Economics

Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета

2012-01-29T17:03:00.002+02:00

Малката книжка (обем само от 120 стр.) на двамата американски автори Гуортни и Строуп всъщност обобщава най-ценните и важни уроци, които всеки трябва да знае на тема икономика и какво кара икономиката да расте.

Съдържанието на книгата е разделена на две части. Първата разказва за 10-те ключови елемента на икономическата наука, а втората част представя 7-те основни източника за икономически растеж.

Основната идея на авторите е да покаже на читателите, че причината една страна (същевременно и хората на тази страна) да бъде богата се крие не толкова в нейните природни богатства, ресурси и т.н., а в организацията на националното стопанство, или как работи икономиката.

Пример за това са Япония и Хонг Конг от една страна и Венецуела и Аржентина от друга. Първите две страни имат оскъдни природни ресурси - Япония внася почти цялата си енергия нужна за индустрията си и 80% от храната си, Хонг Конг на практика няма полезни изкопаеми, вътрешни енергийни източници и достатъчно обработваеми площи. За разлика от тях Венецуела има едни от най-големите нефтени запаси, а Аржентина има плодородни земи в изобилие.

Въпреки това доходите на човек от населението в Япония и Хонг Конг са в пъти по-високи от доходите в Аржентина и Венецуела. Причината разбира се е в начина, по който е организирана и работи икономиката - инфлационната политика, фиксирането на цени и лихвени проценти, ограничаване на предприемачеството и търговията и т.н. не водят до просперитет на държавите.

Няколко интересни факта за Гърция

2012-01-25T07:20:00.000+02:00

Гръцката икономика в няколко числа:

- 321 - броят на мъртвите хора на възраст над 100 години, които продължават да получават пенсия. Десетки хиляди други пенсии продължават да се изплащат, въпреки че хората са починали.

- 80% - дял от заплатата, която се получава като пенсия в Гърция. В Германия този дял е 46%.

- 11 млрд. евро - финалният бюджет за Олимпийските игри в Атина през 2004 г. - двойно повече от първоначално заложеният.

- 324 - броят на домакинствата в Северна Атина, които са декларирали наличието на басейн и платили данък за това. 16 974 - актуалният брой на басейните, установени със сателитни снимки.

- 53 - толкова години са изминали откакто езерото Kopais е пресъхнало. Въпреки това съществува офис/служба, който администрира всички дела, свързани с езерото. 30 служителя работят на пълен работен ден в този офис.

Други интересни истории - в книгата Greece's 'Odious' Debt: The Looting of the Hellenic Republic by the Euro, the Political Elite and the Investment Community (Anthem Finance)

Икономиката на страните от ЕС в няколко графики

2012-01-24T11:38:00.000+02:00

Интерактивната графика по-долу показва какво е положението в Европейския съюз в разгара на дълговата криза. Направеното сравнение между страните е по макроикономически показатели - БВП, безработица, дълг и др.

В почти всички класации (някои, от които са по предварителни данни) България е в по-добра позиция от повечето европейски страни.

Не е благоприятно положението в Румъния и Унгария, където средният матуритет по държавните облигации (виж графиката Average Debt Maturity) е един от най-кратките в сравнение с другите страни - 2 години за Румъния и под 4 за Унгария. Това от своя страна означава, че падежът скоро ще настъпи и тези страни ще трябва спешно да намерят пари за да рефинансират своите дългове. А кризата в двете страни изобщо не е приключила.

Как се отрази кризата на някои страни

2012-01-20T17:21:00.000+02:00

Графиката показва как се отрази кризата на някои от най-развитите държави в сравнение с развиващите се такива. С няколко думи печеливши от последните 5 години излизат страните от BRIC - най-вече Китай, която ще отбележи над 50% ръст за този период. С този си растеж, средният доход на един китаец ще се изравни почти със средния доход на един българин.

Жалко, че в тази таблица не са включени и страните от Централна и Източна Европа, където също има интересни неща за проследяване. Например Румъния, Гърция,Унгария - тези държави облякоха живото - спасителните жилетки, наложени от МВФ, коетосе отрази негативно на растежа на икономиките им и ще са необходими годинипреди те отново да отбележат стабилен ръст. Това пък е шанса на България да изпъкне - чрез продължаване на разумната фискална политика и осъществяване на започнатите реформи, след 10 години страната ни вече може да е задминала споменатите държави.

Едно е сигурно - сегашната криза ще е създала възможности за бедните, нодисциплинирани икономики да наваксат изгубеното и да настигнат по-богатите.През 2022 г. българският джип, произведен край Ловеч, едва ли ще настигнеиталианският Алфа Ромео или испанският Сеат, но сериозно ще е скъсилдистанцията между тях.

The Commanding Heights - The Battle For The World Economy

2012-01-08T11:39:00.002+02:00

Горният филм е екранизация на първа част на книгата The Commanding Heights - The Battle For The World Economy. Накратко - изключително интересен филм, който ще ви накара да си припомните световната история през 20 век, акцентирайки върху икономиката на САЩ и Европа. Войни, хиперинфлация, кризи, идеологии, лидерство - научени ли са уроците?

Уникални кадри от началото и средата на миналия век.

Другите две части могат да бъдат намерени тук.

Икономиката в един урок - Хенри Хазлит

2012-01-06T16:00:00.000+02:00

Повече информация

Много е интересно усещането да четеш книга, публикувана за първи път в далечната 1946 години, която описва проблемите по онова време и да осъзнаеш, че всъщност една голяма част от тях важат и се срещат и днес. "Икономиката в един урок" на Хенри Хазлит, написана преди повече от 65 години съдържа 25 примера касаещи основните икономически принципи и грешките, които икономисти и политици много често допускат.

Основната идея, която авторът иска да разберем е, че ключът към икономиката се състои в това да се виждат не само непосредствените, а и дългосрочните резултати от всяко действие или политическа програма. Хазлит засяга теми като прекомерната държавна намеса в икономиката, митата, данъците, инфлацията и много други и показва на читателите скритите и невидими последствия и резултати, които много рядко се разбират от хората. За съжаление някои действия са толкова примамливи (поне в краткосрочен план), че определени хора продължават да ги прокламират, въпреки вредите които те носят. Например налагане на таван на заплати, печалби или лихви, монетарна намеса на държавата, водеща до инфлация и т.н.

