понеделник, 30 май 2011 г.

За държавата и банките на Гърция

Само преди 2 години гръцката национална банка (собственик на Обединена българска банка) беше "една от най-печелившите, най-капитализирани и най-ликвидни банки в ЕС". Другите гръцки банки също се радваха на подобно "светло" финансово състояние. Дали са били наистина най-ликвидни и най-печеливши в Европа няма чак толкова значение - факт е, че банковият сектор в страната се опази от криза, фалити и бейл-аутване - такива каквито имаше в САЩ, Ирландия, Испания и др. европейски страни.

Същото не може да се каже за държавата Гърция, която за сметка на това изпадна в дълбока финансова кома. И държавата Гърция продължава да прави грешки. Днес еврокомисарят по морските въпроси Мария Дманаки, чиято номинация беше издигната от ПАСОК, заяви,  че Гърция е пред осезаем риск от излизане от еврозоната, ако не бъдат направени редица саможертви. Комисарката може би е искала да сплаши гърците, че ако не се подложат и не приемат още ограничения, това което ги чака хич не е розово. Само, че е постигнала обратен ефект.

Медиите съобщават, че гърците за 24 часа са изтеглили 1,5 млрд. евро от банките си, именно поради страха от излизане от Еврозоната и обезценяване на новата (стара) драхма. Неумелите и неуместни действия на политиците вместо да успокояват нещата и да вадят страната от кризата, са на път да предизвикат нова невиждана досега банкова криза в Гърция. И ако досега на гърците им се виждаше трудно и тежко, то при една банкова криза ще стане истински ад. Защото за да има кой да спаси банките, трябва първо да има кой да спаси държавата...




петък, 27 май 2011 г.

Гърция и Ирландия - Май 2011 г.

Гърция и Ирландия изпаднаха в тежка криза и бяха спасени от ЕС и МВФ.  В замяна на това двете институции наложиха тежки програми за намаляване на разходите и увеличаване на приходите. Година по-късно може да проследим кой как се справя.

Гърция не успява да изпълни заложените мерки. Отпуснатият кредит от МВФ и ЕС изглежда няма да стигне и страната се нуждае от нова порция свежи пари. Все по-често се говори за преструктуруране на дълга им, което е равнозначно на фалит. Страната предвиждаше тази година да излезе на пазарите, откъдето да започне отново сама да се финансира, но това се оказа невъзможно заради огромните лихви, които инвеститорите искат  (23% за двугодишен заем). От друга страна вече и самите кредитори изпитват съмнения дали да отпускат следващите траншове от помощта. Днес дори МВФ заплашва, че ще напусне спасителния план, ако другите страни не дадат гаранции, че ще продължат да участват. В допълнение на това Гърция е раздирана от непрестанни стачки, които блокират с дни страната. Това влияе на правителството, което среща редица трудности в изпълнението на заложената програма. Бизнесът също е потърпевш от ежедневните протести.

Ирландия преизпълнява заложените мерки от ЕС и МВФ. Въпреки че правителството падна от власт, репортажи за обезумели стачкуващи ирландци не се наблюдават. Страната има още дълъг път да извърви, но положението там изглежда по-оптимистично от това в Гърция. На фона на високата безработица - 14,5%, външната търговия отбелязва ръст - за първите 3 месеца страната е изнесла с 9,4 % повече стоки и услуги в сравнение със същия период миналата година. Тази тенденция се очаква да се запази и през 2012 г.


четвъртък, 26 май 2011 г.

Революция в Юта

"Gold is the new dollar"

Юта стана първият щат на САЩ, който през месец март прокара закон, с който призна златните и сребърни монети, сечени от федералното правителство за законно платежно средство. Повече от дузина други щати обмислят подобни мерки, като се очаква те да последват примера на Юта. Този ход (разбира се) се дължи на намаленото доверие в паричната система на САЩ и загриженост от повишаване на инфлацията.

Това събитие сякаш остана скрито за широката общественост. А връщането към златния стандарт си е голяма новина, сама по себе си.

Едва ли американците ще тръгнат да пазаруват по магазините със сребърни и златни монети, макар че това вече е напълно възможно и законно. По-скоро това ще има дисциплиниращ ефект, защото вече по закон федералният резерв ще е длъжен да държи златни и сребърни резерви за всеки свой (новопринтиран) долар и всеки гражданин на щата ще може по всяко време да обърне доларите си в злато/сребро по фиксиран курс.

Последният път, когато това беше възможно беше през 1971, когато тогавашният президент Никсън "отвърза" долара от златото. Оттогава американската парична единица загуби 30% от стойността си. Причината - масово принтиране на пари, зад които стои единствено доверието на инвеститорите и нищо друго.



неделя, 22 май 2011 г.

