петък, 30 декември 2011 г.

Северна Корея в една графика



Горната графика показва средния доход на един северно и южно кореец през годините.

В началото на 70-те Северна и Южна Корея имат еднакъв стандарт на живот. Някои икономисти твърдят, че през 1976 година жителите на Северна Корея са били дори по-продуктивни, по-образовани, а страната е била с по-отворена икономика от китайската.

В края на 70-те плановата икономика започва да издъхва. През 1994 г. Северна Корея вече не може да се издържа - страната дори не може да осигури храна за своите жители и много хора умират от глад. Северна Корея става зависима от доставките на храна от ООН.

В момента доходът на един северно кореец е 5% от дохода на един южно кореец. 


четвъртък, 29 декември 2011 г.

Причината Германия да защитава еврото


Последните няколко години наблюдаваме де факто следния процес - Германия налива капитали и спасява от фалит страни като Гърция, Италия, Португалия и др.

Много хора вече се питат защо Германия продължава да прави това и всъщност до кога ще може да го прави. Отговорът не е много сложен - ако някои все още не е разбрал, не става въпрос за чист алтруизъм, а за икономически интереси.

С въвеждането на еврото, страните с по-слаби икономики като Гърция, Португалия, Италия и Испания изведнъж получиха достъп до евтини кредити - пазарите прецениха, че щом тези държави са част от Еврозоната, те са много по-сигурни от преди. Инвеститорите започнаха да наливат пари.

Взетите заеми се използваха основно за повече потребление и най-вече за закупуване на повече вносни стоки. А кой е най-големият износител в ЕС ? (отговор - Германия)

Ето и малко данни: за периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд. долара до 90 млрд долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото положение е и в Португалия и Италия

Логично с това се увеличи и немския износ - Германия вече изнася почти 3 пъти повече стоки и услуги и последните години отбеляза един от най-високите си икономически растежи.

Ето защо Германия ще се бори до последно за спасявне на общата валута. 


вторник, 27 декември 2011 г.

Краве масло и Норвегия


Колкото и странно и наивно да звучи, през декември Норвегия, една от най - богатите страни в света, остана без масло. Краве масло няма никъде - нито по рафтовете в магазините, нито по сергиите на откритите пазари. 

Търсенето е толкова голямо, че скритите запаси вече се продават на аукцион в интернет, където цените са 4 пъти по-високи от нормалните. Руснак пък е бил хванат на границата между Швеция и Норвегия, опитвайки се да внесе нелегално 90 кг. масло. 

Ройтерс споменава част от причините: от една страна норвежците се подложиха на специална диета от естествени мазнини, а от друга дъждовното лято влоши храната на кравите, а оттам и производството на мляко. В допълнение с наближаването на коледните празници търсенето на масло скочи с двуцифрени темпове. 

Логично изниква въпроса защо след като няма достатъчно количество краве масло, страната не си внесе отвън. Огромното търсене би трябвало да привлече предлагането, дори и от далечни страни. 

Причината е чисто икономическа - Норвегия налага много високи мита при вноса на масло - близо 5 евро на килограм. Високите бариери възпират чуждите компании да изнасят за северната страна (макар и косвено това е целта на митата). 

Изпаднал в безизходица, норвежкият министър на земеделието веднага намали митата. Тази криза нямаше да се случи ако Норвегия беше отворила границите си за свободна търговия или просто беше членка на ЕС.

Снимка: Tine

понеделник, 26 декември 2011 г.

Как се управляват европейски проекти

Пълната статия може да прочетете в новия брой на списание Форбс.

Защо е важно да знаем как се работи с проекти

Някои икономически анализатори нарекоха бюджет 2012 „Бюджет на еврофондовете и социалните разходи”. Причината беше, че еврофондовете и социалните плащания са над 50% от общите държавни разходи. Конкретно през 2012 г. държавата смята да усвои и да налее в икономиката 4,5 милиарда лева европейски пари, които заедно с националното съфинансиране ще набъбнат до близо 5,5 милиарда.

Към този факт нека прибавим и информацията, че България преговаря за 14 милиарда евро за новия програмен период 2014-2020г., въпреки че засега ни дават около 8 милиарда евро.

Всичко това преведено на езика на бизнеса означава само едно – европейските средства (съответно програми) не са нещо моментно в нашия живот, а напротив - трайно ще се настанят в нашата икономическа реалност в следващите поне 10 години. А това означава повече възможности за финансиране на дейностите на фирмите, общините, НПО-та и т.н. Ще спечелят тези, които първи се ориентират в обстановката и са подготвени за предизвикателствата, които предстоят.

За да работиш с европейски пари, трябва да имаш т. нар. „проектна култура”....



неделя, 25 декември 2011 г.

Има ли значение икономическата свобода - еп. 2

Втори епизод от поредицата Economic Freedom.

Накратко: фактите показват, че държавите, които са икономически по-свободни са по-богати, а хората живеят по-дълго. И това са факти, а не усещане или предчувствие за бъдещето.




