понеделник, 30 август 2010 г.

Какво показа Словакия на Гърция

За момент си представете, че сте словак. Страната ви официално се е отделила от Чехия през 1993 г., след трудни реформи става член на ЕС през 2004 г., през 2007 г. отбелязва рекорден икономически ръст от 14%, а през 2009 г. приема еврото за парична единица. На фона на другите европейски страни около нея, Словакия все още е бедна страна. След присъединяването си в Еврозоната, тя става най-бедната държава в Клуба на богатите.  

Настъпва кризата и по подобие на повечето страни, Словакия въвежда мерки за ограничаване на бюджетните разходи, бюджетния дефицит и т.н. И в този момент на вратата почуква Гръцкият премиер, който моли солидарно за 800 000 млн. евро ниско лихвен заем. По-богатият моли от по-бедният за "малко" пари, които пазарите не искат да му отпуснат, защото са видяли, че е калпазанин и когато харчи - не мисли. 

Ако словашкото правителство реши да даде исканите средства, то трябва да ги събере отнякъде. Единият вариант е да вдигне данъците - примерно за всички заети (работещи) в икономиката на страната. Или казано по друг начин от всеки трудещ се могат да се съберат по 300 евро, които да  отидат за страната на боговете. Друг вариант е да се съберат в една касичка по 150 евро от цялото население на страната (около 5,5 милиона) и така да се ощастливят гърците.

Дали по политически или по икономически причини, Словакия каза НЕ на плана за подпомагане на Гърция и така показа, че бедните отказват да субсидират по-богатите. Особено след като бедните са взели мерки навреме, лишили са се от някои неща и много внимават какво и как харчат... за разлика от другите, разположени по - на юг от тях. Всъщност чисто икономически решението на Словакия е по-скоро правилно. Който греши - плаща за грешките си. Иначе ще свикне да бъде спасяван и утре отново ще сгреши по същия начин.

От друга страна гърците продължават да стачкуват от реформите, които правителството се опитва да въведе в страната. Реформи, които вървят заедно с помощта, отпусната от ЕС и МВФ. Може би гърците трябваше да се откажат от помощта и да продадат Акропола и някой друг остров за да си погасят задълженията. И тогава щяха да стоят мирни и кротки, засрамени в ъгъла, от това, че са се разделили с най-ценното си. И щеше да им е за урок. 

Снимка: sxc.hu/


вторник, 24 август 2010 г.

Mcdonalds в Москва - 1990 г.

Жадни за чаша Кока - Кола или за нещо друго?

Годината е 1990. В Москва е открит първият Mcdonalds за Русия - най-големият към тогавашна дата с капацитет от 700 места и готов да обслужва 15 000 клиенти да ден. Проектът струва 50 млн. долара и отнема 14 години докато стане реалност.

Списание Time цитира един от инвеститорите, който казва: 

The biggest problem has been dealing with the Soviet ministries, which still adhere to rigid regulations in doling out precious supplies. Explains Cohon: "When we need more sand or gravel for building and go to the department in charge, they say, 'Sorry, you're not in my five-year plan."




понеделник, 23 август 2010 г.

Заем за период от 100 години

Как ви се струва идеята да дадете заем на някого, като обещанието отсреща е да си получите парите обратно след... 100 години. Не много добра оферта всъщност - шансът да сте живи през 2110 г. клони с голяма тежест към нула... Не че това пречи вашите роднини да получат парите, но това е друг въпрос.

Изненадващо, но такива дългови инструменти с матуритет от 100 години съществуват. И то предизвикват голям интерес сред инвеститорите, поради ниските лихви, които предлага днес пазарът.

Облигации с падеж след 100 години се смятат за най-екзотичните дългови инструменти. Емитират се от най-стабилните компании като Кока - Кола, Форд, Уолт Дисни, Федерал Експрес и др. Лихвата (т.нар купон) на такъв тип облигации от 90-те години и началото на ХХI век е била между 7% и 8%. Купувачите обикновено са животозастрахователни дружества и пенсионни фондове. 

Да вложиш пари в компания за такъв период от време и да знаеш, че друг ще ги получи обратно, носи в себе си голяма доза сантиментална стойност. Инвеститорите държат ценните хартийки в себе си и не ги търгуват на вторичните пазари. За такъв период от време те придобиват стойност почти като на музеен експонат.

Като цяло "инвестицията" в облигация се смята за по-малко рискова от тази в акция. При облигациите имаш редовни купонни плащания, а при фалит на компанията, държателите на облигации са с предимство пред тези с акциите.  Друго предимство е, че облигацията предпазва при дефлация в икономиката - това, от което много инвеститори се опасяват в последните години. 

