вторник, 8 ноември 2011 г.

БДЖ и малко икономика

Икономически доказано е, че колкото по-тромав е трудовия пазар, толкова по-трудно е на икономиката да се движи. Това разбира се е казано от макроикономическа гледна точка. 

За да бъдем по-конкретни - добре е да има трудови закони, които дават гаранция и някаква сигурност на работника/служителя. Но има една повратна точка, където сигурността, че имаш работно място се превръща в някаква форма на непукизъм - аз няма да си давам много зор, защото на работодателя му е по-изгодно да ме държи и да ми плаща малко, отколкото да ме уволни и да ми изплати огромно обезщетение. Нещо подобно беше и положението в Испания преди 1 година, където именно поради високите бариери при освобождаване от работа, трудовия пазар беше скован и отбеляза една от най-високите за ЕС безработици. Повече за това тук.

Нещо подобно се наблюдава и в БДЖ, където според колективния трудов договор при съкращаване на човек от компанията, работодателят му дължи цели 9 заплати. Като прибавим към това и обезщетението за неползван годишен отпуск, работодателят хич няма интерес да освобождава работника, дори да мързелува по цял ден. А ако работника е непродуктивен, то и бизнеса няма да върви.

Съкращенията, които БДЖ е предприело този път, имат по-голям шанс да се случат, защото последния колективен трудов договор е изтекъл, а нов не е сключван. Тоест в момента съкращението ще стане по нормативите в Кодекса на труда (обезщетение от 4 работни заплати, а БДЖ обещават дори 6). 

Да съкратиш 2003 човека не е лесно. Но понякога правилното решение не е това, което първоначално сърцето казва. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар