петък, 30 декември 2011 г.

Северна Корея в една графика



Горната графика показва средния доход на един северно и южно кореец през годините.

В началото на 70-те Северна и Южна Корея имат еднакъв стандарт на живот. Някои икономисти твърдят, че през 1976 година жителите на Северна Корея са били дори по-продуктивни, по-образовани, а страната е била с по-отворена икономика от китайската.

В края на 70-те плановата икономика започва да издъхва. През 1994 г. Северна Корея вече не може да се издържа - страната дори не може да осигури храна за своите жители и много хора умират от глад. Северна Корея става зависима от доставките на храна от ООН.

В момента доходът на един северно кореец е 5% от дохода на един южно кореец. 


четвъртък, 29 декември 2011 г.

Причината Германия да защитава еврото


Последните няколко години наблюдаваме де факто следния процес - Германия налива капитали и спасява от фалит страни като Гърция, Италия, Португалия и др.

Много хора вече се питат защо Германия продължава да прави това и всъщност до кога ще може да го прави. Отговорът не е много сложен - ако някои все още не е разбрал, не става въпрос за чист алтруизъм, а за икономически интереси.

С въвеждането на еврото, страните с по-слаби икономики като Гърция, Португалия, Италия и Испания изведнъж получиха достъп до евтини кредити - пазарите прецениха, че щом тези държави са част от Еврозоната, те са много по-сигурни от преди. Инвеститорите започнаха да наливат пари.

Взетите заеми се използваха основно за повече потребление и най-вече за закупуване на повече вносни стоки. А кой е най-големият износител в ЕС ? (отговор - Германия)

Ето и малко данни: за периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд. долара до 90 млрд долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото положение е и в Португалия и Италия

Логично с това се увеличи и немския износ - Германия вече изнася почти 3 пъти повече стоки и услуги и последните години отбеляза един от най-високите си икономически растежи.

Ето защо Германия ще се бори до последно за спасявне на общата валута. 


вторник, 27 декември 2011 г.

Краве масло и Норвегия


Колкото и странно и наивно да звучи, през декември Норвегия, една от най - богатите страни в света, остана без масло. Краве масло няма никъде - нито по рафтовете в магазините, нито по сергиите на откритите пазари. 

Търсенето е толкова голямо, че скритите запаси вече се продават на аукцион в интернет, където цените са 4 пъти по-високи от нормалните. Руснак пък е бил хванат на границата между Швеция и Норвегия, опитвайки се да внесе нелегално 90 кг. масло. 

Ройтерс споменава част от причините: от една страна норвежците се подложиха на специална диета от естествени мазнини, а от друга дъждовното лято влоши храната на кравите, а оттам и производството на мляко. В допълнение с наближаването на коледните празници търсенето на масло скочи с двуцифрени темпове. 

Логично изниква въпроса защо след като няма достатъчно количество краве масло, страната не си внесе отвън. Огромното търсене би трябвало да привлече предлагането, дори и от далечни страни. 

Причината е чисто икономическа - Норвегия налага много високи мита при вноса на масло - близо 5 евро на килограм. Високите бариери възпират чуждите компании да изнасят за северната страна (макар и косвено това е целта на митата). 

Изпаднал в безизходица, норвежкият министър на земеделието веднага намали митата. Тази криза нямаше да се случи ако Норвегия беше отворила границите си за свободна търговия или просто беше членка на ЕС.

Снимка: Tine

понеделник, 26 декември 2011 г.

Как се управляват европейски проекти

Пълната статия може да прочетете в новия брой на списание Форбс.

Защо е важно да знаем как се работи с проекти

Някои икономически анализатори нарекоха бюджет 2012 „Бюджет на еврофондовете и социалните разходи”. Причината беше, че еврофондовете и социалните плащания са над 50% от общите държавни разходи. Конкретно през 2012 г. държавата смята да усвои и да налее в икономиката 4,5 милиарда лева европейски пари, които заедно с националното съфинансиране ще набъбнат до близо 5,5 милиарда.

Към този факт нека прибавим и информацията, че България преговаря за 14 милиарда евро за новия програмен период 2014-2020г., въпреки че засега ни дават около 8 милиарда евро.

Всичко това преведено на езика на бизнеса означава само едно – европейските средства (съответно програми) не са нещо моментно в нашия живот, а напротив - трайно ще се настанят в нашата икономическа реалност в следващите поне 10 години. А това означава повече възможности за финансиране на дейностите на фирмите, общините, НПО-та и т.н. Ще спечелят тези, които първи се ориентират в обстановката и са подготвени за предизвикателствата, които предстоят.

За да работиш с европейски пари, трябва да имаш т. нар. „проектна култура”....



неделя, 25 декември 2011 г.

Има ли значение икономическата свобода - еп. 2

Втори епизод от поредицата Economic Freedom.

Накратко: фактите показват, че държавите, които са икономически по-свободни са по-богати, а хората живеят по-дълго. И това са факти, а не усещане или предчувствие за бъдещето.




Първият епизод може да гледате тук.

вторник, 20 декември 2011 г.

Заводът на БМВ в Мюнхен

Когато си говорим за висока ефективност и съответно висок стандарт на живот (доход измерен чрез паритета на покупателната способност), няма как да не споменем Германия и нейната най-богата област - Бавария. 

Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-богатите немски градове. С население от 1,4 милиона души, градът произвежда продукция и предоставя услуги в размер на 74 милиарда евро (данни за 2008 г.). Това е 2 пъти по-голям брутен вътрешен продукт от този на цяла България с население от 8 млн. души.

