Две цифри за железницата

От години темата за българските железници е актуална. Миналата година беше направено грубо сравнение между БДЖ и SBB (швейцарските железници), за всички е ясно в чия полза. 

Напоследък все повече се чуват твърдения, че реформа трябва да се прави само чрез инвестиции в нови мотриси, инфраструктура и т.н. Това за съжаление не е вярно.

За жалост е необходимо да бъдат направени и съкращения. Две цифри по-долу показват защо. 

SBB Швейцария - 328 милиона превозени пътници за 2009 г.

Персонал - 28 000 човека

БДЖ - 31 милиона превозени пътници за 2009 г.

Персонал -  около 15 000 човека в БДЖ. Допълнително още толкова в Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Общо над 30 000 човека.

(През 2011 г. работещите в БДЖ вече са 13000, близо толкова са и работещите в НКЖИ. С това обаче спадат и превозените пътници.)

Не може да искаш да си на печалба, да си ефективен и да предлагаш висока услуга, като в същото време с един и същи брой хора осигуряваш услуга за 10 пъти по-малко пътници.

Новото брилянтно попадение на Уго Чавес

Учебниците по икономика много често са скучни, пълни със суха теория и нереални примери. Добре че ги има обаче лидери като Уго Чавес и страни като Венецуела, които съживяват сухата теория и я правят много по интересна и разбираема за масите.

Последните години върлият противник на капитализма Уго Чавес увеличи правителствените харчове/разходи многократно, а Централната банка на страната напечата банкноти, които увеличиха два пъти количеството на пари в държавата. Това съвсем обичайно доведе до висока инфлация - стоките и услугите в страната поскъпнаха с 27% само за октомври.

Водейки се по комунистическите постулати, само преди седмица Уго Чавес реши да приложи брилянтното решение да въведе контрол върху цените за над 15 000 стоки и услуги в страната. Ако някоя фирма реши да не се съобрази с решението на президента, то тя е заплашена от национализация. Специално за целта е създадена агенция за контрола на цените, която зорко следи кой спазва разпоредбите и кой се мъчи да хитрува.

Контролът върху цените доказано не работи. Дори в краткосрочен план да носи някакво успокоение, то съвсем скоро регулаторния режим се обръща срещу потребителите - производителите просто спират да произвеждат или сменят своите пазари. Голяма част от нас сме изпитали последствията от подобна политика само преди 20 години. 

Karlin Granadillo, жената, която ръководи новосъздадената агенция казва, че "Законът за търсенето и предлагането е лъжа". 

Не й вярвайте!

Европейски vs Евразийски съюз

След като Съветския съюз се провали с гръм и трясък, Руската федерация даде гласност на последния си проект за Евразийски съюз. Идеята е от 1 януари Русия, Беларус и Казахстан да бъдат част от едно единно икономическо пространство, като в бъдеще се привлекат лоялни към руските икономически интереси държави като Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела.

Амбициозната идея не е лоша в контекста на това, търговията между тези страни ще се улесни и най-вероятно ще се увеличи. В допълнение на това един конкуриращ се съюз на ЕС само ще заздрави устоите на Общността и ще й създаде стимули да бъде още по-устойчива и ефективна. В противен случай някои държави членки могат да прекратят своето членство и да се преместят в новия клуб.

Все пак доста години ще изминат, докато това се случи. Русия засега не показва ясни доводи как точно и на какви основи ще бъде създаден новия Евразийски съюз. Единственият довод засега е, че всички тези страни са имали общо минало (обща история), но това по-скоро би изиграло лоша шега на основателите на този съюз. Именно заради това минало, почти всички централни и източно европейски страни побързаха да се присъединят към ЕС и да избягат от онези години, за които все още всички ние плащаме.

Идеята, върху която е построен ЕС беше свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги, както и равно третиране на всички страни членки. Макар това да се изопачи напоследък и основно две държави да решават бъдещето на някои страни, ЕС си остава символ на демократичното вземане на решения. България спокойно може да наложи вето на някое решение и да спре цялата процедура по приемане на важен документ. Нека си припомним референдума в Ирландия за приемането на Лисабонския договор, отказа на Финландия, Словакия и др. страни да плащат на Гърция и т.н.

Всичко това едва ли може да се случи с участник деспотичната до скоро руска федерация. Русия никога няма да се остави бивши нейни републики да блокират нейни решения.

Идеята за новия съюз тепърва ще искристализира, но не е лошо да се имат предвид следните резултати от едно допитване в Русия. През 2000 г. 30 на сто от запитаните са били готови да се върнат в онези времена преди 20 г., през 2003 г. идеята е била одобрена от 25%, а през 2007 г. - едва от 15%.

  

The Hayek vs Keynes Debate 2011

На 8 ноември се проведе интересен икономически дебат между двете (вечно противопоставящи се) икономически школи - последователите на Кейнс от една страна и последователите на Хайек от друга.

Този дебат бе наречен "Двубоят на века": Джон Мейнард Кейнс срещу Фридрих Хайек. Състоя се  миналата седмица, в Asia Society, с участието на нобеловия лауреат Едмънд Фелпс на страната на поддръжниците на Хайек. Беше предаван на живо от Ройтерс.

С цел да не накланям везните в някоя полза и да не влияя по някакъв начин на зрителите, по-късно ще публикувам и резултатите кой според публиката, гледала дебата на живо, е победил и кой е (така да се каже) загубил.


Едно от мненията след края на дебата може да прочетете тук.

БДЖ и малко икономика

Икономически доказано е, че колкото по-тромав е трудовия пазар, толкова по-трудно е на икономиката да се движи. Това разбира се е казано от макроикономическа гледна точка. 

За да бъдем по-конкретни - добре е да има трудови закони, които дават гаранция и някаква сигурност на работника/служителя. Но има една повратна точка, където сигурността, че имаш работно място се превръща в някаква форма на непукизъм - аз няма да си давам много зор, защото на работодателя му е по-изгодно да ме държи и да ми плаща малко, отколкото да ме уволни и да ми изплати огромно обезщетение. Нещо подобно беше и положението в Испания преди 1 година, където именно поради високите бариери при освобождаване от работа, трудовия пазар беше скован и отбеляза една от най-високите за ЕС безработици. Повече за това тук.

Нещо подобно се наблюдава и в БДЖ, където според колективния трудов договор при съкращаване на човек от компанията, работодателят му дължи цели 9 заплати. Като прибавим към това и обезщетението за неползван годишен отпуск, работодателят хич няма интерес да освобождава работника, дори да мързелува по цял ден. А ако работника е непродуктивен, то и бизнеса няма да върви.

Съкращенията, които БДЖ е предприело този път, имат по-голям шанс да се случат, защото последния колективен трудов договор е изтекъл, а нов не е сключван. Тоест в момента съкращението ще стане по нормативите в Кодекса на труда (обезщетение от 4 работни заплати, а БДЖ обещават дори 6). 

Да съкратиш 2003 човека не е лесно. Но понякога правилното решение не е това, което първоначално сърцето казва. 

Нещата от живота и тяхната логика

Нещата от живота и тяхната логика

Въпреки че заглавието на книгата звучи твърде общо, това всъщност е едно икономическо произведение, което търси причините защо всичко около нас се случва именно по-този начин. Авторът Тим Харфорд си поставя за цел да докаже, че всичко което правим или сме направили се е случило поради рационални подбуди, тоест всяко наше решение си има своите рационални причини, макар и те понякога да са невидими.

За да постигне своята цел авторът ни разказва за "нещата от живота и тяхната логика". Например, че причината повече млади хора да правят орален секс е чисто рационална (по-малко болести се предават по този начин, няма опасност от забременяване и др.). Или че причината последните 100 години човечеството да отбележи нечуван прогрес във всяко едно отношение се крие отново в стимулите, средата, институциите, а не в това, че сме станали много по-умни или вследствие на някакво чудо. Тоест причината е отново рационална. 

Ако някога сте се чудили защо именно в Англия възниква индустриалната революция, ще разберете, че причината е в рационалните подбуди - в страната по това време са били най-евтините въглища и същевременно най-високите заплати. 

След прочитане на книгата на Тим Харфорд човек започва да гледа на нещата около него по друг начин - през призмата на рационалния избор, който въпреки, че е често невидим, съществува винаги около нас. 

Участието на Тим Харфорд в TED може да видите тук.

Интересно и полезно от мрежата

Ирландия се възражда и очаква скоро да се върне на пазарите, където сама да се финансира - много интересна статия за икономиката на Ирландия. Знаехте ли, че ирландският износ на говеждо месо преживя силна година. Близо 20 % от хамбургерите на McDonald’s се пълнят с кайма от говеда, отгледани по зелените склонове на Ирландия.

Гърция пък продължава да изпитва трудности. Кратък преглед на политико-икономическата история на Гърция и доколко тя прилича на положението в Румъния.

С "доброволното" опрощаване на гръцкия дълг, пазарът на застраховките на облигации се срина. Инвеститорите (включително и спекулантите) изведнъж запознаха да се питат защо да купуват CDS (Credit Default Swaps) след като една видима ръка се намеси на пазара и възпря случващото се.

Гърците пък като че ли се обидиха на помощта, която 2 години ЕС, МВФ и ЕЦБ им отпускаха. И решиха да си свикат референдум за да решат дали да приемат доброволното отписване на 100 млрд. евро от техния дълг. Да им се чудиш на акъла.

Интересна статия на Гарабед Минасян, който предлага емитиране на вътрешен дълг, който да бъде обратно върнат в икономиката чрез Българската банка за развитие. Причината - българските инвеститори търсят възможности за инвестиции и ако не открият такива на територията на страната, изнасят парите си в някоя друга държава.