Последните няколко глави на книгата са писани през 1979 г. Хенри Хазлит още тогава осъзнава, че повечето от нещата са останали същите, въпреки ясните вторични ефекти, които науката икономика отдавна е разпознала.

Още по-стряскащо за нас е, че една голяма част от "вредните" действия в икономиката се наблюдават и днес, в началото на 21 век.

Северна Корея в една графика

2011-12-30T11:12:00.003+02:00

Горната графика показва средния доход на един северно и южно кореец през годините.

В началото на 70-те Северна и Южна Корея имат еднакъв стандарт на живот. Някои икономисти твърдят, че през 1976 година жителите на Северна Корея са били дори по-продуктивни, по-образовани, а страната е била с по-отворена икономика от китайската.

В края на 70-те плановата икономика започва да издъхва. През 1994 г. Северна Корея вече не може да се издържа - страната дори не може да осигури храна за своите жители и много хора умират от глад. Северна Корея става зависима от доставките на храна от ООН.

В момента доходът на един северно кореец е 5% от дохода на един южно кореец.

Причината Германия да защитава еврото

2011-12-29T11:26:00.000+02:00

Последните няколко години наблюдаваме де факто следния процес - Германия налива капитали и спасява от фалит страни като Гърция, Италия, Португалия и др.

Много хора вече се питат защо Германия продължава да прави това и всъщност до кога ще може да го прави. Отговорът не е много сложен - ако някои все още не е разбрал, не става въпрос за чист алтруизъм, а за икономически интереси.

С въвеждането на еврото, страните с по-слаби икономики като Гърция, Португалия, Италия и Испания изведнъж получиха достъп до евтини кредити - пазарите прецениха, че щом тези държави са част от Еврозоната, те са много по-сигурни от преди. Инвеститорите започнаха да наливат пари.

Взетите заеми се използваха основно за повече потребление и най-вече за закупуване на повече вносни стоки. А кой е най-големият износител в ЕС ? (отговор - Германия)

Ето и малко данни: за периода 2001 г. - 2008 г. Гръцкият внос се е увеличил 3 пъти - от 29 млрд. долара до 90 млрд долара. Подобни са данните и за другите страни - Испанците са внесли над 2 пъти повече стоки и услуги, почти същото положение е и в Португалия и Италия.

Логично с това се увеличи и немския износ - Германия вече изнася почти 3 пъти повече стоки и услуги и последните години отбеляза един от най-високите си икономически растежи.

Ето защо Германия ще се бори до последно за спасявне на общата валута.

Краве масло и Норвегия

2011-12-27T15:29:00.000+02:00

Колкото и странно и наивно да звучи, през декември Норвегия, една от най - богатите страни в света, остана без масло. Краве масло няма никъде - нито по рафтовете в магазините, нито по сергиите на откритите пазари.

Търсенето е толкова голямо, че скритите запаси вече се продават на аукцион в интернет, където цените са 4 пъти по-високи от нормалните. Руснак пък е бил хванат на границата между Швеция и Норвегия, опитвайки се да внесе нелегално 90 кг. масло.

Ройтерс споменава част от причините: от една страна норвежците се подложиха на специална диета от естествени мазнини, а от друга дъждовното лято влоши храната на кравите, а оттам и производството на мляко. В допълнение с наближаването на коледните празници търсенето на масло скочи с двуцифрени темпове.

Логично изниква въпроса защо след като няма достатъчно количество краве масло, страната не си внесе отвън. Огромното търсене би трябвало да привлече предлагането, дори и от далечни страни.

Причината е чисто икономическа - Норвегия налага много високи мита при вноса на масло - близо 5 евро на килограм. Високите бариери възпират чуждите компании да изнасят за северната страна (макар и косвено това е целта на митата).

Изпаднал в безизходица, норвежкият министър на земеделието веднага намали митата. Тази криза нямаше да се случи ако Норвегия беше отворила границите си за свободна търговия или просто беше членка на ЕС.

Снимка: Tine

Как се управляват европейски проекти

2011-12-26T10:37:00.000+02:00

Пълната статия може да прочетете в новия брой на списание Форбс.

Защо е важно да знаем как се работи с проекти

Някои икономическианализатори нарекоха бюджет 2012 „Бюджет на еврофондовете и социалнитеразходи”. Причината беше, че еврофондовете и социалните плащания са над 50% отобщите държавни разходи. Конкретно през 2012 г. държавата смята да усвои и даналее в икономиката 4,5 милиарда лева европейски пари, които заедно снационалното съфинансиране ще набъбнат до близо 5,5 милиарда.

Към този факт нека прибавими информацията, че България преговаря за 14 милиарда евро за новия програменпериод 2014-2020г., въпреки че засега ни дават около 8 милиарда евро.

Всичко това преведено наезика на бизнеса означава само едно – европейските средства (съответнопрограми) не са нещо моментно в нашия живот, а напротив - трайно ще се настанятв нашата икономическа реалност в следващите поне 10 години. А това означаваповече възможности за финансиране на дейностите на фирмите, общините, НПО-та ит.н. Ще спечелят тези, които първи се ориентират в обстановката и са подготвениза предизвикателствата, които предстоят.

За даработиш с европейски пари, трябва да имаш т. нар. „проектна култура”....

Има ли значение икономическата свобода - еп. 2

2011-12-25T16:56:00.000+02:00

Втори епизод от поредицата Economic Freedom.

Накратко: фактите показват, че държавите, които са икономически по-свободни са по-богати, а хората живеят по-дълго. И това са факти, а не усещане или предчувствие за бъдещето.

Първият епизод може да гледате тук.

Заводът на БМВ в Мюнхен

2011-12-20T14:34:00.000+02:00

Когато си говорим за висока ефективност и съответно висок стандарт на живот (доход измерен чрез паритета на покупателната способност), няма как да не споменем Германия и нейната най-богата област - Бавария.

Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-богатите немски градове. С население от 1,4 милиона души, градът произвежда продукция и предоставя услуги в размер на 74 милиарда евро (данни за 2008 г.). Това е 2 пъти по-голям брутен вътрешен продукт от този на цяла България с население от 8 млн. души.

