вторник, 29 юни 2010 г.

Немците не искат вече еврото, но дали всъщност е така?

„Повечето германци - 51,4 на сто, искат връщането на дойче марката осем години след въвеждането на еврото като платежно средство в страната, показва допитване на института Ипсос (Ipsos), цитирано от Франс прес.”


Всъщност това не е изненада. Все пак Германия беше страната, която отдели най-много ресурси за да успокои създалото се напрежение в Еврозоната. Тя имаше най-голямо участие в спасителния пакет, който пътува вече към Гърция. А това означава спешно намиране на едни (много) пари, което пък от своя страна означава или лишаване от нещо в момента или емитиране на дълг, който ще се плаща от бъдещите поколения. Ако не бяха в Еврозоната – нямаше да се стига до това.

Освен това ножът опря до кокала – наложи се съкращаване на разходи и вдигане на данъци. И то не толкова заради грешки правени от самите немци, колкото външни фактори, които повлякоха всички страни не само в Европа – ипотечната криза в САЩ, превърнала се във финансова, а след това и в икономическа, прекомерното харчене на южните страни, докато други повече залагаха на спестяването. (Можем да си припомним и баснята на Езоп, която много на място влиза в употреба: мравките събират зимнина цяло лято и консумират много умерено и разумно, докато щурците са мързеливи и само пеят и свирят. Но зимата идва и щурецът чука на вратата на мравката и моли за помощ. Мравките разбира се са Германия, Япония и др., а щурците – Испания, Гърция, Португалия и т.н.).

Немците няма как да не са ядосани – живеят в най-богатата държава в ЕС и често остават с впечатление, че носят на гърба си други страни, кото водят не толкова разумни политики. Страната е и един от най-големите нетни донори в ЕС - дават много повече отколкото получават.

Дори всичко това да е така, можем да бъдем спокойни, че фрау Меркел скоро няма да допусне  Германия да излезе от Еврозоната и да изпусне шанса страната й да бъде двигател на ЕС и решаващ фактор за неговото му развитие. Залогът просто е твърде висок.   

Снимка: sxc.hu/ carluk2007

понеделник, 28 юни 2010 г.

Туристите идват...

„Посещенията на чужденци в България през май 2010 г. са 593.0 хил. и се увеличава с 6.2% спрямо същия месец на 2009 година.  В сравнение с май 2009 г. е регистрирано увеличение на посещенията на чужденци в страната с цел „почивка и екскурзия” - с 21.5%.


Посещенията от групата „Други европейски страни" се увеличават с 23.2%, а от групата „Останал свят” с 13,9%, като най-голямо е увеличението при посещенията на граждани от Русия - с 65.8%, Сърбия - с 51.4% и Македония - с 30.7%.”

Национален статистически институт


 - Ето какво става когато еврото падне спрямо другите валути. Страните, които използват евро или са вързани към него, както е България, стават още по-примамливи за туристите. Ако през юли 2009 г. една руска рубла е струвала 4,25 ст., сега струва 5,15 ст. Или казано по друг начин с 1 рубла можеш да си купиш близо 20% повече неща в България отколкото преди година;

 - Гърция със своите стачки и безредици отблъснаха туристите си, някои от които се насочиха към България. Статистиката показва, че с 58% са намалели пътуванията на българите към южната ни съседка; 

Ето един положителен ефект от "кризата на еврото".

Снимка: sxc.hu LCARELI

За спецификата и повишаването на ДДС

Има две сигурни неща на този свят, които няма как да бъдат избегнати - това са смъртта и данъците.

От всички пък възможни данъци - най-любимият на политиците е ДДС. Има много голям обхват и приходите от него в хазната са най-високи - съставляват почти половината бюджет на страната. Данъкът е косвен, тоест плаща се на държавата от трето лице, но действително го плаща купувачът/потребителят на услугата. Така малко се размива реалната тежест на данъка и няма  чак толкова недоволни, както би имало при подоходния данък, където директно ти вземат процент от заплатата в края на месеца.

