понеделник, 28 февруари 2011 г.

Колко стабилен е всъщност лева?

На въпроса стабилен е ли лева можем да отговорим по два начини - и да, и не. Най-правилно би било да кажем - зависи. Зависи с коя друга валута го сравняваме.

Да, левът е много по-стабилен отколкото онзи лев в началото или края на 90-те години. Валутният борд ни пази от външни влияния и благодарение на него валутата ни не се обезцени. Банковата система не се срина (така както стана в други страни) и дори остана сравнително стабилна в сравнение с другите страни от Централна и източна Европа. 

Това се оценява и от много голяма част от българите, които в наскоро излязло изследване  казват, че имат много голямо доверие в българската валута - лева. Дори толкова голямо доверие, че не искат подмяната му с еврото.  Тук може би влияние за това твърдение оказват кризите в съседна Гърция и Ирландия, но на всички трябва да е ясно, че проблемът не е в еврото, а в конкретната политика на отделните страни - когато държавата харчи като обезумяла (Гърция) или банковия сектор си повярва прекалено много (Ирландия), дори и някаква извънземна валута да има, тя няма да може да спаси тези страни.

Повече ли е стабилен лева от еврото? Отговорът може да го потърсим на "пазара" - тоест да видим колко струва стоката "лев" и стоката "евро". Колкото по-рискова е една стока, толкова по-скъпо ще струва тя. Ако влезете в която и да е банка ще видите, че те "продават"(заемат) стоката лев по-скъпо отколкото стоката евро. 

Тоест въпреки, че еврозоната е в криза, доверието в еврото все още е (доста) по-голямо отколкото в лева. Цифрите го доказват. А и никой не е чул някой немец, грък, португалец или някои друг да е тръгнал да подменя своите спеставания в евро и да купува левове. 


четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Първи данни за размествания след кризата в Европа

Последиците от кризата вече започват да излизат наяве. Който е водил грешна икономическа и финансова политика започва да си плаща за грешките. Някои ще "плащат" дълги години напред...

Първите размествания са вече факт. Според The Global Competitiveness Report 2010–2011, България вече не е страната с най-ниска конкурентоспособност в ЕС. На дъното, с 12 места по-надолу от нас е Гърция.

За да определят колко конкурентоспособна е една страна, авторите на доклада вземат предвид редица фактори: ефективност на институциите в публичния сектор, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование, развитие на финансовите пазари и т.н. Не е учудващо, че Гърция пропада толкова надолу и вече заема последното място в Общността за 2010 г.

Данните са за целия свят - тоест България е на 71 място в световен мащаб. Швейцарците са определени като най-конкурентоспособни.   

Все още не са излези данните за това колко средно са нашите доходи (БВП на човек по покупателна способност), но няма да се учудя ако за 2010 г. и по този показател вече не сме последни и разменим местата си с Румъния.

Кликнете на графиката за по-голям размер.


вторник, 22 февруари 2011 г.

Защо е важен пакта за финансова стабилност

Днес станаха ясни спецификите около Пакта за финансова стабилност, който министерство на финансите предложи. Ето накратко в какво се състои:

1.  Размер на публичния сектор - държавата да може да преразпределя до 37% от БВП - казано другояче държавата да харчи максимум 37% от всичко, което произвеждаме за 1 година. За сравнение в другите страни този процент е доста по-голям, като някъде стига и 50%.

2.  Бюджетен дефицит до 3% и публичен дълг до 40% от БВП - разбира се предвиждат се изключения при кризисни ситуации (земетресения, наводнения).

3. Промяна на преките данъци само с мнозинство от 2/3 (или 160) от народните представители - преки са данъците върху дохода, които плащате в края на месеца, корпоративния данък и т.н.

Пактът за стабилност е важен за България. Ето част от причините:

- гаранция за финансова стабилност в страната - за последните 20 години страната ни фалира 2 пъти - първият път беше именно заради прекомерен външен дълг - 200% от БВП в началото на 90-те. Кризата в Гърция беше предизвикана именно от огромен държавен дълг, който следващите поколения ще изплащат дълги години. Ограничението от 40% е дори с 20 процентни пункта по-ниско от европейския таван (60%) и е един вид гарант, че гръцкият сценарии няма да се случи при нас. Германия също имат подобни ограничения в Конституцията си, а както знаем немците не биха приели нещо, което не работи и не е ефективно.

- по-добра бизнес среда - когато средата е устойчива и рискът от (държавен) фалит клони към нула, инвеститорите идват. Ниските данъци, които не могат да се променят току-така (от днес за утре) и фактът, че държавата взима от теб сравнително малко за да го даде на другия, също влияят благоприятно и привличат повече инвестиции. 

- тренировка за Еврозоната - ако фискалните правила станат факт, това ще дисциплинира правителството и така по-лесно ще можем да изпълним Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната. 

Не трябва да забравяме, че все още сме най-бедната и сравнително рискова страна с не това ефективен публичен сектор. Пактът е една голяма крачка напред към една по-стабилна и безрискова страна. А тези страни (стабилни и безрискови) в момента се броят на пръсти. 

Единственото, което остава е да се убедят 180 депутата от българския парламент в необходимостта от тези промени. Толкова, колкото са нужни за промяна на Конституцията.


неделя, 20 февруари 2011 г.

Inside Job (2010)

Ако все още не сте разбрали какво доведе до финансовата криза, превзела целия свят през 2008 г., може да си наваксате с най-новия документален филм по темата Inside Job

Филмът е с номинация за Оскар в категорията "най-добър документален филм" и е може би един от малкото филми, които навлизат толкова навътре в технологията как точно се случи финансовата криза. Историята е разказана интересно и след филма няма как да не знаете вече какво е финансов дериватив, CDO, CDS.  

