Ако изпитвате носталгия по времето преди 1989 г. и ви се иска да се върнете за кратко в годините на социализма, може да направите следното - поръчвате си Kindle от Амазон и получавате главна роля във филма "Стока от чужбина - мисия (не)възможна". Няма как да пропуснете обиколка из задимени от цигарен дим стаи, срещи с намусени служители, противоречиви напътствия, работа с дискети (което всъщност е малък поглед в бъдещето) и губене на време за нещо принципно не толкова сложно.
Преди месец Георги Ангелов описа каква е процедурата по получаване на стока от САЩ. Ценен наръчник за всеки човек, който досега не се е сблъсквал с нещо подобно. За съжаление реалността в днешни дни остава същата - човек губи половин работен ден само за да си получи пратката.
Интересното е друго - Kindle вече е толкова популярен, че когато в митницата видят физическо лице да освобождава пратка от чужбина вече знаят за каква стока става дума. И след като дори и самият министър на финансите не успя да опрости и улесни коренно нещата остава една друга надежда. Kindle да стане още по-популярен, което да предизвика ежедневни опашки от хора, които да чакат по 3 часа за да го получат. Тогава или ще трябва да се наемат повече хора и офиси, които да поемат работата (което обаче означава и повече разходи за администрация) или просто да се измисли някакъв по-евтин и бърз начин за освобождаване на стоки. Като например онлайн получаване на ЕОРИ(?!) номер, онлайн попълване на митническа декларация и т.н. В крайна сметка за какво са електронните подписи?
Най-лесно за потребителя би било ако британският Амазон започне да доставя електронния четец и до България (при внос от ЕС човек си спестява всичката тази разправия). Но това няма да реши проблема на митниците, а само ще го отложи...до появата на новия американски "Kindle".