Данъкът на потреблението или оборота както още го наричат в някои страни е основният лост при спешно набиране на средства и вече няколко държави го дръпнаха. От таблицата вляво се вижда, че Румъния, Англия, Гърция, Португалия и т.н. увеличават с няколко процента данъка в страните си.

Всъщност ако се стигне до там, че трябва да се увеличават някакви данъци и това да има реален ефект за изпразнената хазна - то най-добре е да се увеличава наистина ДДС, а не преките данъци като подоходния и т.н.

Причината е следната. Ако вземат и вдигнат плоският данък, тоест подоходния данък, това означава, да се вземе от заплатата на всеки, който работи и се труди. Това ще увеличи сивата икономика, а реалният ефект (събрани пари) от това няма да е много голям. В крайна сметка всички, които работят, ще бъдат "наказани", а потенциални инвеститори могат да бъдат отблъснати. Междудругото това е едно от малкото преимущества на България в ЕС - сравнително ниската данъчна тежест в страната.

Ако се наложи да вдигат ДДС, това ще повлияе върху цените на всички стоки и услуги, но тогава отделния човек сам ще решава за какво да похарчи парите си. Тоест ако се откаже да си купува телевизор или да ходи на почивка - няма да плаща увеличеното ДДС и така няма да бъде ощетен от вдигането на данъка. Именно с това "преимущество" ДДС е по-подходящ за увеличаване от преките данъци.

Всъщност всякакво вдигане на данъци е неблагоприятно за икономиката като цяло. Някои страни вече нямат избор и посягат на данъците. Дано България не се присъедини към тази група и поне по една класация да бъде в челните места.

петък, 25 юни 2010 г.

"Дипломацията на хамбургерите"

На руския президент Медведев не му е лесно. Тия дни той беше на официално посещение при американския президент Барак Обама, където не липсваха интересни, дори куриозни моменти. 

По време на престоя си зад океана Медведев си направи акаунт в Туитър и оттогава не спира да публикува съобщения и снимки. Последната бележка, според ИТАР-ТАСС била "Отдавна не бях ял хамбургери", а под нея е качил снимка как той и Обама по бели ризи с вратовръзки хапват "джънк фууд" в закусвалня за бързо хранене в Арлингтън. Медиите споменават как Обама изненадващо завел госта си на по хамбургер в закусвалнята, където имало и множество други външни хора. Наблюдатели веднага определиха срещата като "Дипломацията на хамбургерите"...

По време на посещенеито си в САЩ Медведев посети и Силиконовата долина, където се срещна с  основателят на Епъл - Стив Джобс. Последният направил подарък на руския президент - новият модел на iPhone. Той пък струвал 1000 долара, а според руските закони президентът не може да приема подаръци, чиято стойност надвишава 5 минимални работни заплати - тоест 650 долара...

Вече се появиха остроумни решения от типа, че ако Медведев вземе телефонът с двугодишен договор към американски мобилен оператор -  цената на апарата ще бъде само 300 долара... А така ще може да говори и по-евтино с американския си колега.

Медведев определeно има за какво да "туитва" след срещата си с Обама...
  




вторник, 22 юни 2010 г.

Отново най - бедни

Евростат публикува официална информация за жизнения стандарт на страните от почти цяла Европа. Информацията е базирана на брутен вътрешен продукт към 2009 г. съотнесен към покупателната способност на гражданите в дадената страна. Тоест какво можеш да си купиш с парите, които си изкарал в края на месеца/годината. 

Изненади няма - България е последна с 41 % покупателна способност от средна 100 % за целия ЕС, а Люксембург е първи с 268 %. Високият процент на Великото херцогство се дължи и на фактът, че много чужденци отиват и работят там през деня, а вечерта се връщат по домовете си във Франция, Германия, Белгия и т.н.

Зад нас единствено се нареждат страните Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Албания. Обърнете внимание къде се намират Естония и Хърватско.


неделя, 20 юни 2010 г.

"Инвестирай в Македония"..., но по - добре в България

От около година тази реклама "Инвестирай в Македония" се върти по CNN. Досега такава за България не съм виждал. И докато нашите съседи скоро няма да станат членки на ЕС и НАТО, България трябва да използва всичко постигнато до момента и да направи един добър промотиращ клип за да е ясно на всички, че не само Македония предлага подоходен и корпоративен данък от 10%.




