Революция в КАТ

В нашата страна понякога се случват и хубави неща, за които си струва да се говори и все повече хора да разбират за тях. 

Има два начина да си свършите работата в КАТ:

Единият е да си вземете един ден отпуск, суха храна и дебела книга и да се приготвите за няколкочасово чакане в не много голяма стая, където компания ще ви правят още между 50 и 200 човека. Обстановката е уютна, не е студено, но от друга страна атмосферата е изнервена и цари хаос - повечето хора се лутат насам-натам чудейки се какво да правят. Много често системата за даване на номерца блокира - човекът, който стои до нея (машинката) спокойно обяснява, че всъщност не се знае кога ще проработи отново. От време на време се чуват викове и скандали между изнервени шофьори и също толкова изнервените служители на КАТ.

Вторият начин е много по-интелигентен и е направо чудо, че работи в страната ни. Още по-странното е, че почти никой не го ползва. Преди известно време на няколко човека им писнало да преживяват гореописания ужас и създали заедно с КАТ онлайн платформа, където всеки гражданин може да си запази ден и час и да си свърши работата бързо - буквално за няколко минути. Сайтът е https://www.i-kat.org/ - той наистина работи и върши чудеса: отнема около 10 минути на човек да си свърши работата, за която е дошъл. Опашки няма - системата не допуска да направите резервация, ако някой друг вече си е избрал искания от вас ден и час. В сайтът също така може да се следят и електронните табла с поредните номера и така всеки да вижда кога идва неговия ред. 

Инициативата е похвална. И на фона на новината, че личните карти на 2 млн. души изтичат  през 2011 г., не е лошо МВР да се замисли дали не трябва да приложи подобна онлайн система и в техните подразделения, където също има огромни опашки.

Експорт и туризъм - тайната на растежа ни през 2010

Все още не са излезли данните за БВП за четвъртото тримесечие на тази година, но на фона на последните данни от НСИ (основно за износа) можем да бъдем оптимисти, че страната ни ще завърши годината с растеж.

Основната причина за растежа е износът на стоки и услуги. Като цяло износът бележеше постоянен ръст последните 10 месец на годината. Последните данни на НСИ сочат, че за периода януари - октомври 2010 г. експортът е нараснал с близо 32% в сравнение със същия период миналата година. Дали ще продължи да расте вече зависи не толкова от външни фактори колкото от това дали българските фирми могат да поемат допълнителните поръчки и да подобрят производителността на труда си - казано по друг начин да се научат да прозивеждат не 5, а 8 шкафа за 1 ден. За съжаление по този показател сме все още на едно от последните места в Европа.

Освен износа се съживява и туризма. Като експортно ориентиран отрасъл той също бележеше ръст последните няколко месеца. По данни на НСИ през ноември чужденците посетили България са с 10% повече от тези година по-рано.

Вътрешното потребление (или това, което всеки от нас харчи) все още не може да се възстанови. Същата ситуация е и при инвестициите, които добиха дори отрицателна стойност поради обратно изтегляне на чужди капитали от страната.

Графиката по-долу показва прогнозите на Евростат за растежа на БВП в някои европейски страни през 2011 г. Както се вижда ситуацията в България е малко по-добра от средните нива в ЕС, но не трябва да забравяме, че все още сме най-бедните в Общността и ако искаме да настигнем бързо другите, трябва да растем по-бързо от тях.

Гарантиране на депозити до 196 000 лв.

От 1 януари 2011 г. всички депозити до 196 000 лв. ще бъдат гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В момента сумата е 100 000 лв. Причината за промяната е директива, която задължава всички страни-членки да уеднаквят законодателството си в тази сфера. Според справка на фонда до момента са гарантирани депозити за над 37 млрд. лв. в нашата страна. Поправката ще обхване още близо 19 000 депозита на стойност 2,43 милиарда лева. Какво означава това за обикновения гражданин:

- първо означава повече сигурност за вложителите. На практика рискът от неизплащане на вложените пари (при фалит на банка например) изчезва. Инвестицията (до 196 000 лв.) може да се разглежда като 100% сигурна. Това може да стимулира гражданите да спестяват повече в банки и не толкова в други видове продукти като пенсионни фондове, взаимни фондове и др.

- фондът има няколко източници на финансиране, но основно се захранва от първоначална вноска от всяка лицензирана банка плюс годишна премийна такава в размер на 0,5% от общия размер на влоговата база. Участавайки в фонда, банките имат (донякъде) стимул да не злоупотребяват с доверието на държавата да гарантира всички депозити до определена сума. Гарантирането на депозитите обаче може да заслепи банките, които да започнат да играят по рисково с нашите пари - така и така те са гарантирани от държавата и при грешен ход на банката ще бъдат възстановени. Това всъщност е най-лошото последствие от този вид гаранция. Добро решение на този проблем е банките да правят не еднакви пропорционални вноски като е сега, а различни такива според риска, който поемат. Така консервативните банки няма да бъдат "наказвани" с една и съща вноска наравно с по-рисковите играчи.  Такава система с различни вноски, базирани на риска има в Германия, Франция, Италия и др.

- тъй като активите във фонда не са много, а и част от тях не са толкова ликвидни, при фалит на банка ще започне тяхното разпродаване за набиране на средства в лева. Държавата няма да има никакъв интерес от подобно стечение на обстоятелствата, което означава, че тя ще направи всичко възможно да няма фалити на банкови институции. Което също може да подейства измамно за някои банки, които да поемат излишен и необоснова риск.

Заключението, което трябва да направим е:  не трябва да се забравя, че рискът винаги си има цена, която в крайна сметка някой плаща. Въпросът е кой...

Един позабравен рекорд на Унгария

Знаете ли коя страна държи световния рекорд по най-висока инфлация? Не, не е Зимбабве, където вярно -  местната валута беше толкова обезценена, че на практика алтернативната й стойност беше по-голяма от покупателната такава (примерно да се използва за салфетка вместо за разплащателно средство).

Рекордът се държи от Унгария, която през 1945-46 г. преживява най-тежката хиперинфлация в световен мащаб, достигаща на моменти 207%  за 1 ден. След втората световна война икономиката на страната е разорена, държавата разграбена и правителството трябва да плати огромни репарации. Започва масово печатане на пари. В продължение на една година цените на стоките се удвояват на всеки 4 дни. В най-тежкия месец това се случва два пъти дневно. Населението е принудено да борави с милиони и милиарди пенгьо - паричната единица по това време. Бартерните сделки се възраждат и намират масово приложение. За да се опише ръста на цените от първия месец до последния на този умопомрачителен период за унгарската икономика, ще ни е нужен коефициент - число с 29 нули. На 1 август страната изоставя паричната си единица и въвежда форинта, като го фиксира за златния стандарт.

В едно образователно филмче за хиперинфлацията в Унгария, авторът заявява зрителите да бъдат спокойни - тази грешка няма как да се повтори в наши дни, защото централната банка на страната е независима от правителството, т.е. директна заповед за печатане на повече пари от управляващите няма как да бъде изпълнена току-така.

Всичко това звучи добре, но последните няколко месеца ставаме свидетели именно на национализация и опит на управляващите за подчиняване на централната банка в страната. Към това може да прибавим и премахване на  фискалния съвет, който играе ролята на независим орган при определяне на бюджета на правителството. 

Унгария поема председателското място на ЕС през първата половина на 2011 г. Дано не забрави грешките от миналото си и бързо да размисли и отмени взетите решения. 

Снимка: улиците на Унгария, след отмяната на пенгьото

Образователни игри и филмчета

В сайта на европейската централна банка (ЕЦБ) вече могат да бъдат намерени 2 образователни игри плюс филмчета на тема икономика и инфлация. Economia и Inflation island могат да бъдат играни на всички 22 официални езика на Общността (включително и български) и предлагат интерактивност, тестове и образователни клипчета.

Снимка: http://www.ecb.int

Too big to save

Финансови кризи могат да бъдат породени от различни причини. Изправената пред фалит Гърция беше доведена до това състояние от неблагоразумното харчене и задлъжняване на правителството. Дефицитът и външният дълг на страната стигнаха космически размери и ЕС и МВФ трябваше да спасяват южните ни съседи. 