Първият епизод може да гледате тук.

вторник, 20 декември 2011 г.

Заводът на БМВ в Мюнхен

Когато си говорим за висока ефективност и съответно висок стандарт на живот (доход измерен чрез паритета на покупателната способност), няма как да не споменем Германия и нейната най-богата област - Бавария. 

Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-богатите немски градове. С население от 1,4 милиона души, градът произвежда продукция и предоставя услуги в размер на 74 милиарда евро (данни за 2008 г.). Това е 2 пъти по-голям брутен вътрешен продукт от този на цяла България с население от 8 млн. души.

Всеки, който се интересува от икономика и производство (а и не само), задължително трябва да посети завода на автомобилопроизводителя БМВ - намира се почти в центъра на града, докъдето лесно се стига с метро (U-Ban). Обиколката в завода продължава близо 2 часа и 30 минути и показва всички фази от производството на един автомобил - от доставката и рязането на стомана, сглобяването на отделните части, боядисването, поставянето на двигателя до финалното тестване на спирачките на автомобила. Ако беше жив Хенри Форд определено би завидял (а най-вероятно нямаше да повярва) на високата степен на ефективност достигната от немците в днешни дни - почти изцяло автоматизиран процес, благодарение на 650 робота, които режат, сглобяват, подават си и правят още стотици движения и операции, докато завършат купето на автомобила. Човешката дейност е ограничена до съвсем малки операции едва в края на процеса на завършване на автомобила. 

В цифрово изражение високата ефективност се изразява в две поточни линии, които произвеждат на ден зашеметяващите 900 автомобила. Всеки ден, само от този завод в Мюнхен! 

Малко по на север, близо до Нюрнберг, е друг завод - този на Ауди, който произвежда със същата ефективност качествени автомобили. Ако някой пътува с влак е много вероятно да забележи влакови композиции натоварени с автомобили (Ауди и БМВ), които са поели своя път към различни точки на Европа. 

Ако някой си мисли, че всъщност автомобилостроенето е причината за големия БВП в областта, то той се лъже - 75% от БВП се дължи на сектора на услугите.  
------

Допълнение (от 21.12): Вестник Дневник публикува снимки с текст от новия завод за производство на коли край Ловеч. Това, което ми направи (лошо) впечатление е: "Цялата работа в завода се извършва на ръка, роботи няма, като работните станции са 88"...

събота, 3 декември 2011 г.

Фалитът на държавите


През последните 2 години Гърция ни направи свидетели на едно истинско драматично представление като от античен театър - социални размирици, граждански протести и политическите битки в правителството, причинени от огромна финансова криза в страната. 
Всъщност често срещано явление ли са държавните фалити или това е нещо, което се случва рядко, но носи със себе си опустишителен ефект?
Историята ни показва много интересни факти: оказва се, че големи и малки държави, кралства и империи са фалирали много пъти през вековете. Много повече, отколкото сме си представяли.
И първият документиран фалит на държава е… няма да се изненадате къде, нали? А какво е сполетявало големите кредитори в някои европейски държави?
Прочетете в новия брой на „Обекти“, бр. 11 за 2011 г.
* Авторът е докторант и хоноруван асистент в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Източник: сп. Обекти

петък, 2 декември 2011 г.

Икономист под прикритие - Тим Харфорд

Икономист под прикритие е завладяващ и интересен разказ, написан в крими стил, както загатва и илюстрацията на корицата. Именно тя сякаш намигва и прави асоциация с героя на Реймънд Чандлър (Филип Марлоу), който по подобие на главния герой тук се сблъсква с редица главоблъсканици и разрешава сложни и заплетени случаи.

Разликата е, че в книгата Икономист под прикритие, авторът разглежда живота около нас и ни показва скритите неща, които го правят да изглежда такъв. Харфорд на разбираем език дава стотици примери и отговаря на въпросите, които много често сме си задавали, но не сме получавали отговори. Например защо кафето, което пием е на такава цена, защо някои бедни страни винаги си остават бедни, въпреки помощите, които получават и т.н.

Ето един интересен пример: Камерун е една от най-бедните страни на Африканския континент и въпреки, че има достъп до евтини кредити от Световна банка и др. донори, въпреки, че може спокойно да ползва know-how-то на Англия и Франция (официални езици в страната са френски и английски), страната си остава изключително бедна. За сравнение - други бедни страни, които имат достъп до същите ресурси, икономически растат в много по-бързи темпове, дори и от богатите страни. (Вижте например Литва, Латвия, Естония, България и т.н. последните 15 години) Причината Камерун да не забогатява е, че хората нямат стимули да работят, да бъдат предприемчиви и да произвеждат повече. А това е така, защото страната има едно от най-високите нива на корупция в целия свят, високи данъци, мита и забрани, които убиват всякакво желание у човек да прави нещо. 

Повече за книгата може да намерите тук.