Европа
През
есента на 2009 г., когато Европа си мислеше, че последиците от американската
финансова криза вече са отминали, гръцкият премиер по това време – Георгиос
Папандреу направи гръмкото изявление, че гръцката държава всъщност има много
скрити разходи и дългове, които в този момент излизат наяве. Гръцкият дефицит
за 2009 г. беше коригиран на почти 14%, а няколко месеца по-късно той набъбна
до кризисните 15,4%. Държавният дълг на страната пък удари невъзможните за обслужване 128% от БВП, което удари доверието в страната и пазарите практически
спряха да купуват повече гръцките държавни книжа. А последните години това беше
основният начин, по който гръцката икономика се издържаше – произвеждаше малко,
но потребяваше много. Дисбалансите се покриваха от евтини кредити от западните
държави.
За да не
фалира Гърция европейските лидери нарушиха договорът за създаване на ЕС и
заедно с МВФ осигуриха животоспасяваща помощ за южната ни съседка в размер на
110 млрд. евро. В края на лятото на 2010 г. банковият сектор на Ирландия,
балонизиран най-вече от рискови ипотечни кредити, не издържа и се сгромоляса с
пълна сила. Държавата реши да поеме щетите, с което ирландският държавен дефицит
нарасна до 32%. За да успокои пазарите ирландското правителство беше принудено
да приеме финансовата помощ на ЕС и МВФ. През април 2011 г. за да не изпадне
във фалит, трета страна от Еврозоната – Португалия се обърна за помощ към ЕС и
МВФ за да може да обслужва своите задължения.
Така през
2010 г. над Европа надвисна огромна дългова криза, която поради
взаимносвързаните отпуснати креди, заплашваше да породи ефекта на доминото и да
повлече със себе си и други страни. Известната, но избягвана тема за
конкурентоспособността и производителността на южните икономики отново излезе
на преден план. Архитектите и след това пазителите на Еврозоната изпуснаха от
поглед южните икономики, които след приемане на еврото започнаха да потребяват
много повече, но в същото време производителността и ефективността им намаля (за
периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд.
долара до 90 млрд. долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото
положение е и в Португалия и Италия). За да финансират това потребление, тези страни
увеличиха дълговете и дефиците си, но санкции за това нямаше. През 2011 г.
дойде ред и на големи държави като Италия и Испания да бъдат подложени на тест
от пазарите – тромавите и нереформирани икономики на тези страни изнервиха
инвеститорите, което от своя страна предизвика политически кризи -
правителствата и в двете държави бяха сменени. След обилното „похапване”, дойде
ред на строгите икономии. След само 10 години съществуване, еврото беше
заплашено да изчезне.
България
Кризата от
Запад удари страната ни с една година закъснение. През 2009 г. чуждестраните
инвестиции, които движеха икономиката ни нагоре последните 10 години започнаха
да намаляват и следващите 2 години спаднаха до минимум. Безработицата нарасна и
надвиши 10%. Икономиката ни изпадна в рецесия.
Въпреки
това, българската икономика посрещна сравнително добре кризата разразила се на
Стария континент. Нека проследим основните моменти и причината за това.
На първо
място в България финансова криза нямаше – нито една банка не фалира, нито една
банка не поиска помощ от държавата и не беше национализирана (в много
европейски страни това беше често срещано явление). Банковата система в
страната ни остана стабилна – капиталовата адекватност в системата е на едно от
най-високите нива в цяла Европа – над 15%, докато европейските банки тепърва ще
трябва да подобрят показателите си и да изпълнят изискването от 9%, наложено от
Европейския банков регулатор.
Балансираните
бюджети и трупаните излишъци през последните години осигуриха надежден буфер и
държавата успя безпроблемно да отговори на финансовите си задължения. Нещо
повече през 2009 г. България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в
Европейския съюз – 14.7% от БВП на страната. За обществеността остана скрит
един друг много интересен факт – за последните 10 години България е отличник по
критерия най-голямо намаление на държавния дълг – от 77.6% през 1999 г., той
спадна на 14.7% през 2009 г. С други думи в разгара на дълговата криза,
страната ни показа как е възможно един огромен дълг да бъде намален до почти
минимум в рамките на 10 години.
Да
преживеем сравнително добре бурята, която се разразяваше на Стария континент си
има и друга причина: само в рамките на 20 години, страната ни претърпя две
изключително тежки финансови и икономически кризи. В началото на 90-те години
страната ни фактически фалира и спря да изплаща своите задължения (тогава не
бяхме част от ЕС, който да ни спаси, а СССР се разпадаше и беше зает да спасява
себе си). В края на 90-те пък се разрази банкова криза, хиперинфлация, масови
фалити – но до фалит не стигнахме благодарение на финансовата помощ от МВФ.
Всичко това даде много добър (но и скъпо платен) урок на българската държава. Именно
въведеният след това валутен борд и приетата консервативна политика във
фискално отношение помогна на страната ни да отблъсне идващата криза отвън .
Румъния, Унгария, Португалия, Гърция и много други страни не успяха.