събота, 30 април 2011 г.

Fight of the Century: Keynes vs. Hayek Round Two


Вечният спор между икономистите (а и не само) доколко държавата трябва да се меси на пазара намери своето отражение в рап песен, която без да съм голям специалист в тази музика, смятам, че е на доста добро ниво.

Клипът е втори подред след като миналата година излезе първото парче и пожъна неочаквани успехи - 2 милиона пъти е гледано в интернет, преведено е на 11 езика.

Във вторият клип спорът между двете идеологии продължава - трябва ли държавата да харчи повече или по-малко, отразяват ли се добре природните бедствия върху икономиката и т.н.

Текстът на песента може да бъде намерен тук.



петък, 29 април 2011 г.

Време е да се поучим от практиката

Русия, най-големият производител на петрол в света и вторият по големина износител (след Саудитска Арабия), е изправен пред голям проблем - недостиг на бензин в страната. Сигурно вече се питате - как е възможно най-големият производител на петрол в света да има недостиг на бензин?

Подобно на България, руското правителство наложи мораториум на цените на дребно на бензина в страната. Само че таванът вместо да намали цените и да е в полза на гражданите, пренасочи петрола основно към износ, където пазарът предлагаше по-високи цени. Това предизвика спиране на работа на някои малки бензиностанции и недостиг на гориво в над 20 региона на страната (включително в Москва и Санкт Петербург). 

Дефицитът (недостигът) на бензин пък доведе до точно обратното явление - поскъпване на петрола в някои региони. Не забравяйте - при по-голямо търсене и по-малко предлагане, цените скачат.

Фактите доказват горното твърдение - за първите 4 месеца на 2011 г., Русия е изнесла 3 млн. тона петролни продукти - за сравнение същото количество е било изнесено за цялата 2010 г.

Ясно е, че чрез изкуствено ограничаване на крайната цена, търсеният ефект (по-ниски цени за потребителя) няма как да бъде постигнат. Ако правителството иска да се намесва на пазара, много по-добре ще е ако се съсредоточи върху намаляване на административните тежести (данъци, такси, акцизи) и подобряване на средата (повече конкуренция, по-лесно влизане и излизане на фирми на пазара и др.).


сряда, 27 април 2011 г.

(Нова) Европа на две скорости...

Паралелно с (да кажем) добрите новини от Евростат касаещи българският дефицит (3.2%) и публичен дълг (16% - втори в ЕС), излезе и редовният икономически доклад на Световната банка, където също има интересни данни и графики. Една от тях е и по-долу.

Отдавна се говори за Европа на две скорости - по-развитите и "работещи" страни да се отделят от "по-мързеливите" и бедни такива, да растат икономически по свой си по-бърз начин и да задават темпото за развитие на Европейския Съюз.

Графиката по-долу показва 10-те нови страни-членки от континентална Европа (без Кипър и Малта) оценени по растеж на икономиката и риск от фалит (базиран на цената на инструмента Credit Default Swaps) за 2009/2010 г. Или колкото повече една страна клони към долния десен ъгъл на графиката, толкова по-лошо е положението там - рискът от фалит е по-голям, растежът е отрицателен.   

Ясно се виждат двете групи - едните са по-малко рискови - Словакия, Естония, Чехия, Словения и Полша (само Чехия и Полша са извън Еврозоната). Като по-рискови са определени България, Литва, Латвия, Унгария и Румъния. 

Важно е да се отбележи, че миналата година през юни по показателя колко сме рискови България беше оценена с 376 пункта, сега е някъде с около 220. Тоест имаме известно подобрение, но все още сме от по-рисковите страни. Нужно е още по-стабилна и стриктна финансова политика, която да накара инвеститорите да забравят двата фалита на страната през последните 20 години. И разбира се реформи в ключови сектори. Естония показа, че това не е невъзможно за бивша (малка) социалистическа страна.



 (Ако CDS  на страната е 500 базисни точки, то това означава, че ще платите 5% премия за застраховане на дълга си. Или казано по друг начин, ако имате 1 милион долара дълг, може да го застраховате за $ 50 000)


четвъртък, 21 април 2011 г.

Ще фалира ли скоро Гърция?

Както може би знаете, Гърция все още не е във фалит благодарение единствено на щедрата финансова помощ на МВФ и ЕС - от 110 милиарда евро. Въпреки, че спазва наложените условия от международните организации по усвояването на нисколихвения кредит, пазарите стават все по-нервни. Но да се върнем малко назад във времето.

"Bail-out" -ването на една страна като че ли има смисъл, когато проблемът е краткосрочен и не толкова голям. Например МВФ ти дава пари, правиш необходимите болезнени реформи, стискаш зъби за известно време, след което икономическият растеж се възстановява, а държавните финанси балансират.

Когато обаче проблемът е дългосрочен и по-дълбок, тогава наливането на още пари по-скоро утежнява положението. Цикълът "вземам заеми за да платя старите" клони към затваряне. 

В момента гръцката икономика все още потъва, а публичният дълг продължава да расте. Според  Market Watch  през 2011 г. дългът вече ще е 153% от БВП, а през 2012 г. - 160%

Гърция прави изявления, че планира да се финансира вече от пазарите, но това в момента изглежда почти невъзможно... Днес лихвените проценти по гръцките облигационни заеми отбелязаха нови рекордни стойности: пазарите искат невижданите досега 23% лихва за да дадат двугодишен заем на гръцкото правителство. За сравнение лихвата по немските двугодишни облигации е само 1,8%

Фалитът на една държава не е нещо толкова страшно, колкото например е един фалит в търговското право. При изпадане в неплатежоспособност държавата няма как да се ликвидира и да изчезне (както една фирма). Фалитът на една държава означава по-скоро преструктуриране на дълга - сключване на споразумение между двете страни за удължаване на периода за плащане на лихвите и/или главницата, както и намаляване на лихвените проценти.

Инструментите за оценяване на риска от фалит (застраховките CDS) на Гърция показват близо 68% вероятност от обявяване на фалит в следващите 5 години...

Да фалираш е грозно, но понякога това е единствената опция. В началото на 90-те никой не се притече на помощ на току-що излюпилата се източноевропейска демокрация - България, което доведе до мораториум на външния ни дълг и спиране на обслужването му.




сряда, 20 април 2011 г.

"Красотата" на исландския език

Тъй като темата за Исландия вече стана модерна, ето и едно весело клипче, което осмива  техният сложен език. 

Става въпрос за реклама на банката Kaupthing Bank - една от най-големите и най-агресивни банки в Исландия. Тази статия  във вестник Guardian описва някои от безумните сделки, които финансовата институция е правила. Както всички вече знаят - банката фалира по време на финансовата криза.

И все пак рекламата е много добра.





вторник, 19 април 2011 г.

Защо сме 71 по конкурентоспособност?

Както стана ясно - България вече не е последната страна по конкурентоспособност в ЕС. От общо 139 места, нашата страна е 71, а 12 места по-надолу е Гърция - 83. Падението на южната ни съседка е разбира се заради кашата, която забъркаха с държавните си финанси.

Това, което никой не попита и обясни обаче, е какво се крие зад позицията 71 и защо сме там, а не по-напред в класацията например. Световният икономически форум, който публикува тази класация, определя конкурентоспособността на една страна изследвайки ефективността на 12 фактора: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на пазара на стоки и услуги, трудов пазар, развитие на финансовите пазари, технологии, големина на пазарите, развитие на бизнеса и иновации.

Къде сме (най-) зле?

На първо място - ефективност на (публичните) институции - страната ни се нарежда 114 от 139 по този показател... Инфраструктурата ни е също плачевна - 80 място от 139 държави. Освен това финансовите пазари ни значително изостават в своето развитие (91), същото се отнася за иновациите (92) и усъвършенстване на бизнеса (95). 

Трите основни проблема пред бизнеса са: корупция, достъп до финансиране и неефективна бюрокрация на държавата.

Всичко това е изключително важно, защото колкото сме по-конкурентоспособни, толкова повече инвеститори ще идват в страната ни, което от своя страна би ни направило по-богати.  Кризата е шансът на България да настигне и задмине една дузина страни, които са водили неразумна политика и сега плащат за това.



четвъртък, 14 април 2011 г.

Исландският избор

Миналият уикенд исландците взеха решение на проведения референдум  в страната да не подкрепят правителството - тоест никакви плащания на холандското и английското правителство. Принципно правилно решение - какво са виновни жителите на Исландия, че някои от банките им са фалирали.

Само че в тези отношения (банки-клиенти) се е намесила държавата (Исландия), която е изплатила "загубените" депозитите на местните вложители и е отказала да плати тези на чуждите (холанци, британци и др.).  Това от своя страна противоречи на някои от нормите на Европейското икономическо пространство, в което е и Исландия, а именно - третиране на всички граждани на страните по един и същ начин.

На базата на всичко това Холандия и Англия вече предприеха стъпки и скоро ще заведат дело срещу исландското правителство за 4 милиарда евро. И почти сигурно е, че ще го спечелят, с което 4-те милиарда ще се увеличат с някой и друг милиард и ще натоварят още повече исландските данъкоплатци.

Какви са изводите, които могат да бъдат направени:

Горчивата истина е, че когато човек си дава парите на депозит в банка, той поема риск. Рискът струва лихвата - 3% или 5% или 10%. Колкото е по-голям процента, толкова по-рискова е "инвестицията" (банковият депозит също е вид инвестиция). Когато една банка фалира, депозитите до определен таван се покриват от фонд за гарантиране на депозити, в който с вноски са участвали и самите банки. Над този лимит или ако такъв фонд със средства липсва, загубени средства не би трябвало да се изплащат.