Май пак не разбраха Меркел

Хората от Южна Европа трябва да работят повече, да се пенсионират по-късно и да имат по-малко почивни дни, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Повод за това изказване бе дълговата криза в ЕС и бъдещото съществуване на еврото. 

Въпреки, че посланието беше основно за страни като Гърция, Португалия, Италия и Испания, то предизвика бурни (и много показателни) коментари и в нашата страна. Някои от тях може да бъдат видяни тук, под статията във вестник Дневник. 

Гърците пък се обидиха още повече и започнаха да вадят статистики, че всъщност това не е вярно и работят повече от немците. Според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за април германците работят общо 7 часа и 25 минути дневно, а французите с една минута повече, докато испанците работят почти по осем часа дневно. Профсьюзни организации от няколко страни също изнесоха данни, че германците ползват средно 30 дни отпуска годишно, сравнено с 22-25 в Португалия, 23 в Гърция и 22 в Испания. Излиза, че българите работят най-много, защото според Кодекса на труда регламентираната годишна отпуска е 20 дни.  Оттук може да направим извода, че българите като най-работливи трябва и да са и едни от най-богатите. (?!) Дали?

Преди известно време в статия на сп. The Economist беше публикувана информация за някои държави относно броя на всички дни, в които човек не работи (отпуска, официални празници, болнични). Сякаш не беше голяма изненада, когато на първо място със средно 55 неработни дни бяха българите.

Но да се върнем отново на казаното от Меркел. Изглежда малко хора осъзнаха какво точно иска да каже немския канцлер. Въпросът да се работи повече, съответно почива по-малко има много по-дълбок смисъл от буквалното броене на работни часове или работни дни. Ето един прост пример: един българин може 8 часа да копае една нива, докато един немец с помощта на багера си може да я изоре за 15 мин. Това се казва производителност на труда и точно там се крие причината някои да работят много и въпреки това да са бедни.

След като е супер/мега ефективен един немец може да си позволи и 35 дни отпуска в годината. От друга страна ако нямаш качествено образование, достъп до капитал, ноу-хау, добър мениджмънт, идеи за иновации или просто си мързелив, може и 12 часа да „работиш” без това да има ефект върху собственото ти благополучие.


Така, че да се работи повече не е само въпрос на часове и сметки. 


петък, 20 май 2011 г.

Унгарският икономически модел – възход или падение

Унгария не е от най-богатите страни на европейския континент. Средният доход измерен чрез паритета на покупателната способност е 65% от средния за ЕС-27

Ако обаче в началото на миналото десетилетие живеехте в Унгария може би щяхте да сте доволни. През 2002 г. социалистическото правителство (тогава на власт) вдигна с 50% всички заплати в публичната администрация. Преди това в рамките на две години с над 90% беше вдигната и минималната работна заплата. Значително бяха увеличени социалните плащания - за майчинство, за деца, за пенсионерите, които получиха и 13-а пенсия и т.н. Освен това, правителството направи страшно големи инвестиции в инфраструктура и особено за магистрали. Само за последните пет години Унгария построи над 500 километра магистрали. Нещо повече от 2007 г. Унгария направи мащабна реформа в управлението на еврофондовете, обедини всички управляващи органи в една мега агенция, с което постигна впечатляващи резултати и дори получи похвала от Брюксел, че е една от най-добре справящите се държава при усвояването на европейските пари. Всичко това звучи много хубаво, но дали беше направено по-подходящия начин и в подходящия момент?

Ако трябва да бъдем честни – отговорът е не. Напръв поглед положителните неща, които се случваха в страната, криеха зад себе си огромни негативи, които тепърва щяха да излизат наяве. Страната беше изправена на ръба на фалита и единствено благодарение на Международния валутен фонд беше спасена от по-дълбоко потъване. Но нека се върнем в началото и проследим какво се наистина случи.

От 1997 г. до ден днешен Унгария страда от хроничен бюджетен дефицит, който на моменти стига дори до 10% от БВП на страната. Или казано на по-разбираем език: представете си всеки месец да харчите 10% повече отколкото получавате като заплата.  Започвате да вземате заеми от приятели, но вместо да предприемете мерки и да ограничите харчовете си, вие ги финансирате с нови и нови заеми. Така натрупвате един немалък дълг, но по-лошото е, че идва криза и вие оставате без работа – съответно без заплата в края на месец. С което истинския кошмар започва...

Нещо такова се случи и в Унгария – покрай популистките действия (щедри социални плащания, шоково увеличаване на заплатите и др.), страната натрупа огромни дългове, които бързо надминаха границата от 60% (един от Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната) и достигнаха почти 80% от БВП през 2009 г. Публичният сектор остана нереформиран и прекалено голям. Данъците в страната са едни от най-високите, което стимулира сивия сектор, откъдето и по-малко приходи в хазната. Реалният ръст на доходите значително надмина производителността на труда. И ако при растяща икономика и увеличаващи се бюджетни приходи, дълговете и дефицитите не са толкова фатални, то обратното – при икономическа криза става пагубно. Така в навечерието на световната икономическа криза страната беше изправена пред фалит.

