сряда, 29 септември 2010 г.

Публичен дълг и часовника, който тик-така

Има една област, в която (все още) България може да се дава за пример сред останалите европейски страни. Това е нивото на публичен дълг (парите, които държавата е взела от пазарите) съотнесен към БВП-то на страната. С държавен дълг от около 14% за 2009 г., единствено Естония е преди нас с нива от 7% от БВП.

На този фон проведените аукциони от началото на годината за набиране на средства и продадените в пъти повече държавни ценни книжа от предвиденото не трябва да ни плаши. Стига да не се превърне в редовна практика, която да се услади на правителството и ненадейно да се озовем в групата на Гърция, Португалия и т.н.

Всъщност финансирането на дефицит с емитиране на дълг не е най-лошият, но не е и най-добрият вариант за една държава. По-лошият би бил ако се вдигнат данъците за запълване на дупката в бюджета, а по-добрият - ако страната сама намери решение за справяне с проблема - подходящи вътрешни реформи, оптимизация и т.н.

И докато в САЩ имотният балон беше в основата на всички проблеми, то в Европа най-големи притеснения предизвикаха публичните дългове на страните. Гърция беше на ръба да фалира,  именно защото страната не можеше да обслужва своя дълг. В тази връзка вниманието на институциите в Брюксел вече е насочено към стриктното спазване на критериите от Пакта за стабилност (който казва максимум 60% дълг) и приемане на санкции за нарушителите.

Полша, която единствена от целия ЕС не отбеляза спад в икономиката на страната, наближава критичните 60% и е измислила интересен начин, по който обществото да е информирано за дълга, който страната поема. Медиите отбелязват, че в центъра на Варшава вече тик-така огромен часовник, който отбелязва публичния дълг на страната. А той не е хич малък - всеки час се увеличава с 2 млн. долара, а всяко денонощие - с 50 млн. долара.

Ниското дългово бреме както и сигурността, че дадената страна няма опасност да спре да обслужва заемите си, са едно от условията за по-успешна бизнес среда и повече инвестиции.

Снимка: sxc.hu/

вторник, 21 септември 2010 г.

Кога ще ги стигнем... европейците?

Чисто математически отговорът на въпроса кога ще стигнем средния доход на "европееца" няма как да ни радва. В момента, както графиката показва, стандартът на живот в България е около 43% от средния за целия ЕС - най-ниският в Общността.

Оттук нататък може да пробваме различни модели за развитие както оптимистични така и  песимистични.

Оптимистично (реален) вариант - ако приемем, че икономиките на всички страни в Общността растат с 2% годишно, а тази на България с 6,5% (както беше в последните години), изчисленията показват, че след 10 години ние ще бъдем със  стандарт на живот 66% от средния за ЕС. Или приблизително ще стигнем положението на Естония или Унгария в момента. Не е много оптимистично всъщност за такъв период от време.

Песимистичен вариант - България поддържа растеж колкото всички други страни в ЕС. Тогава не е нужно от сметки, ясно е положението след 10 години.

И докато Екваториална Гвинея открива нефт на територията си и отбелязва ръст от 38% за 1 година, ясно е, че при нас такива чудеса е много малко вероятно да се случат. Остава правилната икономическа политика, която да позволява повече чуждестранни инвестиции, повече износ отколкото внос и разбира се по-голямо потребление в страната. Тогава може да си говорим и за по-висок растеж, който по-бързо да ни приближи до средното ниво...


петък, 17 септември 2010 г.

Октоберфест 2010

Докато всички страни по света търсят начини да стимулират икономиките си по време на криза, дойде време Германия да извади своя скрит коз - Октоберфест. 

Тази събота точно в 12 на обяд кмета на Мюнхен церемониално ще отвори първият кег с бира и с това ще открие 17 дневния празник на бирата в столицата на Бавария - Мюнхен. Този Октоберфест е и по специален, защото се навършват 200 години от първия такъв. Интересен факт е, че в своята история фестивалът е бил отлаган 24 пъти поради войни или епидемии. Според анализ на Уникредит, фестивалът ще добави 1 млрд. евро към икономиката на Мюнхен, което съставлява около 2% от БВП-то на градът. Тук влизат и страничните разходи свързани с нощувки в хотели, шопинг, транспорт и т.н.

Посетителите на миналогодишния фест за първи път от 2004 г. насам са били под 6 млн. Причините са различни, една от които е била заплаха от терористичен акт. Но въпреки това, продажбата на бира постоянно се увеличава и през 2009 г. са били изпити над 6,6 милиона литра бира.  Разбира се и хубавото слънчево време, което е съпътствало феста, е допринесло за това.

И тази година Бавария няма защо да се притеснява от икономическата криза или дефлация в икономиката - прогнозираната цена на 1 литър бира по време на Октоберфест е 8,65 евро при 8,45 за литър миналата година, което означава всъщност инфлация от 2,5%. Статистиката показва, че цената на бирата е скачала всяка година - през 1985 г. е била 3,80 евро, което ще рече ръст от 180% през годините за да се стигне сегашната цена. Или фестът се явява едно много добро антидефлационно оръжие на баварската икономика.

Октоберфест едва ли има нужда от повече реклама. И въпреки, че излиза по-скъпо за обикновения турист да посети Мюнхен през тази част на годината, традицията ще привлече отново милиони посетители, които ще оставят своя дял за (прогнозирания) 9% растеж на германската икономика през тази година.

Снимка: /bg.wikipedia.org

вторник, 14 септември 2010 г.

Какво се случи в САЩ преди 2 години

Точно преди 2 години, на 15 септември 2008 г., в САЩ фалира четвъртата по големина инвестиционна банка. Фалитът на Лемън Брадърс беше най-големият фалит в историята на страната.

Какво предизвика финансовата криза накратко в няколко изречения.

САЩ. Бедно семейство в щата Алабама мечтае за свой дом. Както и повечето американци. За тази цел правителството на страната създава специални програми, които подпомагат отпускането на кредити. Създават се дружества със "симпатични" имена Фани Мей и Фреди Мак, които помагат на банките да дадат на семейството от Алабама жилищен кредит. Правителството осигурява евтин ресурс, за да могат банките да отпускат още повече кредити...

Така, всеки, който иска може да получи жилищен кредит. Дори и да няма стабилен доход. Ако не може да изплаща кредита - продава си имота и пак е на печалба. Защото цените на имотите винаги вървят нагоре. Алчността на банките, подведени от евтиния ресурс и подкрепата от правителството, се увеличава и стига невиждани размери. Отпускат се кредити на поразия.

Но идва момент, когато пазара на имоти се пренасища. И цените започват да падат. Настъпва време, в което семейството от Алабама не може да плаща повече и иска да се отърве от имота. Но никой не иска да го купи.  Банката си го взема, но и тя се чуди какво да го прави - цените са паднали, а пазарът на имоти е замрял.

Оказва се, че не само платежоспособността на семейството от Алабама е надценена. Много от кредитите излизат лоши - хората нямат достатъчно доходи за да ги изплащат. А банките са пълни с такива кредити. И изведнъж те остават без пари, само с ипотекирани жилища, които са обезценени и вече никой не иска. А този, който е дал пари на банката, започва да си ги иска обратно. Масови фалити на банки и настъпване на финансова криза е неизбежна.

Снимка: sxc.hu


неделя, 12 септември 2010 г.

Когато свръхрегулирането идва в повече



Тези дни испанското правителство направи дългоочакваната промяна в трудовото законодателство на страната, с което направи стъпка напред към либерализирането на пазара на труда и с това към намаляване на високата безработица.  Синдикатите веднага подскочиха, че това е "много сериозно социално отстъпление", но реакцията им не е учудваща. 

От другата страна социалистическото правителство на Сапатеро разбра, че свръхрегулацията задушава пазара и предприе тази непопулярна за тях мярка към смекчаване на трудовите норми. Министърът на икономиката и финансите Елена Салгадо заяви, че тази реформа "без никакво съмнение ще позволи на страната да се издигне в стълбицата на международната конкуретоспособност".

Какво се случи всъщност?

До реформата, испанският пазар на труда е един от най-регулираните. Трудовите норми са тежки и обременяващи работодателите. Данъците често достигат 50% на годишна база, а ако заплатата на един работник е 20 000 евро годишно, на работодателя това ще му струва 30 000 евро. Да съкратиш/освободиш даден работник е непосилно скъпо за работодателя - изплащат се огромни обезщетения (могат да достигнат до заплата за 33 работни дни за всяка година стаж на работника). Това доведе до разцвет на сивата икономика - работа без договори, осигуряване на по-нисък доход, дори отказ от наемане на служители. Тези мерки вместо да защитят работника и да помогнат на държавата се обърнаха срещу тях. Когато кризата дойде, приходите от данъци и осигуровки паднаха драстично. Безработицата стигна 20%, при 10% средна за ЕС.

Така четвърта икономика в еврозоната, Испания слезе от 33-о на 42-о място в международната класация на страните по конкурентоспособност 2010-2011, публикувана в сряда от Световния икономически форум в Давос, който посочи като основна причина за това сковаността на трудовия пазар на страната.

Реформата въвежда безсрочен трудов договор, при който обезщетението при съкращаване по взаимно съгласие вече е за 20 работни дни (при 45 преди това). Създават се условия за по-гъвкаво работно време в компаниите и се улесняват процедурите по съкращаване. 

Тази промяна може да има висока политическа цена за лявото правителство на Сапатеро, но определено си струва, когато залогът е растеж на икономиката и конкурентоспособността на страната.

На снимката: Елена Салгадо, министър на икономиката и финансите

петък, 10 септември 2010 г.

Колко кандидати се борят за едно работно място?

Ако наскоро сте кандидатствали за работа и се чудите защо не са ви поканили на интервю, Jobix донякъде дава отговор на този въпрос. Идеята на сайтът е да покаже броя на публикуваните обяви за работа и броя на подадените CV-та по месеци в един от най-популярните сайтове за търсене на работа.

Данните са интересни: за месец август публикуваните обяви за работа са 17 598, а броя на изпратените CV-та е ... 1 309 929 - с 46% повече от август 2009 г. Казано по друг начин излиза, че за всяко работно място са се състезавали близо 75 човека през летния месец. Ако това ви се струва много - през месец март конкуренцията е била още по жестока - за една обява средно са кандидатствали 85 души. Лаконично можем да кажем, че през 2007 г. кандидатите избираха работодателите си, а през 2010 г. работодателите вече избират служителите си.

Иначе официалните данни сочат, че безработица за месец август е 9,14% и продължава вече 6-ти месец да намалява. Дали това е тенденция на възстановяване на бизнеса или е продиктувано от сезонно наемане на работници по летните курорти, следващите месеци ще покажат.

Снимка: sxc.hu

сряда, 8 септември 2010 г.

Швейцария като туристическа дестинация

В дните, докато чакаме рекламният клип на България като туристическа дестинация да се появи по няколко световно - известни  канала, можем да се насладим на клипа, който са измислили в Швейцария. 

Прави впечатление, че швейцарците не залагат толкова на естествената красота и природа на Алпите, колкото на техния характер и типични черти като точност, подреденост и изпипване до на най-малкия детайл. И не се е получило хич зле.



вторник, 7 септември 2010 г.

Бъдещето на вестниците не е на хартия

Бъдещето на вестниците във варианта, в който сега ги четем на хартия е на път да изчезне. Или най-малкото пазарът ще се свие и ще останат няколко издатели - ентусиасти, които ще се броят на пръсти. Днес стана ясно, че вестник Класа спира да излиза в хартиен вид и остава само онлайн изданието му.  И докато кризата може би е основната причина за съдбата на вестника у нас, на запад не това е основната причина медиите да се ориентират от хартиено представяне на новините към електронно такова.

Там отдавна са разбрали, че да разпространяваш информация по интернет е много по-бързо, по-евтино, по-ефективно и стига до повече хора за по-кратко време. И най-важното информацията може да бъде "консумирана" от читателя веднага щом се появи, а не на другия ден.

В тази връзка на пазара мощно навлизат т. нар. таблети, които отварят нова бизнес ниша за вестниците. iPad, Kindle, Sony, Toshiba и много други вече произвеждат добри платформи и алтернативи на хартиения вестник. Един от рекламните акценти на Kindle е именно да прочетете сутрешния си вестник на него, а ако отворите сайта на iPad ще видите първо изданието на The New York Times. Конкуренцията между самите устройства също е ожесточена и цените постоянно падат - Kindle вече струва 139/189 долара според екстрите, а при дебюта му цената беше 359 долара. Търсенето е толкова голямо, че от месец Kindle не е в наличност и едва след 20 септември ще започне отново да се доставя.

След година или две това ще е един от основните начини за четене на вестници у нас и който се подготви още отсега - ще спечели.

Снимка: sxc.hu


понеделник, 6 септември 2010 г.

Европейският съюз през есента - проблемите остават

Лятото е към своя край, а с него си отиват и летните отпуски. Идва септември, което означава  и първата среща на министрите по финанси на страните в ЕС. Срещата не се очертава да е особено приятна, защото много въпроси около кризата споходила Европа остават нерешени. И ако през пролетта страните - членки на Еврозоната принципно се договориха за спасителен план от 110 млрд. евро за Гърция и приеха създаването на гаранционен фонд от 750 млрд. евро, то това не успокои чак толкова много инвеститорите и доходността на държавните облигации на закъсалите страни продължи да се покачва. А колкото е по-висока доходността, толкова по-рисков е дадения актив. 

Проблемите на стария континент остават. Проблемът с ликвидността донякъде беше решен с изкупуване на облигации от ЕЦБ и спасителна помощ от МВФ. Бяха наляти огромно количество пари в правителства и банки, но това породи следващия въпрос: докога една страна може да се издържа от заеми. И няма ли да се получи следния момент - взимам заем за да си платя стария заем?  Насим Талеб, бивш брокер и настоящ писател ("Черният лебед") казва: "You need more and more debt just to stay where you are. And what broke Madoff is going to break governments. They need to find new suckers all the time. And unfortunately the world has run out of suckers”. Акцентът вече се измества от това дали си ликвиден (имаш ли пари в момента) към колко си платежоспособен напред във времето (колко дълго може да издържиш живеейки само от заеми). 

Другият проблем е, че все още не са ясни колко точно са лошите заеми на страните от стария континент. Това може да изиграе лоша шега на всички, когато в един момент някоя страна се окаже неплатежоспособна. Това отново ще завърти всички в играта, така както направи Гърция преди няколко месеца. Защото както стана ясно, проблемите на една страна вече не са само нейни проблеми.

Каквото и да се случи, есента за финансовите министри се очертава да е не по-лека от пролетта.

Снимка: sxc.hu


петък, 3 септември 2010 г.

Словакия и Гърция - продължението

Докато в Гърция се чудят дали да вдигат още ДДС за да увеличат приходите си,  Словакия продължава да удря звучни шамари на закъсалата южна страна. В свое интервю за Wall Street Journal словашкият министър председател Ивета Радичова защитава позицията на правителството, което отказа да отпусне 800 млн. евро за Гърция и заявява, че фалит на страната би бил по-разумния изход от мъченията, които гърците в момента търпят.  

Завидно самочувствие за най-бедния член на Еврозоната, което всъщност ще накара Брюксел да преосмисли политиката си, когато някой яде и пие за чужда сметка...