Отвъд числата

Някои хора не се отказват да търсят под вола теле и продължават да вадят данни в защита на Гърция, която от своя страна продължава да се клатушка между фалита и оцеляването.

BBC публикуваха информация, че гърците са едни от най-усърдните работници.

"Ако погледнете средно годишно изработените часове на всеки работник, гърците изглеждат много трудолюбиви. Цифрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че средностатистическият гръцки работник се труди 2017 часа годишно, което е най-много в сравнение с останалите европейски страни. От 34-те страни членки на ОИСР тя е само на две места под лидера Южна Корея. 

От друга страна средният германски работник, за когото нормално се смята, че е въплъщение на трудолюбието, работи само 1408 часа годишно. По този показател Германия е на 33 място от общо 34 в класацията на ОИСР (или в рамките на европейските страни на 24 от общо 25 места). Само работниците на една друга страна от ОИСР работят по-малко часове и това е Холандия с 1377 часа. 

Средностатистическият грък работи цели 40% по-дълго от средностатистическия германец. "

От казаното излиза, че не Гърция, а Холандия и Германия трябва да бъдат спасявани, тъй като хората там са мързеливи и не работят много. Доколко тези данни са акуратни е друг въпрос. На първо място в Германия има множество служители, които поради кризата останаха да работят на половин работен ден - тоест часовете прекарани на работното място автоматично пада наполовина. На второ място отработените часове се броят само на заетите - тоест ако има висока безработица, тя няма как да бъде отчетена в статистиката.

Най-важното от всичко това обаче се крие отвъд числата. И то се казва производителност на труда. Ето един прост пример: един българин или грък може 8 часа да копае една нива, докато един немец с помощта на багера си може да я изоре за 15 мин. От това колко сме продуктивни зависи и колко сме богати.

След като е супер/мега ефективен един немец или холандец може да си позволи и 35 дни отпуска в годината. От друга страна ако нямаш качествено образование, достъп до капитал, ноу-хау, добър мениджмънт, идеи за иновации или просто си мързелив, може и 12 часа да „работиш” без това да има ефект върху собственото ти благополучие.


Часовете прекарани на работното място не бива да ни залъгват за това дали някои народ е богат или не. 

А ако немците тръгнат да стачкуват?

Гърция е пропита от протести. Размириците са почти ежедневие, стачкуват всички. Страната е блокирана, с което губи милиони евро всеки ден.

Наскоро излязоха интересни сравнения между Гърция и Германия. Като цяло гърците се пенсионират доста по-рано от немците (годините нужни за да заработиш пълна пенсия в южната страна са 35, във федералната република - 45). 80% е средният дял от заплатата, която се получава като пенсия в Гърция. В Германия този дял е 46%. През 2004, 2005 и 2006 г. пенсиите в южната съседка са се повишили съответно с 3%, 4% и 4% всяка година, докато в Германия изобщо е нямало повишение. Гръцките пенсионери получават 14 сигурни пенсии, докато немците - 12.

Списъкът може да продължи. Но какво ще стане ако на немците им писне от всичките протести, блокиране на преговори, увъртане на реформите и най-вече плащане на сметката. И какво би станало ако те започнат да стачкуват против финансовия ресурс, който страната осигурява за изпадналата в "предфалитно" състояние страна. 

Немското участие във втория спасителен пакет е гаранции за 30 млрд. евро. В първия спасителен пакет Германия гарантира 22,4 млрд. евро. Германия е най-големият вложител и гарант в спасяването на Гърция.

Как Гърция може да се поучи от България

За последните 18 месеца Международния валутен фонд промени 5 пъти прогнозата си за намаляването на гръцкия дълг във времето. Последните анализи показват, че през 2020 г. Гърция ще има външен дълг в размер на 120% от БВП. Тоест ако приемем, че в момента той е около 160%, за 8 години той ще спадне с една четвърт (25%) до 120%. 

Нека си припомним един факт: през 2009 г., докато южните страни отбелязваха рекордни стойности на държавните си дългове и изпитваха неимоверни усилия да ги обслужват, България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз – 14.7% от БВП. Нещо повече – за последните 10 години България стана отличник по критерия най-голямо намаление на държавния дълг – от 77.6% през 1999 г., той спадна на 14.7% през 2009 г.

Или казано по друг начин за 10 години България успя да смъкне дълга си с повече от 80% от първоначалната му стойност. 

Време е Гърция да се стегне и да направи необходимото. 

