събота, 5 март 2011 г.

Една история от САЩ за контролирането на цените

Едва ли има човек, който да не иска ниски цени на стоките и услугите около нас. Толкова ниски, че да може да си купуваме каквото и колкото си поискаме. На пръв поглед едно контролиране на цените, което да ги държи ниски звучи хубаво. Но дали наистина е така?

Много често хората гледат само върху първоначалния (еднократния) ефект, който едно такова регулиране има върху живота ни. Цените „изкуствено” се държат ниски и всички потребители са доволни. След известно време нещата обаче се променят.

Ето един пример с електрическата криза в Калифорния, САЩ. Годината е 2001 г. Историята е класически пример на контролиране на цените, но не и на разходите, които формират дадената цена. През споменатата година електричеството в щата поскъпва – причините са по-малко падналите количества дъжд, съответно по-малко вода, която да задвижда хидроелектрическите централи. Това води и до по-малко произведен ток. В същото време разходите за единица продукция/подръжка си остават същите (фиксирани) – кредити към банки, наеми, заплати и т.н. Горивата (нефт, газ) поскъпват, което също дърпа нагоре цената на електричеството. И тук обаче се намесва калифорнийското правителство, което поставя таван на цената на тока.  То казва, че един киловат час ще се продава за 7 цента, въпреки че пазарната цена тогава се оценява на 15 цента.

Таванът на цените всъщност довежда повече проблеми, които се проявяват след известно време. Произведеното електричеството е по-малко, но тъй като цената му остава ниска, хората продължават да потребяват в същите количества. Те не знаят, че има проблем. Ако цената беше по-висока, колкото определя пазара, то тогава хората щяха да имат стимул (високата цена) да потребяват по-малко и да потърсят алтернативен източник.

Всичко това довежда до масово спиране на тока поради аварии и най-вече липса на електричество. Много бизнеси в най-богатия щат в САЩ са застрашени от огромни загуби. Това разбира се стряска правителството на Калифорния, което тръгва да внася ток от съседни щати. Цените обаче са по-скъпи, което принуждава публичните електрически компании в Калифорния да изпаднат във фалит, тъй като купуват скъпо, а продават сравнително евтино – на опеределения таван по-рано. Последва щатска субсидия, с което рекордният бюджетен излишък на Калифорния се превръща в рекорден дефицит.

Изводът е, че една намеса на пазара води след себе си редица други последствия, за които в началото дори и не се подозира. И в повечето случаи те са негативни. 


5 коментара:

  1. Контролът на цените е лош, щото е лош. Примерът тук би бил прекрасен, ако беше верен.
    Но той е един мнооого много много лош пример. Кризата в Калифорния от 2001 е изцяло режисирана от търговците с електричество, за да създадат изкуствен недостиг на електроенергия. Тоест е криза по-скоро предизвикана от частичната дерегулация на пазара, отколкото от наличието на контрол на цените. ВСИЧКО в тая криза е следствие от недостатъчен контрол:
    http://en.wikipedia.org/wiki/California_electricity_crisis
    А защо контрол на цените на естествените монополи трябва да има - еми щото са монополи.

    ОтговорИзтриване
  2. Статията от сайта, който сте посочили потвърждава изводът по-горе, че вмешателството в пазарните принципи много често води до неочаквани последствия - а именно:
    Then, in 2000, wholesale prices were deregulated, but retail prices were regulated for the incumbents as part of a deal with the regulator

    When electricity wholesale prices exceeded retail prices, end user demand was unaffected, but the incumbent utility companies still had to purchase power, albeit at a loss. This allowed independent producers to manipulate prices in the electricity market by withholding electricity generation, arbitraging the price between internal generation and imported (interstate) power, and causing artificial transmission constraints.

    By keeping the consumer price of electricity artificially low, the California government discouraged citizens from practicing conservation.

    Energy price regulation incentivized suppliers to ration their electricity supply rather than expand production. The resulting scarcity created opportunities for market manipulation by energy speculators.

    State lawmakers expected the price of electricity to decrease due to the resulting competition; hence they capped the price of electricity at the pre-deregulation level. Since they also saw it as imperative that the supply of electricity remain uninterrupted, utility companies were required by law to buy electricity from spot markets at uncapped prices when faced with imminent power shortages.
    When the electricity demand in California rose, utilities had no financial incentive to expand production, as long term prices were capped.

    Разбира се ,че който мами трябва да бъде санкциониран. Но това няма нищо общо с изкуствено поставяне на таван на цените.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз разбирам горния текст като "Всички проблеми започват, когато някой се опитва да дерегулира олигополния пазар, от който монополните електроразпределителни дружества купуват електричество, без да дерегулира и монополния пазар." Там не пише, че проблемите са предизвикани от контрола на цената към крайния потребител, а от липсата на контрол на цената към електроразпределението (докато крайната цена на дребно все пак е ограничена, да).
    Да разбирам ли, че защитавате тезата за освобождаване контрола на цените на естествените монополи в България? Защото закриването на ДКЕВР и КРС е съвсем различна тема от популистките приказки на очевидно неграмотния земеделски министър и наистина е по-добре да не смесваме нещата.
    Думите на човек, който използва "спекулант" и "прекупвач" с отрицателна конотация, могат да носят не повече икономическа логика от думите на баба ми, ако беше малко по-необразована.
    От друга страна, дискусия за премахването на ценовите регулации от последните места, където са останали, би била крайно интересна. Просто собствеността на жиците, които идват до дома ми, не трябва да означава, че фирмата е монополист на доставката на ток. Тя е монополист на доставката на връзка с енергопреносната система. Нещо като задължението на БТК да допуска и други доставчици да доставят ADSL по тяхната мрежа, ама и регулацията да работи.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване