петък, 26 ноември 2010 г.

За ролята на Европейския спасителен фонд

Европейският спасителен фонд взе много да се услажда на европейските лидери. Вече освен Ирландия, анализаторите посочиха Испания, Португали, а от днес вече и Белгия като бъдещите ползватели на нисколихвени заеми. Само че кацата с мед не е бездънна и някои се уплашиха, че скоро може да свърши. И предложиха да се увеличи фонда с още няколко милиарда. Всъщност лимитът от 750 млрд. евро може бързо да падне на 530 млрд. евро ако Испания и Португалия отидат от другата страна - тоест вместо да участват във фонда с ресурси започнат да вземат от него.

Тънката нишка във участието на фонда се крие в това, че реално държавите не отделят пари и не правят транзакции към него, а просто гарантират суми до определена стойност. Фондът от своя страна, на базата на тези гаранции, се обръща към пазарите и започва да набира средства. До тук нищо лошо - държавно-гарантирани средства се набират много лесно, но причиняват една огромна вреда - изкривяват пазара. Големите банки и правителства в ЕС сега са спокойни, че колкото и лоши заеми или решения да вземат - насреща е Фондът за спасение, който ще извади от кашата всеки поискал помощ. Нещо такова се получи в САЩ - държавата гарантира всички ипотечни кредити, което довлече сривът на имотния сектор. На 30 септември 2008 ирландското правителство гарантира всички депозити и кредити (задължения) на банките, което причини още по-големи вреди на банковия сектор в страната. Да те потупат по рамото, когато си сгрешил не е най-правилното решение.

На фона на всички тези полемики рационалното мислене на Германия отново излезе на преден план. Ангела Меркел се обяви твърдо против увеличаване бюджета на Спасителения фонд. Освен това страната подготвя и радикален закон, който ще урежда отношенията при фалит на банка в полза на данъкоплатците - или казанано с други думи част от загубите ще се поемат от кредиторите, а не както е сега - от данъците на гражданите. 

Иначе рискуваме всичко това да се превърне в порочен кръг, който да продължи безкрай.


сряда, 24 ноември 2010 г.

Скритите резерви на най-бедната страна в ЕС

.
Цялата статия може да прочетете на сайта на списание Мениджър тук.


.
.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Какво е общото между голф игрищата и кризата в Гърция

Едно скорошно проучване на Wall Street Journal (WSJ) сред инвеститори в Гърция показва колко е тежка бюрокрацията в страната. Администрацията в южната ни съседка е толкова бавна и тромава, че на този фон, българската изглежда няколко идеи по-ефективна и по-напред в своето развитие. 

Проучването проследява какви усилия отнема на човек да отвори голф игрище в страната. Климатът в Гърция е един от най-приятните в Европа, а страната е на едно от първите места по брой туристи. Все предпоставки за едно добро развитие на голф индустрията. Статистиката обаче показва друго: в слънчева Гърция има само 7 завършени голф комплекса - толкова колкото в студена и неколкократно по-малка Естония. В Англия те са 2500, в Ирландия - 400, а в Испания - 300. Основната причина за малкия брой бизнес начинания е огромната бюрокрация, която изисква инвеститорът да премине през 15 стъпки преди да отвори бизнес. Към това могат да се прибавят и строгите регулации в областта, които пречат и отблъскват инвеститорите. 

Публичният сектор в Гърция всъщност е толкова раздут и неефективен, че никой не знае точната му бройка. Специално преброяване беше направено това лятото, като за целта всеки държавен служител трябваше да се регистрира в определена за целта база от данни. Според някои те са достигнали 1,2 милиона (включително със служителите на временни договори), което е близо 25% от всички работещи. Настрана ще оставим заплатите, които са получавали - едни от най-високите за сектора  в целия ЕС.

На фона на всичко това, положително звучи сравнението, което WSJ прави, че за разлика от 15-те стъпки за отваряне на бизнес, в съседна България са нужни само 3 такива за подобно начинание. 

Снимка: sxc.hu

вторник, 16 ноември 2010 г.

Какво става, когато идва МВФ

Трите страни с най-високи разходи (ГПР) по обслужването на жилищни кредити са Унгария, Латвия и Румъния. След това идва България (с ГПР - 9,24% за левови заеми). Цената на кредита отговаря на риска в дадена страна - колкото е по-рискова средата - толкова  по-скъп ще е кредита. 

Забележете, че и трите цитирани страни имаха сериозни фискални проблеми и бяха спасени от Международния валутен фонд. Не забравяйте, че когато МВФ влезе в дадена страна, последното нещо, което го е грижа е възстановяването на бизнес климата. Приоритет на Фонда първо е осигуряване на ресурс за удовлетворяване исканията на кредиторите и балансиране на бюджета, като след това се нарежда всичко останало. Най-често това става чрез вдигане на данъци.

С една дума, когато МВФ е у вас - това не е добре и отблъсква бизнеса. Именно заради това Ирландия, която в момента е в незавидно положение, постоянно отрича, че ще ползва спасителна помощ от МВФ и ЕС, защото знае цената, която ще плати.


понеделник, 15 ноември 2010 г.

Ревизирани макроикономически данни в ЕС

От време на време Евростат прави проверки и неочаквани визити в страните членки на ЕС и много често открива интересни неща. Много често в ущърб на страната-членка. Ако погледнете в сайта на Евростат, ще забележете, че почти всички страни имат ревизии на някои от макроикономическите си данни. Положението при Гърция обаче е по-различно - там не описват с едно изречение промяната на данните, както е при друgите страни, а препращат към един документ от 10 страници, в който се описват куп нередности и грешки в статистическите данни на страната. 