В Ирландия кризата не беше породена от задлъжняване на държавата. Там правителството не успя да приложи правилните регулатори и позволи на банковия сектор да се разрасне до огромните 872% от БВП-то на страната. Казано по друг начин банковата система (измерена по активи) там е 9 пъти по-голяма от икономиката на келтската държава. Изведнъж стана ясно, че положението може би отива на 'Too big to save' и ЕС веднага се намеси и почти насили Ирландското правителство да поиска спасителен заем.

Таблицата по-горе показва големината на банките сравнени с годишното БВП на избрани страни. 

Данните са от http://www.marginalrevolution.com

Унгарски неволи - 2 част

Унгарското правителство продължава да въвежда мерки, които будят само недоумение сред анализаторите. Днес (очаквано) стана ясно, че агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижава рейтинга на страната до най-ниското си инвестиционно ниво - Baa3, а перспективата е определена като негативна. Как се стига до такъв рейтинг:

- хроничен бюджетен дефицит - през последните 10 години бюджетът на Унгария винаги е на дефицит, като стойността му дори минава - 9% от БВП през 2006 г.

- висок публичен дълг - за последните 5 години държавният дълг на Унгария нараства от 60% от БВП до сегашните близо 80% от БВП. Доверието в страната е ниско, което прави достъпа до евтино кредитиране много трудно.

- страната изпада в тежка криза и сключва споразумение с МВФ за заем от 25,1 милиарда долара. Изненадващо тази година управляващата партия заявява, че едностранно прекратява условията на заема и отказва да ползва парите на МВФ. Решението разклаща доверието в страната. Правителството заявява, че може само да се спрви с кризата и не може повече да спазва тежките изисквания и ограничения на международната институция.

- за да стабилизира бюджета, правителството трябва да избере един от двата подхода - или да ограничи разходите или да вдигне някои данъци. Избира второто - въвежда данък върху финансовите институции, вдига ДДС и др.

- изненадващо национализира всички частни пенсионни фондове - гражданите са задължени да прехвърлят парите си на държавата, която иска да покрие своя дефицит със спестяванията на хората. Който не прехвърли парите си, губи правото на държавна пенсия. ЕС реагира и порицава действието на правителството, но без резултат. 

- за да прокара своите решения, правителството премахна правото на Конституционния съд в страната да се произнася по въпроси отнасящи се до данъците в страната. Нещо повече, в момента се търси начин как Фискалния съвет в страната да бъде премахнат. Фискалният съвет е независим орган, нещо като Централна банка. Съветът няма политически функции и не се меси в решенията на правителството. Ролята му е да оценява политическите решения и да анализира как те биха повлияли на обществото и бюджета в краткосрочен и дългосрочен план. Подобна стъпка за стабилизиране на бюджета е била предприемана единствено от Венецуела и добре познатия Уго Чавез.

- правителството вече говори за по-висока инфлация от предвидената през 2011 г., което от своя страна означава по-свободна монетарна политика. Това би довело до по-бързо обезценяване на форинта. Спорен е ефектът от това действие - експортът на страната би се повишил, но от друга страна (масовите) заеми в евро и швейцарски франкове ще бъдат по-трудно платими. 

Дали спасителният фонд ще спаси Европа

Дейността на рейтинговите агенции винаги е била интересна и до някъде спорна. Властта им е огромна - оценката, която дават може да предизвика масово купуване или продаване на дадени ценни книги, което от своя страна да доведе до огромни печалби или обратното - криза близка до фалит. Нека  припомним, че именно тези агенции оцениха като супер безрискови секюритизираните финансови активи на банките в САЩ: или казано по друг начин, рисковите заеми, които американските банки раздаваха наляво и надясно бяха обособени в отделни пакети и продадени на други компании. Тези пакети бяха оценени с най-високия възможен рейтинг, а всъщност съдържанието(стойността) вътре беше намаляла наполовина още при продажбата им. Не напразно работата на рейтинговите агенции беше поставена под въпрос и европейските лидери започнаха дори да мислят за създаване на европейска (нещо като държавна) рейтингова агенция.

