четвъртък, 6 януари 2011 г.

Страните от централна и източна Европа и еврото

Преди няколко дни Еврозоната прие своя 17 член - Естония. В същото време коментарите дали еврото ще възстанови своята репутация или ще затъне още повече не спират. Сценариите, които се вещаят обхващат целия диапазон от апокалипсис до поучително оздравяване. Разбира се англосаксонските анализатори са от първата група, което не бива да ни изненадва. Великото кралство никога не е искало да остави силната си кралска лира, а САЩ се дразнаят и завиждат, че най-богатите държави от Европа се обединяват и имат все по-голямо влияние в световен мащаб. 

Ето накратко какво е отношението на някои от страните от централна и източна Европа към темата за присъединяването към Еврозоната. 

Полша - не искат и да чуват за присъединяване към Еврозоната. Стратегическото разположение на страната допринася за огромния износ на Полша, който е основната причина за растежа на БВП. Плаващ валутен курс на полската злота. Единствената страна от ЕС, която по време на криза не изпадна в рецесия - през 2009 г. отбеляза дори ръст на икономиката от 1,7%. Полша е определила дата за присъединяване към Евроблока през 2015 г., но едва ли ще спази тази дата.

Чехия - евроскептик от дълги години. Плаващ валутен курс и отново голям износ благодарение на слабата чешка крона и доброто разположение. Не са определили дата за присъединяване, а и никой не бърза за това. Вацлав Клаус наскоро определи еврото като провал - "една успешна история".

Унгария - и да иска да се присъедини не може. Хроничен държавен дефицит, лоши публични финанси. Благодарение на заем от МВФ не изпадна във фалит. Напоследък налюдаваме и приемането на тоталитарни закони, които ограничиха редица свободи. Плаващ валутен курс, който им изигра лоша шега.

Румъния - също и да иска да се присъедини към Еврозоната не може. Лоши публични финанси, спасена от фалит благодарение на заем от МВФ. Намалиха заплати и вдигнаха данъци, което се отрази благоприятно на България, където много румънски фирми преместиха своето седалище. Плаващ валутен курс.

Литва и Латвия - отчаяно искат да влязат в Еврозоната и се борят със зъби и нокти за това. Определили са дата 2014 г., но само времето ще покаже дали това е реалистично. Латвия беше спасена от МВФ. И двете страни са вързани към еврото (Латвия - чрез валутен борд). Съответно от 2004 г. и 2005 г. са в "чакалнята" на Еврозоната - ERM2.

България - също иска да се присъедини към Еврозоната. Двата опита за присъединяване към ERM2 претърпяха неуспех. Следващият опит е насрочен за края на 2011 г. Страната е във валутен борд и отчасти именно заради това не изпадна в дълбока криза по подобие на някои свои съседки.


1 коментар:

  1. В последно време май не е много плаващ курсът в Полша (а още по-малко в Румъния)

    The finance ministry’s euro selling is the latest indication that Polish authorities last year began managing the zloty, which has floated freely since 2000. Central bankers would firmly deny the range is 3.85 zlotys-4.20 zlotys to the euro when the local press first speculated about it.

    http://blogs.wsj.com/new-europe/2011/01/04/poland-manages-currency-to-keep-debt-within-limits/

    ОтговорИзтриване