Ако си говорим с цифри, корекцията в данните на Гърция е следната - дефицитът на гръцкия бюджет се коригира от 13,6 на 15,4% от БВП, а външният дълг - от 115,1 на 126,8% от БВП. Това в абсолютни стойности означава, че южната ни съседка е скрила и не е декларирала външен дълг от близо 28 млрд. евро... Или ако добавим още 5 млрд. евро ще получим целия БВП на България за 2009 г.

Къде сме ние? През 2009 г. България е в топ 3 на страните с най-нисък външен дълг - 14,7% от БВП веднага след Естония и Люксембург. В класацията за най-ниски бюджетни дефицити България се отдалечи от първенците (Люксембург, Швеция и Естония) и е вече на десето място с дефицит от 4,7% от БВП за 2009 г.

В този момент страната ни е в по-добро положение от повечето страни, но тъй като все още сме най-бедните е нужно бързо догонване. Едно от условията за по-бърз растеж на икономиката е именно благоразумна финансова политика от държавата. Затова 10-тото място не трябва да ни устройва.

Снимка: http://www.sxc.hu

вторник, 9 ноември 2010 г.

Повишение на заплатите или отново популизъм?

Когато НОИ публикува (чисто статистически) повишение на заплатите, повечето медии веднага подскачат "Бизнесът вдигна заплатите с 25%". Наистина статистически средната заплата може да се е повишила с 25% отпреди 2 години, но когато сравняваме такива данни, важно е да се следи и една друга променлива - безработицата. Данните показват - 2,49 млн. работещи през 2008 г., 2, 19 млн. работещи през 2010 г. или без работа са останали 300 000 души. Какво би трябвало да ни казва това?

По време на криза първо най-често бива съкратен помощния и/или ниско квалифициран персонал. Примерно ако имате голям офис почистван от 2 чистачки на смени, вие ще съкратите едната. Все пак е криза. Това разбира се не е от особен интерес за НОИ - това което той е гледа е средно претеглената заплата - или ако, съвсем хипотетично, през 2008 г. сте имали 5 ниско квалифицирани служителя със заплата от 500 лв. и 5 висококвалифицирани служителя с доход от 1500 лв., то НОИ в края на месеца ще каже че средната заплата е 1000 лв. Ако обаче настъпи криза и решите да съкратите трима от ниско квалифицираните служители, то тогава средната заплата ще бъде (2х300 + 5х1500)/7 = 1158 лв. или чисто статистически увеличение от 12%. Всъщност обаче увеличение на заплатите няма.

Снимка: http://www.sxc.hu

Разликата между Европа и САЩ

Списание Форбс публикува много добра статия за разликата във финансовата политика на Европа и САЩ. Едни харчат за да стимулират, а другите правят точно обратното - ограничават публичните разходи, докато икономиката се стабилизира. Рядко можем да видим такъв рязък контраст в политиките на Новия свят от една страна и стара Европа от друга.

Какво правят САЩ? Американското правителство се води по така наречения Кейнсиански модел - във времена на криза взема пари на заем и ги налива в икономиката. Парите ще се завъртят и ще предизвикат повече потребление, работни места, а с това и повече постъпления в бюджета. Или поне това показва теоретичните сметки.

Англия, Германия, Естония и други страни на стария континент възприемат друга, по - консервативна политика - наречена консолидация. Или във времена на криза държавите овладяват своите харчове, стабилизират бюджета и финансите си, с което стават по-привлекателни за инвеститорите в дългосрочен план. Избягват да взимат заеми, с което не утежняват бъдещето на следващите поколения. Този подход се доближава до модела на австрийската школа, който е за по-малко "държава" и по-малко държавни разходи в икономиката.

Накратко ето двата модела, разгледани през същността на човешката природа. Кейнсианският модел разглежда хората по-скоро като икономически субекти, чието макроикономическо поведение може да бъде описано с уравнение. Европа от друга страна, предпочита да приема хората като психологически субекти, чието икономическо поведение може да бъде разбрано, но не и лесно предсказано. Всъщност последните няколко години доказаха, че на теория нещата много често са едни, докато на практика те са съвсем различни. 

Снимка: http://www.sxc.hu

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Да живее Венецуела

Венецуела е интересна страна. Територията й е над 8 пъти по-голяма от тази на България, а населението е близо 28 милиона души. Венецуела е федеративна република, начело с президент. Има си отделна законодателна и изпълнителна власт. В началото на 20 век са открити огромни нефтени запаси, които променят страната завинаги . Петролът допринася за близо 1/3 от БВП-то на страната и съставлява 80% от износа на страната. Въпреки богатството, което натрупва покрай нефта, 30% от населението на страната живее с 2 долара на ден. Корупцията в страната е на всички етажи.

По-интересна от самата страна е нейният президент. Начело на страната от 1999 г. Уго Чавес провежда политика на краен протекционизъм и социализъм. Инструментът за постигането -  повсеместна  национализация. Ето няколко примери: през лятото Чавес (с помощта на парламента) национализира 11 нефтени платформи на американска компания след като тя отказва да води преговори за нов договор. На 25 октомври венецуелският президент нареди експроприация на американска компания за стъкло. Причината - компанията е вземала парите на хората и ги е експлоатирала. Пет дни по-късно най-голямата частна  металургична компания в страната преминава отново в ръцете на държавата. Националната гвардия поема охраната над седемте завода в случай, че някой има претенции за нещо друго. Частната инициатива е вредна и руши.

Коментарите са излишни.     

Снимка: wikipedia