вторник, 30 август 2011 г.

The History Of Economics In 4 Minutes



Някои положителни последствия от кризата в Гърция за България

Според агенция Блумбърг вследствие на кризата в Гърция (лоша бизнес среда, високи данъци и т.н.) все повече гръцки компании местят своите регистрации в България. Вече 2000 гръцки компании оперират в страната ни, като 40% от тях са се регистрирали от началото на тази година. 

Причината за това "преселване" е не само влошената обстановка в Гърция, но и ниските данъци и сравнително стабилната среда, която предлага нашата страна за бизнес. 

След като румънците предприеха същите стъпки преди време, отново поради същите причини (високи данъци и неблагоприятна политическа и икономическа обстановка в страната си), вече и гърците все по осезаемо навлизат в пределите на нашата страна.

Това от своя страна означава повече приходи от данъци, по-висока заетост и потвърждение за благоприятната данъчна и бизнес средата в страната ни. Поне сравнение с Гърция и Румъния.


събота, 27 август 2011 г.

Защо идването на IKEA в България е хубаво

Вестник Капитал публикува няколко тематични статии, свързани с идването на шведския гигант в България. Посочени са положителните черти (повече избор и по-ниски цени за потребителя), както и лошите, че сегашните компании в сектора ще се сблъскат с конкурент от висока класа, което може да предизвика фалити или двуцифрен спад на оборотите им. 

Всъщност чисто икономически в дългосрочен план навлизането на голям играч, който предлага нов (евтин и качествен) модел на продажби няма да навреди на икономиката, а дори напротив ще я стимулира.

Унилостта за един бизнес е едно от най-лошите неща, които могат да му се случат. По времето на социализма продажбите бяха гарантирани - поръчки от СССР, от държавата и т.н. (Държавните) фирми тогава нямаха стимул да се развиват, да предлагат иновативни методи или да бъдат по-ефективни - всичко, което произвеждаха им беше гарантирано, че ще намери пазар. Никой не заплашваше пазарния дял на фирмите, защото конкуренция реално нямаше.

На другия полюс, всеки който е бил малко по на запад, особено в САЩ, знае, че когато има конкуренция фирмите трябва да излязат от унеса си и да намерят най-доброто, най-ефективното, най-евтиното и в същото време качествено решение(продукт) за да останат на пазара. В тази връзка съществуват какви ли не купони, ваучери, rebates, и други схеми, които привличат клиенти и ги карат да купуват. (Например отстъпка от 50%, която получаваш до 2 месеца след покупката или отстъпка от 50%, която можеш да използваш в същата верига). И не е вярно това, че покупателната способност на българина е строго ограничена за всяка една покупка - именно иновативните модели на продажби карат човек да купува не винаги само това от което има нужда, но и много други неща. Например изключително много хора си купуват/сменят мобилните апарати всяка година, пенсионери тичат да купуват евтини банани, въпреки, че последната година не са имали нужда от този продукт и спокойно могат и без него. Жестоката конкуренция сред хранителните вериги се усеща - техните обороти се увеличават, клиентите са още по-доволни. Бензиностанциите също започнаха да се бият за клиенти на дребно - промоции, отстъпки, талони за събиране на точки/букви и т.н.

В този смисъл конкуренцията събужда икономическите субекти. Кара ги да започнат да мислят как могат да бъдат по-ефективни и как да печелят повече клиенти. Предлагат се иновативни подходи и методи, с което самите фирми стават по-конкурентоспособни.

Така, че чакаме отговора на другите мебелни компании в България. И по-добре да побързат, защото края на септември, когато IKEA ще отвори врати наближава.


петък, 19 август 2011 г.

Да поощряваме по-добрите, а не обратното

Европейският съюз понякога залисан в принципите на солидарност и социално равенство забравя други също толкова важни принципи и предприема действия, които будят недоумение сред всички нас.

Последната инициатива на Брюксел е да се дадат допълнителни финансови средства посредством Структурните фондове на страните, които са били най-тежко засегнати от кризата. Казано по друг начин съфинансирането от ЕС за всички програми ще бъде 95%, а не досегашните 85%. Страните, които могат да се възползват от този щедър дар на обща стойност 2,9 млрд. евро са Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария - всяка една от тях избегнала фалита благодарение на спасяване от МВФ.

