четвъртък, 29 март 2012 г.

Финансов инженеринг

Финансовият инженеринг представлява създаването, развитието и прилагането на иновативни финансови инструменти и процеси, както и формулирането на оригинални решения за проблеми в областта на финансите.

Темата стана особено актуална в контекста на усвояването на средствата от ЕС, където все още стои въпроса как най-ефективно да "налеем" безвъзмездната финансова помощ от Общността в българската икономика. 

Факт е, че за разлика от грантовото финансиране, инструментите за финансов инженеринг функционират най-близко до пазарните принципи. Също така в определени сфери на икономиката и най-вече що се отнася до финансиране на малки и средни предприятия към този момент този подход притежава повече позитиви от грантовото финансиране. 

Малцина знаят, но една голяма част от средствата на Планът Маршал, които САЩ отпуска на разрушена от войната Европа в средата на 20 век са използвани именно по този начин – чрез револвиращи фондове, които отпускат нисколихвени кредити на компании. Този подход е бил използван най-вече в Германия, която още тогава е пресметнала, че този механизъм на финансиране ще е много по-ефикасен отколкото ако бъдат раздадени безвъзмездно отделни грантове на фирмите. Чрез револвиращата същност на фонда до 1995 г. са отпуснати нисколихвени кредити на стойност 140 млрд. германски марки. В момента 60 години по-късно от въвеждането на планът Маршал, 2 млрд. евро са все още на разположение за компаниите в страната. 


събота, 24 март 2012 г.

The Gang of Four

Когато човек посети Берлин първото нещо, което му прави впечатление са останките от берлинската стена и усещането, което тя оставя след себе си. Повече от 20 години след обединението, Източен Берлин все още носи аромата на ГДР - подсилен от огромни булеварди, площади, панелки, бетонни сгради в социалистически стил и т.н. 

Радетелят на всичко това е Ерих Хонекер, който през 1961 година отговаря за построяването на стената, а от 1971 г. е главен секретар на Партията и де факто управлява Германската демократична република. Интересно е да се отбележи какво става, когато Горбачов идва на власт и предлага реформи, с които да либерализира комунизма - т. нар. перестройка. В края на 80-те съветският лидер предлага реформите да бъдат приложени и в ГДР, но Хонекер отказва с думите: "Ние сме направили нашата перестройка, няма какво повече да преструктурираме".  

Хонекер не е единственият, който не желае да реформира страната - в групата са още Тодор Живков, румънският лидер Чаушеско и чешкият лидер Густав Хусак. Горбачов не харесва четиримата и ги определя като "Бандата на четиримата" (Gang of four) - групата на лидерите, които не желаят да променят статуквото, въпреки очевидния провал на комунистическата идеология.  




сряда, 14 март 2012 г.

Някои от по-интересните държавни фалити през вековете

Макар подреден и очакван, фалитът на гръцката държава предизвика не само множество полемики и страсти, но и извади от историята също толкова интересни истории на държавни фалити през вековете. Ето няколко позабравени истории.


От историческа гледна точка световният шампион с най-много фалити е Испания – цели 18 пъти страната е обявявала фалит или не е изплащала част от задълженията си. До 1800 г. кралството обявява фалит 6 пъти, а само през 19-и и 20 век страната изпада в неплатежоспособност 12 пъти. Основната причина за този печален рекорд е финансирането на скъпи войни (вкл. граждански такива), които много често имат пагубен край за страната. Испанският крал Фелипе Втори поставя печален рекорд - по време на управлението си довежда страната до банкрут цели три пъти ­ през 1557, 1575 и 1596 г. именно поради участието на страната във военни действия.  Всъщност от всички 18 фалита на Испания, 16 са били предизвикани от военни начинания, а само 2 (през 1851 г. и 1882 г.) от други фактори.

Любопитна история е и фалита на Османската империя през 1875 г., малко преди избухването на Априлското въстание. В средата на 70-те години на 19 век Голямата порта изпитва сериозни икономически затруднения. Приходите в хазната спадат, а дълговете към западните банки се увеличават и стават все по- трудни за обслужване. За да позакрепи финансите си, Османската империя решава да вдигне данъците и дори да въведе нови (например военният данък, плащан от немюсюлманите, започва да се събира и от новородените момчета). Това предизвиква сериозно недоволство сред хората, с което започват и редица въстания в Босна и Херцеговина, България (Старозагорското) и др. Голямата порта е изправена през избор - да плаща лихви по външните си заеми или да отдели средства за потушаване на въстанията. На 6 октомври 1875г. тя обявява, че преустановява пащанията на лихвите по издадените от нея ценни книжа, с което де факто обявява частичен фалит.    