От филма още ще разберете какви са ги вършили в Голдман Сакс, какво доведе до фалита на AIG, Lehman Brothers и др. Ще чуете иранския акцент на Нуриел Рубини както и добре направени интервюта с много икономисти, министри, писатели и т.н.

Като бонус на всичко това е Мат Деймън, който със своя мек и приятен глас влиза в ролята на разказвача.


Дотук с положителните неща. Филмът като че ли повече се съсредоточава върху Wall street и алчността на хората там, и пропуска политиката на Централната банка на САЩ - Федералният резерв, която също изиграва своята роля в кризата. Не се обръща внимание на изключително ниския лихвен процент, на който се отпускат пари на банките. Много малко внимание се отделя и на квази държавните структури - Fannie Mae и Freddie Mac. 

И все пак филмът е интересен и си струва гледането. 




сряда, 16 февруари 2011 г.

Платежоспособни, без пари в джоба

Навлизането на електронните плащания ще повиши конкурентноспособността на много бизнеси

Цялата статия може да намерите на сайта на списание Мениджър тук.


вторник, 15 февруари 2011 г.

Няколко извода от растежа на икономиката ни през 2010 г.

Ето няколко извода от обявените днес данни от НСИ:

Ако смятахме БВП на всеки три месеца, то за последното тримесечие на 2010 г. сме произвели с 2,1% повече отколкото за същия период през 2009 г.  Но ако погледнем колко сме произвели през цялата 2010 г., то тогава ще видим растеж от 0,3% спрямо 2009 г. (Евростат предвиждаше отрицателен растеж от -0,1% за 2010 г.).

Годишният ръст на икономиката ни вече е факт, но за съжаление не с това темпо, което на всеки му се иска. Основна заслуга за растежът има бурният износ през 2010 г., който застигна предкризисните си нива.

Положително от тези данни е, че в последното тримесечие на годината отбелязваме за първи път повишение на крайното потребление и на бруто капиталообразуването - съответно с 4.1% и 2.8%. Макар на годишна база да не можем да се похвалим със същото, тези данни показват, че хората и фирмите вече са по-склонни да правят покупки или да инвестират. 

Другата положителна новина е, че в последните три тримесечия на 2010 г. икономиката ни устойчиво расте. През последното - ръстът е най-голям, но това донякъде е нормално, тъй като тук влизат и предпразничните покупки на хората през декември, които по принцип са в пъти повече от всички други през годината.

Всъщност сега е шансът на държавата ни да застигне останалите европейски страни. Много страни около нас изпаднаха в състояние на фалит (Румъния, Унгария, Гърция) и скоро едва ли ще отбележат устойчив растеж. Ако успеем да привлечем повече инвестиции през 2011 г. и с това стимулираме и потреблението, догодина може и да не сме вече най-бедната страна в ЕС.

Разбира се за всичко това е нужно и правилна икономическа политика, както и постоянство в нейното изпълнение.


понеделник, 14 февруари 2011 г.

България, Китай и някои други страни

Днес излязоха официално данните за БВП на Япония, с което Китай вече стана втората икономическа сила в света. Но както вече писах, това не показва реалното състояние на икономическото положение вътре в страната. Китайците си остават едно от най-бедното население в целия свят - според различни данни, над 100 млн. души живеят с по 2 долара на ден (толкова колкото е населението на Япония). Първата графика показва големината на икономиките. САЩ си остават все още на първа позиция без изгледи скоро да бъдат настигнати.



Ако погледнете втората интерактивна графика, ще видите, че по критерия БВП измерен по паритета на покупателната способност (или колко можем да си купим с изработеното) средно китайците са по-бедни дори и от българите. Или ставаме свидетели на странната комбинация - една от най-големите световни икономики е всъщност...една много бедна икономика. В миналото това не е било проблем - когато си голям и мощен отиваш и завземаш богатия малък съсед и така и ти ставаш по-богат. Сега обаче е малко по-различно...

Разбира се като държава Китай ще натрупа позитиви от своята големина - страната е един от най-големите кредитори и търговски партньор за много други страни. Нейните решения и действия вече могат сериозно да разклатят световните пазари.

петък, 4 февруари 2011 г.

Няколко факта за Китай

Напоследък все по-често слушаме какви ли не възхваляващи факти за Китай: изключително висок износ, бурен икономически растеж и изместване на Япония от второто място по икономическа мощ (БВП).

Всичко това разбира се е хубаво, но създава грешни впечатления. Да, Китай вече задмина Япония по размер на БВП и започва да се съревновава със САЩ, но означава ли това, че китайците имат същия жизнен стандарт като американците? 

Отговорът е не. Ако Китай произвежда почти толкова колкото САЩ, то трябва да имате предвид и населението, което произвежда този продукт - съвсем грубо излиза, че 300 млн. американци произвеждат също толкова колкото 1 милиард и 300 милиона китайци.  Над 4 пъти по-ниска производителност на труда и също толкова пъти по-нисък жизнен стандарт на глава от населението в китайската комунистическа република. Всъщност не чак толкова голям успех показват китайците.

На второ място - износът. Гръмките заглавия от рода на Китай детронира Германия и стана най-големият износител на света отново крият зад себе си важни детайли: населението на Германия, което произвежда стоки и улуги и след това ги изнася е 80 млн. души. Вече споменахме колко е населението на Китай. Отново този успех не изглежда толкова забележителен.

Изводът е, че абсолютните стойности като размер на БВП или размер на износа не ни показват цялата картинка. Относителните показатели (стойност на продукт изразена чрез друг показател) дават много по-реална представа за ситуацията в конкретната страна.