Бизнесът също пострада. В редовното си изследване Doing business за 2007 г., Световната банка постави Унгария на незавидното 66 място. Причината беше общоизвестна – тежки бюрократични процедури и липса на реформи, които да направят средата по-благоприятна за развитие на бизнес. За сравнение същата година България беше класирана на 54 място.

Така за никого не беше изненада, когато през октомври 2008 г. унгарско правителство подписа споразумение с МВФ, ЕС и Световната банка за спасителен пакет от 20 млрд. евро. Но както знаете заемите от МВФ изобщо не са ‘приятелски’, а са придружени от строги изисквания и ограничения. Рязането на разходи започна – много социални програми бяха замразени, а ДДС шоково скочи от 20% на 25%. Страната избегна фалита, но икономиката изпадна в дълбока рецесия, безработицата стигна двуцифрени размери. Чуждестранните инвестиции намаляха, същата съдба сполетя и износът. Девалвацията на форинта беше недопустима - много голяма част от унгарските заеми бяха в евро, швейцарски франкове или други чужди валути и едно такова действие щеше да ги направи невъзможни за обслужване.

През 2010 г. на власт дойде отново дясното правителство на премиера Виктор Орбан, което ръководеше държавата и през 1998 г. – 2002 г. Последвалите действия на „десния реформатор” предизвикаха недоумение и изправиха на нокти бюрократите в Брюксел, инвеститорите и всички, които имаха поглед над унгарската страна. Първо на шега или не, високопоставени политици от управляващата партия съобщиха публично, че страната е пред банкрут и скоро може да последва съдбата на Гърция. Пазарите реагираха моментално, а еврото удари тогавашното си четиригодишно дъно спрямо долара. Още по-изненадващо през юли 2010 г. премиерът обяви, че спира да се съобразява с наложените строги икономически мерки от МВФ и тръгва по нов курс към икономически растеж. Конкретните мерки, които бяха предложени за постигане на такъв растеж могат да се определят като някакъв неясен микс от десни и леви идеи: временен банков данък, кризисни данъци за телекомите, енергийните компании и фирмите за продажби на дребно. За да бъде запушен бюджетния дефицит беше осъществена частична национализация – бяха пренасочени средствата от частните пенсионни фондове към държавата. Това стана насилствено - тези, които продължиха да внасят за частна пенсия бяха заплашени, че няма да получат държавна. Бяха прекратени и всички договори за публично-частни партньорства. От друга страна Орбан предвиждаше въвеждане на плосък данък от 16% върху доходите, данъчни облекчения за семейства с деца и намаляване на корпоративните ставки.

В края на 2010 г. последваха и други действия на правителството, които събудиха спомените за тоталитарния режим: премахване на правото на Конституционния съд в страната да се произнася по въпроси отнасящи се до данъците, странен медиен закон, който ограничава свободата на словото и др.

В резултат на всичко това през декември агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижи рейтинга на страната до най-ниското си инвестиционно ниво - Baa3, а перспективата бе определена като негативна.

Поуките
Ако трябва да определим икономическия модел на Унгария с една дума – то той бил популистки. Прекалено внимание беше обърнато на увеличаване на заплатите и социалните плащания, докато производителността на труда и нивото на публичните услуги останаха на заден план. Зад действията на правителствата на Унгария от последните 10 години стояха хроничен дефицит и постоянно увеличаващ се публичен дълг, което доведе до влошаване на бизнес средата и отлив на инвестиции, спад на износа, понижение на кредитния рейтинг и изправяне на страната пред фалит.

Всъщност унгарският икономически модел беше в разрез с пазарните принципи и показа какво става, когато държавата неумело и неефективно се опитва да  променя пазарните закони (шоково увеличение на минимална работна заплата и др.) като в същото време остави много ключови сектори нереформирани.

Положителното от тази история е, че България не пое по курса на Унгария, въпреки че имаше финансовата възможност през 2007-2008 г. да увеличи рязко заплати и социални придобивки. На всички трябва да е ясно, че не може да имаш ниска производителност на труда и в същото време да искаш да получаваш високи заплати.


петък, 13 май 2011 г.

Селекция от линкове

Тайната на успеха на германския износ - защо Германия изпревари Англия и САЩ по растеж на икономиката...

Communist vs Capitlaist architecture  - сравнение на BBC между някои сгради строени по различно време с различни идеологии. Като "бонус" британската медия е включила и паметника на Бузлуджа...

"Защо няма  да подкрепя още спасителни планове в Европа" - откровено есе от лидера на финландската партия "Истински финландци", която предизвика истински фурор на последните избори в страната. Португалия, а и Брюксел, стоят на тръни и очакват решението на скандинавската страна.

