След като Съветския съюз се провали с
гръм и трясък, Руската федерация даде гласност на последния си проект за
Евразийски съюз. Идеята е от 1 януари Русия, Беларус и Казахстан да бъдат част от
едно единно икономическо пространство, като в бъдеще се привлекат лоялни
към руските икономически интереси държави като Финландия, Унгария,
Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела.
Амбициозната идея не е лоша в контекста на това,
търговията между тези страни ще се улесни и най-вероятно ще се увеличи. В
допълнение на това един конкуриращ се съюз на ЕС само ще заздрави устоите на
Общността и ще й създаде стимули да бъде още по-устойчива и ефективна. В
противен случай някои държави членки могат да прекратят своето членство и да се
преместят в новия клуб.
Все пак доста години ще изминат, докато това се
случи. Русия засега не показва ясни доводи как точно и на какви основи ще бъде
създаден новия Евразийски съюз. Единственият довод засега е, че всички тези
страни са имали общо минало (обща история), но това по-скоро би изиграло лоша
шега на основателите на този съюз. Именно заради това минало, почти всички
централни и източно европейски страни побързаха да се присъединят към ЕС и да
избягат от онези години, за които все още всички ние плащаме.
Идеята, върху която е построен ЕС беше свободно
движение на хора, капитали, стоки и услуги, както и равно третиране на всички
страни членки. Макар това да се изопачи напоследък и основно две
държави да решават бъдещето на някои страни, ЕС си остава символ на
демократичното вземане на решения. България спокойно може да наложи вето на
някое решение и да спре цялата процедура по приемане на важен документ. Нека си
припомним референдума в Ирландия за приемането на Лисабонския договор, отказа
на Финландия, Словакия и др. страни да плащат на Гърция и т.н.
Всичко това едва ли може да се случи с участник деспотичната до скоро
руска федерация. Русия никога няма да се остави бивши нейни републики да блокират
нейни решения.
Идеята за новия
съюз тепърва ще искристализира, но не е лошо да се имат предвид следните
резултати от едно допитване в Русия. През 2000 г. 30 на сто от запитаните са
били готови да се върнат в онези времена преди 20 г., през 2003 г. идеята е
била одобрена от 25%, а през 2007 г. - едва от 15%.