четвъртък, 29 юли 2010 г.

Резултатите от ниските данъци не закъсняват

Ще стане ли България едно от най-добрите места за правене на бизнес на Балканите.

Защо не?

Преди няколко месеца отчетохме бум на регистрацията на гръцки фирми на територията на страната ни. Тези дни подобни идеи забелязваме и сред румънския бизнес - според информация в пресата, третата по оборот компания в северната ни съседка подготвя документи за пререгистрация в България. Причините са ясни: несигурната бизнес среда в Румъния, вдигането на данъци, лоши фискални показатели и постоянните опити за промени на заплати, пенсии и данъци, които ту се приемат, ту се отхвърлят. Положението в Гърция е дори по-зле: след като беше изправена на ръба на фалит, страната предприе редица мерки и беше принудена да вдига данъците (ДДС вече е 23%, стандартният корпоративен данък е 25%, а подоходния данък стига до 40%). 

От друга страна България заедно с Кипър са единствените страни в ЕС с корпоративен данък от 10%. Подоходният данък в страната ни е също 10%. Като прибавим и факта, че получаваме най-ниските възнаграждения в ЕС, разходите за труд в България излизат най-евтини в цялата Общност.

Разбира се има множество други фактори, които определят добрите места за правене на бизнес - добра инфраструктура, човешки капитал, ниска бюрокрация и подготвена администрация и т.н. Но  един от основните критерии си остава ниското данъчно бреме и България трябва да устои на натиска и влиянието на различни групи и прослойки и да запази едно от малкото предимства и успехи на страната ни. 

Снимка: sxc.hu


вторник, 27 юли 2010 г.

До какво води неовладяната инфлация?

Най - общо казано под инфлация се разбира цялостно покачване на цените на стоки и услуги. Или погледнато от друг ъгъл - цените растат и с единица валута човек може да купи по-малко стоки отколкото е можел преди.

Когато инфлацията излезе извън контрол се наблюдава хипер инфлация - рязко обезценяване на парите и ежемесечно, стремглаво покачване на цените. 

Преди година ситуацията в Зимбабве е била нещо подобно. Държавните разходи са били около 99% от БВП-то на страната(за сравнение в България те са около 42% от БВП) и за да се покрият, правителството е започнало принтиране на пари. Високи тарифи и такси, масово субсидиране на държавни предприятия, високо регулиран трудов пазар и т.н. допълват икономическата картинка в страната. Резултатът е хиперинфлация и преминаване от най-стабилната африканска икономика в една от най-бедните страни в света. През 2009 г. един хляб е струвал 1 милион зимбабвийски долара. 

Обезценяването на долара е толкова голямо, че алтернативната стойност на хартийката е била по-голяма от самата стойност на парите. Доказателство за тези думи е втората снимка, заснета близо до границата между Зимбабве и Южна Африка. 

Последната (трета) деноминация на зимбабвийския долар е от началото на 2009 г., когато са премахнати 12 нули от стойността й. На 12 април 2009 г. след редица неуспешни опити за овладяване на паричната си политика, страната напълно изоставя валутата си и преминава към американския долар. 








Снимки: good morning afrika




неделя, 25 юли 2010 г.

Публичен дълг и необходимостта от неговото овладяване


Графиката показва публичният дълг на страните от Еврозоната по години.

Към края на 2009 г. 11 страни от общо 16-те членки на Еврозоната са над горната допустима граница от 60% публичен дълг от БВП-то на съответната страна: Италия (115,8%), Гърция (115,1%), Белгия (96,7%), Франция (77,6%), Португалия (76,8%), Германия (73,2%), Малта (69,1%), Великобритания (68,1%), Австрия (66,5%), Ирландия (64%) и Холандия (60,9%).

Както графиката показва покачването е най-значително от 2007 г. до наши дни. Това огромно задлъжняване на страните членки даде повод на президентът на Европейската централна банка – Жан Клод Трише да се намеси и публично да заяви във Financial Times, че вече е време за „финансова консолидация” и разходите да бъдат овладяни. Трише признава, че политиката на финансово стимулиране е била злополучна и не води до желаните резултати. Необходимо е възприемането на разумни и стратегически мерки за излизане от кризата.

С други думи да даваш пари на всеки, който поиска по време на криза е неправилно и не довежда до желаните резултати. В някои случаи дори води до повече проблеми, които се проявяват след известно време.   

Хубавата новина в цялата тази история е, че България е с едно от най – ниските равнища на публичен дълг в целия ЕС – под 20% от БВП-то на страната. Освен това страната не само не увеличава своя дълг, но от 1998 г. той е спаднал с близо 70% от БВП-то ни. Едно немаловажно постижение в сравнение с данните от другите страни. 

сряда, 21 юли 2010 г.

България в полезрението на Wall Street Journal

Вестник Wall Street Journal е написал днес доста положителна статия за България. На моменти толкова положителна, че човек може да се запита за България ли става въпрос: 

"My wife and I are making a good living; we recently bought a house close to the sea and plan on having a second child. We don't want to live like our parents did behind the Iron Curtain and we like traveling a lot," said Marian Petkov, a 37-year-old engineer."

