Кой казва, че икономиката не може да бъде забавна?

Забавно анимационно филмче, което представя накратко някой от основните икономически принципи: 

Добра новина за българския туризъм

"В средата на 2012 г. най-голямо ниво на заетост на легловия фонд в хотели и подобни заведения сред държавите-членки на ЕС е отчетен в България - близо 90 на сто заетост на местата за преспиване. Това сочат данни от изследване на Евростат за нивото на заетост на хотелската база в ЕС през юни 2012 г., цитирани от БТА."

Добрата новина по-горе носи след себе си повече приходи за страната, но и означава много добра ефективност - тоест всичко построено (хотели и подобни заведения) се използва на почти пълен капацитет.

Ако статистиката е вярна, това означава, че на практика твърденията, че има прекалено много хотели по нашето черноморие, които остават празни, не е вярна. 

Сега остава да се подобри качеството на услугата (да бъдат привлечени по-заможни туристи) и да се увеличи заетостта и през зимните месеци, когато много хотели край морето затварят.

Няколко извода за новия данък върху лихвите по депозити

Няколко извода за предложението за данък върху лихвите по депозити:

1. Спестяването чрез депозити в банки ще стане по-малко привлекателно - доходността ще падне и ако досега лихвата от депозита се е движела около нивото на инфлацията, то вече трудно може да се очаква, че човек ще може да "спечели" ако си държи парите в банка. Според НСИ инфлацията за последните 12 месеца е 4.9%. Средната годишна лихва по депозити също е около 5%.

2. Хората няма да тръгнат масово да си теглят парите от своите депозити, банките няма да фалират. Но и никой (от средната класа) няма да тръгне да мисли бизнес идея или да започне да търси нови начини да инвестира или похарчи парите си. За 5 лв. на година (средно толкова ще загуби човек на година с 1000 лв. депозит ) просто не си струва усилието. Големият губещ ще е партията (управляващите), която въвежда този данък, тъй като бърка в личните спестявания на хората, които са вложили средства в банка след като вече са платили данъци и осигуровки. Въпросът не е в 5-те лева, а в принципа - в бедна страна, човек се лишава от много неща за да спести за по-черни дни (болест, лекарства, безработица и т.н.).

3. Данъкът се въвежда за да се осигурят 120 млн. лева за увеличение на пенсиите през 2013 г.. Не е много ясно как ще бъдат събрани парите за да се платят пенсиите догодина, след като данъкът ще се събира на тримесечия след изплащане на лихвата по депозита. И то само за депозити сключени след 1 януари 2013 г. Всъщност това ще бъде един хубав подарък за новите управляващи през 2014 г.

4. Предвижда се да бъде обложена само лихвата по срочните депозити, без тази по разплащателните сметки. Обикновено въвеждането на нов данък стимулира търсенето на начини за избягване плащането на това допълнително бреме. Банките могат да измислят нови продукти, чрез които да бъде избегнато плащането на този данък.

5. Интересно е да се отбележи, че този данък в Ирландия е в размер на 30%, а в Англия е между 10 и 20%, но това са страни, които са богати на капитал. На този етап, към 2012 г. не можем да сравняване данъците в богатите страни с данъците в бедна страна като България. Не и докато не привлечем достатъчно капитали, които да ни направят по-богати.

Колко трябва да е стартовата заплата на млад специалист с висше образование?

Това е много интересен въпрос, на който за съжаление точен и обобщаваш отговор не може, а и не трябва да има. Пазарът е този, който определя стартовото заплащане и много често то се различава в различните сфери на икономиката: например висшист , който е завършил педагогика и започва своята професия като учител, не може да очаква да получава 1500 лв., при положение, че средното заплащане в сферата и то на опитен учител е под 800 лв. На другия край на спектъра са току-що завършилите например компютърни науки, които могат да очакват стартово заплащане над 1000 лв.

Целият текст на статията може да бъде прочетен на сайта на списание Мениджър тук. 

Колко конкурентна е България

България подобри своята конкурентоспособност и се е изкачи 12 места в годишната класация на конкурентоспособността на икономиките в годишния доклад на Световния икономически форум. Страната ни е на 62 място в световен мащаб и вече изпреварва Румъния, Гърция и Словакия от ЕС.

Именно конкурентоспособността е предпоставка за по-бързо забогатяване, което в момента е нужно на страната.

Оценките на България:

Институции - 3.39, 108-мо място (нужда от спешно подобрение)
Инфраструктура - 3.79, 76-то място (нужда от подобрение)
Макроикономическа среда - 5.42, 31-во място
Здравеопазване и задължително образование - 5.92, 49-то място
Висше образование и обучение - 4.31, 63-то място (нужда от спешно подобрение)
Ефективност на пазарите - 4.17, 83-то място (нужда от спешно подобрение)
Трудова ефективност - 5.34, 49-то място
Развитие на финансовия сектор - 3.97, 80-то място (нужда от подобрение)
Технологии - 4.30, 52-ро място
Размер на пазара - 3.82, 62-ро място
Бизнес развитие - 3.62, 97-мо място (нужда от спешно подобрение)
Иновации - 3.62, 97-мо място (нужда от спешно подобрение)

Както се вижда, някои сектори се нуждаят от бързо подобрение. Без иновации, бизнес развитие, по-добро образование и т.н., човек може да се труди и 7 дена в седмицата без да забогатее.