Снимка: sxc.hu


петък, 20 август 2010 г.

Как го правят в Германия?

Преди време по повод икономичексата криза, която връхлетя Европа, министър - председателят на Люксембург Жан Клод Юнкер заяви, че "всички политици знаят какво трябва да направят, но после не знаят как да бъдат преизбрани". 

Ангела Меркел изглежда е разбрала или просто е поставила интересите на страната над своите. Тези дни излязоха данни за немската икономика, която за второто тримесичие е нараснала с 2,2% спрямо първите три месеца на годината. Това е рекорден ръст за страната за последните 23 години, отчитат агенциите. На фона на тези добри новини, един от заместник - канцлерите на Германия започна разговори за прекратяване на част от мерките и ограниченията, които страната беше наложила за да излезе от кризата. Появиха се идеи за намаляване на данъците - нещо като награда за бързото възстановяване. Но това не продължи дълго, защото Ангела Меркел се завърна от своята лятна почивка и прекрати всякакви дори намеци за подобни действия. Говорител на правителството заяви, че всички партии са обявили бюджетната консолидация за най-големия приоритет на страната в този момент.  

Германците си приеха закон, с който ограничават бюджетния дефицит. Нещо като фискален борд за страната. И всякакви опити да се наруши този закон ще бъдат отхвърляни веднага. Всъщност Германия си спазва закона. Така както винаги го е правила. 

Снимка: sxc.hu


сряда, 18 август 2010 г.

Кой колко плаща на Европейския съюз?

Знаете ли, че всеки път, когато си купувате нещо от магазина или ползвате дадена услуга, част от вашите пари невидимо отиват в бюджета на Европейския съюз? Но не се притеснявайте - по-малко от 0,5% от ДДС-то, което плащате "отпътува" за Франкфурт, където е седалището на Европейската централна банка. Казано по друг начин ЕС се финансира чрез данък върху потреблението, какъвто е ДДС. Колкото повече консумирате, толкова повече пари ще отидат в Общностния бюджет. 

Освен от ДДС, Общностният бюджет на ЕС се финансира и от два други източника. Единият е начислени мита върху продукти, внасяни в ЕС, включително и селскостопански такси. Те съставляват около 14% от бюджета на ЕС. Третият източник на средства е вноска от всяка страна членка, съобразена с брутният национален доход. Или колкото е по-богата една страна, толкова повече дава. Това е най-големият източник - около 65% от бюджета.  Вноската на България за 2009 г. беше 595 млн. лева. 

Група икономисти са изчислили нещо много интересно. Таблицата вляво показва колко е вноската на глава от населението в Общносния бюджет по държави към 2010 г. Вторият източник - митата и таксите е изваден, защото самият той зависи от географското разположение на страната - примерно Холандия, чрез Ротердам като най-голямо пристанище и въшна граница на ЕС, ще събира много повече такси от Австрия, която няма никакви външни граници. 

Получават се интересни данни - ако най-големите нетни платци (дават най-много, а получават най-малко) са Германия, Франция, Англия, Испания, Италия и т.н., то на глава от населенито най - много плащат  в Люксембург, Дания, Финландия, Белгия... А на всеки българин му струва средно по около 45 евро на година за да бъде част от Общността.  

Поредната таблица, в която България е на последно място.

неделя, 15 август 2010 г.

Какъв дълг може да си позволи една държава?

Публичните дългове на държавите се оказаха един от показателите, по които сравнително лесно може да се предвиди дали една страна би имала проблеми в период на икономическа и финансова криза. Гърция даде (лош) пример на целия свят след като не успя да обслужи част от своя дълг от над 120% и беше принудена да се обърне към МВФ и ЕС за помощ. Испания (66,3%), Италия (116,7%), Португалия (84,6%) и Ирландия (82,9%), също с висок процент на външни заеми засега се справят без външна помощ. На полезрението излезе Латвия...

Всъщност може ли да се каже колко е пределното ниво на дълг, която една държава може да заеме? 

През 1999 г. ЕС си прие такъв документ -  Пактът за стабилност и развитие, който трябваше да служи като гаранция за добра бюджетна политика на страните членки или казано по друг начин - бюджетен дефицит до 3% и публичен дълг до 60% от БВП-то на страната. Практиката обаче показа, че споразумението масово се нарушава. 

От друга страна ако 60% е таванът за "здравословния кредит", който може да си позволи една страна, защо тогава никой не обръща внимание на САЩ и Япония - две страни, чиито външен дълг достига 99,3% и 223,4% от БВП. Нима има двоен стандарт?

Анализът показва следното - рискът от фалит при едно и също ниво на дълг е по-висок при страните с развиващите се икономики отколкото при вече развитите страни. Или рискът от фалит на Латвия при дълг от 48,6% е много по-голям от този в САЩ, където дългът е почти 100%.  Пазарните индикатори доказват това - достъп до евтини финансови ресурси, ниска цена на застраховка от фалит и т.н.. И в момента икономически САЩ си остава най-могъщата държава в света.

Причините са лесно обясними: по - бедните страни нямат толкова лесен достъп до евтини кредити и най-важното - заемите им са обикновено в друга валута - евро, долари и др. Така те стават податливи на промяната на валутните курсове и не могат да използват инфлацията в собствената си страна за да се обезцени взетия кредит. Не трябва да се подценява и опитът на политиците и твърдата позиция, която трябва да се заеме в случай на рязане на разходи или увеличаване на приходите.

Снимка: sxc.hu/

четвъртък, 12 август 2010 г.

Лихвите в и извън Еврозоната

Въпреки ситуацията в някои южни страни като Гърция, Испания, Португалия и т.н., Еврозоната е и ще остане символ на стабилност и добър инвестиционен климат. Данните оповестени тези дни от Европейската централна банка доказват това. 

Средният годишен лихвен процент на разходите по жилищен кредит в Еврозоната е 3.52%. В България той е някъде между 9% и 10%. За потребителските кредити положенеито не се различава - в Еврозоната общият размер на разходите възлизат на 7.14%, докато в нашата страна са няколко пункта над 10%.

Разбира се това не е нещо ново. Там където рискът е по-голям е нормално да има и по-високи лихви. А рискът може да се намали чрез разумна фискална и парична политика, добър инвестиционен климат и членство в обединения като Еврозонатa. Особено ако страната е бедна и намира трудно евтин финансов ресурс.

След членството на Словакия и Естония в паричния съюз лихвите в тези страни паднаха драстично - общият процент на разходите за жилищен кредит е около 5% - 6%

Снимка: sxc.hu

понеделник, 9 август 2010 г.

Швейцария и ЕС

Швейцария е интересна страна. Освен, че е една от най-богатите страни в цял свят, тя има и една друга интересна черта - не обича да се коалира и влиза в съюзи. Швейцарците запазват неутралитет, поне официално, по време на двете световни войни и дори самите те минават през множество трудности и конфликти, докато се обединят във федерацията днес. Страната отхвърля чрез референдум членството си в ООН и едва през 2002 г. взима решение да се присъедини към международната организация. Отношенията й с ЕС не са стигнали тази фаза - през 2001 г. на проведения референдум 77% от швейцарците обявяват, че са против членство на страната в Общността.

ЕС желае Швейцария, но като че ли обратното не е вярно. От едно членство в ЕС, икономически Швейцария би спечелила много малко. Би се превърнала в икономически донор за по-бедните страни и в същото време като малка страна и население би имала малка тежест при взимането на решенията в институциите в Брюксел. 

От друга страна Швейцария в момента е четвъртият по оборот търговски партньор на Общността след Китай, САЩ и Русия. Страната има множество търговски споразумения за свободна търговия както и споразумние за свободно преминаване на граждани на ЕС през територията й. Това увеличава притокът на туристи, които с удоволствие оставят  своите пари там.

Напоследък обаче виждаме заинтересованост от алпийската държава в едно бъдещо присъединяване към блока. Министърът на правосъдието заявява пред Франс Прес,  че вратите на страната са отворени. Разбира се има и условие. То е, че на швейцарците не им харесва сегашния модел на управление на Общността - централизирана власт  от  евроинституции, които управляват Съюза. Швейцария иска "Европа на регионите", независими страни, на които не им се бъркат много много в управлението. Всъщност страната иска да види своя бивш модел на конфедерация приложен в ЕС. А конфедеративният модел на управление е на такава почит в страната, че думата конфедерация е останала в наименованието на държавата (Confoederation Helvetica ), въпреки че в момента Швейцария е федерация. 

Дали ЕС е склонен на такава промяна? Едва ли...

Снимка: sxc.hu

събота, 7 август 2010 г.

Въпрос за 1 млрд. лева


1 млрд. лева са невнесените осигуровки в бюджета на НОИ. Онзи бюджет, от който се разпределят пенсиите за българите, влезли в пенсионна възраст. И тъй като няма как хората да бъдат оставени без пенсии, дефицитът ще бъде запълнен с парични трансфери от държавния бюджет или още по-лошо ще се наложи вдигане на осигуровките.  