Всеки, който се интересува от икономика и производство (а и не само), задължително трябва да посети завода на автомобилопроизводителя БМВ - намира се почти в центъра на града, докъдето лесно се стига с метро (U-Ban). Обиколката в завода продължава близо 2 часа и 30 минути и показва всички фази от производството на един автомобил - от доставката и рязането на стомана, сглобяването на отделните части, боядисването, поставянето на двигателя до финалното тестване на спирачките на автомобила. Ако беше жив Хенри Форд определено би завидял (а най-вероятно нямаше да повярва) на високата степен на ефективност достигната от немците в днешни дни - почти изцяло автоматизиран процес, благодарение на 650 робота, които режат, сглобяват, подават си и правят още стотици движения и операции, докато завършат купето на автомобила. Човешката дейност е ограничена до съвсем малки операции едва в края на процеса на завършване на автомобила. 

В цифрово изражение високата ефективност се изразява в две поточни линии, които произвеждат на ден зашеметяващите 900 автомобила. Всеки ден, само от този завод в Мюнхен! 

Малко по на север, близо до Нюрнберг, е друг завод - този на Ауди, който произвежда със същата ефективност качествени автомобили. Ако някой пътува с влак е много вероятно да забележи влакови композиции натоварени с автомобили (Ауди и БМВ), които са поели своя път към различни точки на Европа. 

Ако някой си мисли, че всъщност автомобилостроенето е причината за големия БВП в областта, то той се лъже - 75% от БВП се дължи на сектора на услугите.  
------

Допълнение (от 21.12): Вестник Дневник публикува снимки с текст от новия завод за производство на коли край Ловеч. Това, което ми направи (лошо) впечатление е: "Цялата работа в завода се извършва на ръка, роботи няма, като работните станции са 88"...

събота, 3 декември 2011 г.

Фалитът на държавите


През последните 2 години Гърция ни направи свидетели на едно истинско драматично представление като от античен театър - социални размирици, граждански протести и политическите битки в правителството, причинени от огромна финансова криза в страната. 
Всъщност често срещано явление ли са държавните фалити или това е нещо, което се случва рядко, но носи със себе си опустишителен ефект?
Историята ни показва много интересни факти: оказва се, че големи и малки държави, кралства и империи са фалирали много пъти през вековете. Много повече, отколкото сме си представяли.
И първият документиран фалит на държава е… няма да се изненадате къде, нали? А какво е сполетявало големите кредитори в някои европейски държави?
Прочетете в новия брой на „Обекти“, бр. 11 за 2011 г.
* Авторът е докторант и хоноруван асистент в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Източник: сп. Обекти

петък, 2 декември 2011 г.

Икономист под прикритие - Тим Харфорд

Икономист под прикритие е завладяващ и интересен разказ, написан в крими стил, както загатва и илюстрацията на корицата. Именно тя сякаш намигва и прави асоциация с героя на Реймънд Чандлър (Филип Марлоу), който по подобие на главния герой тук се сблъсква с редица главоблъсканици и разрешава сложни и заплетени случаи.

Разликата е, че в книгата Икономист под прикритие, авторът разглежда живота около нас и ни показва скритите неща, които го правят да изглежда такъв. Харфорд на разбираем език дава стотици примери и отговаря на въпросите, които много често сме си задавали, но не сме получавали отговори. Например защо кафето, което пием е на такава цена, защо някои бедни страни винаги си остават бедни, въпреки помощите, които получават и т.н.

Ето един интересен пример: Камерун е една от най-бедните страни на Африканския континент и въпреки, че има достъп до евтини кредити от Световна банка и др. донори, въпреки, че може спокойно да ползва know-how-то на Англия и Франция (официални езици в страната са френски и английски), страната си остава изключително бедна. За сравнение - други бедни страни, които имат достъп до същите ресурси, икономически растат в много по-бързи темпове, дори и от богатите страни. (Вижте например Литва, Латвия, Естония, България и т.н. последните 15 години) Причината Камерун да не забогатява е, че хората нямат стимули да работят, да бъдат предприемчиви и да произвеждат повече. А това е така, защото страната има едно от най-високите нива на корупция в целия свят, високи данъци, мита и забрани, които убиват всякакво желание у човек да прави нещо. 

Повече за книгата може да намерите тук.


вторник, 29 ноември 2011 г.

Две цифри за железницата

От години темата за българските железници е актуална. Миналата година беше направено грубо сравнение между БДЖ и SBB (швейцарските железници), за всички е ясно в чия полза. 

Напоследък все повече се чуват твърдения, че реформа трябва да се прави само чрез инвестиции в нови мотриси, инфраструктура и т.н. Това за съжаление не е вярно.

За жалост е необходимо да бъдат направени и съкращения. Две цифри по-долу показват защо. 

SBB Швейцария - 328 милиона превозени пътници за 2009 г.
Персонал - 28 000 човека

БДЖ - 31 милиона превозени пътници за 2009 г.
Персонал -  около 15 000 човека в БДЖ. Допълнително още толкова в Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Общо над 30 000 човека.

(През 2011 г. работещите в БДЖ вече са 13000, близо толкова са и работещите в НКЖИ. С това обаче спадат и превозените пътници.)

Не може да искаш да си на печалба, да си ефективен и да предлагаш висока услуга, като в същото време с един и същи брой хора осигуряваш услуга за 10 пъти по-малко пътници.


понеделник, 28 ноември 2011 г.

Новото брилянтно попадение на Уго Чавес

Учебниците по икономика много често са скучни, пълни със суха теория и нереални примери. Добре че ги има обаче лидери като Уго Чавес и страни като Венецуела, които съживяват сухата теория и я правят много по интересна и разбираема за масите.

Последните години върлият противник на капитализма Уго Чавес увеличи правителствените харчове/разходи многократно, а Централната банка на страната напечата банкноти, които увеличиха два пъти количеството на пари в държавата. Това съвсем обичайно доведе до висока инфлация - стоките и услугите в страната поскъпнаха с 27% само за октомври.

