Ще промени ли Kindle българските митници

Ако изпитвате носталгия по времето преди 1989 г. и ви се иска да се върнете за кратко в годините на социализма, може да направите следното - поръчвате си Kindle от Амазон и получавате главна роля във филма "Стока от чужбина - мисия (не)възможна". Няма как да пропуснете обиколка из задимени от цигарен дим стаи, срещи с намусени служители, противоречиви напътствия, работа с дискети (което всъщност е малък поглед в бъдещето) и губене на време за нещо принципно не толкова сложно. 

Преди месец Георги Ангелов описа каква е процедурата по получаване на стока от САЩ. Ценен наръчник за всеки човек, който досега не се е сблъсквал с нещо подобно. За съжаление реалността в днешни дни остава същата - човек губи половин работен ден само за да си получи пратката.

Интересното е друго - Kindle вече е толкова популярен, че когато в митницата видят физическо лице да освобождава пратка от чужбина вече знаят за каква стока става дума. И след като дори и самият министър на финансите не успя да опрости и улесни коренно нещата остава една друга надежда. Kindle да стане още по-популярен, което да предизвика ежедневни опашки от хора, които да чакат по 3 часа за да го получат. Тогава или ще трябва да се наемат повече хора и офиси, които да поемат работата (което обаче означава и повече разходи за администрация) или просто да се измисли някакъв по-евтин и бърз начин за освобождаване на стоки. Като например онлайн получаване на ЕОРИ(?!) номер, онлайн попълване на митническа декларация и т.н. В крайна сметка за какво са електронните подписи?

Най-лесно за потребителя би било ако британският Амазон започне да доставя електронния четец и до България (при внос от ЕС човек си спестява всичката тази разправия). Но това няма да реши проблема на митниците, а само ще го отложи...до появата на новия американски "Kindle".

Транспортиране на евро в Естония

Това не са обикновени камиони. Или по-скоро са обикновени, но пренасят нещо много ценно и скъпо. 

Мястото е Естония, а камионите са пълни с евро монети и банкноти. Информационен сайт съобщава как в понеделник вечер улиците на Талин били изцяло блокирани за да могат камионите безпрепятствено да стигнат крайната си цел. Хеликоптер бдял за сигурността на парите.

Естония се превърна в пример за всички малки и отворени икономики. Страната показа не само какъв е пътят за излизане от икономическа криза, но и също така как въпреки криза една страна може да бъде приета в Еврозоната. Латвия, Литва както и много други страни (включително и България) има какво да научат от балтийската държава.

Когато попитахме няколко човека от Латвия и Литва защо Естония е толкова напред в сравнение с тях, отговорът беше - "те винаги са били едно рамо пред нас. Те са различен, по-консервативен народ. Протестанти, които са по-близко до финландците по произход и език отколкото до който и да е друг народ. "

Дали характерът на естонците е причина за добрата финансова и икономическа политика е друг въпрос. Факт е, че добрите новини за страната продължават - през август износът в страната бележи ръст от 37% в сравнение със същия месец миналата година.

Снимка: http://www.baltic-course.com/eng/

Ще го бъде ли летището в Щръклево

Холандия е почти три пъти по-малка от България, но на територията й има 5 международни летища. Австрия също е с почти два пъти по-малка територия, но това не пречи там да има 5 международни аеропорта. В България браншът тепърва се развива и излиза от забвение - засега имаме 4 работещи международни летища и тези дни за трети път тръгва концесията за летището край село Щръклево, на 17 км от Русе.

Летището е създадено през 1967 г., но от 2000 г. практически не съществува - през 1991 г. са спрени всички граждански полети, а 9 години по късно - и всички товарни. С Решение на МС от 2006 г. летището придобива международен статут. Пистата е дълга 2 500 метра, настилката е бетон. Има изграден пътнически терминал. Наблизо е и Букурещ, където летището вече няма капацитет да поема повече полети. В допълнение на това можем да кажем, че местоположението е стратегическо - има възможност за комбиниране на железопътен, воден, въздушен и сухопътен превоз на хора и товари.

След два неуспешни опита за отдаване на концесия през 2007 г. и 2008 г., в момента се прави трети опит. Провалът досега се крие в твърде високи критерии и несъобразени със състоянието на летището изисквания. Грешки, които лишават България от повече инвестиции и чуждестранни туристи.

Третият опит като че ли обещава да е по-успешен. Проведени са разговори с 10 чуждестранни авиокомпании. Говори се включително и за привличане на нискотарифни авиокомпании. Добро начало, имайки предвид (засега) успешното начинание на няколко общини около Пловдив.

Крайно време е някои неща да започнат да се случват.

Снимка: sxc.hu

Няма невъзможни неща... поне за Швейцария

Швейцарците не спират да изненадват света с тяхната креативност и ефективност. Преди да разгледаме последния им успех нека направим едно сравнение. 