Всеки, който се интересува от икономика и производство (а и не само), задължително трябва да посети завода на автомобилопроизводителя БМВ - намира се почти в центъра на града, докъдето лесно се стига с метро (U-Ban). Обиколката в завода продължава близо 2 часа и 30 минути и показва всички фази от производството на един автомобил - от доставката и рязането на стомана, сглобяването на отделните части, боядисването, поставянето на двигателя до финалното тестване на спирачките на автомобила. Ако беше жив Хенри Форд определено би завидял (а най-вероятно нямаше да повярва) на високата степен на ефективност достигната от немците в днешни дни - почти изцяло автоматизиран процес, благодарение на 650 робота, които режат, сглобяват, подават си и правят още стотици движения и операции, докато завършат купето на автомобила. Човешката дейност е ограничена до съвсем малки операции едва в края на процеса на завършване на автомобила.

В цифрово изражение високата ефективност се изразява в две поточни линии, които произвеждат на ден зашеметяващите 900 автомобила. Всеки ден, само от този завод в Мюнхен!

Малко по на север, близо до Нюрнберг, е друг завод - този на Ауди, който произвежда със същата ефективност качествени автомобили. Ако някой пътува с влак е много вероятно да забележи влакови композиции натоварени с автомобили (Ауди и БМВ), които са поели своя път към различни точки на Европа.

Ако някой си мисли, че всъщност автомобилостроенето е причината за големия БВП в областта, то той се лъже - 75% от БВП се дължи на сектора на услугите.

------

Допълнение (от 21.12): Вестник Дневник публикува снимки с текст от новия завод за производство на коли край Ловеч. Това, което ми направи (лошо) впечатление е: "Цялата работа в завода се извършва на ръка, роботи няма, като работните станции са 88"...

Фалитът на държавите

2011-12-03T10:41:00.000+02:00

През последните 2 години Гърция ни направи свидетели на едно истинско драматично представление като от античен театър - социални размирици, граждански протести и политическите битки в правителството, причинени от огромна финансова криза в страната.

Всъщност често срещано явление ли са държавните фалити или това е нещо, което се случва рядко, но носи със себе си опустишителен ефект?

Историята ни показва много интересни факти: оказва се, че големи и малки държави, кралства и империи са фалирали много пъти през вековете. Много повече, отколкото сме си представяли.

И първият документиран фалит на държава е… няма да се изненадате къде, нали? А какво е сполетявало големите кредитори в някои европейски държави?

Прочетете в новия брой на „Обекти“, бр. 11 за 2011 г.

* Авторът е докторант и хоноруван асистент в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Източник: сп. Обекти

Икономист под прикритие - Тим Харфорд

2011-12-02T10:56:00.000+02:00

Икономист под прикритие е завладяващ и интересен разказ, написан в крими стил, както загатва и илюстрацията на корицата. Именно тя сякаш намигва и прави асоциация с героя на Реймънд Чандлър (Филип Марлоу), който по подобие на главния герой тук се сблъсква с редица главоблъсканици и разрешава сложни и заплетени случаи.

Разликата е, че в книгата Икономист под прикритие, авторът разглежда живота около нас и ни показва скритите неща, които го правят да изглежда такъв. Харфорд на разбираем език дава стотици примери и отговаря на въпросите, които много често сме си задавали, но не сме получавали отговори. Например защо кафето, което пием е на такава цена, защо някои бедни страни винаги си остават бедни, въпреки помощите, които получават и т.н.

Ето един интересен пример: Камерун е една от най-бедните страни на Африканския континент и въпреки, че има достъп до евтини кредити от Световна банка и др. донори, въпреки, че може спокойно да ползва know-how-то на Англия и Франция (официални езици в страната са френски и английски), страната си остава изключително бедна. За сравнение - други бедни страни, които имат достъп до същите ресурси, икономически растат в много по-бързи темпове, дори и от богатите страни. (Вижте например Литва, Латвия, Естония, България и т.н. последните 15 години) Причината Камерун да не забогатява е, че хората нямат стимули да работят, да бъдат предприемчиви и да произвеждат повече. А това е така, защото страната има едно от най-високите нива на корупция в целия свят, високи данъци, мита и забрани, които убиват всякакво желание у човек да прави нещо.

Повече за книгата може да намерите тук.

Две цифри за железницата

2011-11-29T22:44:00.000+02:00

От години темата за българските железници е актуална. Миналата година беше направено грубо сравнение между БДЖ и SBB (швейцарските железници), за всички е ясно в чия полза.

Напоследък все повече се чуват твърдения, че реформа трябва да се прави само чрез инвестиции в нови мотриси, инфраструктура и т.н. Това за съжаление не е вярно.

За жалост е необходимо да бъдат направени и съкращения. Две цифри по-долу показват защо.

SBB Швейцария - 328 милиона превозени пътници за 2009 г.

Персонал - 28 000 човека

БДЖ - 31 милиона превозени пътници за 2009 г.

Персонал - около 15 000 човека в БДЖ. Допълнително още толкова в Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Общо над 30 000 човека.

(През 2011 г. работещите в БДЖ вече са 13000, близо толкова са и работещите в НКЖИ. С това обаче спадат и превозените пътници.)

Не може да искаш да си на печалба, да си ефективен и да предлагаш висока услуга, като в същото време с един и същи брой хора осигуряваш услуга за 10 пъти по-малко пътници.

Новото брилянтно попадение на Уго Чавес

2011-11-28T21:22:00.001+02:00

Учебниците по икономика много често са скучни, пълни със суха теория и нереални примери. Добре че ги има обаче лидери като Уго Чавес и страни като Венецуела, които съживяват сухата теория и я правят много по интересна и разбираема за масите.

Последните години върлият противник на капитализма Уго Чавес увеличи правителствените харчове/разходи многократно, а Централната банка на страната напечата банкноти, които увеличиха два пъти количеството на пари в държавата. Това съвсем обичайно доведе до висока инфлация - стоките и услугите в страната поскъпнаха с 27% само за октомври.

Водейки се по комунистическите постулати, само преди седмица Уго Чавес реши да приложи брилянтното решение да въведе контрол върху цените за над 15 000 стоки и услуги в страната. Ако някоя фирма реши да не се съобрази с решението на президента, то тя е заплашена от национализация. Специално за целта е създадена агенция за контрола на цените, която зорко следи кой спазва разпоредбите и кой се мъчи да хитрува.