Две неща от статия не могат да бъдат отречени: в страната не бяха вдигнати данъците (в много други страни това е факт) и не се наложи да вземаме заем от МВФ по подобие на  Гърция, Унгария, Латвия и т.н.

От друга страна обещаното членство във Валутния механизъм беше отложено и страната от пример по фискална дисциплина се превърна в страна с процедура по прекомерен дефицит. 

Имаме очертаващ се растеж на икономиката от около 1% за 2010 г., но има други страни, които ще имат 1,5 - 2 пъти по - голям от нашия (Полша, Ирландия, Естония и др.). Това трябва да се отбележи, защото все още сме най-бедните в ЕС и ако искаме да настигнем останалите, ние трябва да бъдем начело в тази класация. Иначе все ще си стоим така най - отзад в ЕС. 

Затова трябва да сме максималисти. И реформите да продължат.


Снимка: sxc.hu

вторник, 20 юли 2010 г.

Унгарски неволи

Все по-интересни неща се случват в Унгария. В началото на месец юни вицепрезидентът на управляващата партия Фидес незнайно по какви причини публично каза, че Унгария почти няма шансове да избегне гръцкия фалит. Това от своя страна предизвика сътресения на пазарите и заедно с новините около Гърция и Испания тогава доведоха до спад на еврото, повишаване на риска от фалит за страната и т.н.

Вчера правителството на Унгария тропна с крак и заяви, че повече не издържа на крайните и болезнени мерки, които Международния валутен фонд налага и отказва да ги прилага повече. Това от своя страна, означава, че МВФ спира кранчето за тази страна - или с други думи споразумението от 2008 г. е нарушено и Унгария няма да има достъп до останалите траншове от договорения заем от 25 млрд. евро. Тази новина предизвика нов шок за пазарите - спад на форинта спрямо еврото и долара, спад на борсата в страната и т.н.

Дали решението на Унгария е правилно или не, времето ще покаже, но можем да си извадим следните изводи:

 - присъствието на МВФ в дадена страна не е гаранция, че тази страна ще може да проведе желаните реформи и да направи необходимите спестявания в бюджета;

 - известно време Унгария ще бъде гледана с лошо око, защото: първо не успя да се справи сама, извика МВФ на помощ, после не издържа на програмата на Фонда и отново тръгна да се справя сама с проблемите си;

 - който няма воля и не успее навреме да се справи сам с проблемите си, дори и МВФ не е гаранция ще той ще успее. Нека си спомним за грешната намеса на МВФ в Аржентина и някои азиатски страни.

Не трябва да се заблуждаваме, че МВФ е нашето спасение и веднъж стъпил в България всичко  ще бъде наред.  Докато не е късно, страната ни трябва да покаже воля за самостоятелно справяне с проблемите.

Снимка: sxc.hu

петък, 16 юли 2010 г.

Да викаме ли на помощ МВФ?

Не.

Единственият разумен довод да звъннем на Международния валутен фонд да си резервират билет за България би бил ако имаме огромен дефицит, изпитваме затруднения с взети заеми или плащания и толкова сме затънали, че изход не се вижда.

МВФ е последна инстанция при проблеми във финансовата система на една държава. Към нея се обръщат тези, които са пробвали всички възможни варианти и не са постигнали нищо. Които нямат волята да се справят сами и отдавна са изпуснали юздите.

МВФ не е магьосник, който с магическа пръчица да оправя тежкото положение на дадена страна. Фондът всъщност прилага една и съща рестриктивна и болезнена програма във всички държави, където е влязъл. Всъщност това е и условието - ще получите заем от нас, но ще правите това, което ние кажем. Какво включва това: 

 - рестриктивна парична политика - ограничаване на парите в обращение с цел повишаване на вътрешния лихвен процент до това ниво, което е необходимо за стабилизиране на местната валута;

 - рестриктивна фискална политика - повишаване на данъците и драстично намаляване на правителствените разходи. Преди дни в Гърция замразиха заплатите в частния сектор за 3 години като целта е трудът в страната да е сравнително евтин, с което да се привлекат повече външни инвестиции. Редица данъци бяха вдигнати.

 - приватизация и фискална либерализация - продажба на държавни компании и премахване на ограниченията по движенията на международния капитал;

Трябва да се отбележи, че основната цел на МВФ е първо да гарантира изплащането на взетите заеми от съответната държава и едва след това да осигури благоденствие на страната и нейните граждани. Именно затова мерките са много болезнени - в краткосрочен план и бизнеса и гражданите страдат.

Освен, че всички страдат, страната влиза в "групата на получилите заем от МВФ", което автоматично означава "държава с проблеми". А това прави инвестиционния климат в страната несигурен и рисков и отблъсква бъдещи инвеститори.

Страните със заеми от МВФ в момента са Украйна, Латвия, Унгария, Гърция и Румъния (Полша също, но нейния заем е по-друга линия). Положението в тези държави е тежко и твърдението, че МВФ дисциплинира може да е вярно, но че дава сигурност на бизнеса и гражданите е спорно. Вие къде бихте инвестирали: в почти фалиралите Гърция или Унгария или в справилата се сама Естония?

