник-председател на БАН, отговарящ за управлението на финансовите ресурси. Идеята е да се отдели академичното от финансовото управление на академията. Ако идеята на практика се реализира ще има много положителни резултати. Защото БАН трябва да започне да мисли "пазарно" и да намери още поне 10 начина да се финансира, а не да чака само на субсидията от държавата. Време е да се научим да продаваме продуктите, които произвеждаме в тези научни центрове. Един учен ще бъде много по-мотивиран ако знае, че може да получи финансиране за това което е "произвел".

Университетите в САЩ не се оплакват толкова от намалената държавна субсидия, защото имат още 15 източника на финансиране, което ги спасява в тежки времена. 

Ясно е, че като бедна държава с най-ниския БВП в ЕС и парите за наука ще бъдат малко и недостатъчно. Затова трябва да се търси външно финансиране - от бизнеса, от проекти... И по-добрите институти да получават повече.

Снимка: sxc.hu/

Обречени да бъдем последни

Днес стана ясно, че ще кандидатстваме в "чакалнята" на Еврозоната след "стабилизиране на икономическата ситуация", тоест някога в бъдещето.

Няма спор, че въвеждането на еврото ще се отрази по-скоро леко негативно в личен и краткосрочен план за отделния човек, но ползите за всички нас ще бъдат многократно по-големи от макроикономическа гледна точка и в дългосрочен план.

Че ще въведем еврото някога това е ясно, записано е като част от договора ни за присъединяване към ЕС. Но можеше това да стане както го направи Естония - даде пример на всички останали дори по време на криза. България изпусна шанса да покаже на ЕС, че във фискално отношение можем да бъдем по-добри от другите и въпреки лошата икономическа обстановка да заявим желание за членство в "чакалнята"... И поне в една сфера да покажем, че не сме на дъното на ЕС.

Оставяме го за по-добри времена. Дано да дойдат по-скоро.

Горчивата истина

Последните няколко години станахме свидетели на безпрецедентна финансова и икономическа криза, разпространила се в целия свят. Кризата започна от финансовия сектор на САЩ и за няколко месеца засегна икономиките на почти всички страни. 

За да успокоят пазарите и инвеститорите много правителства изкупиха (някои ще каже национализираха) лошите активи на болните финансови институции. Бяха наляти милиарди долари и евра чрез различни спасителни пакети, които гарантираха живота на изпадналите в немилост банкови и застрахователни институции. Разбира се имаше и такива, които бяха оставени да се спасяват сами, като някой от тях (Лемън Брадърс) не успяха и загинаха. 

Темата кое е по-правилно: "кейнсианското" наливане на държавни пари с цел стимулиране на икономиките при криза или идеята пазарът, чрез своите механизми, сам да оправи положението, ще я оставим за друг път.

Наливайки пари в закъсалите икономики много държави изпаднаха в ситуации на прекомерен бюджетен дефицит - те взеха заеми за да могат да финансират задлъжнелите икономически субекти. Тоест дълговата тежест от банковия сектор се прехвърли на правителствата. Те спасиха редица банки, а някои правителства дори и цели държави, които да не изпаднат в фалит (Германия и Франция играят основна роля в спасяването на Гърция).

А кой ще спаси тези държави от прекомерния дефицит и задлъжнялост? Станахме свидетели как от прекомерна задлъжнялост, разбира се по други причини, Гърция беше изправена пред фалит и трябваше да й помагат за да може да изплаща облигационните си заеми.

Отговорът на въпроса е - данъкоплатците - тоест всички ние! 

Много малка е вероятността правителствата да тръгнат да печатат пари или да девалвират валутата си с цел да платят по-малко от колкото са взели. Историята е показала, че това не е добър вариант - инфлацията и сътресенията от едни такива действия биха били пагубни. Единственият вариант, който остава е финансиране от държавния бюджет, който се състои основно от данъци и такси. Това ще рече, че бъдещите поколения (например нищо неподозиращите малки германчета, които ходят на училище днес) ще плащат за отпуснатите пари сега. 

Държавата не е бизнес, който може да разшири дейността си и да увеличи приходите. Но може да съзададе подходящи условия за развитие на бизнеса и с това да увеличи постъпленията от данъци и такси. Това трябва да е пътят, иначе не е честно всички ние, макар и косвено, да плащаме за алчността и грешките на други.

Снимка: sxc.hu/

IKEA идва, конкуренцията да внимава в картинката

(Може ли магазинът за хранителни стоки в един немски или австрийски град да продава някои от стоките си по-евтино в сравнение с цените на същите стоки в български магазини, и в същото време касиерът там да взима 3 пъти по-висока заплата от българският касиер. Ами може!)

На 3 юни е първата копка на новия магазин на IKEA, който вече ще е в България. Нека  се дистанцираме за момент от марката, бранда, отрасъла и т.н. Фокусираме се над това, което става, когато нов играч влезе в даден отрасъл - създава се конкуренция. А тя стряска, мотивира и кара субектите на пазара да мислят. Иначе ще загубят пазарен дял, клиентите си и оттам печалбата си.

За да спечели пазарен дял и да бъде първи по продажби в своя отрасъл, шведската верига въвежда следния (иновативен) подход в своя бизнес: анализира пазара и казва на своите доставчици и производители, че иска стока А (кухненска маса) да има крайна цена за продажба от 70 лева. Оттук нататък доставчикът започва да мисли как да направи въпросната стока за да се вмести в зададената крайна цена. Оптимизират се материалите, пътят за доставка, работната ръка... IKEA използва 1350 доставчика в Европа, Азия и Северна Америка. И избира този, който ще предложи най-ниска цена за дадената стока.

IKEA не са перфектни. Но те ще предложат на крайния потребител цени, които ще бъдат по-ниски от средните на пазара. А това ще е от полза на всички нас.

Примерът на шведската верига може да даде един от възможните отговори на казаното в началото на статията. Оптимизиране на разхоходите, избор на правилните доставчици, правилно управление на покупките (обем, количество), дългосрочни договори за доставка и т.н. са само някои от предложенията...

На почивка в Гърция?

Може би догодина...

Днес Гърция трябва да получи първия транш от финансовата помощ на ЕС в размер на 14,5 млрд. евро. На 12 май страната вече получи и траншът от Международния валутен фонд в размер на 5,5 млрд евро. Ако някой се чуди за какво могат да бъдат използвани толкова много пари, отговорът е лесен - с отпуснатите пари ще се покрият плащанията по вече взети облигационни заеми, единият от които е в размер на 9 млрд евро и падежира на 19 май.

За да "отпразнуват" това гърците отново ще се вдигнат на общонационална стачка, която за пореден път ще парализира страната. И ще откаже или отмени резервациите (полети, хотели) на хиляди туристи. Казано по друг начин - спестените пари за почивка в Гърция няма да отидат там, а ще бъдат похарчени другаде...

Туризмът в Гърция е един от най-печелившите отрасли в страната - формира 20% от БВП-то й. И вместо активно да разширят сектора и да го използват като добър източник на външни средства (точно когато имат най-много нужда), с поредните вече сигурно над 10 общонационални стачки(причинили безредици и 3 смъртни случая) те отблъснаха и най-силно желаещите да посетят южната ни съседка. 

Малко сухи цифри - 20 000 отменени резервации само в област Атика за последните няколко дни. Хиляди туристи заклещени на летищата в Гърция (този път причината не е исландският облак), 14% по-малко немски записвания за почивка в страната. Очаква се спад от 9% на приходите от туризъм за тази година. Според мен ще са повече...

Със заем или без...

Вчера сте разбрали, че ваш приятел е взел пари назаем от някого за да се справи с финансовите си проблеми, които изпитва напоследък. Заемът, освен че има лихва, е дошъл с множество условия и ограничения - направо заемодателят е влязъл в къщата му и му е казал какво да прави, от какво да се лиши и т.н. И на всичкото отгоре я няма типичната банкова тайна, а всички са разбрали за това.

Ако вие бяхте инвеститор с добра идея/бизнес щяхте ли да отидете точно в този момент при вашия приятел и да го поканите за партньор/съдружник? Най-вероятно не.

Сега да сменим вашият приятел с някоя държава, а заемодателят с Международния валутен фонд (МВФ). Ако България сключи споразумение с МВФ за отпускане на кредит можем да очакваме следния сценарий:

 - Вашингтон изпраща експерти в България, които започват да нищят защо сме поискали финансиране от тях. След известно време излизат с доклад, с който казват, че за да отпуснат финансирането, трябва да намалим заплати, пенсии, отпуски и т.н. Налагат множество ограничения и започват да казват кое е хубаво да се прави и кое не.

- България е малка страна и никой на запад не обръща повече от една колона (или малка статийка)  внимание в пресата си. Това което ще пише за нас, е че сме закъсали яко щом сме извикали "американския" фонд на помощ. Веднага ще започнат асоциации с други страни взели кредит от МВФ - Унгария, Латвия, Румъния и да не за бравяме Гърция. 

- Инвеститорите веднага ще се откажат да идват в страната ни, която изглежда сама не може да се оправи, щом се е наложило МВФ да идва и да й дава акъл какво да прави. Бизнес климатът няма да изглежда много сигурен...