Ето и класацията с първите 100 места:



Какво трябва да се промени в България, за да се увеличат заплатите?

Нашите възнаграждения в края на месеца са всъщност функция на продукцията, която произвеждаме и полезността на нашите действия за дадена фирма. Колкото по-полезна и по-ценна е продукцията на една фирма, толкова повече приходи тя би получила, а оттам и по-високи възнаграждения за служителите в нея.

Цялата статия може да бъде прочетена на сайта на списание Мениджър тук.

The future has arrived

Electric cars, charging on the streets of Brussels

Няколко интересни факта за Испания

От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори е истински шампион - по време на управлението си довежда страната до банкрут три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори. Фалитът от 1882 г. може да се види горе на графиката - по това време страната се финансира на непосилните за никой почти 30% лихва. 

След приемането на еврото, пазарите започват да вярват повече на испанското правителство (или на това че някой ще се притече на помощ, ако страната тръгне да фалира) и лихвите стремглаво падат. Но това е измамно - дисбалансите в испанската икономика продължават за да се стигне до сегашния момент, в който страната е изправена пред тежки икономии за да възвърне доверието на инвеститорите. 

Шампиони по поршета, Списание Мениджър

Голямото гръцко харчене, което разклати държавата

В началото на 21. век Гърция беше на върха на своето щастие - замени слабата и не толкова привлекателна драхма с еврото (с което се нареди до страни като Франция и Германия), успя да върне олимпийския огън, провеждайки летни олимпийски игри, и стана европейски шампион по футбол. Само няколко години по-късно обаче страната беше изправена пред невиждана дългова криза, която застраши устоите на еврото и изправи страната на ръба на фалита. Протестите и социалните размирици в центъра на Атина се превърнаха в ежедневие. 

За това колко непродуктивна и неконкурентна е гръцката икономика се изписа много. Но зад сухата статистика на дефицити и дългове малко внимание беше обърнато на скритите факти зад провала на нашите съседи. 

Още преди да стане член на Еврозоната, Гърция провеждаше експанзивна фискална политика и правителството харчеше много повече, отколкото имаше в хазната. За да не изпадне в дълбока икономическа и финансова криза вследствие на натрупаните дългове, държавата регулярно предприемаше най-лесния и най-малко болезнен (от политическа гледна точка) монетарен подход - правителството просто девалвираше (обезценяваше) валутата си. 

Цялата статия може да прочетете в бр. 6 на списание Мениджър.

В пенсия - на 110 години, списание Обекти

Все повече изследвания показват, че човек може да живее до 120 години, а и дори повече. Руски учени пък твърдят, че са открили бактерия, в която се крие тайната на живота до 140 години. Тези на пръв поглед добри новини крият в себе си и много неясноти – как би се променил животът ни, ще имаме ли същите стимули и ценности, ще поскъпне ли животът или напротив – ще поевтинее. Да погледнем икономически към тази вълнуваща перспектива.  

През 1900 г. населението на земята е било 1,65 млрд. души. През 1999 г. то вече е 6 млрд. , а само 12 години по-късно, през 2011 г. станахме 7 млрд. души. Увеличението на населението се дължи както на високата раждаемост, така и на научно-техническия прогрес, който позволи на хората да живеят по-дълго. Средната продължителност на живота в началото на ХХ век е била едва 49 години, а в началото на XXI век в по-развитите страни тя вече е близо 80 години. Всичко това, разбира се, промени нашия живот и много от нещата, които човек е правил в началото на XX век, изгубиха смисъл и останаха в миналото.

Ако пък започнем да живеем до 140 години, то подобна промяна ще се случи отново. Нашето всекидневие ще претърпи трансформация, част от нещата около нас ще загубят смисъл, а държавата ще трябва да поеме нови функции и роли. 

На първо място ще се промени ролята и смисълът на образованието. Ако човек живее до 140 години и съответно работи в една голяма част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, изобщо няма да отговаря на настоящите изисквания на пазара на труда. Живеейки в информационната ера, където нови технологии се изобретяват буквално всяка година, за човек е жизнено важно да поддържа своето ниво на образование и да не губи връзка с очакванията на пазара на труда. 

Опитайте се да си представите как един 80-годишен човек днес би работил на компютър и ползвал интернет, дори и да е получил диплома за магистър от най-добрия технически университет, когато е бил млад. 

Какво още ще се промени, кои професии биха били най-проспериращи, колко голяма заплаха ще е безработицата и как ще се промени бракът, може да научите от „Обекти“, бр. 5, май-юни 2012 г.

Автор: Калоян Колев

Източник: списание Обекти

Има ли полза Гърция от ЕС

Темата за кризата в Гърция вече започва да омръзва на всички, но интересни факти продължават да излизат, които допълват картината на гръцката драма. 

Гърците не са доволни от ЕС и гласуват против мерките наложени от Тройката (ЕС, МВФ и ЕСБ). Това може да ги доведе до напускане на паричния съюз, а защо не и до налагане на допълнителни санкции от Общността като например замразяване на достъпа до европейските фондове, спиране на субсидиите в различни сектори, ограничен достъп до общия вътрешен пазар и т.н.