Изводът е, че който сам се справи с тежкото си положение печели най-много. На това трябва да заложи страната ни. Докато е време...

Снимка: http://www.sxc.hu/

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Защо Швейцария е толкова чиста страна?

Защото 
1. за местната и централната власт на страната това е приоритет и 
2. посочените горе знаят как да го правят качествено и ефективно.

Ако отговорът ви се струва твърде общ ето конкретен пример. Най-големият град в Швейцария е Цюрих. Всъщност населението му е "само" 365 хиляди души. На всеки 3 години в началото на месец юли се провежда така наречения Цюрих Фест, грандиозно събитие, където властва забавлението - музика, танци и разбира се хапване и пийване. Улиците се напълват с временни заведения за бързо хранене и барове. Според медиите тази година 2 млн. туристи са посетили града през дните на фестивала. Може да си представите какво означава това за тихите и  консервативни швейцарци. От друга страна местната управа е изправена пред не малък проблем - за няколко дни 2 млн. туристи оставят след себе си огромно количество боклуци. Затова взели, че измислили следното гениално решение: всеки търговец по улиците, който продава напитки или храна в пластмасови или метални кутийки/шишета получава Х броя пластмасови жетони на равностойност 2 франка. И се получава следното: човек отива и си купува бира в кутийка. Тя струва 5 франка, но ти вземат 7 франка и ти дават жетончето от 2 франка като ти казват, че ще ти дадат 2-та франка, като им върнеш кутийката. Връщаш им кутийката, те я пускат в кошчето за боклук и ти си получаваш обратно парите.

Нещо подобно има и в България, но тук се прави с цел да се използват отново стъклените бутилки от производителите. Там го правят основно с цел по-малко отпадъци по улицата и схемата работи. Ако искаш цапай, но си плащаш 2 франка. Парите отиват в общината (след като търговецът не е получил обратно жетон, той връща получените пари), част от които могат да се използват за почистване на улиците, а останалата част за нещо друго.

Всъщност май няма някаква магия в богатството на швейцарците, просто интелигентни и ефективни решения.

Снимка: http://www.sxc.hu

понеделник, 12 юли 2010 г.

БДЖ vs SBB*

SBB* - German:  SBB, Schweizerische Bundesbahnen – швейцарски железопътни линии

Ако попитате някои швейцарец дали използва жп транспорт, много е вероятно той да ви отговори гордо, че използва такъв всеки ден. Ако попитате българите, много малка част от тях ще ви отговорят, че използват и то повечето по принуда. Цифрите подкрепят това - всеки ден 900 000 швейцарци се качват на влакове, в България те са само 87 000 (данни за 2009 г.).

Но да се върнем в началото.

Швейцария и България имат приблизително едно и също население - около 7,5 милиона души. Площта на Швейцария е 2,5 пъти по-малка от тази в нашата страна. Съответно дължината на жп линиите в България е по-голяма от тази в Швейцария. И двете страни получават държавни субсидии - България близо 0,6% от БВП, а Швейцария 0,8% от БВП. Дотук нещата изглеждат сравнително еднакви...

Въпреки щедрата субсидия от близо 400 млн. лева за 2009 г. БДЖ постоянно е на загуба и губи клиенти с всяка изминала година. За 2009 г. е превозил само 31 млн. пътници.

За разлика от положението тук в конфедерацията SBB за 2009 г. е на печалба от 370 млн. франка и увеличава с всяка изминала година превозените пътници - 327,5 млн. за 2009 г.

Е как става това?

Институт за пазарна икономика прави проучване по темата. Казано накратко процесът по либерализация в сектора върви бавно и компанията продължава да разчита основно на държавната субсидия. Реформите се забавят или отлагат.  През 2002 г. на базата на европейските изисквания е основана Национална компания Железопътна инфраструктура, която е собственик на железопътната инфраструктура (железен път, електропреносни съоръжения, осигурителни инсталации, гари и др.) и са направени първи стъпки към демонополизация на пазара на железопътните превози. Така БДЖ се отделя от управителя на инфраструктурата.

От 1999 г. швейцарският ЖП транспорт преминава от ръцете на държавата в специално акционерно дружество, където акциите се държат от всичките 26 кантона на държавата. Компанията се управлява с предприемачески дух. Кантоните са относително самостоятелни и „всеки държи на своето”, тоест създава се една вътрешна конкуренция в управлението, която има голям интерес от развитието на компанията и успешното й налагане на пазара. Успехът е толкова голям, че почти няма автобуси между градовете в Швейцария.

Едва ли можем да вземем точно швейцарската рецепта и да я приложим у нас. Но трябва да приемем фактът, че една жп компания може да бъде печеливша и да започнат промените: либерализиране на пазара, бърз и лесен достъп на частни превозвачи до линиите, ориентиране към пазарни принципи и т.н. Или казано по друг начин пълно отърсване от времето преди 20 години.

В заключение отпускането на държавната субсидия за SBB се гласува чрез референдум. Ако тук има такъв, вие бихте ли гласували да отпуснем и догодина 400 млн лева на БДЖ? Аз бих се замислил сериозно...