Един от изводите от форума в Давос

Покрай оптимизма, който звучеше от думите на тримата "големи" Меркел, Камерън и Саркози, някак си не беше обърнато внимание на другите истории и изказвания.

Датският премиер Ларс Расмусен каза нещо вярно, което е хубаво да се знае.

"Няма такова нещо като проблем на Еврозоната. Въвеждането на еврото не променя факта, че трябва да сте отговорни като държава.  Бих призовал колегите си в цяла Европа да вземат необходимите мерки. "

"Бъдейки част от Еврозоната вие ще получите допълнителни бонуси, но само ако сте в добра форма и допълнителни недостатъци, ако сте в лошо състояние", каза той. "Но това не е свързано с еврото."

Датчаните избраха на референдум през 2000 г. да останат извън европейският паричен клуб, така че на Расмусен му е по-лесно да говори за този проблем, но в крайна сметка е прав. Правилата са едни както за Германия и Холандия, така и за Испания и Гърция. Вече решенията кой как да процедира с публичните си финанси се вземат от националните правителства. 

По-долу може да видите и интервю с харвардския професор Niall Ferguson, който също е в алпийския курорт. (Наскоро по БНТ вървя неговата поредица "Възходът на парите"). По-рано Ferguson беше заявил, че без фискален съюз Еврозоната няма да оцелее. В това интервю той предлага следното решение на кризата: да се обърнем към опита на страните от Латинска Америка, които преструктурираха своите дългове през 80 и 90-те години, чрез така наречените Брейди облигации. (преструктуриране на дългове е по-нежната дума за фалит на една държава. България също има опит с брейди бондове, когато преструктурирахме дълга си в началото на 90-те).

Цената на богатството в Сингапур

Сингапур е една от най-богатите страни в света. Въпреки че е малка страна, и като територия, и като население (4,5 милиона души), средният годишен доход на човек за 2009 г. е почти 50 000 долара. За сравнение същата година в България той е бил около 12 000 долара. 

По тези критерии страната е на едно от първите места заедно с Норвегия, САЩ, Ирландия и Холандия. Тоест (съвсем условно и усреднено) можем да кажем, че хората в тези страни са едни от най-богатите в целия свят. 

Брутният вътрешен продукт (откъдето се извличат тези данни) обаче не винаги показва всички подробности. Ако съпоставим данните за ефективност на час ще видим много интересни неща: Сингапур пада директно 17 места надолу в класацията и има едно от сравнително ниските нива на продуктивност (labour productivity). След като сравним и часовете (таблица 7а от този доклад), които човек работи във всяка от горепосочените страни, можем да направим следния извод. В Сингапур, Холандия, Германия и САЩ живеят едни от "най-богатите" хора в света. Но поради по-ниската производителност на труда, един сингапурец работи почти два пъти повече (часове) отколкото един холандец или германец за да постигне това богатсво.

Още един пример колко е важна високата производителност на труда.

Снимка: Wikipedia

Кой е най - продуктивен

Производителността на труда (Labour productivity) е един от най-важните индикатори, който показва колко богата е дадена нация. Колкото повече една страна произвежда, продава и т.н., толкова повече приходи ще има и съответно ще е по-богата. Не на празно България е най-бедната страна в ЕС - по производителност ние сме на последното място в Общността. 

Има най-различни начини за пресмятане на производителността на труда в една държава - произведен продукт/услуга от 1 служител/работник като цяло или произведено количество продукт/услуга в рамките на 1 час. Вторият като че ли е по-правилният, защото ако един българин "прави" един хляб за 1 час, а в съседната Румъния той се прави за 30 мин., то румънеца определено има по-висока производителност на труда. В края на деня количеството на произведения хляб може да е еднакъв в двете страни, но на българина ще му е трябвало 3 часа повече труд отколкото на румънеца.

Съвсем нормално по първия начин на пресмятане САЩ е на първо място (по данни на Международната организация на труда) - не забравяйте, че там са работохолици и часовете прекарани на работното място са над средните за Европа. По-вторият начин или по ефективност на базата на 1 час на първите две места се появяват Норвегия и Ирландия. САЩ заемат 3-та позиция. Данните са от доклад на Бюрото по труда в САЩ.

Група икономисти са потърсили причината за изместването на САЩ от първа на трета позиция именно от тези две страни. Това, което са открили е интересно и показателно: 

Норвегия и Ирландия имат нещо много общо помежду си. Преди 15 години образованието в двете страни изостава от това в САЩ.  През 1995 г. в Съединените щати  33% от младите хора имат завършено висше образование.  По-същото време в Норвегия са 26%, а в Ирландия  - 30% или по-малко.

След това обаче настъпват промени. До 2008 г. дипломираните висшисти в САЩ са 37%, докато в Норвегия те са 41%, а в Ирландия - 46%.

В тези дани определено има връзка. По-образованите и квалифицирани работници са склонни да бъдат по-продуктивни. А по-продуктивните общества са склонни да растат по-бързо и да стават по-богати.

Свободата да избираш

Наскоро официално се появи филмът Frеakonomics. Трейлърът може да видите тук.

Филмът не се впуска в дълбоките води на икономическите теории, а напротив - по-много интересен начин обяснявва защо нещата около нас се случват именно по този начин. В дъното на всичко се крият стимулите (incentives), които всеки от нас има и на базата, на които ние вземаме нашите (рационални) решения.

По-долу е една от най-интересните части на филма. Накратко: в края на 90-те престъпленията в повечето градове в САЩ, особено в Ню Йорк, рязко спадат. Това предизвиква недоумение у всички, защото очакванията са били за повишаване на престъпността. Експертите обясняват това явление с по-добрата работа на полицията, по-строгите закони и повечето полицаи по улиците в американските градове. Звучи правдоподобно, нали? Но дали всъщност това е причината?

Отговорът може би се крие някъде другаде...20 години по-рано, в свободата човек да избира. За (контра) пример е дадена дори страна от бившия комунистически блок - Румъния.

Селекция от линкове 3

Дали не е време за план Б за Еврозоната? - Спасителната стратегия на еврозоната не работи. Време е за неплатежоспособните страни да преструктурират дълговете си - статия на The Economist

Меркел категорична, че Германия няма да си връща марката

Германия, Холандия и Финландия искат повече реформи, ако ЕС иска да увеличи парите в спасителния фонд. Всичко си има своята цена.

10-те (икономически) заповеди на ЕС 

Успешна емисия от ДЦК за период от 10,5 години на Министерство на финансите - постигнатата на аукциона среднопретеглена годишна доходност от 5,49% е най-ниска доходност по 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), постигана от месец май 2008 г. насам. Казано другояче, в очите на инвеститорите България e вече по-малко рискова страна.

Преки чуждестранни инвестиции

Графиката вляво показва чуждестранните инвестиции в България за периода януари - октомври по години. Данните са в милиони евро. Големият спад е очевиден - за тази година се очаква да бъдат привлечени около 1 млрд. евро (до октомври те са едва 845 милиона евро, при 7,2 милиарда през 2007 г.).

Кутийките в жълто са инвестициите в секторите финанси, недвижимост, строителство и търговия. Забелязваме, че в годините преди кризата те са съставлявали между 60 и 80 % от всички инвестиции у нас. За 2010 г. такава кутийка няма, дори напротив тя е с отрицателен знак - тоест има отрицателни инвестиции. Това ще рече, че фирми са прехвърляли (изнасяли) парични средства към своите компании майки (например клонове на банки или лизингови дружества към фирмите майки). Това не е толкова учудващо - кредитирането последните години почти замря - банките имат необходимата ликвидност в страната и не се нуждаят от външен ресурс, както беше преди 3 години. Строителството също изпадна в дълбока кома и едва ли скоро ще се възстанови нивата си отпреди няколко години.

Положителното е, ако може изобщо така да се разглежда е, че спадът във всички останали сектори (например енергетика и производство) не е толкова осезаем. А именно инвестициите в производство, които се смятат за по-устойчиви във времето - един изграден завод по-трудно ще се закрие отколкото привлечени средства ще бъдат върнати обратно във фирмата майка.

Източник - БАИ

България = Rhode Island (USA) ? Не съвсем...

От Economist са направили интересно сравнение между отделните щати в Северна Америка и някои страни в световен мащаб. Показани са кои страни отговарят на всеки един щат сравнени по население и БВП.

За наше (не)удовлетворение България също присъства в графиката - ако сравним данните от БВП за 2009 г. - ние произвеждаме точно толкова колкото щата Rhode Island. Ако не сте били в Rhode Island или в САЩ и се чудете къде е този щат - погледнете горе вдясно на картата и ще го откриете. 

Какво означава това? Нима сме богати (всеки един от нас) колкото един жител на този щат? 

Да, ама не. Ако натиснете бутончето за население (Population) ще открием горчивата истина: това което ние (страна с 7,5 милиона души население) сме произвели за 2009 г. (БВП - 47 милиарда долара) се е произвело от ... 1 милион души в Rhode Island...Или производителността на труда там е грубо казано над 7 пъти по-голяма от тази в България. За да стане още по-разбираемо - за 1 час един Rhode Islander произвежда/продава/печели 7 пъти повече от един българин. Имайте предвид, че Rhode Island изобщо не е в топ 10 на най-богатите щати в САЩ.

Ах, тази инфлация

В космологията има теория, известна като "инфлация". Най-общо казано това е главоломно разширение на пространството мигове след Големия взрив. 

В икономиката под инфлация също се разбира разширение или по-скоро увеличаване на паричната маса, което води до оскъпяване на стоките и услугите.

Инфлацията в България за последната година е 4,5%, което е ... лоша новина. Прогнозата за инфлация, на която стъпваше бюджета за 2010 г., беше двойнo по-ниска. Като оставим настрана факта, че парите губят своята покупателна способност всяка изминала година (и така ставаме по-бедни), критерият за инфлация си остава основният проблем по пътя ни към Еврозоната.

Какво имам предвид? Средната инфлация в Еврозоната за 2010 г. е 2,2%. Критерият обаче за влизане в клубът на богатите не е страната кандидатка да има средното ниво на инфлация в Еврозоната, а да има стойност на инфлация максимум 1,5 процентни пункта повече от средното ниво на трите страни с най-ниска инфлация в ЕС. Положението се утежнява ако дадена страна е в рецесия и има дефлация - в момента в такова положение е Ирландия. Теоретично може да се окаже, че трябва да имаме нулева инфлация за да бъдем приети в Еврозоната...


За последните 10 години единствено през 2003 г. и 2009 г. сме имали почти от т. нар. "благоприятна" (според Европейската Централна Банка) инфлация от малко над 2%. За всички останали години тя е високо в небесата, като дори през 2008 г. достига до размери от 12%.

Инфлацията трябва да бъде овладяна до разумни стойности през следващите години. В противен случай Еврозоната ще се отдалечава все повече от нас. И въпреки трудностите, които изживява, тя си остава най-добрата възможност за икономика като нашата.

Поредната класация

Всяка агенция обича да прави свои класации на страните по определени критерии. По-долу е поредната такава: представени са страните подредени по вероятност от фалит. Критерият тук е cumulative probability of default (CPD), което показва вероятността от фалит на дадена страна по време на сключени договори за 5 годишни облигационни емисии.

Какво ще рече това? Ако вземем например Норвегия ще видим, че вероятността да спре да изплаща своите дългове е 2,1%, което сравнено с най-рискованата страна Гърция - 58,8% шанс да спре да плаща - си е голяма разлика.

България в тази класация (втората табличка за най-рисковани страни) е 20 поред, тоест има 19 по-рискови страни пред нас. Вероятността от фалит е оценена на 16,2%.

Източник: CMA

Документални филми

Сайтът Top Documentary Films представя интересна селекция от документални филми на различна тематика: икономика, история, политика, общество, изкуство и т.н.

Общият брой на качените филми е над 1300. Изборът е наистина впечатляващ.

.

Селекция от линкове

Цената на еврото - статия от Капитал за 17-я член на Еврозоната. Ако трябва да обобщим с едно изречение: Естония плати скъпо за влизането си в еврозоната. По-скъпо би било само да остане извън нея.

Вашите пари - икономическите новини по БНТ - от 6 декември 2010 г., БНТ стартира слот Икономически новини, който се излъчва в 22:30 часа от понеделник до четвъртък в рамките на По света и у нас

"Орбанизацията" на Унгария - отново за авторитарните действията на страната поела председателството на ЕС.  Един интересен цитат отпреди 11 години на премиера Орбан излезе наяве (тогава също е бил начело на страната): "не Унгария трябва да се адаптира към ЕС, а ЕС трябва да се адаптира към Унгария".


Фейсбук се готви да излезе на борсата, цената му се определя на 50 млрд. долара - дали това не е следващия интернет балон обаче? През август миналата година “Фейсбук” бе оценена на 27 милиарда долара, а сега вече е 50 милиарда - макар да е компания с приходи от 2 милиарда долара и пренебрежимо малка печалба. Ако “Дженеръл Илектрик”, чиито приходи миналата година достигнаха 150 милиарда долара, се оценява със същия коефициент въз основа на приходите, цената й би скочила до 3,75 трилиона долара, вместо сегашните 200 милиарда. Сега за “Фейсбук” се смята, че струва повече от “Тайм Уорнър”, “Дюпон” или съперника на “Голдмън Сакс” - “Морган Стенли”. Още тук.

E-stonia

Репортажът е от април 2009 г., но за голяма част от българите ще изглежда по-скоро като от април 2019 г.

В допълнение на горния клип:

Often called E-stonia by geeks, every one of its 1.4 million residents, half of which live in the suburban and rural areas, are connected by wireless Internet. More than two-thirds of the population conduct their personal banking transactions and file their taxes online. And school children access the school's servers and connect to national libraries from home -- or anywhere for that matter. In Estonia it is even possible to travel between cities by trains and busses and maintain Wi-Fi Internet access.

Какво показват данните за икономиките на страните от ЕС

Според (ревизирани) данни на Евростат за третото тримесечие на 2010 г. икономиките в Еврозоната са пораснали с 0,3%, а страните от целия ЕС - 27 - с 0,5% в сравнение с предното тримесечие. На база сравнение със същото тримесечие от 2009 г., ръстът е по осезаем - съответно 1,9% за Еврозоната и 2,2% за ЕС 27. 