Ето малко данни какво е получила Гърция от Европейския съюз от началото на своето членство в него.

Гърция е нетен получател на средства от Общността - През 2010 г. всеки данъкоплатец (макар и косвено) е получил по 282 евро повече отколкото е внесъл като данъци в Общността. 

От приемането на страната в ЕС през 1981 г. (по това време още Европейска икономическа общност), Гърция е получила близо 93 млрд. евро повече отколкото е внесла като вноска. 

Погледнато от гледната точка на южната ни съседка, членството в Общността чисто финансово се е отплатило многократно. И тук не става въпрос за ниско лихвени кредити отпуснати благодарение на членството в паричния съюз, а за безвъзмездна финансова помощ по линия на европейските фондове.

За сравнение в Ирландия през 2010 г. данъкоплатците са получили по 119 евро повече отколкото са внесли, а откакто е член на Общността, страната е получила близо 42 млрд. евро повече отколкото е внесла. 

Финансов инженеринг и структурните фондове, сп. Forbes

Финансовият инженеринг представлява създаването, развитието и прилагането на иновативни финансови инструменти и процеси, както и формулирането на оригинални решения за проблеми в областта на финансите.

Финансовият инженеринг е сравнително нов иновативен подход за предоставяне на финансова помощ по линия на Структурните фондове в България. Макар процесът да е сложен и не толкова популярен към този момент, финансовият инженеринг крие в себе си много позитиви и тепърва ще разширява своя обхват.

Какви са ползите от инструментите за финансов инженеринг по линия на структурните фондове в България и какво е общото на този подход с плана Маршал може да прочетете в новия брой (14) на списание Форбс.

Няколко интересни факта за Холандия

1. В Холандия планини няма, поради което почти винаги е ветровито. Времето е толкова променливо, че в рамките на няколко минути може да пече слънце, да вали дъжд или да вали сняг. Буквално.

2. Опасността да те блъсне кола в Холандия е минимална, за разлика от опасността да те блъсне колоездач. Да караш колело не е забавление, а нужда. Поради това на много места тротоарите за пешеходци са видоизменени в алеи за колелета. Пешеходците не се радват на голям почит. Почти всеки жител на страната има велосипед.

3. Мнозина не знаят, но Холандия е страната с най-висок жизнен стандарт в Европейския Съюз (най-висок доход измерен по паритета на покупателната способност) - 133% от средно 100 за ЕС - 27. За сравнение Германия е с 118%.

4. Холандският език звучи ужасно, но за сметка на това всеки знае английски. Нещо повече - смята се, че Холандия е страната, в която английския език (като не майчин такъв) се говори от най-много хора. 

5. През 1568 г. Холандия отхвърля католицизма и приема протестантството като основна религия в страната.

Въпроси за размисъл: 

Косвено или не, последните две точки (4 и 5) донякъде допринасят за казаното в точка 3. Владеенето на чужди езици и най-вече на английски е условие за (по-лесен) бизнес, а повечето бизнес увеличава благосъстоянието. На второ място (което може да прозвучи спорно за мнозина) държавите, приели протестантската етика са по-богати от всички останали. 

Дали теорията на Макс Вебер за протестантската етика, преплетена с духа на капитализма, е валидна все още, 100 години по-късно е трудно да се докаже, но е факт че страни като Германия, Холандия, Англия, Скандинавските държави, САЩ и т.н. са едни от най-богатите нации.

"Push to add drama" или как се прави успешна реклама

Невероятно успешна реклама, която само за 5 дни беше видяна от над 23 милиона зрители в You Tube. Рекламата е по повод навлизането на нов телевизионен канал TNT в Белгия. На малко площадче в малък белгийски град е поставен бутон с наименование "Push to add drama". Вижте сами какво става, когато случаен минувач решава да натисне бутона.

Има ли Гърция прекалено много фермери?

Интересна статия в Wall Street Journal на тема селското стопанство в Гърция провокира множество страсти и коментари. Накратко Гърция (че и Португалия) имат прекалено много фермери - тоест прекалено много заети в селското стопанство, което до една голяма степен влияе на  конкурентоспособността на страната по негативен начин. Земеделието е нископродуктивен, но същевременно изискващ много усилия сектор в икономиката. Добавената стойност също е ниска - спомнете си в България цяла зима портокалите внос от Гърция се продаваха на 1 лв.-1.50 лв. в търговската мрежа.

Според данни на ООН, едва 61% от населението на Гърция живее в градски райони. За сравнение Франция, която също се слави със своето земеделие има дял от 86% живеещи в градски ареали. Дори България надминава с много южните ни съседи - през 2011 г. над 73% живеят в градовете.

Има множество трудове, които доказват, че по-индустриализираните държави (а индустриализация се осъществява основно в градовете) са по-продуктивни. Хората се местят към градовете, където има повече възможности за работа и по-високи заплати. Продуктивността в големите градове също е по-висока отколкото в селските райони. 

Още малко данни: според Евростат 12% от гръцките работници са заети със земеделие, риболов и лесовъдство. Средното число за ЕС е 3%, а в Германия само 2% работят в тези сектори.