Дали не наблюдаваме и днес подобен процес на грешно оценен риск? Европейският фонд за финансова стабилност досега е получил одобрението на 14 от страните на Еврозоната. Само Белгия и Словения все още умуват дали да го подкрепят. Подкрепата се изразява в това, че страните - участници ще гарантират (до процента на своето участие) всички заеми, които фондът привлече от пазарите. Спасителния фонд е оценен с възможно най-добрия рейтинг от агенциите Moody's, Standard and Poor's и Fitch. Тоест това са възможно най - безрисковите финансови инструменти на пазара в момента - почти 100% сигурно е, че ако им дадеш пари назаем, Фондът ще ти върне парите. 

Ако се вгледаме обаче в същността на фонда, ще открием някои притеснителни факти. Засега той е празен - набирането на пари ще започне от следващия месец. Страните, които гарантират тези заеми са всъщност добре познатите ни Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Италия и др., които самите те имат трудности при набирането на финансов ресурс. Две от тях (Гърция и Ирландия) са реално ползватели на създадения фонд. Тоест когато утре инвеститорите започнат да инвестират пари във фонда, те реално ще ги влагат в ценните книжа на посочените страни. Трудно е да се прогнозира какви (реални) гаранции страните от периферията на Еврозоната могат да осигурят имайки предвид постоянните спекулации около тяхното финансово състояние. Също така гаранциите, които Испания и Португалия дават, могат да влошат още повече тяхното финансово положение, което да доведе до трудности при набирането на външни ресурси. В най-лошия случай тези страни също могат да се озоват на опашката пред спасителния фонд. 

Реалната гаранция на фонда отново се осъществява от страните с най-стабилна финансова политика -  основно това е Германия. Лошото е, че немците не могат (а и не искат) да гарантират всичките 440 милиарда евро - колкото е заложеният максимален капацитет на Фонда. 

Летище София и летище Виена - открийте разликите

Държавата не е добър мениджър и това се знае отдавна. Това всъщност не е учудващо или обидно. Просто основната функция на държавата не е да изгради стабилен бизнес, който да предлага по-добра услуга от конкурентите и в края на годината да излезе на печалба.  Държавата е добра (или поне на теория) в създаването на закони и осъществяването на контрол, в защита на правото и т.н. В този ред на мисли предоставянето на добра и конкурентна услуга, която да може да се самофинансира е по-добре да бъде изпълнявана от частна компания, чиято функция е именно такава.  

Каква е разликата между летище София и летището във Виена?  

По-лесно ще е да кажем какво е общото - и двете са най-големите летища в страни с почти едно и също население - 7,5 милиона души.

Летището край Виена е едно от първите приватизирани летища - от 1992 г. Управлява се от публичната компания Flughafen Wien AG. Летището е на печалба, стойността на акциите на компанията постоянно се покачва. Летището предлага всякакви възможни услуги - такива, че човек може спокойно да  живее на това място (включително и безплатен интернет). За 2009 г. над 18 млн. души са преминали през него.

Летището в България (терминал 2) е ново и функционира от 2006 г. Въпреки това то е празно, да не кажем пусто. Веднъж минал през митническата проверка, човек няма как да си купи вестник или списание, просто защото никой не продава (книжарницата беше принудена да затвори врати поради високия наем). Отворените търговски площи се броят на едната ръка. Аеропортът се управлява от държавната фирма „Летище София ЕАД”. Наемите на площите са твърде високи, няма условия за конкуренция – всичко това доведе до започване на наказателна процедура от ЕК срещу България именно заради злоупотреба с монопол. Въпреки това осезаемо подобрение няма. Решението е управлението да се даде на частен субект. Възможностите са много - концесия, договор за управление и т.н. Все пак 3 млн. души, които преминават през летището всяка година са добра предпоставка за успешен бизнес. 

Днес самият министър на финансите предложи летището да се даде на концесия – най-разумното решение на фона на всичко, което последните 4 години показват.