събота, 19 юни 2010 г.

МВФ: България се възстановява от кризата

The period of economic recovery has begun in Bulgaria, according to the International Monetary Fund (IMF).

България е малка и не толкова апетитна за инвесторите страна в глобален план. Вниманието, което световните медии или организации отделят на нас не е голямо, затова и най-кратките новини определят мнението и представата на пазарите, инвеститорите, чуждите фирми и т.н за климата у нас.

МВФ едва ли е проучил в детайли как вървят българските приходи и разходи, предстоящите реформи и т.н., по-скоро следи крайните данни, които се публикуват на институционално ниво като растеж на износа, месечни дефицити/излишъци, размер на фискален резерв и т.н. Но положителната новина, която излиза от тях, ще се отрази благоприятно на бизнес климата в страната. Ето защо.

Международните организации се оказаха мощен двигател на настроенията на пазарите.  Положителните оценки/анализи успокояват инвеститорите и те са склонни да инвестират повече. Негативните  такива могат да срутят даден пазар или дори да предизвикат фалит на някоя държава. Нека си припомним  оценките, които даваха рейтинговите агенции на отпуснатите заеми в САЩ. Те реално заблуждаваха инвеститорите, които прекупуваха junk дълговете, благодарение на което пазара се срина. Оли Рен каза преди седмица, че ще проверява данните за бюджета на страната и застраховката от фалит на България скочи до исторически връх. Свалиха рейтингите на гръцката държава, следствие на което тя понесе нови огромни загуби.

Когато МВФ говори хубави неща за нас е добре. Дано не се окажат само краткотрайно явление...

Снимка: sxc.hu, srbichara

четвъртък, 17 юни 2010 г.

60 лв. - данък телевизор?! Пак помислете...

Новината, че се обмисля въвеждането на данък от 60 лв. за всяко домакинство, без значение дали и колко телевизора има, звучи не само несериозно, но и налудничево.

Правителството засега геройски успява да закрепи (друг е въпросът колко успешно) бюджета без да вдига данъците, което е най-големият плюс и не трябва да се отрича. Вдигането на данъци е крайна мярка, която би вдигнала цените на стоките и услугите и би намалила потреблението. В контекста на всичко това, някой изкача и казва, че за да закърпи бюджета на БНТ и БНР ще обложат домакинствата с 60 лв. годишно. Това е абсурдно:

 - защо трябва да плащат всички домакинства, при положение, че немалка част от тях не гледат и не слушат въпросните канали; Така излиза, че ти плащаш за нещо, което не консумираш ?!

 - БНТ и БНР посредством сателит и интернет се излъчват в много други страни. Защо едно българско домакинство да плаща, а немското или американското, което също гледа/слуша да не плаща?

 - Знаем за обществената функция на БНТ да информира, образова и забавлява, но е лошо за самата нея да събира приходи по такъв социалистически начин - от всички по-равно. Този непазарен метод е обречен на неуспех. БНТ няма да продължи да се развива и да търси приходи, а ще стои и ще чака сигурните парички от данъците. По същата логика утре всички университети или училища могат да поискат такъв данък - те също изпълняват важна обществена функция;

 - И сега телевизията се финансира от нашите данъци (държавният бюджет). Ако парите не стигат, пазарът е свободен - може да потърси там начини за финансиране. Частните телевизии от това живеят.

Безспорно е, че националната телевизия и радио има добри и качествени предавания, както и че школата там е от най-добрите, но в същото време има и много неактуални и останали в миналото предавания. Махнете ги, направете или привлечете по-добри. От това ще спечелите зрители, оттам и повече рекламодатели - приходи.

вторник, 15 юни 2010 г.