Контролът върху цените доказано не работи. Дори в краткосрочен план да носи някакво успокоение, то съвсем скоро регулаторния режим се обръща срещу потребителите - производителите просто спират да произвеждат или сменят своите пазари. Голяма част от нас сме изпитали последствията от подобна политика само преди 20 години.

Karlin Granadillo, жената, която ръководи новосъздадената агенция казва, че "Законът за търсенето и предлагането е лъжа".

Не й вярвайте!

Европейски vs Евразийски съюз

2011-11-18T12:53:00.001+02:00

След като Съветския съюз се провали сгръм и трясък, Руската федерация даде гласност на последния си проект заЕвразийски съюз. Идеята е от 1 януари Русия, Беларус и Казахстан да бъдат част отедно единно икономическо пространство, като в бъдеще се привлекат лоялникъм руските икономически интереси държави като Финландия, Унгария,Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела.

Амбициозната идея не е лоша в контекста на това,търговията между тези страни ще се улесни и най-вероятно ще се увеличи. Вдопълнение на това един конкуриращ се съюз на ЕС само ще заздрави устоите наОбщността и ще й създаде стимули да бъде още по-устойчива и ефективна. Впротивен случай някои държави членки могат да прекратят своето членство и да сепреместят в новия клуб.

Все пак доста години ще изминат, докато това сеслучи. Русия засега не показва ясни доводи как точно и на какви основи ще бъдесъздаден новия Евразийски съюз. Единственият довод засега е, че всички тезистрани са имали общо минало (обща история), но това по-скоро би изиграло лошашега на основателите на този съюз. Именно заради това минало, почти всичкицентрални и източно европейски страни побързаха да се присъединят към ЕС и даизбягат от онези години, за които все още всички ние плащаме.

Идеята, върху която е построен ЕС беше свободнодвижение на хора, капитали, стоки и услуги, както и равно третиране на всичкистрани членки. Макар това да се изопачи напоследък и основно дведържави да решават бъдещето на някои страни, ЕС си остава символ надемократичното вземане на решения. България спокойно може да наложи вето нанякое решение и да спре цялата процедура по приемане на важен документ. Нека сиприпомним референдума в Ирландия за приемането на Лисабонския договор, отказана Финландия, Словакия и др. страни да плащат на Гърция и т.н.

Всичко това едва ли може да се случи с участник деспотичната до скороруска федерация. Русия никога няма да се остави бивши нейни републики да блокиратнейни решения.

Идеята за новиясъюз тепърва ще искристализира, но не е лошо да се имат предвид следнитерезултати от едно допитване в Русия. През 2000 г. 30 на сто от запитаните сабили готови да се върнат в онези времена преди 20 г., през 2003 г. идеята ебила одобрена от 25%, а през 2007 г. - едва от 15%.

The Hayek vs Keynes Debate 2011

2011-11-16T13:12:00.000+02:00

На 8 ноември се проведе интересен икономически дебат между двете (вечно противопоставящи се) икономически школи - последователите на Кейнс от една страна и последователите на Хайек от друга.

Този дебат бе наречен "Двубоят на века": Джон Мейнард Кейнс срещу Фридрих Хайек. Състоя се миналата седмица, в Asia Society, с участието на нобеловия лауреат Едмънд Фелпс на страната на поддръжниците на Хайек. Беше предаван на живо от Ройтерс.

С цел да не накланям везните в някоя полза и да не влияя по някакъв начин на зрителите, по-късно ще публикувам и резултатите кой според публиката, гледала дебата на живо, е победил и кой е (така да се каже) загубил.

Едно от мненията след края на дебата може да прочетете тук.

БДЖ и малко икономика

2011-11-08T20:42:00.000+02:00

Икономически доказано е, че колкото по-тромав е трудовия пазар, толкова по-трудно е на икономиката да се движи. Това разбира се е казано от макроикономическа гледна точка.

За да бъдем по-конкретни - добре е да има трудови закони, които дават гаранция и някаква сигурност на работника/служителя. Но има една повратна точка, където сигурността, че имаш работно място се превръща в някаква форма на непукизъм - аз няма да си давам много зор, защото на работодателя му е по-изгодно да ме държи и да ми плаща малко, отколкото да ме уволни и да ми изплати огромно обезщетение. Нещо подобно беше и положението в Испания преди 1 година, където именно поради високите бариери при освобождаване от работа, трудовия пазар беше скован и отбеляза една от най-високите за ЕС безработици. Повече за това тук.

Нещо подобно се наблюдава и в БДЖ, където според колективния трудов договор при съкращаване на човек от компанията, работодателят му дължи цели 9 заплати. Като прибавим към това и обезщетението за неползван годишен отпуск, работодателят хич няма интерес да освобождава работника, дори да мързелува по цял ден. А ако работника е непродуктивен, то и бизнеса няма да върви.

Съкращенията, които БДЖ е предприело този път, имат по-голям шанс да се случат, защото последния колективен трудов договор е изтекъл, а нов не е сключван. Тоест в момента съкращението ще стане по нормативите в Кодекса на труда (обезщетение от 4 работни заплати, а БДЖ обещават дори 6).

Да съкратиш 2003 човека не е лесно. Но понякога правилното решение не е това, което първоначално сърцето казва.

Нещата от живота и тяхната логика

2011-11-03T15:27:00.000+02:00

Нещата от живота и тяхната логика

Въпреки че заглавието на книгата звучи твърде общо, това всъщност е едно икономическо произведение, което търси причините защо всичко около нас се случва именно по-този начин. Авторът Тим Харфорд си поставя за цел да докаже, че всичко което правим или сме направили се е случило поради рационални подбуди, тоест всяко наше решение си има своите рационални причини, макар и те понякога да са невидими.

За да постигне своята цел авторът ни разказва за "нещата от живота и тяхната логика". Например, че причината повече млади хора да правят орален секс е чисто рационална (по-малко болести се предават по този начин, няма опасност от забременяване и др.). Или че причината последните 100 години човечеството да отбележи нечуван прогрес във всяко едно отношение се крие отново в стимулите, средата, институциите, а не в това, че сме станали много по-умни или вследствие на някакво чудо. Тоест причината е отново рационална.

Ако някога сте се чудили защо именно в Англия възниква индустриалната революция, ще разберете, че причината е в рационалните подбуди - в страната по това време са били най-евтините въглища и същевременно най-високите заплати.

След прочитане на книгата на Тим Харфорд човек започва да гледа на нещата около него по друг начин - през призмата на рационалния избор, който въпреки, че е често невидим, съществува винаги около нас.

Участието на Тим Харфорд в TED може да видите тук.

Интересно и полезно от мрежата

2011-11-01T10:15:00.001+02:00

Ирландия се възражда и очаква скоро да се върне на пазарите, където сама да се финансира - много интересна статия за икономиката на Ирландия. Знаехте ли, че ирландският износ на говеждо месо преживя силна година. Близо 20 % от хамбургерите на McDonald’s се пълнят с кайма от говеда, отгледани по зелените склонове на Ирландия.

Гърция пък продължава да изпитва трудности. Кратък преглед на политико-икономическата история на Гърция и доколко тя прилича на положението в Румъния.

С "доброволното" опрощаване на гръцкия дълг, пазарът на застраховките на облигации се срина. Инвеститорите (включително и спекулантите) изведнъж запознаха да се питат защо да купуват CDS (Credit Default Swaps) след като една видима ръка се намеси на пазара и възпря случващото се.

Гърците пък като че ли се обидиха на помощта, която 2 години ЕС, МВФ и ЕЦБ им отпускаха. И решиха да си свикат референдум за да решат дали да приемат доброволното отписване на 100 млрд. евро от техния дълг. Да им се чудиш на акъла.

Интересна статия на Гарабед Минасян, който предлага емитиране на вътрешен дълг, който да бъде обратно върнат в икономиката чрез Българската банка за развитие. Причината - българските инвеститори търсят възможности за инвестиции и ако не открият такива на територията на страната, изнасят парите си в някоя друга държава.

Margin Call

2011-10-29T11:41:00.002+03:00

Цяло съзвездие от добри актьори се е събрало заедно за да пресъздадат още един поглед към финансовата криза отвъд океана. Този път Деми Мур, Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Стенли Тучи и др. показват какво се случва вътре в една американска инвестиционна банка и то само за период от 24 часа. Действието е напрегнато, напрежението се усеща лесно, а героите като че ли постоянно питат зрителя, морално ли е това което правим.

Сюжетът се върти около факта, че един ден мениджърите на инвестиционна банка откриват, че активите, които купуват, пакетират според различния риск и след това продават на други финансови институции са пълен "боклук". Но това не е най-големият проблем - всички тези активи са купени с огромен заемен капитал, няколко пъти надвишаващ собствения капитал на фирмата. С други думи - 25% намаление на цената на активите, би съсипало банката и би я изпратило в групата на фалиралите институции. Тук наяве излиза моралната дилема да продава ли банката горещия картоф, като по този начин се отърве от лошите активи или да ги задържи за себе си - все пак тя ги е купила и пакетирала след това. Първият избор означава тя да излъже своите клиенти, че им продава нещо, което все още има стойност и би се търгувало. Вторият избор означава директен фалит и излизане от пазара. Всичко това се случва на фона на скъпи коли, бонуси от милиони долари, лъскави офиси и маркови костюми.

Филмът показва как с малък бюджет (под 4 млн. долара), но със добър сценарии и класни актьори също може да се постигне нещо качествено.

Има ли смисъл от общо европейско финансово или икономическо министерство

2011-10-20T22:15:00.000+03:00

Дали създаването на икономическо или финансово министерство на ЕС ще реши дълговите проблеми на страните от ЕС. Повече централизация ще възпита ли невъзпитаните?

Фъргюсън отговаря по-горе, че общата фискална политика е политически невъзможен процес, особено в Общност като Европейския съюз, където обединени в многообразието са множество националности, всяка от която държи на своето.Създаването на общо икономическо или финансово министерство би означавало единен орган на ниво ЕС да решава как страните-членки ще събират своите приходи (данъчна политика) и как ще ги харчат. Ще властват общи правила за всички, най-вероятно измислени от Франция и Германия - страните, които на практика вземат решенията в Общността.

Това за България няма да е много благоприятно - данъчната политика е един от механизмите за привличане на повече инвеститори (пример - Ирландия преди 20-тина години). Ако имаме едни и същи данъци с Германия, всеки ще предпочете да построи своя завод в много по-сигурната федерална република. Франция и Германия вече се опитаха да приемат тихомълком разпоредби за обща данъчна основа в ЕС, но за щастие идеята беше отхвърлена.

Безспорно е, че някои страни (като Гърция например) са провеждали дълги години ужасна фискална политика - правили са разходи, срещу които не е стояло нищо (приходи). Но през последните години също имаше институции (Евростат, Европейската комисия, еврокомисари), правила и пактове (Пактът за финансова стабилност), които трябваше да регулират бюджетните дисбаланси и да сигнализират, ако някои твърде много се отклонява от оптималните параметри. Но не успяха, защото почти всеки ги нарушаваше и почти никога нямаше санкции.

Създаването на нови институции няма да реши проблемите, ако същото незачитане на правилата продължи.Пактът за финансова стабилност би работил добре, ако чисто и просто се спазва, а не заобикаля. Въвеждането на фискални правила в основните закони на всяка една страна-членка също би проработило.

Общата фискална политика, съответно издаването на общи еврооблигации, би наказало тези, които водят строга бюджетна политика, и би поощрило, тези които водят прахосническа политика и имат нужда от още средства.

Къде отидоха парите на "прасетата" (PIGS)

2011-10-15T23:38:00.000+03:00

Това, което се очакваше вече се случва. Графиката по-горе показва депозитите в немските банки (в червено) срещу депозитите в така наречените страни PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания). В началото на 21 век размерът на депозитите във всички страни расте. С настъпването на кризата обаче в някои от периферните страни от Еврозоната, и особено след последните данни, че Гърция я чака неизменен фалит, много фирми, инвеститори и граждани преместиха своите пари в "по-сигурни" банки - тези в Германия.

Този процес на изтичане на парична маса към Германия едва ли скоро ще спре. Дори темпото би се увеличило ако Гърция не покаже по-добри икономически и финансови резултати. Ако пък страната реши да излезе от Еврозоната, то това би означавало и сигурен фалит за банките в страната.