Кашата, която е забъркало исландското правителство се заплете още повече след последния рефендум. След като веднъж е "бейл-аут"-нала исландските депозитари, Исландия би трябвало да плати и изгубените пари на холандците и британците. 

А след това трябва да намери начин да компенсира згубите на исландците, които искат - не искат ще трябва да плащат през следващите години за грешките на другите...


събота, 9 април 2011 г.

Тежката дилема на Исландия

Исландия е толкова далече от нас, че събитията, които се случиха там по време на кризата, почти не получиха отзвук в нашата страна.

Днес обаче, 9 април, е много важен ден за исландците. Те трябват да решат чрез референдум един много труден въпрос. Дали правителството да плати загубите на една от фалиралите банки в страната - Landsbanki. Но нека да се върнем 3 години назад.

През 2007-2008 година Исландия претърпява истински бум на икономиката. Всички инвестират в северната държава, която се смята за ледено (icelandic) стабилна. Хиляди холандци и англичани дори преместват своите спестявания в страната, където лихвите са по-високи и примамливи. Притокът на много чужди капитали кара исландците от своя страна да правят необмислени и рискови стъпки. Изведнъж животът поскъпва много. 

Финансовата криза от САЩ първа достига Исландия и като ураган опустошава всичко. Най-големите банки фалират (вкл. Landsbanki) - правителството не се намесва. Хиляди холандци и англичани губят своите спестявания. В тяхна помощ обаче идват английското и холандското правителство, които изплащат 5 млрд. долара на 340 000 свои граждани за изгубените депозити. Сега обаче те си искат парите обратно от Исландия.

Част от парите ще бъдат възстановени от продажбата на активите на фалиралата Landsbanki. Експерти обаче са изчислили, че между 200 млн. и 2 милиарда долара няма да достигнат. 

Преди известно време правителствата на Англия, Холандия и Исландия договориха споразумение, с което Исландия се задължава да плати разликата, която продажбата на банката няма да може да покрие. Президентът на страната обаче не подписа това споразумение, с което според закона, днес на 9 април всеки исландец трябва да реши на провеждащия се референдум какво мисли по въпроса.

И това си е дилема, защото ако исландците гласуват положително и правителството плати нужните пари на Холандия и Англия, това ще означава... всеки исландец да плати косвено (чрез данъци или дълг) по 6000 долара.... Не забравяйте, че хората не са виновни за фалита на банката.

Ако пък гласуват отрицателно, което си е в тяхно право, това ще доведе до пропадане до Junk Rate на държавата, което означава по-трудно набиране на средства на международните пазари, по-малко инвестиции и т.н. Не на последно място един такъв отказ може да доведе и до захлопване на вратите към едно бъдещо членство в ЕС, към което Исландия толкова се стреми последните години страната.

Труден избор за исландците. 


петък, 8 април 2011 г.

Блясъкът на Абу Даби

Много добра реклама на Абу Даби, наградена по време на Международния рекламен фестивал "Златен лъв" в Кан през 2010 г. 

За град обграден от пустиня и петролни кладенци, рекламният клип като че ли постига целта си с мотото няма невъзможни неща. Интересно е само дали ще остане същото послание, когато петролните залежи свършат и лесните пари изчезнат...

събота, 2 април 2011 г.

Икономическата връзка между богатството и раждаемостта на една страна

Докато чакаме да излязат окончателните данни от преброяването на населението, можем да се спрем на едни други, станали известни днес. Става въпрос за тези данни от Евростат - раждаемост в страните от ЕС.

Цифрите показват, че България е страната с най-голям ръст на раждаемостта за последните години - през 2003 година на жена се е падало 1.23 дете, а през 2009 година на жена се е падало 1.57 дете (средното за ЕС-27 е 1.60). Зад цифрите стоят някои факти, които разкриват причината за този голям ръст. Това са годините, когато България започна да се възстановява икономически - тоест хората започнаха да стават все по-богати и по-спокойни за бъдещето си. Когато една страна икономически е добре, това е предпоставка и за увеличаване на населението. Ние не сме прецедент, Ирландия също изпита подобен процес от членството си в ЕС през 70-те и все още е първенец  по раждаемост в Общността - 2.07 деца на жена за 2009 г. 

Така че преди да започнем да се тюхкаме за намалялото население на България за последните 20 години (които НСИ сигурно ще отчете), хубаво е да се знае, че една държава е богата, не защото населението й е многобройно, а точно обратното. Тоест ако икономиката ни расте, идват инвестиции, хората се чувстват уверени и спокойни да потребяват, толкова повече хора ще се раждат и повече имигранти ще идват отвън. Няма значение дали сме 1 млн. или 10 млн. за да живеем по-добре. Естония, Ирландия и др. страни доказаха това.

Изводът е лесен - няма смисъл от сложни стратегии и програми, които да предлагат решения за увеличаване на населението. Заложете на икономическото развитие и населението само ще се увеличи.