вторник, 17 април 2012 г.

"Push to add drama" или как се прави успешна реклама

Невероятно успешна реклама, която само за 5 дни беше видяна от над 23 милиона зрители в You Tube. Рекламата е по повод навлизането на нов телевизионен канал TNT в Белгия. На малко площадче в малък белгийски град е поставен бутон с наименование "Push to add drama". Вижте сами какво става, когато случаен минувач решава да натисне бутона.



четвъртък, 12 април 2012 г.

Има ли Гърция прекалено много фермери?

Интересна статия в Wall Street Journal на тема селското стопанство в Гърция провокира множество страсти и коментари. Накратко Гърция (че и Португалия) имат прекалено много фермери - тоест прекалено много заети в селското стопанство, което до една голяма степен влияе на  конкурентоспособността на страната по негативен начин. Земеделието е нископродуктивен, но същевременно изискващ много усилия сектор в икономиката. Добавената стойност също е ниска - спомнете си в България цяла зима портокалите внос от Гърция се продаваха на 1 лв.-1.50 лв. в търговската мрежа.

Според данни на ООН, едва 61% от населението на Гърция живее в градски райони. За сравнение Франция, която също се слави със своето земеделие има дял от 86% живеещи в градски ареали. Дори България надминава с много южните ни съседи - през 2011 г. над 73% живеят в градовете.

Има множество трудове, които доказват, че по-индустриализираните държави (а индустриализация се осъществява основно в градовете) са по-продуктивни. Хората се местят към градовете, където има повече възможности за работа и по-високи заплати. Продуктивността в големите градове също е по-висока отколкото в селските райони. 

Още малко данни: според Евростат 12% от гръцките работници са заети със земеделие, риболов и лесовъдство. Средното число за ЕС е 3%, а в Германия само 2% работят в тези сектори.

С големия дял на земеделието, Гърция получава и огромна порция европейски субсидии за поддръжка на този сектор. Освен че една голяма част от тях не се усвояват по правилния начин, след което се връщат обратно на Брюксел, субсидиите изкривяват пазара и стимулират повече хора да се занимават със земеделие вместо да търсят начини да се занимават с по-високопродуктивна дейност. В дългосрочен план субсидиите убиват стимулите за повече развитие, повече иновативност, инициативност и т.н.

Снимка: sxc.hu

вторник, 10 април 2012 г.

Money-go-round.eu

Интернет порталът Money-go-round.eu  изненадва приятно, защото събира и показва на едно място информация за потоците на европейските пари, която по принцип е изключително трудно да се намери.

Според основателите на сайта, данните са коректни - вземат се от официални документи на ЕС, тоест би следвало да са верни. 

Ето някои интересни факти:

През 2010 г. българските данъкоплатци са получили по 103 евро повече отколкото са внесли като вноска в бюджета на ЕС.  Тоест България е нетен получател на средства от ЕС в размер на 103 евро на човек. Откакто е член на ЕС, България е получила 2 млрд. евро повече отколкото е внесла в ЕС. 

За сравнение, гръцките данъкоплатци са получили по 282 евро повече отколкото са внесли. Откакто е член на ЕС (1981), Гърция е нетен получател на 92 млрд. евро.


Естонците са тези, които нетно получават най-много от ЕС на човек от населението - 486 евро на човек.

Данните от сайта би следвало да показват реално усвоените средства, което означава че Естония се нарежда на първите места по ефективност.

Полша е страната, която получава най-много средства от ЕС - откакто е членка на ЕС, страната е получила 27 млрд. евро повече отколкото е внесла. 

От другата страна са тези държави - т .нар. нетни донори, които внасят много, но не получават почти нищо от европейските средства (не защото не усвояват, а защото са богати и не им се полага). 

През 2010 г. германският данъкоплатец е отделил 167 евро над това което е получил в полза на Европейския бюджет. Откакто е член на ЕС, Германия е внесла над 277 млрд. евро повече от това което е получила.

Най-ощетени се чувстват холандците - всеки от тях е внесъл по 305 евро повече отколкото е получил от бюджета на ЕС.     

събота, 7 април 2012 г.

‎"Civilization: Is the West History?" by Niall Ferguson

БНТ изненадващо ме зарадваха с най-новата и актуална поредица на Niall Ferguson: ‎"Civilization: Is the West History?, която излъчват няколко поредни недели към 19.00 ч. 6-те епизода са снимани през 2011 г. и всеки един от тях ни разкрива 6-те основни причини, поради които "Западът" (разбирай Западна Европа и САЩ) е много по-напреднал във всяко едно отношение от всички останали части на света. 

Изключително интересна поредица, която умело примесва история, религия, икономика и финанси. 

Епизодите са качени и могат да се гледат в rutube, макар и качеството да не е много добро.

Следващите епизоди могат да бъдат намерени тук.

сряда, 4 април 2012 г.

The curse of natural resources


„Проклятието на природните ресурси” се отнася до парадокса, че страните богати на природни ресурси попадат в капана на нисък икономически растеж.  Почти всички богати на ресурси (най-вече невъзобновяеми като минерали и горива) страни стагнират икономически в началото на 70-те, откъде идва и това понятие. Според Jeffrey D. Sachs, Andrew M. Warner (The curse of natural resources) емпиричните изследвания показват, че „проклятието” е факт. Обяснението за това явление се крие не толкова в географските и климатичните променливи, колкото в други факти, както например това, че богатите на ресурси икономики имат по-висок валутен курс (тоест по-високи цени), което пречи на експортния отрасъл, който е основен двигател за растежа при други икономики. Колкото повече една страна разчита на своите природни ресурси, толкова по-нисък е растежът на икономиката й.

Към по-горните доводи могат да се допълнят и лошото управление на ресурси от правителствата, нестабилни или корумпирани институции, които очакват приходи от ресурсите и др. Не на последно място наблюдава се и спад на конкурентоспособността на други икономически отрасли. 

Класически пример за държава, попаднала в обсега на проклятието е Венецуела. През 1970 г. бившият венецуелски министър на петрола и съосновател на ОПЕК (организацията на износителите на петрол) Хуан Пабло Перес Алфонзо прогнозира "Десет години, считано от сега, 20 години, считано от сега, вие ще видите - петролът ще ни съсипе". Когато Венецуела започва експлоатацията на петрол, страната има функционираща демокрация и най-високият доход на човек от населението. В началото на 21 век страната се раздира от вътрешни конфликти, живее в комунистически режим, а доходът на човек от населението е по-нисък от този през 1960 г. Венецуела не е бедна, въпреки че има огромни петролни залежи, тя е бедна заради тях.