Тези дни испанското правителство направи дългоочакваната промяна в трудовото законодателство на страната, с което направи стъпка напред към либерализирането на пазара на труда и с това към намаляване на високата безработица. Синдикатите веднага подскочиха, че това е "много сериозно социално отстъпление", но реакцията им не е учудваща.
От другата страна социалистическото правителство на Сапатеро разбра, че свръхрегулацията задушава пазара и предприе тази непопулярна за тях мярка към смекчаване на трудовите норми. Министърът на икономиката и финансите Елена Салгадо заяви, че тази реформа "без никакво съмнение ще позволи на страната да се издигне в стълбицата на международната конкуретоспособност".
Какво се случи всъщност?
До реформата, испанският пазар на труда е един от най-регулираните. Трудовите норми са тежки и обременяващи работодателите. Данъците често достигат 50% на годишна база, а ако заплатата на един работник е 20 000 евро годишно, на работодателя това ще му струва 30 000 евро. Да съкратиш/освободиш даден работник е непосилно скъпо за работодателя - изплащат се огромни обезщетения (могат да достигнат до заплата за 33 работни дни за всяка година стаж на работника). Това доведе до разцвет на сивата икономика - работа без договори, осигуряване на по-нисък доход, дори отказ от наемане на служители. Тези мерки вместо да защитят работника и да помогнат на държавата се обърнаха срещу тях. Когато кризата дойде, приходите от данъци и осигуровки паднаха драстично. Безработицата стигна 20%, при 10% средна за ЕС.
Така четвърта икономика в еврозоната, Испания слезе от 33-о на 42-о място в международната класация на страните по конкурентоспособност 2010-2011, публикувана в сряда от Световния икономически форум в Давос, който посочи като основна причина за това сковаността на трудовия пазар на страната.
Реформата въвежда безсрочен трудов договор, при който обезщетението при съкращаване по взаимно съгласие вече е за 20 работни дни (при 45 преди това). Създават се условия за по-гъвкаво работно време в компаниите и се улесняват процедурите по съкращаване.
Тази промяна може да има висока политическа цена за лявото правителство на Сапатеро, но определено си струва, когато залогът е растеж на икономиката и конкурентоспособността на страната.
На снимката: Елена Салгадо, министър на икономиката и финансите
Всеки търси решенията на местна почва и навсякъде са различни
ОтговорИзтриване