Гърция

Гръцките държавни железници (ОСЕ) не са във фалит, те са отвъд фалита. Компанията има задължения от близо 11 млрд. евро. Въпреки това заплатите там са били 100% по-високи от тези в частния сектор - или един работник е взимал близо 60 000 евро годишно.  Над 90% от приходите на държавната компания са отивали именно за заплати. Данните показват, че за един грък е било по-евтино ако държавата му наеме и плати такси до желаната дестинация, отколкото да субсидира неефективните държавни железници. МВФ и ЕС отвориха очите на гърците, които разбраха, че да се работи по такъв начин не става и в момента се подготвя приватизация на ОСЕ. Интерес проявяват инвеститори от няколко страни, което показва, че "хляб" в този сектор може да има, стига бизнесът да се управлява по правилния начин.

Швейцария

Швейцария днес откри най-дългия тунел в света със дължина от 57 км (The Gotthard Base Tunnel), прокопан на дълбочина достигаща 2 000 метра под Алпите. Железопътният тунел ще опази околната среда, както и ще съкрати многократно времето за прекосяване на страната. Компанията - отговорник за това "чудо" е 100 % филиал на Швейцарските железници (SBB), които не само не са във фалит, а дори отчитат печалба за 2009 г. от 370 млн. франка. Проектът струва почти 10 млрд. долара, но по-интересно е как е финансиран. Преди 20 години страната провежда серия от референдуми, на които швейцарците обсъждат проекта за издълбаване на тунел под Алпите. Резултатите са положителни, което означава старт на разкопките. Всичко това струва 1300 долара на всеки швейцарец тоест те сами решават и плащат за осъществяването на тази идея. Тунелът ще заработи през 2017 г., но както отбелязват медиите "вече е гордост за всеки жител на страната". 

Можем да направим два извода. Първият е, че прозрачността и свободата сам да избереш къде и в какво да "инвестираш" парите си дава несравними резултати. Вторият е, че когато управляваш лошо своята компания, дори и субсидията (намесата) от държавата не може да те спаси.  

    

Защо България заслужава да е в Еврозоната

След 2 месеца Естония ще се присъедини към клуба на богатите, с което членовете на Еврозоната ще станат 17. България не успя да убеди Брюксел, че е готова да влезе в "чакалнята" и преговорите останаха за догодина. В периода, когато ефектът от кризата бавно отшумява, страната ни вече е повече от готова да влезе там, където не я пуснаха преди няколко месеца. Още повече, че формални критерии няма. Но все пак ето защо този път България трябва да впрегне всичките си сили и да убеди ЕС да ни допусне в предверието на Еврозоната.

 - страната ни ще излезе от кризата без чужда помощ (МВФ или помощ от ЕС). Много други страни не успяха - Латвия, Румъния, Унгария, Литва... Да не говорим за Гърция. Валутният борд работи много добре и заедно с ниската задлъжнялост на държавата са едни от факторите, които не позволиха на страната ни да изпадне в тежка икономическа или финансова криза;

- страната ни запази стабилна данъчна политика и не вдигна данъци като ДДС, подоходен и корпоративен данък (въпреки постоянното говорене за обратното, което е нужно вече да спре). Много други страни не издържаха и бяха принудени да вдигнат именно тези данъци; 

-  инфлацията вече не е толкова висока и е на средните европейски нива;

- банковата система е стабилна. Страната запазва своята конкурентоспособност, производителността на труда се е подобрила.

Единственият минус е бюджетния дефицит (фискалната политика), който се очертава да се запази и в следващите една - две години. Тук правителството трябва да впрегне всички свои лобистки умения и да убеди евроинституциите защо е предприело тази стъпка.

В заключение може да се каже, че на фона на останалите страни, които се борят за членство в Еврозоната, България е една крачка по-напред. Това трябва да бъде видяно и оценено от Брюксел.  

Снимка:sxc.hu

Сивата икономика и богатството на един народ

Според доклад на международна консултантска организация сивата икономика в България е 37% от БВП и страната ни се нарежда на трето място в Европа. Над нас с по-голям сив сектор са единствено Латвия и Естония. В другия край е Великобритания - с 10% недекларирани/укрити доходи, като повечето западноевропейски страни са в рамките на 10-20%.

По интересно е какво се получава, ако добавим процента на сив сектор към БВП-то на дадената държава. В момента България е със стандарт на живот около 43% от средния за ЕС. Ако БВП акумулира и данните от неформалната икономика, тогава ще излезе, че българинът няма да е чак толкова беден в сравнение със средния европеец. А току виж станем по-богати не само от северните ни съседи, но и от други страни в региона.

На 7 октомври стана ясно, че НСИ вече ще изчислява БВП по нова методика, съобразена с европейски регламент в областта. Промяната е именно добавяне на произведеното от сивия сектор към реалния БВП. Имайки предвид, че повечето страни изчисляват по този начин произведеното в икономиките си, време е и България да прави същото. Нищо, че според НСИ сивата икономика е 10-12%. 

Затова ако скоро БВП-то ни изведнъж нарасне с двуцифрен темп и станем по-богати на хартия - имайте предвид, че причината може да не е реален растеж на икономиката, а просто добавяне на сивата икономика към данните. 

