петък, 30 септември 2011 г.

Икономика vs Философия - комикс

Какво става, когато един икономист започне да разсъждава по философски въпроси? Един леко ироничен поглед върху темата.



сряда, 21 септември 2011 г.

Понякога е важно не колко дължиш, а на кого дължиш



Парадоксът, че някои страни като САЩ и Япония имат огромни публични дългове (спрямо БВП), а в същото време продължават да набират средства срещу рекордно ниски лихви донякъде се обяснява с това кой държи дълга - дали той е притежание на външни или вътрешни инвеститори. 

Япония има приблизително 230% брутен държавен дълг, но забележете 220% от този дълг се държи от вътрешни институционални инвеститори, които очевидно нямат намерение да се отървават от него. Подобно, макар и не в такива съотношения, е положението в САЩ и Обединеното кралство.

На другия край на спектъра са страни като Гърция, Португалия, Ирландия и др., където една много голяма част от дълга се държи от чуждестранни инвеститори.

(Кликнете на таблицата за по-голям размер)



петък, 9 септември 2011 г.

Новото предложение на Барак Обама


Когато един политик е добър оратор, хората му вярват, дори и глупости да говори. Когато един политик е изключителен оратор, хората не само му вярват, но и стават на крака на всяко второ изречение, което той изрича. Такъв е случая с Барак Обама и представянето на новия закон за създаване на работни места в икономиката (American Jobs Act). Членовете на Американският конгрес (най-вече представителите на демократите) станаха и седнаха толкова пъти, че е много вероятно на другия ден да са имали мускулна треска на седалищните части.

Новият план за стимулиране на икономиката е на стойност 447 милиарда долара и предвижда създаване на нови работни места, наливане на средства в инфраструктурни проекти както и данъчни облекчения за средната класа и малкия бизнес. 

Всеки обича да получава пари наготово, но тези пари трябва да дойдат от някъде. Няма много варианти - заеми или печатане на нови пари. И двата варианта се практикуват дълго време от  САЩ. Страната е натрупала огромни дългове, както е и напечатала много пари откакто кризата върлува, но все още не е фалирала благодарение на това, че доларът все още е световна резервна валута, а Китай, Япония както и много други инвеститори, купуват непрестанно американски облигации (дългове).

Тоест малко се изкривява теорията и практиката в икономиката. Никоя друга държава не би могла да издържи на такива огромни стимулационни програми, при положение, че няма стабилна валута и икономика, в която много държави (все още) вярват.

Всъщност данъчните облекчения са средната класа и бизнеса биха се отразили добре на икономиката: повече разполагаем доход ще остава в джоба на средния американец, а за бизнеса ще е по-евтино да наема служители и работници. Другите мерки са спорни, предвид, че голяма част от тях не проработиха преди няколко години.

Дали ще бъде приета новата програма тепърва предстои да видим. Добре е да се припомни, че Американският Конгрес е двукамерен, като в Сената мнозинство имат демократите, а в Камарата на представителите е обратно - мнозинството се държи от републиканците. 

Забележете само реакциите на трибуната зад Барак Обама. Там стоят лидерите на двете камари - демократът Джо Байдън (с бялата коса), който ръкопляска, кима възторжено и дори става прав на моменти и републиканецът Джон Бейнер, който мълчаливо слуша, скучно му е и дори личи отегчение по лицето му.


сряда, 7 септември 2011 г.

Колко струва финансирането на някои страни




Лихвеният процент отразява риска от неспазване на поето задължение свързано с някакъв актив. Колкото е по-голям процентът, толкова по-голяма е вероятността да не се спази поетия ангажимент. Ако дадете пари на заем на човек, който има голяма опасност да не ви върне сумата, то логиката е да му поискате по-голяма лихва, която да компенсира риска, че този човек няма да ви върне заема.

Цената на двугодишните заеми за правителствата на някои страни са показани по-горе. Рискът от фалит на Гърция и съответно невъзможността да изплати дадените й пари на заем се оценява на 54% лихва! Рекордна стойност за страната. От друга страна, ако вярвате, че немците (както и другите страни-членки на Еврозоната) ще продължат да подкрепят финансово страната още няколко години, то спокойно може да давате пари на гърците, което ще ви носи 54 евро на всеки 100 дадени на заем.

На другият полюс е Швейцария, където доходността (лихвата) по отпуснатите заеми е между 0 и 0,1%, тоест почти няма риск страната да не си изпълни ангажимента и да спре да плаща взетите пари назаем . Въпреки, че една от кредитните агенции отне едната буква "А" от рейтинга на САЩ, инвеститорите все още оценяват страната като изключително стабилна - доходността (лихвата) по двугодишен заем е само 0,2%.