За всички е ясно, че в сегашния си вид пенсионната система не работи. Измисленият преди 125 години от Ото Фон Бисмарк разходопокривен модел, при който работещите плащат солидарно пенсиите на пенсионерите е идеален, но при едно условие. Броят на работещите да е в пъти по-голям от броя на пенсионерите. Тогава е било така. Много малко хора са доживявали след 60 годишна възраст и пари е имало.

Сега обаче действителността е друга – съотношението работещи – пенсионери е почти изравнено и е нужна промяна. И то не каква да е промяна, а реформа, която да успее да балансира бюджета на НОИ и да няма повече дефицити от 100 млрд. лева.

Накратно пенсионната система се състои от три стълба – първият е солидарният (с който се плащат сегашните пенсии), вторият и третият са капиталово образуващи(парите отиват в лични сметки на осигуряващия се), като вторият е задължителен, а третият – пожелателен. Най – голямата осигурителна вноска(първият стълб)от дохода на един работещ отива солидарно за сегашните пенсионери. В замяна на това той получава обещание, че когато дойде време за пенсиониране, по подобен начин и той ще получава пенсия. Всичко това звучи разумно, но въпреки това граждани и фирми не са внесли 1 млрд лева осигуровки.

Защо толкова много хора не си внасят осигуровките?

В голяма степен отговорът се крие в това, че човек не усеща и вижда ефектът от внасянето на осигуровки. Със сегашният модел се получава едно прехвърляне на отговорност на държавата. Аз ти давам сега, но после искам ти да ми даваш и да ми осигуриш (добър) стандарт. Парите отиват някъде и някои друг ги разпределя – това което виждаш е, че пенсиите в момента са много ниски и едва стигат за нормален живот. Тогава човек започва да се пита защо да внасям вноски, ако и аз така ще имам нисък стандарт на живот.  

От друга страна ако капиталовият стълб стане водещ, тоест човек внася най-много в лична сметка и сам определя колко да внася в края на месеца, тогава отговорността не се прехвърля. Тя остава за осигуряващият се. И той не само ще е силно заинтересован да внася своите осигуровки, но и постоянно ще проверява колко е доходността на спестеното до момента. Колко от вас имат влогове в банки и колко могат да кажат колко приблизително са им спестените пари? Може би почти всички. Това е така, защото ти си внесъл пари за себе си и си силно заинтересован от това, какво става с тях.

Една малка промяна в начина на възприемане на нещата може да подобри изцяло пенсионния модел.

Снимка:  sxc.hu/

вторник, 3 август 2010 г.

Как се избират местата за снимки на Холивудските филми?

Какво е общото между филмите "Генезис", "Сексът и градът", "Ултиматумът на Борн", "Блек Хоук Даун", "Гладиатор", "Мумията се завръща"... ? Освен, че може би са добри филми, общото между тях е, че са снимани в Мароко. Всъщност списъкът може да бъде продължен с още много заглавия.

Една от причините изнежените холивудски звезди да се трудят насред пустинята е, разбира се, ниските разходи, които компанията има. Страната притежава много предимства - комбинацията от ниски цени, ярка светлина и големи пясъчни дюни карат много американски продукции да идват тук. Пейзажите в страната могат лесно да бъдат променени в студиото и да приличат на тези в Тибет, Йерусалим и т.н. Другата не по-маловажна причина е либералният режим за получаване на разрешително за снимки на нов филм. Всъщност страната се гордее с това - елементарна и опростена до минимум процедура по кандидатстване пред властите за заснемане на филм. Описано е и в интенет - отнема между 1-3 минути на човек да намери нужните стъпки, които трябва да предприеме. Да намериш подобна информация за България не е толкова лесно...

В "Генезис" не напразно наблегнаха на кадри от Айфеловата кула, когато действието се пренесе в Париж. От декември 2008 г., всички филми, които са снимани във Франция и техния сюжет може да се свърже с "културата, наследството или територията на страната" ще получат 20% намаление от "допустимите разходи", които филмовата компания е направила. Под "допустими" се има предвид заплати на актьорите, на статистите, разходи за наем, транспорт, храна и т.н. Условието е да се снима минимум 5 дни в страната и направените разходи да бъдат минимум 1 млн. евро. Познайте колко дни точно са били снимките на "Генезис" във Париж?

Киноиндустрията е огромен бизнес и именно такива фактори влияят на продуцентите да вземат решение в коя страна да отидат и да оставят няколко милиона евро.

Снимка: sxc.hu/