С големия дял на земеделието, Гърция получава и огромна порция европейски субсидии за поддръжка на този сектор. Освен че една голяма част от тях не се усвояват по правилния начин, след което се връщат обратно на Брюксел, субсидиите изкривяват пазара и стимулират повече хора да се занимават със земеделие вместо да търсят начини да се занимават с по-високопродуктивна дейност. В дългосрочен план субсидиите убиват стимулите за повече развитие, повече иновативност, инициативност и т.н.

Снимка: sxc.hu

Money-go-round.eu

Интернет порталът Money-go-round.eu  изненадва приятно, защото събира и показва на едно място информация за потоците на европейските пари, която по принцип е изключително трудно да се намери.

Според основателите на сайта, данните са коректни - вземат се от официални документи на ЕС, тоест би следвало да са верни. 

Ето някои интересни факти:

През 2010 г. българските данъкоплатци са получили по 103 евро повече отколкото са внесли като вноска в бюджета на ЕС.  Тоест България е нетен получател на средства от ЕС в размер на 103 евро на човек. Откакто е член на ЕС, България е получила 2 млрд. евро повече отколкото е внесла в ЕС. 

За сравнение, гръцките данъкоплатци са получили по 282 евро повече отколкото са внесли. Откакто е член на ЕС (1981), Гърция е нетен получател на 92 млрд. евро.


Естонците са тези, които нетно получават най-много от ЕС на човек от населението - 486 евро на човек.

Данните от сайта би следвало да показват реално усвоените средства, което означава че Естония се нарежда на първите места по ефективност.

Полша е страната, която получава най-много средства от ЕС - откакто е членка на ЕС, страната е получила 27 млрд. евро повече отколкото е внесла. 

От другата страна са тези държави - т .нар. нетни донори, които внасят много, но не получават почти нищо от европейските средства (не защото не усвояват, а защото са богати и не им се полага). 

През 2010 г. германският данъкоплатец е отделил 167 евро над това което е получил в полза на Европейския бюджет. Откакто е член на ЕС, Германия е внесла над 277 млрд. евро повече от това което е получила.

Най-ощетени се чувстват холандците - всеки от тях е внесъл по 305 евро повече отколкото е получил от бюджета на ЕС.     

‎"Civilization: Is the West History?" by Niall Ferguson

БНТ изненадващо ме зарадваха с най-новата и актуална поредица на Niall Ferguson: ‎"Civilization: Is the West History?, която излъчват няколко поредни недели към 19.00 ч. 6-те епизода са снимани през 2011 г. и всеки един от тях ни разкрива 6-те основни причини, поради които "Западът" (разбирай Западна Европа и САЩ) е много по-напреднал във всяко едно отношение от всички останали части на света. 

Изключително интересна поредица, която умело примесва история, религия, икономика и финанси. 

Епизодите са качени и могат да се гледат в rutube, макар и качеството да не е много добро.

Следващите епизоди могат да бъдат намерени тук.

The curse of natural resources

„Проклятието на природните ресурси” се отнася до парадокса, че страните богати на природни ресурси попадат в капана на нисък икономически растеж.  Почти всички богати на ресурси (най-вече невъзобновяеми като минерали и горива) страни стагнират икономически в началото на 70-те, откъде идва и това понятие. Според Jeffrey D. Sachs, Andrew M. Warner (The curse of natural resources) емпиричните изследвания показват, че „проклятието” е факт. Обяснението за това явление се крие не толкова в географските и климатичните променливи, колкото в други факти, както например това, че богатите на ресурси икономики имат по-висок валутен курс (тоест по-високи цени), което пречи на експортния отрасъл, който е основен двигател за растежа при други икономики. Колкото повече една страна разчита на своите природни ресурси, толкова по-нисък е растежът на икономиката й.

Към по-горните доводи могат да се допълнят и лошото управление на ресурси от правителствата, нестабилни или корумпирани институции, които очакват приходи от ресурсите и др. Не на последно място наблюдава се и спад на конкурентоспособността на други икономически отрасли. 

Класически пример за държава, попаднала в обсега на проклятието е Венецуела. През 1970 г. бившият венецуелски министър на петрола и съосновател на ОПЕК (организацията на износителите на петрол) Хуан Пабло Перес Алфонзо прогнозира "Десет години, считано от сега, 20 години, считано от сега, вие ще видите - петролът ще ни съсипе". Когато Венецуела започва експлоатацията на петрол, страната има функционираща демокрация и най-високият доход на човек от населението. В началото на 21 век страната се раздира от вътрешни конфликти, живее в комунистически режим, а доходът на човек от населението е по-нисък от този през 1960 г. Венецуела не е бедна, въпреки че има огромни петролни залежи, тя е бедна заради тях.

Финансов инженеринг

Финансовият инженеринг представлява създаването, развитието и прилагането на иновативни финансови инструменти и процеси, както и формулирането на оригинални решения за проблеми в областта на финансите.

Темата стана особено актуална в контекста на усвояването на средствата от ЕС, където все още стои въпроса как най-ефективно да "налеем" безвъзмездната финансова помощ от Общността в българската икономика. 

Факт е, че за разлика от грантовото финансиране, инструментите за финансов инженеринг функционират най-близко до пазарните принципи. Също така в определени сфери на икономиката и най-вече що се отнася до финансиране на малки и средни предприятия към този момент този подход притежава повече позитиви от грантовото финансиране. 