Водейки се по комунистическите постулати, само преди седмица Уго Чавес реши да приложи брилянтното решение да въведе контрол върху цените за над 15 000 стоки и услуги в страната. Ако някоя фирма реши да не се съобрази с решението на президента, то тя е заплашена от национализация. Специално за целта е създадена агенция за контрола на цените, която зорко следи кой спазва разпоредбите и кой се мъчи да хитрува.

Контролът върху цените доказано не работи. Дори в краткосрочен план да носи някакво успокоение, то съвсем скоро регулаторния режим се обръща срещу потребителите - производителите просто спират да произвеждат или сменят своите пазари. Голяма част от нас сме изпитали последствията от подобна политика само преди 20 години. 

Karlin Granadillo, жената, която ръководи новосъздадената агенция казва, че "Законът за търсенето и предлагането е лъжа". 

Не й вярвайте!


петък, 18 ноември 2011 г.

Европейски vs Евразийски съюз


След като Съветския съюз се провали с гръм и трясък, Руската федерация даде гласност на последния си проект за Евразийски съюз. Идеята е от 1 януари Русия, Беларус и Казахстан да бъдат част от едно единно икономическо пространство, като в бъдеще се привлекат лоялни към руските икономически интереси държави като Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела.

Амбициозната идея не е лоша в контекста на това, търговията между тези страни ще се улесни и най-вероятно ще се увеличи. В допълнение на това един конкуриращ се съюз на ЕС само ще заздрави устоите на Общността и ще й създаде стимули да бъде още по-устойчива и ефективна. В противен случай някои държави членки могат да прекратят своето членство и да се преместят в новия клуб.

Все пак доста години ще изминат, докато това се случи. Русия засега не показва ясни доводи как точно и на какви основи ще бъде създаден новия Евразийски съюз. Единственият довод засега е, че всички тези страни са имали общо минало (обща история), но това по-скоро би изиграло лоша шега на основателите на този съюз. Именно заради това минало, почти всички централни и източно европейски страни побързаха да се присъединят към ЕС и да избягат от онези години, за които все още всички ние плащаме.

Идеята, върху която е построен ЕС беше свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги, както и равно третиране на всички страни членки. Макар това да се изопачи напоследък и основно две държави да решават бъдещето на някои страни, ЕС си остава символ на демократичното вземане на решения. България спокойно може да наложи вето на някое решение и да спре цялата процедура по приемане на важен документ. Нека си припомним референдума в Ирландия за приемането на Лисабонския договор, отказа на Финландия, Словакия и др. страни да плащат на Гърция и т.н.

Всичко това едва ли може да се случи с участник деспотичната до скоро руска федерация. Русия никога няма да се остави бивши нейни републики да блокират нейни решения.

Идеята за новия съюз тепърва ще искристализира, но не е лошо да се имат предвид следните резултати от едно допитване в Русия. През 2000 г. 30 на сто от запитаните са били готови да се върнат в онези времена преди 20 г., през 2003 г. идеята е била одобрена от 25%, а през 2007 г. - едва от 15%.
  

сряда, 16 ноември 2011 г.

The Hayek vs Keynes Debate 2011


На 8 ноември се проведе интересен икономически дебат между двете (вечно противопоставящи се) икономически школи - последователите на Кейнс от една страна и последователите на Хайек от друга.

Този дебат бе наречен "Двубоят на века": Джон Мейнард Кейнс срещу Фридрих Хайек. Състоя се  миналата седмица, в Asia Society, с участието на нобеловия лауреат Едмънд Фелпс на страната на поддръжниците на Хайек. Беше предаван на живо от Ройтерс.

С цел да не накланям везните в някоя полза и да не влияя по някакъв начин на зрителите, по-късно ще публикувам и резултатите кой според публиката, гледала дебата на живо, е победил и кой е (така да се каже) загубил.


Едно от мненията след края на дебата може да прочетете тук.

вторник, 8 ноември 2011 г.

БДЖ и малко икономика

Икономически доказано е, че колкото по-тромав е трудовия пазар, толкова по-трудно е на икономиката да се движи. Това разбира се е казано от макроикономическа гледна точка. 

За да бъдем по-конкретни - добре е да има трудови закони, които дават гаранция и някаква сигурност на работника/служителя. Но има една повратна точка, където сигурността, че имаш работно място се превръща в някаква форма на непукизъм - аз няма да си давам много зор, защото на работодателя му е по-изгодно да ме държи и да ми плаща малко, отколкото да ме уволни и да ми изплати огромно обезщетение. Нещо подобно беше и положението в Испания преди 1 година, където именно поради високите бариери при освобождаване от работа, трудовия пазар беше скован и отбеляза една от най-високите за ЕС безработици. Повече за това тук.

Нещо подобно се наблюдава и в БДЖ, където според колективния трудов договор при съкращаване на човек от компанията, работодателят му дължи цели 9 заплати. Като прибавим към това и обезщетението за неползван годишен отпуск, работодателят хич няма интерес да освобождава работника, дори да мързелува по цял ден. А ако работника е непродуктивен, то и бизнеса няма да върви.

Съкращенията, които БДЖ е предприело този път, имат по-голям шанс да се случат, защото последния колективен трудов договор е изтекъл, а нов не е сключван. Тоест в момента съкращението ще стане по нормативите в Кодекса на труда (обезщетение от 4 работни заплати, а БДЖ обещават дори 6). 

Да съкратиш 2003 човека не е лесно. Но понякога правилното решение не е това, което първоначално сърцето казва. 

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Нещата от живота и тяхната логика

Нещата от живота и тяхната логика
Въпреки че заглавието на книгата звучи твърде общо, това всъщност е едно икономическо произведение, което търси причините защо всичко около нас се случва именно по-този начин. Авторът Тим Харфорд си поставя за цел да докаже, че всичко което правим или сме направили се е случило поради рационални подбуди, тоест всяко наше решение си има своите рационални причини, макар и те понякога да са невидими.