Испания и кризата

Все повече погледите на всички започнаха да се обръщат към Испания. Както се оказа, страната е с най-големи задължения в целия ЕС и трескаво събира пари за да плати на своите кредитори на 30 юли, когато е падежът на част от нейните дългове. Днес Испания успешно пласира нови облигации на пазара, с парите, от които ще позакърпи изтънелият си бюджет. Лихвата (или казано по-просто цената, която ще плати за взетите пари) е доста по-висока от нормалната - 2,303% за едните облигации (при лихвен процент от 1,59% преди месец) и 2,837% за втората емисия (при предишен лихвен процент от 1,951% ). А колкото е по-голяма доходността от такива емисии, толкова по-рискована е дадената сделка... За сравнение - Франция предлага доходност за подобен род едногодишни емисии от 0,4%.

Какви са причините държавата да се озове в това незавидно положение? Ето някои от тях:

 - въпреки че е развита в много отношения, трудовите норми в Испания са едни от най-тежките и обременяващи работодателите. Данъците често достигат 50% на годишна база, а ако заплатата на един работник е 20 000 евро годишно, на работодателя това ще му струва 30 000 евро. Да съкратиш/освободиш даден работник е непосилно скъпо за работодателя - изплащат се огромни обезщетения. Това води до разцвет на сивата икономика - работа без договори, осигуряване на по-нисък доход, дори отказ от наемане на служители. Тези мерки вместо да защитят работника и да помогнат на държавата се обърнаха срещу тях. Приходите от данъци и осигуровки спаднаха драстично.

 - след като стана член на Еврозоната, Испания получи достъп до евтини кредити от немски, френски и други банки. Кредитите се използваха за инфраструктурни и жилищни проекти в резултат на което всяка година се строяха по 800 000 къщи - повече от построените в Германия, Франция и Англия взети заедно. Това означаваше повече работни места, които бяха запълнени основно от емигранти (спомнете си автобусите с българи, които отиваха да работят в Испания. В този контекст линиите Видин - Мадрид или Силистра - Валядолид не звучат чак толкова странно или абсурдно). След навлизането на кризата търсенето на имоти спадна, много от тях останаха недовършени, кредитите към банките започнаха да не се обслужват. Безработицата скочи до 20%. Държавата финансираше закъсалите банки чрез заеми на международните пазари, което докарваше дефицити на бюджета.

Правителството на Испания ще гласува утре реформа в трудовия сектор. Въпреки стачките, които се заформят, всички трябва да са наясно, че е нужна промяна за да не се стигне до гръцкия сценарии. 

Снимка: sxc.hu/, dariuszman

понеделник, 14 юни 2010 г.

За футболът, бизнесът и начинът на мислене на една нация

Световното първенсто по футбол е вече в разгара си. Южна Африка се радва на невиждана популярност и посещаемост от туристи (разбирай приходи), но в същото време в много други страни се наблюдава спад на производителността и бизнесът страда. 

Това са Англия, Германия, Италия, Испания..., страни, където футболът е нещо повече от развлечение, по скоро начин на живот. Много от мачовете се играят в работно време, което предизвиква разместване на работно време (където е възможно), работа на смени и т.н. В много компании на острова дори не се опитват да спрат служителите си да гледат мачове в работно време. В Парагвай президентът Фернандо Луго е издал дори декрет, с който всички работещи в публичния сектор са освободени днес следобед (местно време) за да могат да гледат мача Италия - Парагвай. 

Това разбира се се отразява зле на бизнеса. Chartered Management Institute изчислява, че загубата на продуктивност в Обединеното кралство се оценява на 1 милиард паунда.

------------
Концентрирайки се върху това, което стана в Южна Африка тези дни, можем да заключим, че  Германия показа на футболния терен това, което показва от десетки години в ЕС в икономически и политически аспект. Невероятно конкурентоспособна, нападателна, безмилостно смазваща всякаква конкуренция, стремяща се винаги да е на върха. Най-богатата страна в ЕС (по БВП), показа вчера как трябва да се играе футбол (а и не само) и не пощади континентът държава - Австралия, въпреки че можеше да си пази силите си след два вкарани гола. 

Немците не са ми любимият отбор, но това, което направиха вчера на терена показа защо Германия е на върха в ЕС. Или както се изрази един журналист от Wall Street Journal: 

How can we put this delicately: Germany is one competitive country. When it engages in an endeavor, it tends to go for total, soul-crushing, mind-blowing domination.