Супер Марио - следващият (очакван) повелител на еврото, след като мандата на Трише изтича през есента.

Кое може да резнем в сметката за тока? - ако не ви е ясно къде отиват парите ви, когато си плащате сметката за ток, тази статия ще ви покаже....


сряда, 11 май 2011 г.

(Истинските) Финландци идват...

След като националистите от "Истински финландци" предизвикаха фурор на последните избори в Финландия и ще имат думата при вземането на решенията в страната, Европа все по-често гледа на север и с трепет следи случващото се. И не напразно, защото Финландия вече все по-сериозно започва да дава сигнали, че няма да подкрепя спасяването на закъсали страни. Това в контекста на гръцкото положение, което тези дни се влошава, стряска още повече европейските лидери.

Тези дни в Wall Street Journal излезе статия, лично написана от лидера на партията "Истински финландци" - Тимо Соини. Статията преведена на български може да бъде намерена тук

Ето част от думите на финландеца:


"Когато имах честта да ръководя партия “Истински финландци” към изборна победа през април, ние дадохме тържествено обещание да се противопоставим на спасителни планове за страни членки от еврозоната. Европа страда от икономическата гангрена на неплатежоспособност – както публична, така и частна. Ако не ампутираме онова, което не може да бъде спасено, рискуваме да заразим цялото тяло.

В една истинска пазарна икономика лошият избор се наказва. Вместо да се приемат загубите в необосновани инвестиции – което би довело до евентуален колапс на някои банки – бе решено загубите да се прехвърлят на данъкоплатците чрез заеми, гаранции и непрозрачни схеми като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Парите не отидоха в помощ на закъсалите икономики. Те бяха насочени чрез Европейската централна банка и държавите реципиенти към големите банки и инвестиционни фондове.

Освен това, противно на официалните твърдения, държавите, получаващи помощ, не са искали такава "помощ", не по този начин. Естествената опция за тях беше да признаят банкрут и да оставят провалилите се частни кредитори, независимо къде са базирани, да консумират своите загуби.

Но това не биваше да се случи. Ирландия бе заставена да вземе пари. Същото се случи с Португалия."

Това откровение определено е смутило закуската на Ангела Меркел и Никола Саркози.


понеделник, 9 май 2011 г.

Да излиза ли Гърция от Еврозоната....

Какво би станало ако Гърция реши да излезе от Еврозоната и си върне драхмата? Има ли интерес страната да прави това?

Ето хипотетично какво би се случило:

Гърция си избира дата и въвежда драхмата. Конвертира всички цени и държавни спестявания в новата гръцка валута. 

Повечето гърци веднага ще се усетят, че при връщане на драхмата, стойността й веднага ще се обезцени спрямо еврото. И съвсем нормално никой няма да държи своите спестявания в драхми, а ще ги обърне в евро или друга валута. По-голямото търсене на евро и по-малко на драхма за дни ще обезцени още повече новата гръцка валута. Нещо повече - много е вероятно гърците да изтеглят своите спестявания от банките и да ги вложат в немски или други стабилни (чужди) банки. Това би довело до банкова криза в страната.

Да не забравяме, че гръцките държавни дългове (проблемът, заради който страната е изправена пред фалит), са в евро. Държат ги немски и френски банки. С новата (вече обезценена) валута изведнъж размерът на дълга ще се удвои - няма да е 140% от БВП, а ще е приближи 250%-300 %. Това ще направи неговото връщане непосилно.  

Валутният риск и разходите по превалутиране ще отблъснат инвеститорите...

Да, страната ще стане по - конкурентоспособна, но ще успее ли да произведе и продаде толкова, че да успее да върне такъв огромен дълг? 

Едва ли...


сряда, 4 май 2011 г.

Не еврото, а долара

Преди година, когато Гърция изпадна в немилост, голяма част от инвеститорите и анализаторите отписаха еврото. Тогава единната европейска валута изпита краткосрочен срив заради проблемите на (някои страни от) Еврозоната и потъна спрямо долара. 

Графиката по-долу показва, че не еврото, а доларът е валутата, за която трябва да се замислим - особено ако нашите спестявания са в американски долари. За последните 40 години доларът е загубил 30% от стойността си, а последните няколко месеца наблюдаваме неговите най-ниски измерения от 1973 г., когато златният стандарт беше изоставен. А златният стандарт означаваше, че за всеки един долар вие щяхте да получите определено количество злато в централната банка на САЩ. Вече това не е възможно.

Ниският долар означава по-лесен (тоест по-големи количества) износ, но въпреки това Щатите продължават да поддържат търговски дефицит (повече внасят отколкото изнасят). Ниският долар не е добре дошъл за китайците и всички други държави, които държат своите резерви и инвестиции в долари.