„Проклятието на
природните ресурси” се отнася до парадокса, че страните богати на
природни ресурси попадат в капана на нисък икономически растеж. Почти
всички богати на ресурси (най-вече невъзобновяеми като минерали и
горива) страни стагнират икономически в началото на 70-те, откъде идва и това
понятие. Според Jeffrey
D. Sachs, Andrew M. Warner (The curse of natural resources) емпиричните
изследвания показват, че „проклятието” е факт. Обяснението за това явление се
крие не толкова в географските и климатичните променливи, колкото в други
факти, както например това, че богатите на ресурси икономики имат по-висок
валутен курс (тоест по-високи цени), което пречи на експортния отрасъл, който е
основен двигател за растежа при други икономики. Колкото повече една страна
разчита на своите природни ресурси, толкова по-нисък е растежът на
икономиката й.
Към по-горните
доводи могат да се допълнят и лошото управление на ресурси от правителствата,
нестабилни или корумпирани институции, които очакват приходи от ресурсите и др.
Не на последно място наблюдава се и спад на конкурентоспособността на други
икономически отрасли.
Класически
пример за държава, попаднала в обсега на проклятието е Венецуела. През 1970
г. бившият венецуелски министър на петрола и съосновател на
ОПЕК (организацията на износителите на петрол) Хуан Пабло Перес Алфонзо
прогнозира "Десет години, считано от сега, 20 години, считано от сега, вие
ще видите - петролът ще ни съсипе". Когато Венецуела
започва експлоатацията на петрол, страната има функционираща
демокрация и най-високият доход на човек от населението. В началото на 21 век
страната се раздира от вътрешни конфликти, живее в комунистически режим, а
доходът на човек от населението е по-нисък от този през 1960 г. Венецуела не е бедна, въпреки че има огромни петролни залежи, тя е бедна заради тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар