четвъртък, 20 май 2010 г.

Горчивата истина

Последните няколко години станахме свидетели на безпрецедентна финансова и икономическа криза, разпространила се в целия свят. Кризата започна от финансовия сектор на САЩ и за няколко месеца засегна икономиките на почти всички страни. 

За да успокоят пазарите и инвеститорите много правителства изкупиха (някои ще каже национализираха) лошите активи на болните финансови институции. Бяха наляти милиарди долари и евра чрез различни спасителни пакети, които гарантираха живота на изпадналите в немилост банкови и застрахователни институции. Разбира се имаше и такива, които бяха оставени да се спасяват сами, като някой от тях (Лемън Брадърс) не успяха и загинаха. 

Темата кое е по-правилно: "кейнсианското" наливане на държавни пари с цел стимулиране на икономиките при криза или идеята пазарът, чрез своите механизми, сам да оправи положението, ще я оставим за друг път.

Наливайки пари в закъсалите икономики много държави изпаднаха в ситуации на прекомерен бюджетен дефицит - те взеха заеми за да могат да финансират задлъжнелите икономически субекти. Тоест дълговата тежест от банковия сектор се прехвърли на правителствата. Те спасиха редица банки, а някои правителства дори и цели държави, които да не изпаднат в фалит (Германия и Франция играят основна роля в спасяването на Гърция).

А кой ще спаси тези държави от прекомерния дефицит и задлъжнялост? Станахме свидетели как от прекомерна задлъжнялост, разбира се по други причини, Гърция беше изправена пред фалит и трябваше да й помагат за да може да изплаща облигационните си заеми.

Отговорът на въпроса е - данъкоплатците - тоест всички ние! 

Много малка е вероятността правителствата да тръгнат да печатат пари или да девалвират валутата си с цел да платят по-малко от колкото са взели. Историята е показала, че това не е добър вариант - инфлацията и сътресенията от едни такива действия биха били пагубни. Единственият вариант, който остава е финансиране от държавния бюджет, който се състои основно от данъци и такси. Това ще рече, че бъдещите поколения (например нищо неподозиращите малки германчета, които ходят на училище днес) ще плащат за отпуснатите пари сега. 

Държавата не е бизнес, който може да разшири дейността си и да увеличи приходите. Но може да съзададе подходящи условия за развитие на бизнеса и с това да увеличи постъпленията от данъци и такси. Това трябва да е пътят, иначе не е честно всички ние, макар и косвено, да плащаме за алчността и грешките на други.

Снимка: sxc.hu/

2 коментара:

  1. По този повод - какво става с еврото? Ще има ли срив? Казваш, че е "малко вероятно да девалвират валутата", а откъде са упортите слухове за еврото? Или пак "алчните" ...?

    Ники

    ОтговорИзтриване
  2. Някой биха казали, че това е въпрос за 1 млн долара, тоест ако знаехме съдбата на еврото можем да спечелим толкова, чрез спекулативни сделки.
    Според мен какъвто е социален по характер, ЕС няма да позволи огромен срив или крах на еврото, защото би имало пагубни ефекти за всички.
    Да не забравяме, че слабото евро (спрямо долара) благоприятства износа на ЕС към САЩ. Но от друга страна оскъпява вноса на китайски стоки в ЕС, тъй като китайския юан е вързан към (скъпия в момента)долар.

    ОтговорИзтриване