Европа и България – или кой как се справя с кризата

Европа

През есента на 2009 г., когато Европа си мислеше, че последиците от американската финансова криза вече са отминали, гръцкият премиер по това време – Георгиос Папандреу направи гръмкото изявление, че гръцката държава всъщност има много скрити разходи и дългове, които в този момент излизат наяве. Гръцкият дефицит за 2009 г. беше коригиран на почти 14%, а няколко месеца по-късно той набъбна до кризисните 15,4%. Държавният дълг на страната пък удари невъзможните за обслужване 128% от БВП, което удари доверието в страната и пазарите практически спряха да купуват повече гръцките държавни книжа. А последните години това беше основният начин, по който гръцката икономика се издържаше – произвеждаше малко, но потребяваше много. Дисбалансите се покриваха от евтини кредити от западните държави.

За да не фалира Гърция европейските лидери нарушиха договорът за създаване на ЕС и заедно с МВФ осигуриха животоспасяваща помощ за южната ни съседка в размер на 110 млрд. евро. В края на лятото на 2010 г. банковият сектор на Ирландия, балонизиран най-вече от рискови ипотечни кредити, не издържа и се сгромоляса с пълна сила. Държавата реши да поеме щетите, с което ирландският държавен дефицит нарасна до 32%. За да успокои пазарите ирландското правителство беше принудено да приеме финансовата помощ на ЕС и МВФ. През април 2011 г. за да не изпадне във фалит, трета страна от Еврозоната – Португалия се обърна за помощ към ЕС и МВФ за да може да обслужва своите задължения.

Така през 2010 г. над Европа надвисна огромна дългова криза, която поради взаимносвързаните отпуснати креди, заплашваше да породи ефекта на доминото и да повлече със себе си и други страни. Известната, но избягвана тема за конкурентоспособността и производителността на южните икономики отново излезе на преден план. Архитектите и след това пазителите на Еврозоната изпуснаха от поглед южните икономики, които след приемане на еврото започнаха да потребяват много повече, но в същото време производителността и ефективността им намаля (за периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд. долара до 90 млрд. долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото положение е и в Португалия и Италия). За да финансират това потребление, тези страни увеличиха дълговете и дефиците си, но санкции за това нямаше. През 2011 г. дойде ред и на големи държави като Италия и Испания да бъдат подложени на тест от пазарите – тромавите и нереформирани икономики на тези страни изнервиха инвеститорите, което от своя страна предизвика политически кризи - правителствата и в двете държави бяха сменени. След обилното „похапване”, дойде ред на строгите икономии. След само 10 години съществуване, еврото беше заплашено да изчезне. 

България

Кризата от Запад удари страната ни с една година закъснение. През 2009 г. чуждестраните инвестиции, които движеха икономиката ни нагоре последните 10 години започнаха да намаляват и следващите 2 години спаднаха до минимум. Безработицата нарасна и надвиши 10%. Икономиката ни изпадна в рецесия.

Въпреки това, българската икономика посрещна сравнително добре кризата разразила се на Стария континент. Нека проследим основните моменти и причината за това.

На първо място в България финансова криза нямаше – нито една банка не фалира, нито една банка не поиска помощ от държавата и не беше национализирана (в много европейски страни това беше често срещано явление). Банковата система в страната ни остана стабилна – капиталовата адекватност в системата е на едно от най-високите нива в цяла Европа – над 15%, докато европейските банки тепърва ще трябва да подобрят показателите си и да изпълнят изискването от 9%, наложено от Европейския банков регулатор.

Балансираните бюджети и трупаните излишъци през последните години осигуриха надежден буфер и държавата успя безпроблемно да отговори на финансовите си задължения. Нещо повече през 2009 г. България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз – 14.7% от БВП на страната. За обществеността остана скрит един друг много интересен факт – за последните 10 години България е отличник по критерия най-голямо намаление на държавния дълг – от 77.6% през 1999 г., той спадна на 14.7% през 2009 г. С други думи в разгара на дълговата криза, страната ни показа как е възможно един огромен дълг да бъде намален до почти минимум в рамките на 10 години. 

Да преживеем сравнително добре бурята, която се разразяваше на Стария континент си има и друга причина: само в рамките на 20 години, страната ни претърпя две изключително тежки финансови и икономически кризи. В началото на 90-те години страната ни фактически фалира и спря да изплаща своите задължения (тогава не бяхме част от ЕС, който да ни спаси, а СССР се разпадаше и беше зает да спасява себе си). В края на 90-те пък се разрази банкова криза, хиперинфлация, масови фалити – но до фалит не стигнахме благодарение на финансовата помощ от МВФ. Всичко това даде много добър (но и скъпо платен) урок на българската държава. Именно въведеният след това валутен борд и приетата консервативна политика във фискално отношение помогна на страната ни да отблъсне идващата криза отвън . Румъния, Унгария, Португалия, Гърция и много други страни не успяха.