вторник, 28 юни 2011 г.

Economic Freedom & Quality of Life

Каква е връзка между качеството на живот и икономическата свобода в една държава?

петък, 24 юни 2011 г.

Фалити в Европа за периода 1340-1939 г.


Табличката по-горе (кликнете върху нея за по-голям размер) показва кои европейски страни са изпадали в състояние на фалит за периода 1340-1939 г. Фалитът на една държава най-често се проявява чрез спиране/прекратяване на плащанията по нейни задължения. 

Испания е абсолютен рекордьор в тази класация с най-много обявени фалити през годините. Но друго е по-интересно: годините в по-тъмен цвят (в болд) са годините, когато съответната страна е участвала пряко или косвено във война и фалитът й се дължи основно на този факт.

По този показател някак си е разбираемо една страна да фалира - доказателства има много - работоспособното население е на фронта и не работи, голяма част от войниците биват убити, правителството емитира облигации, с които набира средства за финансирането на военните действия, но след това няма кой да заработи тези пари и т.н. За повечето страни именно това е причината за обявяване на фалит.

Но има една страна в таблицата, която се отличава от другите. Тази страна изглежда е имала друг тип финансови проблеми, защото войната е била само веднъж причина за обявяване на неплатежоспособност. Тази страна е Гърция...




понеделник, 20 юни 2011 г.

Ръст на заплатите според Евростат

Според последните данни на Евростат, България е първа в Европейския съюз по ръст на заплатите на годишна база за последното тримесечие. Заплатите ни растат с 7,8%, което е най-високият ръст в Европа.

Това е положителна новина, имайки предвид, че заплатите в България са най-ниските в ЕС и за да достигнем бързо нивото на заплащането в другите страни, трябва да отчитаме поне двоен ръст спрямо тях. Друг е въпросът какво се крие зад тези цифри - факт е, че една от причините за по-високите заплати се крие в това, че хората на по-ниско платени позиции бяха съкратени заради кризата. 

Друга истина е, че базата от която се тръгва в България е изключително ниска - ако едно повишение с 30-40 евро за немеца е 1 % от заплатата му, то за българина ще е примерно 7-8%.  

Част от повишението на заплатите може да се дължи и на да го кажем "ефектът от членството ни в ЕС" - като основен търговски партньор, ЕС е основен купувач на услугите и продуктите, които произвеждаме. А ръстът на износа в момента движи икономиката ни. От друга страна, вътрешното потребление все още стагнира, а много малко хора много да кажат, че са имали увеличение на заплатите през последната 1 година.

Всъщност по-високата производителност и оттам по-високи заплати трябва да е основната цел на държавата. Кризата може да ни помогне да настигнем другите държави по-бързо, защото България е изживяла подобни "трагични" сценарии като в Гърция, Ирландия и Португалия и засега поне действа като  човек, който си е научил урока.   

Предстои да разберем в следващите месеци дали ръстът на заплатите е някакъв временен феномен или устойчиво събитие. 


събота, 18 юни 2011 г.

Who wants the worst job in Europe

С това заглавие Wall Street Journal описаха накратко каква е работата на министъра на финансите в Гърция.  Драмата там се превърна от икономическа в политическа, след като преди няколко дни министър председателят Папандреу смени довереният си финансист на позицията министър на финансите с юрист от опозиционната партия.  Всичко това в името на постигане на заложените цели и безпрепятствено получаване на следващия "животоспасяващ" транш от ЕС и МВФ.

А това се оказва все по трудно имайки предвид данните за първите 5 месеца на гръцката икономика, които показват по-голям бюджетен дефицит от 13%, или 10.3 млрд. евро, което е над заложените 9.07 млрд. Разходите се увеличават, а приходите се свиват със 7.1% до 18.36 млрд. при цел от 20.5 млрд. евро.

На фона на всичко това общо взето има два пътя за действие - още по-строги мерки (съкращаване на разходите и увеличаване на приходите) или фалит, излизане от Еврозоната, въвеждане на нова валута, мерки за обезценяването й и т.н. Има и трети вариант - контролиран фалит, който ще го оставим за най-накрая.