Снимка: sxc.hu

събота, 12 юни 2010 г.

Светът е (не само) футбол...

От днес стотици милиони насочиха погледите си към световното първенство по футбол в ЮАР. Точно след месец, на 11 юли, един отбор ще грабне титлата и ще бъде "най-добрият отбор на планетата"...поне до следващото първенство през 2014 г.

Да бъдеш домакин на световно първенство е привилегия и чест, но дали е толкова добре и от икономическа гледна точка? Въпросът е много сложен и мненията на много икономистите се различават. От една страна - държавата инвестира стотици хиляди в нови съоръжения и подобряване на пътната инфраструктура, бизнесът е щастлив от пълни хотели, ресторанти и магазини, туристите оставят стотици хиляди евра, долари и т.н. в държавата домакин. От друга страна, държавите домакини изпадат често в дефицити за да могат да финансират тези събития, за месец и нещо всички гледат футбол и работоспособността пада, огромни разходи отиват за охрана, сигурност и т.н.

Ако проследим БВП на една страна в периода две години преди организиране на световно първенство, годината на провеждането и две години след края на първенството ще видим следните факти:


 - В повечето случаи БВП в годината на провеждането (организирането) на Световните шампионати пада и е по-нисък от следващите две години.

 -  В повечето случаи организирането на игри от такъв мащаб влияе позитивно на икономиката и това се доказва в следващите две години от края на игрите, където БВП обикновено се покачва.

Разбира се БВП е твърде общ показател и е трудно да се видят конкретни данни, като например кои сектори от икономиката (например туризъм) се развиват по-благоприятно и дали не са за сметка на други. Трябва да се вземе предвид и факта, че БВП се влияе и от други фактори- икономически, финансови кризи и др. Но при равни условия и при подходяща и правилна държавна политика световните първенства по футбол освен шумът и празненствата, трябва да носят и повече приходи и растеж на икономиката на държавата домакин.


четвъртък, 10 юни 2010 г.

Как Европейският съюз се усъмни в нас?

EU investigates Greek-style budget fraud in Bulgaria
Published: 10 June 2010, http://www.euractiv.com

Заглавие, в което се срещат думите България и Гърция към днешна дата не е на хубаво. Особено пък ако е написано в уважавани чужди медии и става достояние до десетки милиони жители на стария континент. Току виж са ни забъркали в някаква конспирация с южните ни съседи.

Едва ли има човек в момента, който може точно да каже как и с колко ще се промени бюджета на държавата. 4,8% дефицит ли да очакваме или това е изчислено по един начин, а за пред Брюксел (Евростат), той ще бъде друг. Получава се едно объркване, защото българската държава изчислява по един начин дефицитът/излишъкът в края на годината – по т.нар.  кешова/касова основа, тоест в края на годината теглим чертата колко пари има в „касата” (хазната) и казваме на толкова сме на минус или плюс. ЕК обаче си имат свой подход и не вярват на нашия. Те изчисляват държавните бюджети на начислена основа или казано по друг начин – ако си сключил договори в настоящата година, но не си правил плащания – няма значение, това също се смята, когато теглиш чертата. Всъщност това беше и причината миналата година бюджетния дефицит да скочи до 3.9% според Евростат, защото имаше сключени договори с подизпълнители, но тъй като нямаше плащания по тях, те не бяха включени в крайния резултат на бюджета за 2009 г.

За 2010 г. има предвидени плащания по тези договори – затова и касовия/кешов дефицит скача до 4,8%, но тъй като това вече е изчислено по метода на Евростат за 2009 г., реалният дефицит, който ще кажем на Брюксел (по тяхната методика) се очаква да е доста по малък.

Малко сложно стана. Всъщност не е малко, защото в ЕК не ни разбраха и решиха да изпратят мисия в България, която да провери какво става. Двойният стандарт по изчисляване на бюджета се вижда съмнителен за Брюксел и започнаха сравнения с Гърция. Изглежда от там се разсърдиха, че не сме ги предупредили за промяната или просто не виждат смисъла в тези промени. Каквото и да е, изчисленията на касова основа не им харесват, защото нямат нищо общо с техните, а и са лесно манипулирани.