Малцина знаят, но една голяма част от средствата на Планът Маршал, които САЩ отпуска на разрушена от войната Европа в средата на 20 век са използвани именно по този начин – чрез револвиращи фондове, които отпускат нисколихвени кредити на компании. Този подход е бил използван най-вече в Германия, която още тогава е пресметнала, че този механизъм на финансиране ще е много по-ефикасен отколкото ако бъдат раздадени безвъзмездно отделни грантове на фирмите. Чрез револвиращата същност на фонда до 1995 г. са отпуснати нисколихвени кредити на стойност 140 млрд. германски марки. В момента 60 години по-късно от въвеждането на планът Маршал, 2 млрд. евро са все още на разположение за компаниите в страната. 

The Gang of Four

Когато човек посети Берлин първото нещо, което му прави впечатление са останките от берлинската стена и усещането, което тя оставя след себе си. Повече от 20 години след обединението, Източен Берлин все още носи аромата на ГДР - подсилен от огромни булеварди, площади, панелки, бетонни сгради в социалистически стил и т.н. 

Радетелят на всичко това е Ерих Хонекер, който през 1961 година отговаря за построяването на стената, а от 1971 г. е главен секретар на Партията и де факто управлява Германската демократична република. Интересно е да се отбележи какво става, когато Горбачов идва на власт и предлага реформи, с които да либерализира комунизма - т. нар. перестройка. В края на 80-те съветският лидер предлага реформите да бъдат приложени и в ГДР, но Хонекер отказва с думите: "Ние сме направили нашата перестройка, няма какво повече да преструктурираме".  

Хонекер не е единственият, който не желае да реформира страната - в групата са още Тодор Живков, румънският лидер Чаушеско и чешкият лидер Густав Хусак. Горбачов не харесва четиримата и ги определя като "Бандата на четиримата" (Gang of four) - групата на лидерите, които не желаят да променят статуквото, въпреки очевидния провал на комунистическата идеология.  

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Макар подреден и очакван, фалитът на гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти, но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.

От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд - по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.

Любопитна история е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19 век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения. Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите, започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др. Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6 октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен фалит.    

Аржентинския фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според някои анализатори положението в латинската страна много наподобява на това в Гърция през 2010 г. През  90-те години на 20 век  Аржентина изпитва сериозни икономически трудности – годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за щатския долар. Валутният борд проработва – правителството стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва, което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През 2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити. Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и слага край на фиксирания валутен курс.  

Странният избор на исландците за нова валута

В Исландия започва делото срещу бившия премиер Гейр Хорде заради провала му да предотврати финансовата криза през 2008 г., съобщава Reuters. Това е първото и може би ще остане единствено дело срещу политик заради финансовата криза, разразила се в САЩ и Европа.

Но по-интересното е друго. The Globe and The Mail съобщава, че Исландия обмисля сериозно варианта да приеме канадския долар като национална валута. Странен избор за валута на островната страна.

Обикновено когато приемаш нова валута (или обвързваш твоята към някоя друга) един от основните критерии за избора й е освен да е стабилна, тя да участва активно в търговския обмен на страната - тоест да внасяш или изнасяш съответно в такава валута. Така не само ползите от приемането на новата валута са по-големи, но и рисковете са минимални ако търговския партньор девалвира своята валута. 

Примери за това има много - Аржентина изпадна в дълбока криза в началото на века, след като беше вързала валутата си за долара, а активно търгуваше с Бразилия и Мексико. След като Бразилия девалвира валутата си, а доларът поскъпна, изведнъж никой не искаше да купува скъпите аржентински стоки.

България не напразно беше вързала левът за германската марка, а по-късно за еврото. 

Обратно при Исландия - износът за Канада е едва 0.5% от общия, а внася под 2% от Северноамериканската страна. Причини като това, че и двете страни са студени и арктически и че изобилстват на природни ресурси не убеждават, че това е правилният избор за валута. Още повече, че страната е кандидат-член на ЕС и евентуално след време би станала член на Еврозоната. 

Talent Is Overrated

Talent Is Overrated или казано другояче не вярвайте повече на стереотипните фрази, че истинският успех идва само при талантливите или при тези с "вродени" способности и качества. Пътят към успеха минава през упорита и съзнателна практика (deliberate practice), която е уморителна и не винаги приятна. Голямо значение има и семейната среда - дете, което от малко живее в подходяща обстановка и е подкрепяно от родителите си има по-голям шанс да успее в дадена сфера от друго, което няма същите условия. На човек са необходими приблизително 10 години съзнателна работа за да успее истински в дадена сфера. 

Авторът илюстрира тезата си чрез множество примери - разказва историята на Моцарт, разкривайки изключителната роля на баща му като музикален педагог като основната причина детето от малко да постига забележителни успехи на сцената. Или историята на Тайгър Уудс - малкият Тайгър започва от ранна възраст да практикува голф и благодарение на всеотдайния си баща (експерт в тази сфера) започва да постига изключителни успехи в избрания от него спорт. 

Друга интересна книга, която изследва тази сфера и достига до същите изводи е Изключителните (The Outliers) на Малкълм Гладуел. Накратко - човек може да стане истински добър в дадена сфера едва след 10 000 часа работа. Това е историята и на Бийтълс - преди да станат световно известни, групата е практикувала и изнасяла концерти в Хамбург, Германия всеки ден в продължение на няколко месеца.  

