събота, 29 октомври 2011 г.

Margin Call

Цяло съзвездие от добри актьори се е събрало заедно за да пресъздадат още един поглед към финансовата криза отвъд океана. Този път Деми Мур, Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Стенли Тучи и др. показват какво се случва вътре в една американска инвестиционна банка и то само за период от 24 часа. Действието е напрегнато, напрежението се усеща лесно, а героите като че ли постоянно питат зрителя, морално ли е това което правим.

Сюжетът се върти около факта, че един ден мениджърите на инвестиционна банка откриват, че активите, които купуват, пакетират според различния риск и след това продават на други финансови институции са пълен "боклук". Но това не е най-големият проблем - всички тези активи са купени с огромен заемен капитал, няколко пъти надвишаващ собствения капитал на фирмата. С други думи - 25% намаление на цената на активите, би съсипало банката и би я изпратило в групата на фалиралите институции. Тук наяве излиза моралната дилема да продава ли банката горещия картоф, като по този начин се отърве от лошите активи или да ги задържи за себе си - все пак тя ги е купила и пакетирала след това. Първият избор означава тя да излъже своите клиенти, че им продава нещо, което все още има стойност и би се търгувало. Вторият избор означава директен фалит и излизане от пазара.  Всичко това се случва на фона на скъпи коли, бонуси от милиони долари, лъскави офиси и маркови костюми.


Филмът показва как с малък бюджет (под 4 млн. долара), но със добър сценарии и класни актьори също може да се постигне нещо качествено.



четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Има ли смисъл от общо европейско финансово или икономическо министерство


Дали създаването на икономическо или финансово министерство на ЕС ще реши дълговите проблеми на страните от ЕС. Повече централизация ще възпита ли невъзпитаните? 

Фъргюсън отговаря по-горе, че общата фискална политика е политически невъзможен процес, особено в Общност като Европейския съюз, където обединени в многообразието са множество националности, всяка от която държи на своето. Създаването на общо икономическо или финансово министерство би означавало единен орган на ниво ЕС да решава как страните-членки ще събират своите приходи (данъчна политика) и как ще ги харчат. Ще властват общи правила за всички, най-вероятно измислени от Франция и Германия - страните, които на практика вземат решенията в Общността. 

Това за България няма да е много благоприятно - данъчната политика е един от механизмите за привличане на повече инвеститори (пример - Ирландия преди 20-тина години). Ако имаме едни и същи данъци с Германия, всеки ще предпочете да построи своя завод в много по-сигурната федерална република. Франция и Германия вече се опитаха да приемат тихомълком разпоредби за обща данъчна основа в ЕС, но за щастие идеята беше отхвърлена. 

Безспорно е, че някои страни (като Гърция например) са провеждали дълги години ужасна фискална политика - правили са разходи, срещу които не е стояло нищо (приходи). Но през последните години също имаше институции (Евростат, Европейската комисия, еврокомисари), правила и пактове (Пактът за финансова стабилност), които трябваше да регулират бюджетните дисбаланси и да сигнализират, ако някои твърде много се отклонява от оптималните параметри. Но не успяха, защото почти всеки ги нарушаваше и почти никога нямаше санкции. 

Създаването на нови институции няма да реши проблемите, ако същото незачитане на правилата продължи. Пактът за финансова стабилност би работил добре, ако чисто и просто се спазва, а не заобикаля. Въвеждането на фискални правила в основните закони на всяка една страна-членка също би проработило. 

 Общата фискална политика, съответно издаването на общи еврооблигации, би наказало тези, които водят строга бюджетна политика, и би поощрило, тези които водят прахосническа политика и имат нужда от още средства.

събота, 15 октомври 2011 г.

Къде отидоха парите на "прасетата" (PIGS)


Това, което се очакваше вече се случва. Графиката по-горе показва депозитите в немските банки (в червено) срещу депозитите в така наречените страни PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания). В началото на 21 век размерът на депозитите във всички страни расте. С настъпването на кризата обаче в някои от периферните страни от Еврозоната, и особено след последните данни, че Гърция я чака неизменен фалит, много фирми, инвеститори и граждани преместиха своите пари в "по-сигурни" банки - тези в Германия.


Този процес на изтичане на парична маса към Германия едва ли скоро ще спре. Дори темпото би се увеличило ако Гърция не покаже по-добри икономически и финансови резултати. Ако пък страната реши да излезе от  Еврозоната, то това би означавало и сигурен фалит за банките в страната.

Всъщност сигурните немски банки не са чак толкова сигурни, имайки предвид, че една не малка част от тях държат все още гръцки облигации, които скоро може да не стават за нищо. Според Блуумбърг, потенциалните загуби от гръцкия дълг могат да стигнат до 60%  от неговата стойност.

Графика:  Center for Geoeconomic Studies

петък, 14 октомври 2011 г.