Снимка: sxc.hu

сряда, 9 юни 2010 г.

Колко получават на Уолстрийт и кой плаща за това?

Проучване на неправителствена организация (Independent Public Office) показва, че средната годишна заплата на служител, работещ на Уолстрийт за 2009 г. е 311 279 долара (с бонусите и други придобивки като акции и т.н.). Това ако ви се вижда много - за 2008 г. годишното възнаграждение е било с 85 000 долара повече. Няма нищо лошо във високото заплащане стига всеки да си носи отговорността за това, което е вършил. Да не забравяме, че именно алчността на Уол стрийт в комбинация с неуместни държавни регулации предизвикаха кризата, която всички ние по някакъв начин усещаме.

Но не това е темата.

В контекста на високото заплащане (спрямо конкретната ситуация) на Уолстрийт и отпуснатите спасителни пакети в помощ на банковия сектор се сещам за думите на Матьо Ричардсън, професор по финанси в университета в Ню Йорк. Той казва:

[A bank's] top management, shareholders, and in fact, even its creditors, do not bear the full systemic costs when the pendulum swings down. It is the real economy that feels the burden and society pays the price, whether in the form of bailouts, lost productivity or unemployment. While profits remain privatized in good times, downside risks are socialized.

Казано накратко и в по-груб превод - печалбите на банковия сектор остават за лично ползване, докато загубите се социализират, тоест обществото (чрез отпуснатите помощи от държавата, загуба на работно място) плаща за тях.

Снимка: sxc.hu

понеделник, 7 юни 2010 г.

Ето така се прави!

Пари няма, криза е. Субсидиите, които държавата изплаща на общините бяха намалени между 15% и 20%. В резултат на това някои малки общини (като община Септември) заплашиха, че ще фалират. Положението е тежко - спор няма.

Но вместо да се тюхкат и вайкат от лошата си съдба, няколко общини показаха правилният път на мислене в тази ситуация. Дали заради намалените приходи или заради други подбуди, на 20 май тази година общините Хисаря, Асеновград и Родопи учредяват "Фонд за развитие на летище Пловдив - южната врата на България". Идеята е да привлекат повече туристи в региона, използвайки летище Пловдив, което ще предоставя услугите си в пъти по-евтино от това в София. Компанията, с която  се водят преговори е Ryanair - най-големия нискотарифен авиопревозвач в Европа. Към създаденото сдружение ще се включи и община Пловдив, а преговори се водят с още 20 малки общини в региона. Привличането на туристи означава не само раздвижване и развитие на бизнеса по тези места, а възможност за повече собствени приходи и самостоятелност на общините. Чакането и разчитането единствено на държавна субсидия е икономически вредно - то убива идеята за развитие и търсенето на нови възможности и приходи.

Макар и в начален етап идеите за развитие на летището и авиопревозвача са повече от обнадеждаващи - обсъждат се 5 дестинации, от които да лети авиопревозвача, мисли се над варианти за създаване на автобусни линии от летището до отделни общини, където туристите биха имали интерес да отседнат.

Ако тази инициатива стане реалност, това ще е добър урок за всички общини как да се развие даден регион и и как да се увеличат приходите. Похвално! 

Снимка: sxc.hu

Кой е следващият?

След като Гърция изпадна в тежки времена заради прекомерен външен дълг, който поради ред причини не може да обслужва, все повече ни притиска въпроса коя е следващата държава, която ще се нареди до южната ни съседка. Беше измислено звучното PIGS (прасета), което обхващаше страните с  най-големи финансови проблеми в ЕС -  Португалия, Италия, Гърция и Испания. 

Графиката по-долу показва, че всъщност страната с най-големи задължения в абсолютна стойност е Испания - с външен дълг около 4 пъти и половина по-голям този на Гърция. Не е ясно кои са банките отпуснали тези заеми. Ясно е само, че с най-голям дял са френските, немските, британските и холандските.  