Гръцкото правителство държи на първия вариант  - или поне така твърди на всички срещи в Брюксел и пред медиите. Опитва се да съкращава разходи и увеличава приходите, засега обаче не особено успешно.

Гръцкият народ пък не желае повече първия вариант, протестира като луд, но за съжаление не е ясно какво точно иска. От всичките протести по улиците на страната, нито една агенция или медия не предаде какво решение точно предлагат протестиращите. Може би защото такова просто няма. Противопоставянето на политиката на правителството точно в този момент, означава то да не изпълни обещаните цели, да обяви фалит и въведе нова валута. Това от своя страна ще доведе не само до официален държавен банкрут, но и до банкова криза придружена с множество фалити. Всъщност за много българи това е не само познато, но и преживяно - държавен фалит в началото на 90-те, банкова криза в края на 90-те, хиперинфлация и т.н. Това ли искат всъщност гърците?

На Берлин, Париж и Франкфурт (където е седалището на Европейската Централна Банка) вече започна да им писва от всичко случващо се в Гърция и настояват за по-бързо решаване на проблема (разбирай страната да се върне на пазарите и сама да почне да се финансира). Тези дни Германия и Франция постигнаха съгласие, че ако се наложи отпускането на нов заем, то една част от него трябва да дойде "доброволно" от частните инвеститори. Или така нареченият "контролиран фалит" - инвеститорите да бъдат "поканени" да удължат срока на своите вземания от гръцкото правителство. Този подход, известен още като Виенската инициатива, беше приложен преди няколко години за някои източно европейски банки и донякъде проработи. За Гърция обаче това ще означава фалит - дали ще го кръстим контролиран или вече модерното "кредитно събитие" - няма толкова значение - гръцките облигации, които в момента банките държат, няма да могат да се ползват като гарант за заем и ЕЦБ ще спре да им отпуска кредити. А това може да се окаже голям проблем за гръцките банки.

И трите варианта крият своите минуси. Предстои да видим кой път ще избере гръцкото правителство, гръцкият народ и ЕС - но обикновено който плаща, той поръчва музиката...




понеделник, 13 юни 2011 г.

Лошо ли е еврото за Германия

Кризата в Европа сериозно разклати доверието в Еврозоната. Някои анализатори отписаха единната валута и предвиждаха черни дни за тези държави, които ползват еврото. В Германия дори започна брожение за завръщане към любимата немска марка, която за не малка част от германците е символ на стабилност и просперитет. Вярно е, че Германия стои в момента на тръни заради милиардите еврокредити, които е отпуснала на Гърция и очаква всеки момент страната да обяви официално фалит. Но всъщност се оказва, че кризите в периферните страни на Европа са помогнали донякъде на Германия да отбележи и рекорден ръст на икономиката за последните години. 

Една от причините за немското чудо в момента е рекордния ръст на износа - особено към Китай. Това обаче се случва и благодарение на евтиното евро, което поради кризата в Еврозоната поевтиня спрямо долара, съответно и към другите валути по света. Някои анализи показват, че ако Гърция и другите болни страни бяха извън Еврозоната, то еврото щеше да е с 25% по-скъпо отколкото е сега. Това от своя страна означава, че за китаеца или американеца БМВ-то, което си купува от Бавария щеше да е с 25% по-скъпо отколкото днес.

Така че приемането на еврото в Германия изобщо не е пагубно за нейната икономика, дори и във времена на тежка криза. Същото се отнася и за други експортни икономики. България, като страна вързана за еврото, също дължи част от увеличения си износ извън ЕС именно на този фактор. Разбира се, ние не можем да извлечем максимална полза от евтиното евро, защото основният ни търговски партньор си остава Общността.

неделя, 12 юни 2011 г.