Самият финансов министър, който е живял, учил и работил в САЩ и в предизборната програма беше записал споразумение с МВФ осъзна, че за малка европейска държава негативите биха били много повече от плюсовете и сам се дистанцира от това предложение.

Решението е сами да се справим с финансовите си проблеми - чрез други по-подходящи инструменти, механизми и реформи.

Да оставим МВФ да спасява Гърция.

И победителят е...

Eстония!, 

която днес беше препоръчана от ЕК да се присъедини към Еврозоната от 2011 г.

Победител е, защото показа, че няма невъзможни неща. Стига да имаш ясна цел и да правиш правилните неща. 

И ако все още някои се чуди защо, ето една извадка от разработка на Министерство на икономиката и енергетиката от 2007 г.

Естония обявява своята независимост на 20 август 1991 г. Само за две години обемът на индустриалното производство в страната намалява с повече от 30%, размерът на реалните заплати спада с 45%, а инфлацията на годишна база достига 1000%. Безработицата е над 30%, 95% от икономиката е държавна собственост, а над 90% от търговията е свързана по един или друг начин с Русия.

Опорни точки на икономическата реформа в Естония

􀂃 валутен борд – още през 1992 г. страната въвежда валутен борд. Националната валута е фиксирана към германската марка при пълно покритие на паричната маса с валутни резерви;

􀂃 либерализиране на международната търговия – през 1992 г. Естония премахва почти всички вносни мита и на практика не прилага други нетарифни ограничения върху търговията с трети страни. Естония е с малка и отворена икономика и външната търговия е от особена важност за развитието на страната. Обемът на износа на стоки и услуги представлява 80% от БВП на страната. 

􀂃 промени в нормативната рамка с цел либерализиране на пазара и цените;

􀂃 приватизация на държавните компании - през 1993 г. е приет Закон за приватизацията. Следва бързо и успешно раздържавяване, което е почти завършено до 2002 г.;

􀂃 намаляване на данъчното бреме - Естония е първата страна в Европа, която през 1994 г. въвежда плосък данък от 26% за доходите на физическите лица и при облагане на корпоративната печалба. Тази стъпка води до намаляване на сивата икономика и данъчните измами и съответно до увеличаване на приходите в бюджета. Ефектът е по-конкурентна икономика и повече благосъстояние. Тези уроци последователно са усвоени и в някои от другите страни от ЦИЕ;

􀂃 нулев данък върху реинвестираната печалба - 2000 г. В годините след въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба, приходите в държавния бюджет на Естония след временен спад, се възстановяват, а чуждестранните инвестиции в страната бележат значителен ръст. В резултат на промените в данъчната система се получават т. нар. динамични ефекти – повече инвестиции, повече производство, повече облагаем доход;

􀂃 висок приток на чуждестранни инвестиции – икономическата промяна, успешната приватизация, либералната и благоприятна бизнес среда, ниските данъци и т.н. благоприятстват притока на чуждестранни капитали в страната. През 1999 г. преките чуждестранни инвестиции в Естония са 284 млн. евро. През 2005 г. те вече възлизат на 2.5 млрд. евро, като техният обем нараства близо десет пъти. Най-голямо е нарастването при реинвестираната печалба. Докато през 1999 г. се реинвестират около 46 млн. евро годишно, през 2005 г. тази сума вече е 621 млн. евро. Естонската икономика е тясно свързана с икономиките на Финландия и Швеция. Тези две страни всъщност са и най-големите инвеститори в Естония със своите 74% от общия обем на ПЧИ. Голяма част от шведските ПЧИ са насочени към производството, транспорта, търговията, строителството и пазара на недвижими имоти. Финландия инвестира повече в търговията на едро и дребно;

􀂃 прозрачност на правителствените разходи – свободен достъп до тази информация в интернет.

Бюджетни дефицити в Еврозоната - 2010 г.

Да имаш бюджетен дефицит означава да си похарчил повече отколкото си имал. Или по-опростено казано - да имаш доход от 10 000 лв на година, а да си похарчил 12 000 лв, вземайки 2000 лв на заем от приятел.

Следната графика показва прогнозния бюджетен дефицит на страните от Еврозоната. Вижда се, че всички надминават допустимата граница от 3% според Маастрихтските критерии. 

Българското правителство се стреми да не преминава границата от 3 %, което е задължително ако иска да има реални шансове за влизане в Предверието на Еврозоната. За 2009 г. страната ни беше с 3,9% бюджетен дефицит и беше на девето място в ЕС по този показател.