За да постигне своята цел авторът ни разказва за "нещата от живота и тяхната логика". Например, че причината повече млади хора да правят орален секс е чисто рационална (по-малко болести се предават по този начин, няма опасност от забременяване и др.). Или че причината последните 100 години човечеството да отбележи нечуван прогрес във всяко едно отношение се крие отново в стимулите, средата, институциите, а не в това, че сме станали много по-умни или вследствие на някакво чудо. Тоест причината е отново рационална. 

Ако някога сте се чудили защо именно в Англия възниква индустриалната революция, ще разберете, че причината е в рационалните подбуди - в страната по това време са били най-евтините въглища и същевременно най-високите заплати. 

След прочитане на книгата на Тим Харфорд човек започва да гледа на нещата около него по друг начин - през призмата на рационалния избор, който въпреки, че е често невидим, съществува винаги около нас. 

Участието на Тим Харфорд в TED може да видите тук.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Интересно и полезно от мрежата

Ирландия се възражда и очаква скоро да се върне на пазарите, където сама да се финансира - много интересна статия за икономиката на Ирландия. Знаехте ли, че ирландският износ на говеждо месо преживя силна година. Близо 20 % от хамбургерите на McDonald’s се пълнят с кайма от говеда, отгледани по зелените склонове на Ирландия.

Гърция пък продължава да изпитва трудности. Кратък преглед на политико-икономическата история на Гърция и доколко тя прилича на положението в Румъния.

С "доброволното" опрощаване на гръцкия дълг, пазарът на застраховките на облигации се срина. Инвеститорите (включително и спекулантите) изведнъж запознаха да се питат защо да купуват CDS (Credit Default Swaps) след като една видима ръка се намеси на пазара и възпря случващото се.

Гърците пък като че ли се обидиха на помощта, която 2 години ЕС, МВФ и ЕЦБ им отпускаха. И решиха да си свикат референдум за да решат дали да приемат доброволното отписване на 100 млрд. евро от техния дълг. Да им се чудиш на акъла.

Интересна статия на Гарабед Минасян, който предлага емитиране на вътрешен дълг, който да бъде обратно върнат в икономиката чрез Българската банка за развитие. Причината - българските инвеститори търсят възможности за инвестиции и ако не открият такива на територията на страната, изнасят парите си в някоя друга държава.

събота, 29 октомври 2011 г.

Margin Call

Цяло съзвездие от добри актьори се е събрало заедно за да пресъздадат още един поглед към финансовата криза отвъд океана. Този път Деми Мур, Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Стенли Тучи и др. показват какво се случва вътре в една американска инвестиционна банка и то само за период от 24 часа. Действието е напрегнато, напрежението се усеща лесно, а героите като че ли постоянно питат зрителя, морално ли е това което правим.

Сюжетът се върти около факта, че един ден мениджърите на инвестиционна банка откриват, че активите, които купуват, пакетират според различния риск и след това продават на други финансови институции са пълен "боклук". Но това не е най-големият проблем - всички тези активи са купени с огромен заемен капитал, няколко пъти надвишаващ собствения капитал на фирмата. С други думи - 25% намаление на цената на активите, би съсипало банката и би я изпратило в групата на фалиралите институции. Тук наяве излиза моралната дилема да продава ли банката горещия картоф, като по този начин се отърве от лошите активи или да ги задържи за себе си - все пак тя ги е купила и пакетирала след това. Първият избор означава тя да излъже своите клиенти, че им продава нещо, което все още има стойност и би се търгувало. Вторият избор означава директен фалит и излизане от пазара.  Всичко това се случва на фона на скъпи коли, бонуси от милиони долари, лъскави офиси и маркови костюми.


Филмът показва как с малък бюджет (под 4 млн. долара), но със добър сценарии и класни актьори също може да се постигне нещо качествено.



четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Има ли смисъл от общо европейско финансово или икономическо министерство


Дали създаването на икономическо или финансово министерство на ЕС ще реши дълговите проблеми на страните от ЕС. Повече централизация ще възпита ли невъзпитаните? 

Фъргюсън отговаря по-горе, че общата фискална политика е политически невъзможен процес, особено в Общност като Европейския съюз, където обединени в многообразието са множество националности, всяка от която държи на своето. Създаването на общо икономическо или финансово министерство би означавало единен орган на ниво ЕС да решава как страните-членки ще събират своите приходи (данъчна политика) и как ще ги харчат. Ще властват общи правила за всички, най-вероятно измислени от Франция и Германия - страните, които на практика вземат решенията в Общността. 

Това за България няма да е много благоприятно - данъчната политика е един от механизмите за привличане на повече инвеститори (пример - Ирландия преди 20-тина години). Ако имаме едни и същи данъци с Германия, всеки ще предпочете да построи своя завод в много по-сигурната федерална република. Франция и Германия вече се опитаха да приемат тихомълком разпоредби за обща данъчна основа в ЕС, но за щастие идеята беше отхвърлена. 

Безспорно е, че някои страни (като Гърция например) са провеждали дълги години ужасна фискална политика - правили са разходи, срещу които не е стояло нищо (приходи). Но през последните години също имаше институции (Евростат, Европейската комисия, еврокомисари), правила и пактове (Пактът за финансова стабилност), които трябваше да регулират бюджетните дисбаланси и да сигнализират, ако някои твърде много се отклонява от оптималните параметри. Но не успяха, защото почти всеки ги нарушаваше и почти никога нямаше санкции. 

Създаването на нови институции няма да реши проблемите, ако същото незачитане на правилата продължи. Пактът за финансова стабилност би работил добре, ако чисто и просто се спазва, а не заобикаля. Въвеждането на фискални правила в основните закони на всяка една страна-членка също би проработило. 