Икономика и производителност

Някои икономисти казват, че появата на кризи от време на време действа добре на икономиката. Кризите премахват ненужните излишъци и коригират пътя на тези, които се отклоняват от него. Кризите действат също така отрезвително и прочистващо  - по-малко ефективните загиват, изчезвайки от пазара и след време се появяват по-силни с нов по-добър продукт или услуга.

В този смисъл кризата подейства добре на българската икономика. Последните данни на НСИ показват, че средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г. Казано с други думи кризата ни е направила по-продуктивни - имайки предвид, че за това време заетите са намалели със 120 хил., излиза че сме произвели същото количество продукция (или повече), но с по-малко хора. А нарастването на продуктивността е изключително важно, ако искаме да настигнем бързо стандарта на живот, който имат в Западна Европа. 

На фона на всичко това НСИ изнесе нови (по-актуални) данни за брутния вътрешен продукт на страната ни. През първото тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на предходната година ръстът на БВП е 3.4%. Тези цифри са по-положителни от данните преди месец, когато те  показваха ръст от 2,5% . Структурна промяна в икономиката ни обаче няма - ръстът все още се дължи на износа на стоки и услуги, докато вътрешното потребление остава в застой. Основните причини за ниското потребление са няколко: на първо време високата безработица (между 9 и 10%), която дава несигурност на хората и ги кара да спестяват, а не да потребяват. На второ място бизнесът в България, който е ориентиран към вътрешния пазар - той все още не може да се отлепи от дъното и се бори да оцелее. 

За съжаление няма магическа пръчка, с която бързо да настигнем по-богатите икономики. Всичко, което е нужно да се направи е до болка познато, но си струва пак да се повтори - реформи, с които да привлечем повече инвестиции. 


вторник, 7 юни 2011 г.

Лявото вече не е модерно

На предсрочните избори в Португалия преди няколко дни социалистите претърпяха най-тежката загуба от 20 години насам. След като португалският народ реши да даде своят глас за десните партии в страната, управляващите социалистически партии в ЕС вече се броят на пръстите само на една ръка. В момента те са  само 5 - в Испания, Гърция, Австрия, Словения и Кипър. Агенциите обаче сочат, че на предстоящите избори в Испания през март догодина Сапатеро (лидерът на социалистите в страната) също ще претърпи тежка загуба. 

За сравнение само преди 10 години почти половината от 27-те страни членки на ЕС са били управлявани от леви партии. Може би има различни обяснения за случващото се - едното от тях е, че във времена на криза десните правителства, които са принципно по-консервативни и знаят как да ограничат разходите на държавата, се справят по-добре. Обратното - когато икономиката е във възход и приходите в бюджета надвишават очакванията, щедрите и разточителни социални програми на левите правителства привличат повече гласоподаватели.

Разбира се всичко това е донякъде и субективно - само преди няколко години станахме свидетели как лява партия (БСП) прие една определено дясна мярка - въвеждането на плосък данък.в икономиката ни.



сряда, 1 юни 2011 г.

Лошият пример, който дава Беларус

Имаше една приказка, че умните хора се учат от грешките си. Още по-умните – от грешките на другите.

В тази връзка благодарение на Беларус може да бъдем по-умни. Страната поиска спешно кредит от Международния валутен фонд. И даде много добър пример какво не трябва да се прави ако дадена страна не иска да изпада в състояние на фалит.

Преди изборите миналата година, президентът Александър Лукашенко направи серия  непремерени предизборни разходи, които стопиха валутните резерви на страната. Няколко пъти тази година правителството девалвира беларуската рубла. Стойността й падна с 30%.

Това обезценяването разбира се предизвика паника сред населението, което започна да изкупува всичко наред, включително сол и макарони. Много стоки поскъпнаха за няколко седмици с почти 60%, бензинът скочи за дни с 25%. 


Във вторник правителството взе решение и замрази до 1 юли цените на 13 групи основни хранителни стоки.

Това е един от примерите, че девалвацията на валутата не винаги работи. Ако пък Гърция реши да излезе от Еврозоната и девалвира драхмата, това би предизвикало и банкова криза, която още повече ще влоши положението на страната.