Снимка: sxc.hu

А вие имате ли си синдикат?

Синдикатите вече придобиха толкова сила, че май е добре на следващите избори вече да се гласува с бюлетина и за тях. Така например догодина, когато всеки от нас избира кмет и общински съвет, може да пуска и по една бюлетина за синдикален лидер. Защото последните започнаха да вземат решения не само вместо нас, ами и вместо правителството. 

Предложението на синдикатите за увеличаване на пенсионните осигуровки с 3 процентни пункта ще реши едно едниствено нещо - ще полустабилизира дефицита в НОИ за около година - две. След това отново няма да има пари за пенсии и отново ще трябва да се прави нещо - може би ново увеличение с 3 пункта. 

Синдикатите не са икономисти - те са по-скоро социалисти, в онзи му смисъл, че искат да няма бедни и гладни. И ние искаме това, но когато простата икономичска логика казва, че начина с вдигане на осигуровките е грешен, няма кой да я чуе.

Вдигането на преки данъци е най-крайната мярка, която трябва да се взема.  Само ако няма други начини - а в момента такива има - емитиране на дълг за 700 млн. лева и реформи в областта е по-добрия вариант. Иначе рискуваме да влошим бизнес средата, да увеличим сивата икономика и безработицата.  И е спорно доколко подобно решение ще изпълни целта си.

Според доклад на КПМГ България е в топ 10 на държавите с най-ниско данъчно бреме в световен план. Засега...

Снимка: sxc.hu

Румъния се уплаши от България

Напоследък все повече информационни агенции съобщават как румънци местят своя бизнес в България, където не само няма МВФ (разбирай лош имидж и болезнени мерки), но и данъците са (доста) по-ниски от тези в северната ни съседка. 

В Румъния корпоративният данък и данъкът върху дохода е 16% (в България е 10%), но несигурността от внезапни промени и въвеждането на нови мерки за стабилизиране на бюджета на страната разклаща доверието в местния бизнес. 

Дали за да предотвратят изтичането на бизнес(капитал) в България или поради други причини, днес стана ясно, че бюджетната комисия в румънския сенат е одобрила намаляване на данъка върху дохода на 10% - колкото е у нас. Председателят на комисията дори заявява: "Имаме примерите на други страни от региона като Унгария и България и не виждаме защо и Румъния да не може да направи това. Оказа се, че когато въведохме ставката от 16 процента, приходите в бюджета не намаляха, а се увеличиха. Намаляването на ставката доведе до увеличение на приходите". 

Правителството обаче засега не одобрява подобна стъпка. Е, тогава не бива да се сърди, ако румънците продължават да идват у нас. Неофициалните данни показват, че вече в Русе има регистрирани 2500 румънски фирми, а всеки ден по две нови фирми бягат от северната ни съседка в България.

Снимка: sxc.hu 

Латвия и кризата

За Латвия не се говори много, но нещата, които се случват там са повече от интересни. Ето някои интересни факти за страната преди и след кризата.

 - население 2,2 милиона души, през 1990 г. обявява независимост от Русия, макар официално да я получава 16 месеца по-късно;

 - данъците върху работещите са едни от най-високите - около 51%;

 - данъците върху недвижимите имоти (и за спекулативни цели) - 0,01%;

 - образува се невероятен балон в сектора на недвижими имоти, където всички уверяват, че пазара е недоразвит и се очакват големи печалби; Ето текст от една такава реклама: 

"Mortgage loans currently account for only 5% of annual GDP (EU average is 48%); it is predicted that over £500 million of increased lending will be spent on the Latvian property market in the next 5 years – this point cannot be emphasized enough – it means huge internal and external demand over the forthcoming years, and upward pressure on prices of Latvia property

... So, overall Latvia, and the Latvia property market clearly present an excellent opportunity to invest in a country at the right time, with the right infrastructure and borrowing."

Когато балонът се спуква идва най-страшното - икономиката на страната се свива с близо 20%. Страната е изправена пред фалит и се намесва МВФ със заем от 7,5 милиарда евро - относително голям заем за страна с подобно население. А с влизането на МВФ идват и тежките и безскрупулни мерки: заплатите падат с 25-30%, разходите на правителството с 9% от БВП. Бюджетният дефицит се свива от 12%  на 8% - все още висок размер на фона на ЕС. Пада доверието към страната - инвеститорите показват, че биха кредитирали страната само срещу нечуваната досега 33% лихва за еднодневен заем.

Страната е изправена пред много важно решение - да девалвира валутата си или да запази валутния борд и с вътрешно свиване на разходи и намаляване на заплати да излезе от кризата и да запази доверието на ЕС. Въпреки натиска страната избира правилният, макар и по-болезнен подход и запазва валутния борд. Лятото страната дори се даваше за пример как трябва да действат страни с подобни проблеми като Гърция.


Днес стана ясно, че на проведените избори в Латвия, управляващото мнозинство получава нов кредит на доверие. Латвийците остават прозападно настроени, въпреки тежката криза, в която са изпаднали.