 Общата фискална политика, съответно издаването на общи еврооблигации, би наказало тези, които водят строга бюджетна политика, и би поощрило, тези които водят прахосническа политика и имат нужда от още средства.

събота, 15 октомври 2011 г.

Къде отидоха парите на "прасетата" (PIGS)


Това, което се очакваше вече се случва. Графиката по-горе показва депозитите в немските банки (в червено) срещу депозитите в така наречените страни PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания). В началото на 21 век размерът на депозитите във всички страни расте. С настъпването на кризата обаче в някои от периферните страни от Еврозоната, и особено след последните данни, че Гърция я чака неизменен фалит, много фирми, инвеститори и граждани преместиха своите пари в "по-сигурни" банки - тези в Германия.


Този процес на изтичане на парична маса към Германия едва ли скоро ще спре. Дори темпото би се увеличило ако Гърция не покаже по-добри икономически и финансови резултати. Ако пък страната реши да излезе от  Еврозоната, то това би означавало и сигурен фалит за банките в страната.

Всъщност сигурните немски банки не са чак толкова сигурни, имайки предвид, че една не малка част от тях държат все още гръцки облигации, които скоро може да не стават за нищо. Според Блуумбърг, потенциалните загуби от гръцкия дълг могат да стигнат до 60%  от неговата стойност.

Графика:  Center for Geoeconomic Studies

петък, 14 октомври 2011 г.

Кредитната криза обяснена в няколко минути

Ако все още има такива, които не са разбрали как точно възникна финансовата криза, това образователно (анимирано) филмче дава що годе ясна представа за това, което се случи в САЩ преди 3 години. За съжаление авторът е изпуснал някои важни неща, с които картинката би била по-пълна - например това, че американското правителство гарантира ипотечни кредити за по-бедните жители, с което косвено форсира банките да отпускат заеми като луди.

неделя, 9 октомври 2011 г.

"Пазарното мислене" от Майкъл Шърмър

Егоистично настроен ли е човек? Ще се избият ли хората, ако ги оставим всички да действат свободно и всеки гони своята цел? Макар и индиректно Майкъл Шърмър отговаря на тези въпроси в книгата си "Пазарното мислене".

Пазарното мислене е книга, която пространно описва как икономиката (като отношения между хората) се е зародила и променила последните няколкостотин години. Шърмър изследва пазарите и търси в тях основната причина за бурното  (икономическо, а и не само) развитие на индивидите. Авторът застъпва тезата, че именно свободните пазари водят до по-голям икономически успех и всякаква нежелана и допълнителна намеса отгоре вреди на човека.

За да докаже своята теза авторът ни потапя в най-различни науки (психология, социология), изследва различните клонове на икономиката (интуитивна, невроикономика, еволюционна икономика и т.н.), използва най-различни научни теории (еволюционната теория на Дарвин) и прави сравнения със ситуации, чрез които разбираемо ни убеждава в казаното.  

Издателство Изток - Запад
Шърмър твърди, че ние сме това, което сме благодарение на еволюцията през последните няколкостотин хиляди години. Но еволюцията се е случила чрез естествен подбор (селекция) от долу-нагоре. Природата е подбирала измененията най - годни за оцеляване в дадена обстановка без да има върховен дизайнер, който да планира и казва кой да живее и какво да прави (от горе-надолу). Подобна е аналогията и с икономиката: отделните индивиди казват кое е добро или лошо, те избират кои стоки или услуги са най-годни за конкретните им нужди. Подобна, защото в икономиката има правила, които са наложени отгоре - рамка, в която свободния пазар действа и ражда своите плодове. Ако природата (обстановката) е работилница на еволюцията, то пазарът е работилницата на икономиката.

Краткият отговор на поставените въпроси в началото е, че въпреки егоистичния си характер човек се стреми да си сътрудничи с хората около себе си. Природата около нас е доказала, че по-приспособени за оцеляване са не тези животни, които непрекъснато воюват помежду си, а тези които се поддържат взаимно.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Защо продължаваме да потребяваме малко?


Днес потребяваме малко основно, защото не знаем какво ни предстои следващите месеци. Хората все още се страхуват и питат дали ще излезем от кризата или ще изпаднем в ситуацията на съседите ни от Румъния и Гърция. Безработицата е все още висока – над 9% , всеки има познати, които са били съкратени, което кара хората повече да спестяват, (в случаи че ги сполети същата съдба) вместо да потребяват. Дори и да има минимален растеж на заплащането ни (както показаха данните от Евростат преди няколко месеца), несигурността какво ще се случи в следващите месеци кара хората да бъдат предпазливи. Всъщност всичко това не е нещо ново и необичайно. Доказал го е Милтън Фрийдман със своята теория за функцията на потребление,  която казва, че потреблението зависи не толкова от текущия ни доход, а от очакванията ни за бъдещите доходи, които очакваме да получим.  

От какво зависи потреблението ни? 

Донякъде от това доколко се намесва държавата в живота ни. Тя може да стимулира потреблението ни, но това изкуственото стимулиране особено в бедна страна като България крие много рискове, които могат да изиграят лоша шега в бъдеще. Например ако държавата трупа дългове, с които стимулира определени индустрии освен, че ще изкриви икономическото развитие, може лесно да ни доведе до незавидното положение, в което е изпаднала днес Гърция.

По удачно би било да обърнем внимание на другите фактори, от които зависи нашето потребление.

На първо място това са преките чуждестранни инвестиции: всички потребявахме много през 2007-2008 г., когато имаше истински бум на чужди финансови потоци към страната ни. Хората се чувстваха уверени и въпреки двуцифрената инфлация по това време никой не се притесняваше за бъдещето си. Доходите растяха с двуцифрени темпове, а безработицата падна до минимум.

Тоест потреблението е функция на всичко описано по-горе – то ще се увеличи, когато хората се почустват по-сигурни, безработицата спадне, когато банките започнат отново да кредитират и най-вече когато чуждите компании започнат отново да наливат капитали в страната ни.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Защо някои нации са по-богати от други


Niall Ferguson е добре познат сред българската публика - по БНТ наскоро течеше неговата поредица от 6 серии озаглавена "Възходът на парите".

Историк, който специализира във финансова и икономическа история, Niall определено е един много интересен разказвач на истории. Доказва го и с участието си в ТЕД по-долу.

петък, 30 септември 2011 г.

Икономика vs Философия - комикс

Какво става, когато един икономист започне да разсъждава по философски въпроси? Един леко ироничен поглед върху темата.



сряда, 21 септември 2011 г.

Понякога е важно не колко дължиш, а на кого дължиш



Парадоксът, че някои страни като САЩ и Япония имат огромни публични дългове (спрямо БВП), а в същото време продължават да набират средства срещу рекордно ниски лихви донякъде се обяснява с това кой държи дълга - дали той е притежание на външни или вътрешни инвеститори. 

Япония има приблизително 230% брутен държавен дълг, но забележете 220% от този дълг се държи от вътрешни институционални инвеститори, които очевидно нямат намерение да се отървават от него. Подобно, макар и не в такива съотношения, е положението в САЩ и Обединеното кралство.

На другия край на спектъра са страни като Гърция, Португалия, Ирландия и др., където една много голяма част от дълга се държи от чуждестранни инвеститори.

(Кликнете на таблицата за по-голям размер)



петък, 9 септември 2011 г.

Новото предложение на Барак Обама


Когато един политик е добър оратор, хората му вярват, дори и глупости да говори. Когато един политик е изключителен оратор, хората не само му вярват, но и стават на крака на всяко второ изречение, което той изрича. Такъв е случая с Барак Обама и представянето на новия закон за създаване на работни места в икономиката (American Jobs Act). Членовете на Американският конгрес (най-вече представителите на демократите) станаха и седнаха толкова пъти, че е много вероятно на другия ден да са имали мускулна треска на седалищните части.

Новият план за стимулиране на икономиката е на стойност 447 милиарда долара и предвижда създаване на нови работни места, наливане на средства в инфраструктурни проекти както и данъчни облекчения за средната класа и малкия бизнес. 

Всеки обича да получава пари наготово, но тези пари трябва да дойдат от някъде. Няма много варианти - заеми или печатане на нови пари. И двата варианта се практикуват дълго време от  САЩ. Страната е натрупала огромни дългове, както е и напечатала много пари откакто кризата върлува, но все още не е фалирала благодарение на това, че доларът все още е световна резервна валута, а Китай, Япония както и много други инвеститори, купуват непрестанно американски облигации (дългове).

Тоест малко се изкривява теорията и практиката в икономиката. Никоя друга държава не би могла да издържи на такива огромни стимулационни програми, при положение, че няма стабилна валута и икономика, в която много държави (все още) вярват.

Всъщност данъчните облекчения са средната класа и бизнеса биха се отразили добре на икономиката: повече разполагаем доход ще остава в джоба на средния американец, а за бизнеса ще е по-евтино да наема служители и работници. Другите мерки са спорни, предвид, че голяма част от тях не проработиха преди няколко години.

Дали ще бъде приета новата програма тепърва предстои да видим. Добре е да се припомни, че Американският Конгрес е двукамерен, като в Сената мнозинство имат демократите, а в Камарата на представителите е обратно - мнозинството се държи от републиканците. 

Забележете само реакциите на трибуната зад Барак Обама. Там стоят лидерите на двете камари - демократът Джо Байдън (с бялата коса), който ръкопляска, кима възторжено и дори става прав на моменти и републиканецът Джон Бейнер, който мълчаливо слуша, скучно му е и дори личи отегчение по лицето му.


сряда, 7 септември 2011 г.

Колко струва финансирането на някои страни




Лихвеният процент отразява риска от неспазване на поето задължение свързано с някакъв актив. Колкото е по-голям процентът, толкова по-голяма е вероятността да не се спази поетия ангажимент. Ако дадете пари на заем на човек, който има голяма опасност да не ви върне сумата, то логиката е да му поискате по-голяма лихва, която да компенсира риска, че този човек няма да ви върне заема.

Цената на двугодишните заеми за правителствата на някои страни са показани по-горе. Рискът от фалит на Гърция и съответно невъзможността да изплати дадените й пари на заем се оценява на 54% лихва! Рекордна стойност за страната. От друга страна, ако вярвате, че немците (както и другите страни-членки на Еврозоната) ще продължат да подкрепят финансово страната още няколко години, то спокойно може да давате пари на гърците, което ще ви носи 54 евро на всеки 100 дадени на заем.

На другият полюс е Швейцария, където доходността (лихвата) по отпуснатите заеми е между 0 и 0,1%, тоест почти няма риск страната да не си изпълни ангажимента и да спре да плаща взетите пари назаем . Въпреки, че една от кредитните агенции отне едната буква "А" от рейтинга на САЩ, инвеститорите все още оценяват страната като изключително стабилна - доходността (лихвата) по двугодишен заем е само 0,2%. 


вторник, 30 август 2011 г.

The History Of Economics In 4 Minutes



Някои положителни последствия от кризата в Гърция за България

Според агенция Блумбърг вследствие на кризата в Гърция (лоша бизнес среда, високи данъци и т.н.) все повече гръцки компании местят своите регистрации в България. Вече 2000 гръцки компании оперират в страната ни, като 40% от тях са се регистрирали от началото на тази година. 

Причината за това "преселване" е не само влошената обстановка в Гърция, но и ниските данъци и сравнително стабилната среда, която предлага нашата страна за бизнес. 