Кредитната криза обяснена в няколко минути

Ако все още има такива, които не са разбрали как точно възникна финансовата криза, това образователно (анимирано) филмче дава що годе ясна представа за това, което се случи в САЩ преди 3 години. За съжаление авторът е изпуснал някои важни неща, с които картинката би била по-пълна - например това, че американското правителство гарантира ипотечни кредити за по-бедните жители, с което косвено форсира банките да отпускат заеми като луди.

неделя, 9 октомври 2011 г.

"Пазарното мислене" от Майкъл Шърмър

Егоистично настроен ли е човек? Ще се избият ли хората, ако ги оставим всички да действат свободно и всеки гони своята цел? Макар и индиректно Майкъл Шърмър отговаря на тези въпроси в книгата си "Пазарното мислене".

Пазарното мислене е книга, която пространно описва как икономиката (като отношения между хората) се е зародила и променила последните няколкостотин години. Шърмър изследва пазарите и търси в тях основната причина за бурното  (икономическо, а и не само) развитие на индивидите. Авторът застъпва тезата, че именно свободните пазари водят до по-голям икономически успех и всякаква нежелана и допълнителна намеса отгоре вреди на човека.

За да докаже своята теза авторът ни потапя в най-различни науки (психология, социология), изследва различните клонове на икономиката (интуитивна, невроикономика, еволюционна икономика и т.н.), използва най-различни научни теории (еволюционната теория на Дарвин) и прави сравнения със ситуации, чрез които разбираемо ни убеждава в казаното.  

Издателство Изток - Запад
Шърмър твърди, че ние сме това, което сме благодарение на еволюцията през последните няколкостотин хиляди години. Но еволюцията се е случила чрез естествен подбор (селекция) от долу-нагоре. Природата е подбирала измененията най - годни за оцеляване в дадена обстановка без да има върховен дизайнер, който да планира и казва кой да живее и какво да прави (от горе-надолу). Подобна е аналогията и с икономиката: отделните индивиди казват кое е добро или лошо, те избират кои стоки или услуги са най-годни за конкретните им нужди. Подобна, защото в икономиката има правила, които са наложени отгоре - рамка, в която свободния пазар действа и ражда своите плодове. Ако природата (обстановката) е работилница на еволюцията, то пазарът е работилницата на икономиката.

Краткият отговор на поставените въпроси в началото е, че въпреки егоистичния си характер човек се стреми да си сътрудничи с хората около себе си. Природата около нас е доказала, че по-приспособени за оцеляване са не тези животни, които непрекъснато воюват помежду си, а тези които се поддържат взаимно.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Защо продължаваме да потребяваме малко?


Днес потребяваме малко основно, защото не знаем какво ни предстои следващите месеци. Хората все още се страхуват и питат дали ще излезем от кризата или ще изпаднем в ситуацията на съседите ни от Румъния и Гърция. Безработицата е все още висока – над 9% , всеки има познати, които са били съкратени, което кара хората повече да спестяват, (в случаи че ги сполети същата съдба) вместо да потребяват. Дори и да има минимален растеж на заплащането ни (както показаха данните от Евростат преди няколко месеца), несигурността какво ще се случи в следващите месеци кара хората да бъдат предпазливи. Всъщност всичко това не е нещо ново и необичайно. Доказал го е Милтън Фрийдман със своята теория за функцията на потребление,  която казва, че потреблението зависи не толкова от текущия ни доход, а от очакванията ни за бъдещите доходи, които очакваме да получим.  

От какво зависи потреблението ни? 

Донякъде от това доколко се намесва държавата в живота ни. Тя може да стимулира потреблението ни, но това изкуственото стимулиране особено в бедна страна като България крие много рискове, които могат да изиграят лоша шега в бъдеще. Например ако държавата трупа дългове, с които стимулира определени индустрии освен, че ще изкриви икономическото развитие, може лесно да ни доведе до незавидното положение, в което е изпаднала днес Гърция.

По удачно би било да обърнем внимание на другите фактори, от които зависи нашето потребление.

На първо място това са преките чуждестранни инвестиции: всички потребявахме много през 2007-2008 г., когато имаше истински бум на чужди финансови потоци към страната ни. Хората се чувстваха уверени и въпреки двуцифрената инфлация по това време никой не се притесняваше за бъдещето си. Доходите растяха с двуцифрени темпове, а безработицата падна до минимум.

Тоест потреблението е функция на всичко описано по-горе – то ще се увеличи, когато хората се почустват по-сигурни, безработицата спадне, когато банките започнат отново да кредитират и най-вече когато чуждите компании започнат отново да наливат капитали в страната ни.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Защо някои нации са по-богати от други


Niall Ferguson е добре познат сред българската публика - по БНТ наскоро течеше неговата поредица от 6 серии озаглавена "Възходът на парите".

Историк, който специализира във финансова и икономическа история, Niall определено е един много интересен разказвач на истории. Доказва го и с участието си в ТЕД по-долу.