Аржентинския фалит от 2001 г. е най-големият държавен фалит до момента, а според някои анализатори положението в латинската страна много наподобява на това в Гърция през 2010 г. През  90-те години на 20 век  Аржентина изпитва сериозни икономически трудности – годишна инфлация от 5 000%, високи дефицити и икономическа стагнация. Въведена е нова валута, която правителството фиксира за щатския долар. Валутният борд проработва – правителството стабилизира своите финанси, инфлацията спада, а чуждестранните инвеститори започват да идват в страната. В края на 90-те години обаче ситуацията вече не е толкова розова. Основните партньори на Аржентина – Мексико и Бразилия изпитват сериозни икономически кризи. Бразилия девалвира своята валута, а доларът се покачва, което прави аржентинското песо неконкурентоспособно. Никой не иска вече да купува скъпите аржентински стоки. В същото време публичният дълг нараства, а приходите в хазната намаляват главоломно. През 2001 г. хората започват панически да теглят своите спеставяния от банките, да ги конвертират в долари и да ги изпращат извън страната, което от своя страна предизвиква банкова криза и фалити. Правителството реагира чрез замразяване на всички банкови сметки в страната. Позволено е да се теглят суми само до 250 долара на седмица. Това предизвиква още по-големи социални напрежения, които водят и до политическа криза. Новото правителство обявява спиране на плащанията по външния дълг (в размер на над 100 млрд. долара) и слага край на фиксирания валутен курс.  


вторник, 6 март 2012 г.

Странният избор на исландците за нова валута

В Исландия започва делото срещу бившия премиер Гейр Хорде заради провала му да предотврати финансовата криза през 2008 г., съобщава Reuters. Това е първото и може би ще остане единствено дело срещу политик заради финансовата криза, разразила се в САЩ и Европа.

Но по-интересното е друго. The Globe and The Mail съобщава, че Исландия обмисля сериозно варианта да приеме канадския долар като национална валута. Странен избор за валута на островната страна.

Обикновено когато приемаш нова валута (или обвързваш твоята към някоя друга) един от основните критерии за избора й е освен да е стабилна, тя да участва активно в търговския обмен на страната - тоест да внасяш или изнасяш съответно в такава валута. Така не само ползите от приемането на новата валута са по-големи, но и рисковете са минимални ако търговския партньор девалвира своята валута. 

Примери за това има много - Аржентина изпадна в дълбока криза в началото на века, след като беше вързала валутата си за долара, а активно търгуваше с Бразилия и Мексико. След като Бразилия девалвира валутата си, а доларът поскъпна, изведнъж никой не искаше да купува скъпите аржентински стоки.

България не напразно беше вързала левът за германската марка, а по-късно за еврото. 

Обратно при Исландия - износът за Канада е едва 0.5% от общия, а внася под 2% от Северноамериканската страна. Причини като това, че и двете страни са студени и арктически и че изобилстват на природни ресурси не убеждават, че това е правилният избор за валута. Още повече, че страната е кандидат-член на ЕС и евентуално след време би станала член на Еврозоната. 


неделя, 4 март 2012 г.

Talent Is Overrated

Talent Is Overrated или казано другояче не вярвайте повече на стереотипните фрази, че истинският успех идва само при талантливите или при тези с "вродени" способности и качества. Пътят към успеха минава през упорита и съзнателна практика (deliberate practice), която е уморителна и не винаги приятна. Голямо значение има и семейната среда - дете, което от малко живее в подходяща обстановка и е подкрепяно от родителите си има по-голям шанс да успее в дадена сфера от друго, което няма същите условия. На човек са необходими приблизително 10 години съзнателна работа за да успее истински в дадена сфера. 

Авторът илюстрира тезата си чрез множество примери - разказва историята на Моцарт, разкривайки изключителната роля на баща му като музикален педагог като основната причина детето от малко да постига забележителни успехи на сцената. Или историята на Тайгър Уудс - малкият Тайгър започва от ранна възраст да практикува голф и благодарение на всеотдайния си баща (експерт в тази сфера) започва да постига изключителни успехи в избрания от него спорт. 

Друга интересна книга, която изследва тази сфера и достига до същите изводи е Изключителните (The Outliers) на Малкълм Гладуел. Накратко - човек може да стане истински добър в дадена сфера едва след 10 000 часа работа. Това е историята и на Бийтълс - преди да станат световно известни, групата е практикувала и изнасяла концерти в Хамбург, Германия всеки ден в продължение на няколко месеца.