вторник, 15 юни 2010 г.

Испания и кризата

Все повече погледите на всички започнаха да се обръщат към Испания. Както се оказа, страната е с най-големи задължения в целия ЕС и трескаво събира пари за да плати на своите кредитори на 30 юли, когато е падежът на част от нейните дългове. Днес Испания успешно пласира нови облигации на пазара, с парите, от които ще позакърпи изтънелият си бюджет. Лихвата (или казано по-просто цената, която ще плати за взетите пари) е доста по-висока от нормалната - 2,303% за едните облигации (при лихвен процент от 1,59% преди месец) и 2,837% за втората емисия (при предишен лихвен процент от 1,951% ). А колкото е по-голяма доходността от такива емисии, толкова по-рискована е дадената сделка... За сравнение - Франция предлага доходност за подобен род едногодишни емисии от 0,4%.

Какви са причините държавата да се озове в това незавидно положение? Ето някои от тях:

 - въпреки че е развита в много отношения, трудовите норми в Испания са едни от най-тежките и обременяващи работодателите. Данъците често достигат 50% на годишна база, а ако заплатата на един работник е 20 000 евро годишно, на работодателя това ще му струва 30 000 евро. Да съкратиш/освободиш даден работник е непосилно скъпо за работодателя - изплащат се огромни обезщетения. Това води до разцвет на сивата икономика - работа без договори, осигуряване на по-нисък доход, дори отказ от наемане на служители. Тези мерки вместо да защитят работника и да помогнат на държавата се обърнаха срещу тях. Приходите от данъци и осигуровки спаднаха драстично.

 - след като стана член на Еврозоната, Испания получи достъп до евтини кредити от немски, френски и други банки. Кредитите се използваха за инфраструктурни и жилищни проекти в резултат на което всяка година се строяха по 800 000 къщи - повече от построените в Германия, Франция и Англия взети заедно. Това означаваше повече работни места, които бяха запълнени основно от емигранти (спомнете си автобусите с българи, които отиваха да работят в Испания. В този контекст линиите Видин - Мадрид или Силистра - Валядолид не звучат чак толкова странно или абсурдно). След навлизането на кризата търсенето на имоти спадна, много от тях останаха недовършени, кредитите към банките започнаха да не се обслужват. Безработицата скочи до 20%. Държавата финансираше закъсалите банки чрез заеми на международните пазари, което докарваше дефицити на бюджета.

Правителството на Испания ще гласува утре реформа в трудовия сектор. Въпреки стачките, които се заформят, всички трябва да са наясно, че е нужна промяна за да не се стигне до гръцкия сценарии. 

Снимка: sxc.hu/, dariuszman

Няма коментари:

Публикуване на коментар