Всъщност сигурните немски банки не са чак толкова сигурни, имайки предвид, че една не малка част от тях държат все още гръцки облигации, които скоро може да не стават за нищо. Според Блуумбърг, потенциалните загуби от гръцкия дълг могат да стигнат до 60% от неговата стойност.

Графика: Center for Geoeconomic Studies

Кредитната криза обяснена в няколко минути

2011-10-14T11:46:00.002+03:00

Ако все още има такива, които не са разбрали как точно възникна финансовата криза, това образователно (анимирано) филмче дава що годе ясна представа за това, което се случи в САЩ преди 3 години. За съжаление авторът е изпуснал някои важни неща, с които картинката би била по-пълна - например това, че американското правителство гарантира ипотечни кредити за по-бедните жители, с което косвено форсира банките да отпускат заеми като луди.

"Пазарното мислене" от Майкъл Шърмър

2011-10-09T19:32:00.001+03:00

Егоистично настроен ли е човек? Ще се избият ли хората, ако ги оставим всички да действат свободно и всеки гони своята цел? Макар и индиректно Майкъл Шърмър отговаря на тези въпроси в книгата си "Пазарното мислене".

Пазарното мислене е книга, която пространно описва как икономиката (като отношения между хората) се е зародила и променила последните няколкостотин години. Шърмър изследва пазарите и търси в тях основната причина за бурното (икономическо, а и не само) развитие на индивидите. Авторът застъпва тезата, че именно свободните пазари водят до по-голям икономически успех и всякаква нежелана и допълнителна намеса отгоре вреди на човека.

За да докаже своята теза авторът ни потапя в най-различни науки (психология, социология), изследва различните клонове на икономиката (интуитивна, невроикономика, еволюционна икономика и т.н.), използва най-различни научни теории (еволюционната теория на Дарвин) и прави сравнения със ситуации, чрез които разбираемо ни убеждава в казаното.

Издателство Изток - Запад

Шърмър твърди, че ние сме това, което сме благодарение на еволюцията през последните няколкостотин хиляди години. Но еволюцията се е случила чрез естествен подбор (селекция) от долу-нагоре. Природата е подбирала измененията най - годни за оцеляване в дадена обстановка без да има върховен дизайнер, който да планира и казва кой да живее и какво да прави (от горе-надолу). Подобна е аналогията и с икономиката: отделните индивиди казват кое е добро или лошо, те избират кои стоки или услуги са най-годни за конкретните им нужди. Подобна, защото в икономиката има правила, които са наложени отгоре - рамка, в която свободния пазар действа и ражда своите плодове. Ако природата (обстановката) е работилница на еволюцията, то пазарът е работилницата на икономиката.

Краткият отговор на поставените въпроси в началото е, че въпреки егоистичния си характер човек се стреми да си сътрудничи с хората около себе си. Природата около нас е доказала, че по-приспособени за оцеляване са не тези животни, които непрекъснато воюват помежду си, а тези които се поддържат взаимно.

Защо продължаваме да потребяваме малко?

2011-10-05T21:21:00.000+03:00

Днес потребяваме малко основно, защото не знаем какво ни предстоиследващите месеци. Хората все още се страхуват и питат дали ще излезем откризата или ще изпаднем в ситуацията на съседите ни от Румъния и Гърция.Безработицата е все още висока – над 9% , всеки има познати, които са билисъкратени, което кара хората повече да спестяват, (в случаи че ги сполетисъщата съдба) вместо да потребяват. Дори и да има минимален растеж назаплащането ни (както показаха данните от Евростат преди няколко месеца), несигурността какво ще сеслучи в следващите месеци кара хората да бъдат предпазливи. Всъщност всичкотова не е нещо ново и необичайно. Доказал го е Милтън Фрийдман със своята теория за функцията на потребление, която казва, чепотреблението зависи не толкова от текущия ни доход, а от очакванията ни забъдещите доходи, които очакваме да получим.

От какво зависи потреблението ни?

Донякъде от това доколко се намесва държавата в живота ни. Тя може да стимулира потреблението ни, но това изкуственото стимулиране особено в беднастрана като България крие много рискове, които могат да изиграят лоша шега в бъдеще.Например ако държавата трупа дългове, с които стимулира определени индустрииосвен, че ще изкриви икономическото развитие, може лесно да ни доведе донезавидното положение, в което е изпаднала днес Гърция.

По удачно би било да обърнем внимание на другите фактори, от които зависинашето потребление.

На първо място това са преките чуждестранни инвестиции: всички потребявахмемного през 2007-2008 г., когатоимаше истински бум на чужди финансови потоци към страната ни. Хората сечувстваха уверени и въпреки двуцифрената инфлация по това време никой не сепритесняваше за бъдещето си. Доходите растяха с двуцифрени темпове, абезработицата падна до минимум.

Тоест потреблението е функция на всичко описано по-горе – то ще се увеличи,когато хората се почустват по-сигурни, безработицата спадне, когато банкитезапочнат отново да кредитират и най-вече когато чуждите компании започнатотново да наливат капитали в страната ни.

Защо някои нации са по-богати от други

2011-10-03T21:19:00.000+03:00

Niall Ferguson е добре познат сред българскатапублика - по БНТ наскоро течеше неговата поредица от 6 серии озаглавена"Възходът на парите".

Историк, който специализира във финансова иикономическа история, Niall определено е един много интересен разказвач наистории. Доказва го и с участието си в ТЕД по-долу.

Икономика vs Философия - комикс

2011-09-30T10:44:00.000+03:00

Какво става, когато един икономист започне да разсъждава по философски въпроси? Един леко ироничен поглед върху темата.

Понякога е важно не колко дължиш, а на кого дължиш

2011-09-21T22:57:00.000+03:00

Парадоксът, че някои страни като САЩ и Япония имат огромни публични дългове (спрямо БВП), а в същото време продължават да набират средства срещу рекордно ниски лихви донякъде се обяснява с това кой държи дълга - дали той е притежание на външни или вътрешни инвеститори.

Япония има приблизително 230% брутен държавен дълг, но забележете 220% от този дълг се държи от вътрешни институционални инвеститори, които очевидно нямат намерение да се отървават от него. Подобно, макар и не в такива съотношения, е положението в САЩ и Обединеното кралство.