Отвъд числата

Някои хора не се отказват да търсят под вола теле и продължават да вадят данни в защита на Гърция, която от своя страна продължава да се клатушка между фалита и оцеляването.

BBC публикуваха информация, че гърците са едни от най-усърдните работници.

"Ако погледнете средно годишно изработените часове на всеки работник, гърците изглеждат много трудолюбиви. Цифрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че средностатистическият гръцки работник се труди 2017 часа годишно, което е най-много в сравнение с останалите европейски страни. От 34-те страни членки на ОИСР тя е само на две места под лидера Южна Корея. 

От друга страна средният германски работник, за когото нормално се смята, че е въплъщение на трудолюбието, работи само 1408 часа годишно. По този показател Германия е на 33 място от общо 34 в класацията на ОИСР (или в рамките на европейските страни на 24 от общо 25 места). Само работниците на една друга страна от ОИСР работят по-малко часове и това е Холандия с 1377 часа. 

Средностатистическият грък работи цели 40% по-дълго от средностатистическия германец. "

От казаното излиза, че не Гърция, а Холандия и Германия трябва да бъдат спасявани, тъй като хората там са мързеливи и не работят много. Доколко тези данни са акуратни е друг въпрос. На първо място в Германия има множество служители, които поради кризата останаха да работят на половин работен ден - тоест часовете прекарани на работното място автоматично пада наполовина. На второ място отработените часове се броят само на заетите - тоест ако има висока безработица, тя няма как да бъде отчетена в статистиката.

Най-важното от всичко това обаче се крие отвъд числата. И то се казва производителност на труда. Ето един прост пример: един българин или грък може 8 часа да копае една нива, докато един немец с помощта на багера си може да я изоре за 15 мин. От това колко сме продуктивни зависи и колко сме богати.

След като е супер/мега ефективен един немец или холандец може да си позволи и 35 дни отпуска в годината. От друга страна ако нямаш качествено образование, достъп до капитал, ноу-хау, добър мениджмънт, идеи за иновации или просто си мързелив, може и 12 часа да „работиш” без това да има ефект върху собственото ти благополучие.


Часовете прекарани на работното място не бива да ни залъгват за това дали някои народ е богат или не. 

А ако немците тръгнат да стачкуват?

Гърция е пропита от протести. Размириците са почти ежедневие, стачкуват всички. Страната е блокирана, с което губи милиони евро всеки ден.

Наскоро излязоха интересни сравнения между Гърция и Германия. Като цяло гърците се пенсионират доста по-рано от немците (годините нужни за да заработиш пълна пенсия в южната страна са 35, във федералната република - 45). 80% е средният дял от заплатата, която се получава като пенсия в Гърция. В Германия този дял е 46%. През 2004, 2005 и 2006 г. пенсиите в южната съседка са се повишили съответно с 3%, 4% и 4% всяка година, докато в Германия изобщо е нямало повишение. Гръцките пенсионери получават 14 сигурни пенсии, докато немците - 12.

Списъкът може да продължи. Но какво ще стане ако на немците им писне от всичките протести, блокиране на преговори, увъртане на реформите и най-вече плащане на сметката. И какво би станало ако те започнат да стачкуват против финансовия ресурс, който страната осигурява за изпадналата в "предфалитно" състояние страна. 

Немското участие във втория спасителен пакет е гаранции за 30 млрд. евро. В първия спасителен пакет Германия гарантира 22,4 млрд. евро. Германия е най-големият вложител и гарант в спасяването на Гърция.

Как Гърция може да се поучи от България

За последните 18 месеца Международния валутен фонд промени 5 пъти прогнозата си за намаляването на гръцкия дълг във времето. Последните анализи показват, че през 2020 г. Гърция ще има външен дълг в размер на 120% от БВП. Тоест ако приемем, че в момента той е около 160%, за 8 години той ще спадне с една четвърт (25%) до 120%. 

Нека си припомним един факт: през 2009 г., докато южните страни отбелязваха рекордни стойности на държавните си дългове и изпитваха неимоверни усилия да ги обслужват, България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз – 14.7% от БВП. Нещо повече – за последните 10 години България стана отличник по критерия най-голямо намаление на държавния дълг – от 77.6% през 1999 г., той спадна на 14.7% през 2009 г.

Или казано по друг начин за 10 години България успя да смъкне дълга си с повече от 80% от първоначалната му стойност. 

Време е Гърция да се стегне и да направи необходимото. 

Европа и България – или кой как се справя с кризата

Европа

През есента на 2009 г., когато Европа си мислеше, че последиците от американската финансова криза вече са отминали, гръцкият премиер по това време – Георгиос Папандреу направи гръмкото изявление, че гръцката държава всъщност има много скрити разходи и дългове, които в този момент излизат наяве. Гръцкият дефицит за 2009 г. беше коригиран на почти 14%, а няколко месеца по-късно той набъбна до кризисните 15,4%. Държавният дълг на страната пък удари невъзможните за обслужване 128% от БВП, което удари доверието в страната и пазарите практически спряха да купуват повече гръцките държавни книжа. А последните години това беше основният начин, по който гръцката икономика се издържаше – произвеждаше малко, но потребяваше много. Дисбалансите се покриваха от евтини кредити от западните държави.