Шампиони по растеж на този етап са Швеция, Люксембург и Полша. Освен Гърция и Ирландия, които изпитват трудности с овладяване на разходите, Румъния е единствената друга държава от ЕС, която не може да се възстанови и отново изпада в рецесия след кратко надигане през второто тримесечие на 2010 г. (-0,7%)

На целия този фон, България е някъде по средата - 0,7% ръст през трето тримесечие спрямо предходното и 0,5% ръст спрямо същото тримесечие през 2009 г.

Добрите данни се дължат основно на увеличения износ в почти всички страни в ЕС. По този показател (ръст на износа) България е на второ място след Естония. За съжаление вътрешното потребление и инвестиции имат отрицателни стойности, което е и причината за ниския растеж на БВП на страната ни.

Страните от централна и източна Европа и еврото

Преди няколко дни Еврозоната прие своя 17 член - Естония. В същото време коментарите дали еврото ще възстанови своята репутация или ще затъне още повече не спират. Сценариите, които се вещаят обхващат целия диапазон от апокалипсис до поучително оздравяване. Разбира се англосаксонските анализатори са от първата група, което не бива да ни изненадва. Великото кралство никога не е искало да остави силната си кралска лира, а САЩ се дразнаят и завиждат, че най-богатите държави от Европа се обединяват и имат все по-голямо влияние в световен мащаб. 

Ето накратко какво е отношението на някои от страните от централна и източна Европа към темата за присъединяването към Еврозоната. 

Полша - не искат и да чуват за присъединяване към Еврозоната. Стратегическото разположение на страната допринася за огромния износ на Полша, който е основната причина за растежа на БВП. Плаващ валутен курс на полската злота. Единствената страна от ЕС, която по време на криза не изпадна в рецесия - през 2009 г. отбеляза дори ръст на икономиката от 1,7%. Полша е определила дата за присъединяване към Евроблока през 2015 г., но едва ли ще спази тази дата.

Чехия - евроскептик от дълги години. Плаващ валутен курс и отново голям износ благодарение на слабата чешка крона и доброто разположение. Не са определили дата за присъединяване, а и никой не бърза за това. Вацлав Клаус наскоро определи еврото като провал - "една успешна история".

Унгария - и да иска да се присъедини не може. Хроничен държавен дефицит, лоши публични финанси. Благодарение на заем от МВФ не изпадна във фалит. Напоследък налюдаваме и приемането на тоталитарни закони, които ограничиха редица свободи. Плаващ валутен курс, който им изигра лоша шега.

Румъния - също и да иска да се присъедини към Еврозоната не може. Лоши публични финанси, спасена от фалит благодарение на заем от МВФ. Намалиха заплати и вдигнаха данъци, което се отрази благоприятно на България, където много румънски фирми преместиха своето седалище. Плаващ валутен курс.

Литва и Латвия - отчаяно искат да влязат в Еврозоната и се борят със зъби и нокти за това. Определили са дата 2014 г., но само времето ще покаже дали това е реалистично. Латвия беше спасена от МВФ. И двете страни са вързани към еврото (Латвия - чрез валутен борд). Съответно от 2004 г. и 2005 г. са в "чакалнята" на Еврозоната - ERM2.

България - също иска да се присъедини към Еврозоната. Двата опита за присъединяване към ERM2 претърпяха неуспех. Следващият опит е насрочен за края на 2011 г. Страната е във валутен борд и отчасти именно заради това не изпадна в дълбока криза по подобие на някои свои съседки.

Нов домейн/адрес на блога

От днес блогът има нов адрес: www.economicarticles.eu. Старият адрес в блогспот също е активен и препраща към новия, който смятам е по-удобен, по-приятен за окото и по-лесен за запомняне. Има два проблема (засега): първият е, че гласуванията с бутони под стари статии изчезват в новия домейн. Вторият е, че който е имал RSS емисия към стария адрес, трябва да си я промени към новия. Неприятно, но факт.

Същността и тематика на блога си остава същата. От тази година вече има нова рубрика за интересни статии, интервюта и коментари в мрежата на тема икономика, финанси и бизнес.

Предложения и коментари може да изпращате на email адреса, който се намира горе вдясно на страницата.

Специални благодарности на Lead Consult за помощта по прехвърлянето към новия домейн.

Интересни неща за четене

Няколко интересни линка в началото на 2011 г.:

 -  в какво е добре да се инвестира през новата година: коментар на Милен Велчев.

 -  една хубава инициатива показва нов начин на учене: млади специалисти и изявени личности влизат в класните стаи за 2 години.

 -  за банките и кризата - интервю с Левон Хампарцумян

 -  бавната смърт на БДЖ - коментар на Георги Ангелов