На другия край на спектъра са страни като Гърция, Португалия, Ирландия и др., където една много голяма част от дълга се държи от чуждестранни инвеститори.

(Кликнете на таблицата за по-голям размер)

Новото предложение на Барак Обама

2011-09-09T15:41:00.000+03:00

Когато един политик е добър оратор, хората му вярват, дори и глупости да говори. Когато един политик е изключителен оратор, хората не само му вярват, но и стават на крака на всяко второ изречение, което той изрича. Такъв е случая с Барак Обама и представянето на новия закон за създаване на работни места в икономиката (American Jobs Act). Членовете на Американският конгрес (най-вече представителите на демократите) станаха и седнаха толкова пъти, че е много вероятно на другия ден да са имали мускулна треска на седалищните части.

Новият план за стимулиране на икономиката е на стойност 447 милиарда долара и предвижда създаване на нови работни места, наливане на средства в инфраструктурни проекти както и данъчни облекчения за средната класа и малкия бизнес.

Всеки обича да получава пари наготово, но тези пари трябва да дойдат от някъде. Няма много варианти - заеми или печатане на нови пари. И двата варианта се практикуват дълго време от САЩ. Страната е натрупала огромни дългове, както е и напечатала много пари откакто кризата върлува, но все още не е фалирала благодарение на това, че доларът все още е световна резервна валута, а Китай, Япония както и много други инвеститори, купуват непрестанно американски облигации (дългове).

Тоест малко се изкривява теорията и практиката в икономиката. Никоя друга държава не би могла да издържи на такива огромни стимулационни програми, при положение, че няма стабилна валута и икономика, в която много държави (все още) вярват.

Всъщност данъчните облекчения са средната класа и бизнеса биха се отразили добре на икономиката: повече разполагаем доход ще остава в джоба на средния американец, а за бизнеса ще е по-евтино да наема служители и работници. Другите мерки са спорни, предвид, че голяма част от тях не проработиха преди няколко години.

Дали ще бъде приета новата програма тепърва предстои да видим. Добре е да се припомни, че Американският Конгрес е двукамерен, като в Сената мнозинство имат демократите, а в Камарата на представителите е обратно - мнозинството се държи от републиканците.

Забележете само реакциите на трибуната зад Барак Обама. Там стоят лидерите на двете камари - демократът Джо Байдън (с бялата коса), който ръкопляска, кима възторжено и дори става прав на моменти и републиканецът Джон Бейнер, който мълчаливо слуша, скучно му е и дори личи отегчение по лицето му.

Колко струва финансирането на някои страни

2011-09-07T15:22:00.001+03:00

Лихвеният процент отразява риска от неспазване на поето задължение свързано с някакъв актив. Колкото е по-голям процентът, толкова по-голяма е вероятността да не се спази поетия ангажимент. Ако дадете пари на заем на човек, който има голяма опасност да не ви върне сумата, то логиката е да му поискате по-голяма лихва, която да компенсира риска, че този човек няма да ви върне заема.

Цената на двугодишните заеми за правителствата на някои страни са показани по-горе. Рискът от фалит на Гърция и съответно невъзможността да изплати дадените й пари на заем се оценява на 54% лихва! Рекордна стойност за страната. От друга страна, ако вярвате, че немците (както и другите страни-членки на Еврозоната) ще продължат да подкрепят финансово страната още няколко години, то спокойно може да давате пари на гърците, което ще ви носи 54 евро на всеки 100 дадени на заем.

На другият полюс е Швейцария, където доходността (лихвата) по отпуснатите заеми е между 0 и 0,1%, тоест почти няма риск страната да не си изпълни ангажимента и да спре да плаща взетите пари назаем . Въпреки, че една от кредитните агенции отне едната буква "А" от рейтинга на САЩ, инвеститорите все още оценяват страната като изключително стабилна - доходността (лихвата) по двугодишен заем е само 0,2%.

The History Of Economics In 4 Minutes

2011-08-30T16:02:00.001+03:00

Някои положителни последствия от кризата в Гърция за България

2011-08-30T16:00:00.000+03:00

Според агенция Блумбърг вследствие на кризата в Гърция (лоша бизнес среда, високи данъци и т.н.) все повече гръцки компании местят своите регистрации в България. Вече 2000 гръцки компании оперират в страната ни, като 40% от тях са се регистрирали от началото на тази година.

Причината за това "преселване" е не само влошената обстановка в Гърция, но и ниските данъци и сравнително стабилната среда, която предлага нашата страна за бизнес.

След като румънците предприеха същите стъпки преди време, отново поради същите причини (високи данъци и неблагоприятна политическа и икономическа обстановка в страната си), вече и гърците все по осезаемо навлизат в пределите на нашата страна.

Това от своя страна означава повече приходи от данъци, по-висока заетост и потвърждение за благоприятната данъчна и бизнес средата в страната ни. Поне сравнение с Гърция и Румъния.

Защо идването на IKEA в България е хубаво

2011-08-27T17:15:00.000+03:00

Вестник Капитал публикува няколко тематични статии, свързани с идването на шведския гигант в България. Посочени са положителните черти (повече избор и по-ниски цени за потребителя), както и лошите, че сегашните компании в сектора ще се сблъскат с конкурент от висока класа, което може да предизвика фалити или двуцифрен спад на оборотите им.

Всъщност чисто икономически в дългосрочен план навлизането на голям играч, който предлага нов (евтин и качествен) модел на продажби няма да навреди на икономиката, а дори напротив ще я стимулира.

Унилостта за един бизнес е едно от най-лошите неща, които могат да му се случат. По времето на социализма продажбите бяха гарантирани - поръчки от СССР, от държавата и т.н. (Държавните) фирми тогава нямаха стимул да се развиват, да предлагат иновативни методи или да бъдат по-ефективни - всичко, което произвеждаха им беше гарантирано, че ще намери пазар. Никой не заплашваше пазарния дял на фирмите, защото конкуренция реално нямаше.