След като румънците предприеха същите стъпки преди време, отново поради същите причини (високи данъци и неблагоприятна политическа и икономическа обстановка в страната си), вече и гърците все по осезаемо навлизат в пределите на нашата страна.

Това от своя страна означава повече приходи от данъци, по-висока заетост и потвърждение за благоприятната данъчна и бизнес средата в страната ни. Поне сравнение с Гърция и Румъния.


събота, 27 август 2011 г.

Защо идването на IKEA в България е хубаво

Вестник Капитал публикува няколко тематични статии, свързани с идването на шведския гигант в България. Посочени са положителните черти (повече избор и по-ниски цени за потребителя), както и лошите, че сегашните компании в сектора ще се сблъскат с конкурент от висока класа, което може да предизвика фалити или двуцифрен спад на оборотите им. 

Всъщност чисто икономически в дългосрочен план навлизането на голям играч, който предлага нов (евтин и качествен) модел на продажби няма да навреди на икономиката, а дори напротив ще я стимулира.

Унилостта за един бизнес е едно от най-лошите неща, които могат да му се случат. По времето на социализма продажбите бяха гарантирани - поръчки от СССР, от държавата и т.н. (Държавните) фирми тогава нямаха стимул да се развиват, да предлагат иновативни методи или да бъдат по-ефективни - всичко, което произвеждаха им беше гарантирано, че ще намери пазар. Никой не заплашваше пазарния дял на фирмите, защото конкуренция реално нямаше.

На другия полюс, всеки който е бил малко по на запад, особено в САЩ, знае, че когато има конкуренция фирмите трябва да излязат от унеса си и да намерят най-доброто, най-ефективното, най-евтиното и в същото време качествено решение(продукт) за да останат на пазара. В тази връзка съществуват какви ли не купони, ваучери, rebates, и други схеми, които привличат клиенти и ги карат да купуват. (Например отстъпка от 50%, която получаваш до 2 месеца след покупката или отстъпка от 50%, която можеш да използваш в същата верига). И не е вярно това, че покупателната способност на българина е строго ограничена за всяка една покупка - именно иновативните модели на продажби карат човек да купува не винаги само това от което има нужда, но и много други неща. Например изключително много хора си купуват/сменят мобилните апарати всяка година, пенсионери тичат да купуват евтини банани, въпреки, че последната година не са имали нужда от този продукт и спокойно могат и без него. Жестоката конкуренция сред хранителните вериги се усеща - техните обороти се увеличават, клиентите са още по-доволни. Бензиностанциите също започнаха да се бият за клиенти на дребно - промоции, отстъпки, талони за събиране на точки/букви и т.н.

В този смисъл конкуренцията събужда икономическите субекти. Кара ги да започнат да мислят как могат да бъдат по-ефективни и как да печелят повече клиенти. Предлагат се иновативни подходи и методи, с което самите фирми стават по-конкурентоспособни.

Така, че чакаме отговора на другите мебелни компании в България. И по-добре да побързат, защото края на септември, когато IKEA ще отвори врати наближава.


петък, 19 август 2011 г.

Да поощряваме по-добрите, а не обратното

Европейският съюз понякога залисан в принципите на солидарност и социално равенство забравя други също толкова важни принципи и предприема действия, които будят недоумение сред всички нас.

Последната инициатива на Брюксел е да се дадат допълнителни финансови средства посредством Структурните фондове на страните, които са били най-тежко засегнати от кризата. Казано по друг начин съфинансирането от ЕС за всички програми ще бъде 95%, а не досегашните 85%. Страните, които могат да се възползват от този щедър дар на обща стойност 2,9 млрд. евро са Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария - всяка една от тях избегнала фалита благодарение на спасяване от МВФ.

Това предложение на ЕК не е правилно. Първо причината за финансовото състояние на горепосочените страни е такова, каквото те са си направили. Преди 2 години Румъния се удряше смело в гърдите и увеличи заплатите на всички служители в редица области с двуцифрен ръст, много по-голям от 10%. Да не говорим за щедрите социални програма и плащания на Гърция. Унгария пък вдигна минималната работа заплата за две години с 90%, започна да раздава 13 заплата на пенсионерите и също се тупаше в гърдите колко са добре финансово. Това очевидно беше грешка, а който прави грешки си плаща. Очевидно ЕС не мисли така и допълнително ще поощри тези държави, задето са водили грешна (популистка) политика последните години. Къде е логиката?

На второ място - процентът на усвоени средства показва как една държава се справя с дадените им безвъзмездно средства, доколко тя успява да налее парите в икономиката си по законоустановения ред. Румъния по този показател е на последно място по усвояване в целия ЕС (то.е. очевидно не се справя с усвояването на евросредства), а предложението на ЕК предвижда да й бъдат отпуснати нови 700 млн. евро. Къде е логиката?

България не е включена в този списък, защото водеше благоразумна фискална политика, трупаше излишъци през годините на бума, благодарение на които не само не изпадна в финансова криза, но и не се наложи да вдига данъци, да реже заплати или да вика на помощ МВФ. Вместо именно такава политика да бъде стимулирана и поощрявана, ЕС помага финансово на лошите и непослушни деца в групата...

С това си предложение, ЕС показа, че не зачита основен принцип, а именно, че който прави грешки трябва да понесе отговорността си за това. Иначе рискуваме грешките да продължат до безкрай... или поне до момента, в който на Германия ще й писне да плаща, ще напусне ЕС, с което той ще се разпадне.


събота, 13 август 2011 г.

Валутен борд и Швейцария

Тези дни в Швейцария се заговори за въвеждането на валутен борд, който да обвърже франка с еврото. Не харесван от много икономисти и особено спекуланти, валутният борд за повечето швейцарци вече е единственият механизъм, чрез който страната може да се предпази от главоломното поскъпване на алпийската валута - само за за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото. За страна търгуваща основно с държавите от ЕС, това оскъпяване на валутата удари бизнеса и направи швейцарските продукти и услуги не толкова изгодни на пазара.