Прави впечатление, че като влезеш в клуба на богатите и като че ли се отпускаш. Харчиш повече отколкото трябва, защото знаеш, че си в обединение, което трудно ще позволи да изпаднеш в дългова криза или да фалираш (примера с Гърция). За по-бедните - точно обратното - трябва да покажат, че имат стабилни публични финанси за да успеят да влезят в Еврозоната. Може да се направи асоциация с дадено домакинство, което при по-нисък доход, отделя по-голям процент от него  за спестяване (за черни дни), докато тези с по-висок доход правят повече разходи, често взимат и паричен ресурс на заем, защото са убедени, че ще могат да го върнат в бъдеще.

Добре, че Гърция е пред фалит сега, а не 2-3 години по-късно

Добре, че Гърция е изправена пред фалит сега, а ние не сме в Еврозоната! Това твърдение, колкото и шеговите и иронично казано, точно в този момент, когато България търси начин да избегне голям бюджетен дефицит и да покаже добри публични финанси звучи правдоподобно.

Ако бяхме вече страна членка на паричния съюз, щяхме да участваме в спасителния план, който се отпуска на Гръцката държава за да се спаси от фалит. В условията на търсене на подходящите антикризисни мерки и рязане на разходи (или вдигане на данъци) българската държава щеше да е изправена пред спешно набиране на паричен ресурс. Участието на всяка държава в спасителния план е пропорционално на участието на държавата в капитала на Европейската централна банка. Това означава, че правителството трябваше спешно да намери над 700 милиона евро, които да отпусне на южната ни съседка.

Словения, която е от 2007 г. в Еврозоната, ще преразгледа бюджета си за 2010 г. и заявява намерение за издаване на ценни книжа или заем на международния пазар. Техният дял в спадителния план е в размер на 384 млн евро, от които 144 млн. са предвидени за тази година.

Преразглеждане на бюджета, емитиране на дълг или теглене на заем от малки (и бедни)икономики не се гледа с добро око от европейските институции, анализатори и нвеститори, особено във време на икономическа криза. Затова може да сме благодарни за това стечение на обстоятелствата, че Гърция пропадна сега, а не няколко години по-късно, когато вече може да сме в клуба на богатите (Еврозоната).

Да му мислят немците, които поемат близо 19% (или 22,4 млрд. евро) от спасяването на южната  ни съседка.

За положителните ефекти на една криза

Икономическа или финансова, една криза е неблагоприятна за обществото. В крайна сметка всеки по някакъв пряк или косвен начин е засегнат и най-обикновено плаща за греховете на някой друг. Но погледната от друг ъгъл, всеки може да извлече положителни ефекти от такова явление или най-малкото да си направи изводи да не допуска повече подобни грешки.

Ако трябва да обобщим, може да кажем следното:

 - Една криза действа положително на инфлацията - тя намалява или почти изчезва. За страна като България, която се стреми към Еврозоната, това е добре дошло, защото единствено този критерии за присъединяване към паричния съюз не беше изпълнен от българското правителство.

- Икономически неефективните и слаби играчи на пазара изчезват - остават само по-добрите, които са успели да оптимизират разходите си и/или са работили под корпоративна марка, която дори и в криза привлича клиенти. Вижте KFC, McDonalds, както и някои големи хотелски вериги в България, които усещат криза в много по-малки размери.

- Балонът в пазара на недвижимите имоти се спуква - спекулантите вече ги няма и цените падат до едно по-реално ниво, което повече отговаря на текущата ситуация в страната.

- Кризата действа отрезвително за банките, които спират да раздават кредити наляво и надясно със запушените уши и затворени очи, когато стане възпрос за доход и обезпечение. Отделният човек също започва да мисли по друг начин, оптимизира разходите си и излишното отпада;

- Туристическият бранш в България може да използва ситуацията и да извлече ползи от нея - страната ни все още е една от най-евтините дестинации в ЕС, и при добра политика в тази област могат да бъдат привлечени повече туристи, които традиционно преди кризата са почивали на по-скъпи курорти, но сега имат по-скромен бюджет и търсят алтернатива.

- Страна като България може да използва икономическата криза за да настигне другите страни в ЕС - колкото и невероятно да звучи, ако страната успее да задържи бюджетния дефицит на минимални равнища (по-подобие на Естония и Полша) и води добра политика в областта на публичните финанси, при излизане от кризата стартът ще е няколко стъпки преди държави като Гърция, Испания, Италия, Португалия...които тепърва ще плащат за грешките си.

Разбира се има и много условности и изключения за всичко това. Но по-добре поуките да се извадят по-рано. Иначе цената е 120 млрд. евро - толкова струва спасителния план на южната ни съседка, подписан днес.

Капитализъм или как да умножим кравите

Различните идеологии, анимирани в кратко, но забавно и поучително филмче.