За да не фалира Гърция европейските лидери нарушиха договорът за създаване на ЕС и заедно с МВФ осигуриха животоспасяваща помощ за южната ни съседка в размер на 110 млрд. евро. В края на лятото на 2010 г. банковият сектор на Ирландия, балонизиран най-вече от рискови ипотечни кредити, не издържа и се сгромоляса с пълна сила. Държавата реши да поеме щетите, с което ирландският държавен дефицит нарасна до 32%. За да успокои пазарите ирландското правителство беше принудено да приеме финансовата помощ на ЕС и МВФ. През април 2011 г. за да не изпадне във фалит, трета страна от Еврозоната – Португалия се обърна за помощ към ЕС и МВФ за да може да обслужва своите задължения.

Така през 2010 г. над Европа надвисна огромна дългова криза, която поради взаимносвързаните отпуснати креди, заплашваше да породи ефекта на доминото и да повлече със себе си и други страни. Известната, но избягвана тема за конкурентоспособността и производителността на южните икономики отново излезе на преден план. Архитектите и след това пазителите на Еврозоната изпуснаха от поглед южните икономики, които след приемане на еврото започнаха да потребяват много повече, но в същото време производителността и ефективността им намаля (за периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд. долара до 90 млрд. долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото положение е и в Португалия и Италия). За да финансират това потребление, тези страни увеличиха дълговете и дефиците си, но санкции за това нямаше. През 2011 г. дойде ред и на големи държави като Италия и Испания да бъдат подложени на тест от пазарите – тромавите и нереформирани икономики на тези страни изнервиха инвеститорите, което от своя страна предизвика политически кризи - правителствата и в двете държави бяха сменени. След обилното „похапване”, дойде ред на строгите икономии. След само 10 години съществуване, еврото беше заплашено да изчезне. 

България

Кризата от Запад удари страната ни с една година закъснение. През 2009 г. чуждестраните инвестиции, които движеха икономиката ни нагоре последните 10 години започнаха да намаляват и следващите 2 години спаднаха до минимум. Безработицата нарасна и надвиши 10%. Икономиката ни изпадна в рецесия.

Въпреки това, българската икономика посрещна сравнително добре кризата разразила се на Стария континент. Нека проследим основните моменти и причината за това.

На първо място в България финансова криза нямаше – нито една банка не фалира, нито една банка не поиска помощ от държавата и не беше национализирана (в много европейски страни това беше често срещано явление). Банковата система в страната ни остана стабилна – капиталовата адекватност в системата е на едно от най-високите нива в цяла Европа – над 15%, докато европейските банки тепърва ще трябва да подобрят показателите си и да изпълнят изискването от 9%, наложено от Европейския банков регулатор.

Балансираните бюджети и трупаните излишъци през последните години осигуриха надежден буфер и държавата успя безпроблемно да отговори на финансовите си задължения. Нещо повече през 2009 г. България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз – 14.7% от БВП на страната. За обществеността остана скрит един друг много интересен факт – за последните 10 години България е отличник по критерия най-голямо намаление на държавния дълг – от 77.6% през 1999 г., той спадна на 14.7% през 2009 г. С други думи в разгара на дълговата криза, страната ни показа как е възможно един огромен дълг да бъде намален до почти минимум в рамките на 10 години. 

Да преживеем сравнително добре бурята, която се разразяваше на Стария континент си има и друга причина: само в рамките на 20 години, страната ни претърпя две изключително тежки финансови и икономически кризи. В началото на 90-те години страната ни фактически фалира и спря да изплаща своите задължения (тогава не бяхме част от ЕС, който да ни спаси, а СССР се разпадаше и беше зает да спасява себе си). В края на 90-те пък се разрази банкова криза, хиперинфлация, масови фалити – но до фалит не стигнахме благодарение на финансовата помощ от МВФ. Всичко това даде много добър (но и скъпо платен) урок на българската държава. Именно въведеният след това валутен борд и приетата консервативна политика във фискално отношение помогна на страната ни да отблъсне идващата криза отвън . Румъния, Унгария, Португалия, Гърция и много други страни не успяха. 

Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета

Малката книжка (обем само от 120 стр.) на двамата американски автори Гуортни и Строуп всъщност обобщава най-ценните и важни уроци, които всеки трябва да знае на тема икономика и какво кара икономиката да расте.

Съдържанието на книгата е разделена на две части. Първата разказва за 10-те ключови елемента на икономическата наука, а втората част представя 7-те основни източника за икономически растеж.   

Основната идея на авторите е да покаже на читателите, че причината една страна (същевременно и хората на тази страна) да бъде богата се крие не толкова в нейните природни богатства, ресурси и т.н., а в организацията на националното стопанство, или как работи икономиката.

Пример за това са Япония и Хонг Конг от една страна и Венецуела и Аржентина от друга. Първите две страни имат оскъдни природни ресурси - Япония внася почти цялата си енергия нужна за индустрията си и 80% от храната си, Хонг Конг на практика няма полезни изкопаеми, вътрешни енергийни източници и достатъчно обработваеми площи. За разлика от тях Венецуела има едни от най-големите нефтени запаси, а Аржентина има плодородни земи в изобилие. 