Получава се малък парадокс - богата държава със стабилна икономика, без политически трусове и кризи, има трудности именно поради това, че е много по-добре от съседни държави като Италия, Унгария и т.н. Причината е следната: след кризата в САЩ и дълговите проблеми на ЕС, инвеститорите все повече влагат парите си в огромни количества франкове, което от своя страна кара валутата да поскъпва до небесата.

Наблюдава се и други интересно явление - в съседните на Швейцария страни много банки раздаваха кредити на фирми и домакинства във франкове - именно поради стабилността и ниската волатилност на швейцарската валута. Обаче когато доходът ти е в евро (в Словения) или форинти (в Унгария), изведнъж се оказва, че ти е непосилно да връщаш взетите вече много по-скъпи заеми (данните показват, че 700 000 унгарски семейства имат заеми в франкове). Всъщност ниските лихви при заеми във някои валути (франкове например) са именно заради това - защото валутата е стабилна и не се очаква нейното обезценяване, дори напротив - очаква се нейното поскъпване. Така, че когато доходът и заемът са в различни валути, ниската лихва по заема също може да изиграе лоша шега на кредитополучателя.

Валутният борд в България засега работи изключително добре - не се наблюдават трусове със стойността на българския лев, износа отбелязва рекордни ръстове, а държавните финанси лека-полека се стабилизират и вървят към балансиран бюджет.

  


сряда, 10 август 2011 г.

Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети

Издателство Изток-Запад
Най-хубавото на американските книги (или учебници), които малко или много засягат научна тематика  е, че повечето от тях са написани на "прост" и разбираем език, който в същото време обяснява принципно сложни неща. Такива са и текстовете в книгата със заглавие "Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети" с автори Мери Бъфет и Дейвид Кларк, които представят една донякъде сложна и скучна материя по един практичен и интересен начин, който се чете и запомня лесно.

Всички са чували за Уорън Бъфет - един от най-богатите американци, считан  от много хора за най-успешния инвеститор в света. Книгата, написана от снахата на Бъфет - Мери, разглежда финансовия отчет през погледа и разбиранията (опита) на великия инвеститор. Читателят ще се запознае не само с основните моменти и фундаменти на Отчета за приходи и разходи, Балансът и Отчетът за паричните потоци на една компания, но ще разбере и кои числа от отчета са по-важни и човек трябва да им обърне специално внимание ако търси успешната компания (бизнес). Основната идея на книгата е да представи начина, по който Уорън Бъфет намира компании с трайно конкурентно предимство. А трайно конкурентно предимство означава превъзходство над конкурентите, което позволява на едно дружество да печели повече пари и да бъде лидер на пазара.

Езикът е достъпен за широката публика и макар да има някои различия при воденето на финансовите отчети на американските и българските компании, основните принципи важат в пълна степен. Стилът на писане не е нито твърде научен, нито твърде популистки и след прочитане на текста, у читателя остава приятното усещане, че е научил нещо ново.

По принцип всеки трябва да има едно наум, когато чете книга, която има в заглавието си името на някои известен човек и разчита на това за повече продажби. За щастие тази книга не използва името на Бъфет само за да привлече повече читатели, но ни представя текстове изпълнение със съдържание, в които има много практични и реални примери.

Всъщност от прочитането на тази книга няма да станете най-добрия инвеститор или финансов анализатор. Нужни са още стотици прочетени финансови отчети. Както авторите отбелязват в книгата - Бъфет казва за себе си "Някои четат Плейбой, аз чета финансови отчети".


петък, 5 август 2011 г.

Защо някои валути поскъпнаха, а други не

Валутата е като всяка една стока - тя си има цена. Понякога цената се вдига, понякога пада като причините могат да бъдат най-различни. Последните години доларът се обезцени с двуцифрен процент главно поради инфлационната политика, която САЩ водят - Централната банка на Щатите налива "нови" пари в икономиката, с което цената на долара пада. 

Еврото също се обезцени. Причината беше, а и все още е, дълговата криза в Еврозоната и все още неясното бъдеще на няколко големи страни като Италия и Испания. 

Когато стоката (активът), в който някои е вложил средства губи от стойността си, то тогава вложителят изтегля инвестицията си и я влага в нещо друго - по-печелившо. Не малко инвеститори, които държаха и спекулираха с евро и долари, виждайки, че цената на тези валути пада, насочиха своите ресурси към други за момента по-стабилни валути - йената и швейцарския франк.

В резултат на това швейцарският франк поскъпна главоломно спрямо долара и еврото. Йената също достигна върхове в своята стойност. Скъпата валута не винаги е добре дошла за икономиката на една страна - особено ако разчита на износ. Именно поради тази, а и ред други причини, централните банки започнаха да се намесват с действия срещу пазара.

От началото на август Япония е извършила масирана интервенция на валутните пазари, като е наляла в тях допълнително около един трилион йени (12.6 млрд. долара).  

Швейцарската централна банка също бе принудена да пусне на пазара допълнителни количества франкове, тъй като в началото на август швейцарският франк, достигна исторически максимум спрямо долара и еврото - за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото.

Въпреки че сме във валутен борд левът също се обезцени следвайки съдбата на еврото, за което сме вързани. Тоест черпим от негативите на еврото без да сме част от еврозоната и да имаме достъп до по-евтини ресурси (разбирай по-ниски лихви). От друга страна ниската стойност на валутата помага на една държава да се възстанови по-бързо от кризата, тъй като става по-конкурентоспособна спрямо останалите. Не случайно Германия има исторически връх на износа - ниското евро направи немските продукти още по желани в целия свят.