И докато 19 май отмина (тогава Гърция трябваше да погаси 8,5 млрд. евро по държавния си дълг и го направи благодарение на спасителния пакет от ЕС и МВФ), сега идва друга червена дата - 30 юли. Тогава Испания трябва да плати 16 млрд. евро от своите задължения. Като вземем предвид фактът, че няколко испански банки поискаха помощ от държавата, инвеститорите определено ще сънуват по някои и друг кошмар тези два месеца. Еврото също реагира отрицателно и в петък достигна четиригодишно дъно спрямо долара .

Всички погледи и надежди са насочени към иберийската държава. Един нейн крах сериозно би разклатил устоите на Еврозоната.

петък, 4 юни 2010 г.

Интересен начин за набиране на средства

Когато преди известно време Гърция откри сметка в националната си банка, в която всички можеха да помагат кой както може за спасяването на страната, едва ли много хора са погледнали на това сериозно. Оказва се обаче, че в САЩ този метод на финансиране на публичния дълг работи. И разкрива някои интересни факти.

Публичният дълг на САЩ възлиза близо на 13 трилиона долара. Това е голямо число - 18 нули след 13. Освен със стандартните начини и механизми за погасяване и рефинансиране на дълга, американците са отворили и сметка, в която всеки, дори онлайн, може да преведе пари и да помогне на правителството в тази му задача. В началото на 2010 г. резултатът от тази кампания е повече от интересен:

 - присъстват, разбира се, десетки шегаджии, които са превели по 1 цент на правителството;
 - 1500 човека са превели по 100 долара или по-малко;

И тук става интересно:
 - 17 човека са дарили по повече от 100 000 долара, а
 - 1 човек е превел сумата от над 1 млн и 500 хиляди долара.

Общата стойност на това доброволно участие на гражданите в помощ на правителството е 11 милиона долара. Графиката с данните може да бъде видяна тук

Защо ли имам усещането че този модел няма да работи нито в Гърция, нито в България.

Снимка: sxc.hu/

Край на дебата - Еврото ще оцелее


Дебатът, който се провеждаше онлайн на страницата на списание The Economist приключи. 62% от гласувалите смятат, че Еврозоната няма да се разпадне и еврото ще оцелее, въпреки тежките дни, които преживява. 

Бяха изложени редица икономически мотиви в подкрепа и на двете твърдения. Но не трябва да забравяме, че Еврозоната освен икономическо е и политическо обединение. А когато политиката се намеси в икономиката, нещата спират да следват и да се подчиняват единствено на  логиката на икономичските теории и закони. Именно последните действия на Евросъюза (спасителния план за Гърция и гаранциите за 750 млрд. евро) доказват това.

Или казано по друг начин - общата валута е създала един омлет от предишните финансови пазари на странита членки. А от един забъркан вече омлет е почти невъзможно да отделиш чукнатите яйца вътре...

Снимка:sxc.hu/ 

сряда, 2 юни 2010 г.

Да кажем сбогом на кроната

Естонците тръгнаха да си купуват нови портфейли, в които да слагат евро банкнотите след по-малко от 6 месеца. Днес комисията по икономически и парични въпроси към Европейският парламент одобри присъединяването на Естония към Еврозоната. На 6 юни думата имат финансовите министри на "Евроландия", както някои наричат Еврозоната, а финалното решение ще бъде взето на 13 юли. По всичко личи, че нищо не може да спре устремът на балтийската държава.

Както списание Economist твърди, Естония е твърде малка държава за да отслаби или да заздрави Еврозоната. Нейният БВП е под 1% от този на ЕС. Присъединяването има по-скоро психологически ефект, който има за цел да покаже, че Еврозона не само все още има, но тя продължава да се развива и всеки, който спазва Маастрихските критерии е добре дошъл вътре в нея.

Естония от друга страна показа, че умее да води правилната фискална политика, която да ги изправи пред вратите на "Клубът на богатите". След като замениха омразната за тях рубла с кроната през 1992 г., 19 години по-късно идва ред на нова промяна. Промяна, която определено има по-добра перспектива за успешно развитие, въпреки тежките дни, които изживява Еврото.

Снимка: sxc.hu