Това предложение на ЕК не е правилно. Първо причината за финансовото състояние на горепосочените страни е такова, каквото те са си направили. Преди 2 години Румъния се удряше смело в гърдите и увеличи заплатите на всички служители в редица области с двуцифрен ръст, много по-голям от 10%. Да не говорим за щедрите социални програма и плащания на Гърция. Унгария пък вдигна минималната работа заплата за две години с 90%, започна да раздава 13 заплата на пенсионерите и също се тупаше в гърдите колко са добре финансово. Това очевидно беше грешка, а който прави грешки си плаща. Очевидно ЕС не мисли така и допълнително ще поощри тези държави, задето са водили грешна (популистка) политика последните години. Къде е логиката?

На второ място - процентът на усвоени средства показва как една държава се справя с дадените им безвъзмездно средства, доколко тя успява да налее парите в икономиката си по законоустановения ред. Румъния по този показател е на последно място по усвояване в целия ЕС (то.е. очевидно не се справя с усвояването на евросредства), а предложението на ЕК предвижда да й бъдат отпуснати нови 700 млн. евро. Къде е логиката?

България не е включена в този списък, защото водеше благоразумна фискална политика, трупаше излишъци през годините на бума, благодарение на които не само не изпадна в финансова криза, но и не се наложи да вдига данъци, да реже заплати или да вика на помощ МВФ. Вместо именно такава политика да бъде стимулирана и поощрявана, ЕС помага финансово на лошите и непослушни деца в групата...

С това си предложение, ЕС показа, че не зачита основен принцип, а именно, че който прави грешки трябва да понесе отговорността си за това. Иначе рискуваме грешките да продължат до безкрай... или поне до момента, в който на Германия ще й писне да плаща, ще напусне ЕС, с което той ще се разпадне.


събота, 13 август 2011 г.

Валутен борд и Швейцария

Тези дни в Швейцария се заговори за въвеждането на валутен борд, който да обвърже франка с еврото. Не харесван от много икономисти и особено спекуланти, валутният борд за повечето швейцарци вече е единственият механизъм, чрез който страната може да се предпази от главоломното поскъпване на алпийската валута - само за за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото. За страна търгуваща основно с държавите от ЕС, това оскъпяване на валутата удари бизнеса и направи швейцарските продукти и услуги не толкова изгодни на пазара.

Получава се малък парадокс - богата държава със стабилна икономика, без политически трусове и кризи, има трудности именно поради това, че е много по-добре от съседни държави като Италия, Унгария и т.н. Причината е следната: след кризата в САЩ и дълговите проблеми на ЕС, инвеститорите все повече влагат парите си в огромни количества франкове, което от своя страна кара валутата да поскъпва до небесата.

Наблюдава се и други интересно явление - в съседните на Швейцария страни много банки раздаваха кредити на фирми и домакинства във франкове - именно поради стабилността и ниската волатилност на швейцарската валута. Обаче когато доходът ти е в евро (в Словения) или форинти (в Унгария), изведнъж се оказва, че ти е непосилно да връщаш взетите вече много по-скъпи заеми (данните показват, че 700 000 унгарски семейства имат заеми в франкове). Всъщност ниските лихви при заеми във някои валути (франкове например) са именно заради това - защото валутата е стабилна и не се очаква нейното обезценяване, дори напротив - очаква се нейното поскъпване. Така, че когато доходът и заемът са в различни валути, ниската лихва по заема също може да изиграе лоша шега на кредитополучателя.

Валутният борд в България засега работи изключително добре - не се наблюдават трусове със стойността на българския лев, износа отбелязва рекордни ръстове, а държавните финанси лека-полека се стабилизират и вървят към балансиран бюджет.

  


сряда, 10 август 2011 г.

Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети

Издателство Изток-Запад
Най-хубавото на американските книги (или учебници), които малко или много засягат научна тематика  е, че повечето от тях са написани на "прост" и разбираем език, който в същото време обяснява принципно сложни неща. Такива са и текстовете в книгата със заглавие "Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети" с автори Мери Бъфет и Дейвид Кларк, които представят една донякъде сложна и скучна материя по един практичен и интересен начин, който се чете и запомня лесно.

Всички са чували за Уорън Бъфет - един от най-богатите американци, считан  от много хора за най-успешния инвеститор в света. Книгата, написана от снахата на Бъфет - Мери, разглежда финансовия отчет през погледа и разбиранията (опита) на великия инвеститор. Читателят ще се запознае не само с основните моменти и фундаменти на Отчета за приходи и разходи, Балансът и Отчетът за паричните потоци на една компания, но ще разбере и кои числа от отчета са по-важни и човек трябва да им обърне специално внимание ако търси успешната компания (бизнес). Основната идея на книгата е да представи начина, по който Уорън Бъфет намира компании с трайно конкурентно предимство. А трайно конкурентно предимство означава превъзходство над конкурентите, което позволява на едно дружество да печели повече пари и да бъде лидер на пазара.

Езикът е достъпен за широката публика и макар да има някои различия при воденето на финансовите отчети на американските и българските компании, основните принципи важат в пълна степен. Стилът на писане не е нито твърде научен, нито твърде популистки и след прочитане на текста, у читателя остава приятното усещане, че е научил нещо ново.

По принцип всеки трябва да има едно наум, когато чете книга, която има в заглавието си името на някои известен човек и разчита на това за повече продажби. За щастие тази книга не използва името на Бъфет само за да привлече повече читатели, но ни представя текстове изпълнение със съдържание, в които има много практични и реални примери.

Всъщност от прочитането на тази книга няма да станете най-добрия инвеститор или финансов анализатор. Нужни са още стотици прочетени финансови отчети. Както авторите отбелязват в книгата - Бъфет казва за себе си "Някои четат Плейбой, аз чета финансови отчети".


петък, 5 август 2011 г.

Защо някои валути поскъпнаха, а други не

Валутата е като всяка една стока - тя си има цена. Понякога цената се вдига, понякога пада като причините могат да бъдат най-различни. Последните години доларът се обезцени с двуцифрен процент главно поради инфлационната политика, която САЩ водят - Централната банка на Щатите налива "нови" пари в икономиката, с което цената на долара пада. 

Еврото също се обезцени. Причината беше, а и все още е, дълговата криза в Еврозоната и все още неясното бъдеще на няколко големи страни като Италия и Испания. 

Когато стоката (активът), в който някои е вложил средства губи от стойността си, то тогава вложителят изтегля инвестицията си и я влага в нещо друго - по-печелившо. Не малко инвеститори, които държаха и спекулираха с евро и долари, виждайки, че цената на тези валути пада, насочиха своите ресурси към други за момента по-стабилни валути - йената и швейцарския франк.

В резултат на това швейцарският франк поскъпна главоломно спрямо долара и еврото. Йената също достигна върхове в своята стойност. Скъпата валута не винаги е добре дошла за икономиката на една страна - особено ако разчита на износ. Именно поради тази, а и ред други причини, централните банки започнаха да се намесват с действия срещу пазара.

От началото на август Япония е извършила масирана интервенция на валутните пазари, като е наляла в тях допълнително около един трилион йени (12.6 млрд. долара).  

Швейцарската централна банка също бе принудена да пусне на пазара допълнителни количества франкове, тъй като в началото на август швейцарският франк, достигна исторически максимум спрямо долара и еврото - за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото.

Въпреки че сме във валутен борд левът също се обезцени следвайки съдбата на еврото, за което сме вързани. Тоест черпим от негативите на еврото без да сме част от еврозоната и да имаме достъп до по-евтини ресурси (разбирай по-ниски лихви). От друга страна ниската стойност на валутата помага на една държава да се възстанови по-бързо от кризата, тъй като става по-конкурентоспособна спрямо останалите. Не случайно Германия има исторически връх на износа - ниското евро направи немските продукти още по желани в целия свят.