неделя, 29 януари 2012 г.

Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета

Малката книжка (обем само от 120 стр.) на двамата американски автори Гуортни и Строуп всъщност обобщава най-ценните и важни уроци, които всеки трябва да знае на тема икономика и какво кара икономиката да расте.

Съдържанието на книгата е разделена на две части. Първата разказва за 10-те ключови елемента на икономическата наука, а втората част представя 7-те основни източника за икономически растеж.   

Основната идея на авторите е да покаже на читателите, че причината една страна (същевременно и хората на тази страна) да бъде богата се крие не толкова в нейните природни богатства, ресурси и т.н., а в организацията на националното стопанство, или как работи икономиката.

Пример за това са Япония и Хонг Конг от една страна и Венецуела и Аржентина от друга. Първите две страни имат оскъдни природни ресурси - Япония внася почти цялата си енергия нужна за индустрията си и 80% от храната си, Хонг Конг на практика няма полезни изкопаеми, вътрешни енергийни източници и достатъчно обработваеми площи. За разлика от тях Венецуела има едни от най-големите нефтени запаси, а Аржентина има плодородни земи в изобилие. 

Въпреки това доходите на човек от населението в Япония и Хонг Конг са в пъти по-високи от доходите в Аржентина и Венецуела. Причината разбира се е в начина, по който е организирана и работи икономиката - инфлационната политика, фиксирането на цени и лихвени проценти, ограничаване на предприемачеството и търговията и т.н. не водят до просперитет на държавите.


сряда, 25 януари 2012 г.

Няколко интересни факта за Гърция

Гръцката икономика в няколко числа:

- 321 - броят на мъртвите хора на възраст над 100 години, които продължават да получават пенсия. Десетки хиляди други пенсии продължават да се изплащат, въпреки че хората са починали.

- 80% - дял от заплатата, която се получава като пенсия в Гърция. В Германия този дял е 46%.

- 11 млрд. евро - финалният бюджет за Олимпийските игри в Атина през 2004 г. - двойно повече от първоначално заложеният.

- 324 - броят на домакинствата в Северна Атина, които са декларирали наличието на басейн и платили данък за това. 16 974 - актуалният брой на басейните, установени със сателитни снимки.

- 53 - толкова години са изминали откакто езерото Kopais е пресъхнало. Въпреки това съществува офис/служба, който администрира всички дела, свързани с езерото. 30 служителя  работят на пълен работен ден в този офис.


Други интересни истории  - в книгата Greece's 'Odious' Debt: The Looting of the Hellenic Republic by the Euro, the Political Elite and the Investment Community (Anthem Finance)




вторник, 24 януари 2012 г.

Икономиката на страните от ЕС в няколко графики

Интерактивната графика по-долу показва какво е положението в Европейския съюз в разгара на дълговата криза. Направеното сравнение между страните е по макроикономически показатели - БВП, безработица, дълг и др. 

В почти всички класации (някои, от които са по предварителни данни) България е в по-добра позиция от повечето европейски страни. 

Не е благоприятно положението в Румъния и Унгария, където средният матуритет по държавните облигации (виж графиката Average Debt Maturity) е един от най-кратките в сравнение с другите страни - 2 години за Румъния и под 4 за Унгария. Това от своя страна означава, че падежът скоро ще настъпи и тези страни ще трябва спешно да намерят пари за да рефинансират своите дългове. А кризата в двете страни изобщо не е приключила.










петък, 20 януари 2012 г.

Как се отрази кризата на някои страни


Графиката показва как се отрази кризата на някои от най-развитите държави в сравнение с развиващите се такива. С няколко думи печеливши от последните 5 години излизат страните от BRIC - най-вече Китай, която ще отбележи над 50% ръст за този период. С този си растеж, средният доход на един китаец ще се изравни почти със средния доход на един българин

Жалко, че в тази таблица не са включени и страните от Централна и Източна Европа, където също има интересни неща за проследяване. Например Румъния, Гърция, Унгария -  тези държави  облякоха живото - спасителните жилетки, наложени от МВФ, което се отрази негативно на растежа на икономиките им и ще са необходими години преди те отново да отбележат стабилен ръст. Това пък е шанса на България да изпъкне - чрез продължаване на разумната фискална политика и осъществяване на започнатите реформи, след 10 години страната ни вече може да е  задминала споменатите държави.


Едно е сигурно - сегашната криза ще е създала възможности за бедните, но дисциплинирани икономики да наваксат изгубеното и да настигнат по-богатите. През 2022 г. българският джип, произведен край Ловеч, едва ли ще настигне италианският Алфа Ромео или испанският Сеат, но сериозно ще е скъсил дистанцията между тях. 


неделя, 8 януари 2012 г.

The Commanding Heights - The Battle For The World Economy




Горният филм е екранизация на първа част на книгата The Commanding Heights - The Battle For The World Economy. Накратко - изключително интересен филм, който ще ви накара да си припомните световната история през 20 век, акцентирайки върху икономиката на САЩ и Европа. Войни, хиперинфлация, кризи, идеологии, лидерство - научени ли са уроците?

Уникални кадри от началото и средата на миналия век.

Другите две части могат да бъдат намерени тук

петък, 6 януари 2012 г.

Икономиката в един урок - Хенри Хазлит


Много е интересно усещането да четеш книга, публикувана за първи път в далечната 1946 години, която описва проблемите по онова време и да осъзнаеш, че всъщност една голяма част от тях важат и се срещат и днес. "Икономиката в един урок" на Хенри Хазлит, написана преди повече от 65 години съдържа 25 примера касаещи основните икономически принципи и грешките, които икономисти и политици много често допускат.

Основната идея, която авторът иска да разберем е, че ключът към икономиката се състои в това да се виждат не само непосредствените, а и дългосрочните резултати от всяко действие или политическа програма. Хазлит засяга теми като прекомерната държавна намеса в икономиката, митата, данъците, инфлацията и много други и показва на читателите скритите и невидими последствия и резултати, които много рядко се разбират от хората. За съжаление някои действия са толкова примамливи (поне в краткосрочен план), че определени хора продължават да ги прокламират, въпреки вредите които те носят. Например налагане на таван на заплати, печалби или лихви, монетарна намеса на държавата, водеща до инфлация и т.н.

Последните няколко глави на книгата са писани през 1979 г. Хенри Хазлит още тогава осъзнава, че повечето от нещата са останали същите, въпреки ясните вторични ефекти, които науката икономика отдавна е разпознала.

Още по-стряскащо за нас е, че една голяма част от "вредните" действия в икономиката се наблюдават и днес, в началото на 21 век.