Въпреки това доходите на човек от населението в Япония и Хонг Конг са в пъти по-високи от доходите в Аржентина и Венецуела. Причината разбира се е в начина, по който е организирана и работи икономиката - инфлационната политика, фиксирането на цени и лихвени проценти, ограничаване на предприемачеството и търговията и т.н. не водят до просперитет на държавите.

Няколко интересни факта за Гърция

Гръцката икономика в няколко числа:

- 321 - броят на мъртвите хора на възраст над 100 години, които продължават да получават пенсия. Десетки хиляди други пенсии продължават да се изплащат, въпреки че хората са починали.

- 80% - дял от заплатата, която се получава като пенсия в Гърция. В Германия този дял е 46%.

- 11 млрд. евро - финалният бюджет за Олимпийските игри в Атина през 2004 г. - двойно повече от първоначално заложеният.

- 324 - броят на домакинствата в Северна Атина, които са декларирали наличието на басейн и платили данък за това. 16 974 - актуалният брой на басейните, установени със сателитни снимки.

- 53 - толкова години са изминали откакто езерото Kopais е пресъхнало. Въпреки това съществува офис/служба, който администрира всички дела, свързани с езерото. 30 служителя  работят на пълен работен ден в този офис.

Други интересни истории  - в книгата Greece's 'Odious' Debt: The Looting of the Hellenic Republic by the Euro, the Political Elite and the Investment Community (Anthem Finance)

Икономиката на страните от ЕС в няколко графики

Интерактивната графика по-долу показва какво е положението в Европейския съюз в разгара на дълговата криза. Направеното сравнение между страните е по макроикономически показатели - БВП, безработица, дълг и др. 

В почти всички класации (някои, от които са по предварителни данни) България е в по-добра позиция от повечето европейски страни. 

Не е благоприятно положението в Румъния и Унгария, където средният матуритет по държавните облигации (виж графиката Average Debt Maturity) е един от най-кратките в сравнение с другите страни - 2 години за Румъния и под 4 за Унгария. Това от своя страна означава, че падежът скоро ще настъпи и тези страни ще трябва спешно да намерят пари за да рефинансират своите дългове. А кризата в двете страни изобщо не е приключила.

Как се отрази кризата на някои страни

Графиката показва как се отрази кризата на някои от най-развитите държави в сравнение с развиващите се такива. С няколко думи печеливши от последните 5 години излизат страните от BRIC - най-вече Китай, която ще отбележи над 50% ръст за този период. С този си растеж, средният доход на един китаец ще се изравни почти със средния доход на един българин. 

Жалко, че в тази таблица не са включени и страните от Централна и Източна Европа, където също има интересни неща за проследяване. Например Румъния, Гърция, Унгария -  тези държави  облякоха живото - спасителните жилетки, наложени от МВФ, което се отрази негативно на растежа на икономиките им и ще са необходими години преди те отново да отбележат стабилен ръст. Това пък е шанса на България да изпъкне - чрез продължаване на разумната фискална политика и осъществяване на започнатите реформи, след 10 години страната ни вече може да е  задминала споменатите държави.

Едно е сигурно - сегашната криза ще е създала възможности за бедните, но дисциплинирани икономики да наваксат изгубеното и да настигнат по-богатите. През 2022 г. българският джип, произведен край Ловеч, едва ли ще настигне италианският Алфа Ромео или испанският Сеат, но сериозно ще е скъсил дистанцията между тях. 

The Commanding Heights - The Battle For The World Economy

Горният филм е екранизация на първа част на книгата The Commanding Heights - The Battle For The World Economy. Накратко - изключително интересен филм, който ще ви накара да си припомните световната история през 20 век, акцентирайки върху икономиката на САЩ и Европа. Войни, хиперинфлация, кризи, идеологии, лидерство - научени ли са уроците?

Уникални кадри от началото и средата на миналия век.

Другите две части могат да бъдат намерени тук. 

Икономиката в един урок - Хенри Хазлит

Повече информация

Много е интересно усещането да четеш книга, публикувана за първи път в далечната 1946 години, която описва проблемите по онова време и да осъзнаеш, че всъщност една голяма част от тях важат и се срещат и днес. "Икономиката в един урок" на Хенри Хазлит, написана преди повече от 65 години съдържа 25 примера касаещи основните икономически принципи и грешките, които икономисти и политици много често допускат.

Основната идея, която авторът иска да разберем е, че ключът към икономиката се състои в това да се виждат не само непосредствените, а и дългосрочните резултати от всяко действие или политическа програма. Хазлит засяга теми като прекомерната държавна намеса в икономиката, митата, данъците, инфлацията и много други и показва на читателите скритите и невидими последствия и резултати, които много рядко се разбират от хората. За съжаление някои действия са толкова примамливи (поне в краткосрочен план), че определени хора продължават да ги прокламират, въпреки вредите които те носят. Например налагане на таван на заплати, печалби или лихви, монетарна намеса на държавата, водеща до инфлация и т.н.

Последните няколко глави на книгата са писани през 1979 г. Хенри Хазлит още тогава осъзнава, че повечето от нещата са останали същите, въпреки ясните вторични ефекти, които науката икономика отдавна е разпознала.

Още по-стряскащо за нас е, че една голяма част от "вредните" действия в икономиката се наблюдават и днес, в началото на 21 век.