На другия полюс, всеки който е бил малко по на запад, особено в САЩ, знае, че когато има конкуренция фирмите трябва да излязат от унеса си и да намерят най-доброто, най-ефективното, най-евтиното и в същото време качествено решение(продукт) за да останат на пазара. В тази връзка съществуват какви ли не купони, ваучери, rebates, и други схеми, които привличат клиенти и ги карат да купуват. (Например отстъпка от 50%, която получаваш до 2 месеца след покупката или отстъпка от 50%, която можеш да използваш в същата верига). И не е вярно това, че покупателната способност на българина е строго ограничена за всяка една покупка - именно иновативните модели на продажби карат човек да купува не винаги само това от което има нужда, но и много други неща. Например изключително много хора си купуват/сменят мобилните апарати всяка година, пенсионери тичат да купуват евтини банани, въпреки, че последната година не са имали нужда от този продукт и спокойно могат и без него. Жестоката конкуренция сред хранителните вериги се усеща - техните обороти се увеличават, клиентите са още по-доволни. Бензиностанциите също започнаха да се бият за клиенти на дребно - промоции, отстъпки, талони за събиране на точки/букви и т.н.

В този смисъл конкуренцията събужда икономическите субекти. Кара ги да започнат да мислят как могат да бъдат по-ефективни и как да печелят повече клиенти. Предлагат се иновативни подходи и методи, с което самите фирми стават по-конкурентоспособни.

Така, че чакаме отговора на другите мебелни компании в България. И по-добре да побързат, защото края на септември, когато IKEA ще отвори врати наближава.

Да поощряваме по-добрите, а не обратното

2011-08-19T13:10:00.000+03:00

Европейският съюз понякога залисан в принципите на солидарност и социално равенство забравя други също толкова важни принципи и предприема действия, които будят недоумение сред всички нас.

Последната инициатива на Брюксел е да се дадат допълнителни финансови средства посредством Структурните фондове на страните, които са били най-тежко засегнати от кризата. Казано по друг начин съфинансирането от ЕС за всички програми ще бъде 95%, а не досегашните 85%. Страните, които могат да се възползват от този щедър дар на обща стойност 2,9 млрд. евро са Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария - всяка една от тях избегнала фалита благодарение на спасяване от МВФ.

Това предложение на ЕК не е правилно. Първо причината за финансовото състояние на горепосочените страни е такова, каквото те са си направили. Преди 2 години Румъния се удряше смело в гърдите и увеличи заплатите на всички служители в редица области с двуцифрен ръст, много по-голям от 10%. Да не говорим за щедрите социални програма и плащания на Гърция. Унгария пък вдигна минималната работа заплата за две години с 90%, започна да раздава 13 заплата на пенсионерите и също се тупаше в гърдите колко са добре финансово. Това очевидно беше грешка, а който прави грешки си плаща. Очевидно ЕС не мисли така и допълнително ще поощри тези държави, задето са водили грешна (популистка) политика последните години. Къде е логиката?

На второ място - процентът на усвоени средства показва как една държава се справя с дадените им безвъзмездно средства, доколко тя успява да налее парите в икономиката си по законоустановения ред. Румъния по този показател е на последно място по усвояване в целия ЕС (то.е. очевидно не се справя с усвояването на евросредства), а предложението на ЕК предвижда да й бъдат отпуснати нови 700 млн. евро. Къде е логиката?

България не е включена в този списък, защото водеше благоразумна фискална политика, трупаше излишъци през годините на бума, благодарение на които не само не изпадна в финансова криза, но и не се наложи да вдига данъци, да реже заплати или да вика на помощ МВФ. Вместо именно такава политика да бъде стимулирана и поощрявана, ЕС помага финансово на лошите и непослушни деца в групата...

С това си предложение, ЕС показа, че не зачита основен принцип, а именно, че който прави грешки трябва да понесе отговорността си за това. Иначе рискуваме грешките да продължат до безкрай... или поне до момента, в който на Германия ще й писне да плаща, ще напусне ЕС, с което той ще се разпадне.

Валутен борд и Швейцария

2011-08-13T11:39:00.002+03:00

Тези дни в Швейцария се заговори за въвеждането на валутен борд, който да обвърже франка с еврото. Не харесван от много икономисти и особено спекуланти, валутният борд за повечето швейцарци вече е единственият механизъм, чрез който страната може да се предпази от главоломното поскъпване на алпийската валута - само за за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото. За страна търгуваща основно с държавите от ЕС, това оскъпяване на валутата удари бизнеса и направи швейцарските продукти и услуги не толкова изгодни на пазара.

Получава се малък парадокс - богата държава със стабилна икономика, без политически трусове и кризи, има трудности именно поради това, че е много по-добре от съседни държави като Италия, Унгария и т.н. Причината е следната: след кризата в САЩ и дълговите проблеми на ЕС, инвеститорите все повече влагат парите си в огромни количества франкове, което от своя страна кара валутата да поскъпва до небесата.

Наблюдава се и други интересно явление - в съседните на Швейцария страни много банки раздаваха кредити на фирми и домакинства във франкове - именно поради стабилността и ниската волатилност на швейцарската валута. Обаче когато доходът ти е в евро (в Словения) или форинти (в Унгария), изведнъж се оказва, че ти е непосилно да връщаш взетите вече много по-скъпи заеми (данните показват, че 700 000 унгарски семейства имат заеми в франкове). Всъщност ниските лихви при заеми във някои валути (франкове например) са именно заради това - защото валутата е стабилна и не се очаква нейното обезценяване, дори напротив - очаква се нейното поскъпване. Така, че когато доходът и заемът са в различни валути, ниската лихва по заема също може да изиграе лоша шега на кредитополучателя.

Валутният борд в България засега работи изключително добре - не се наблюдават трусове със стойността на българския лев, износа отбелязва рекордни ръстове, а държавните финанси лека-полека се стабилизират и вървят към балансиран бюджет.

Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети

2011-08-10T16:35:00.000+03:00

Издателство Изток-Запад

Най-хубавото на американските книги (или учебници), които малко или много засягат научна тематика е, че повечето от тях са написани на "прост" и разбираем език, който в същото време обяснява принципно сложни неща. Такива са и текстовете в книгата със заглавие "Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети" с автори Мери Бъфет и Дейвид Кларк, които представят една донякъде сложна и скучна материя по един практичен и интересен начин, който се чете и запомня лесно.

Всички са чували за Уорън Бъфет - един от най-богатите американци, считан от много хора за най-успешния инвеститор в света. Книгата, написана от снахата на Бъфет - Мери, разглежда финансовия отчет през погледа и разбиранията (опита) на великия инвеститор. Читателят ще се запознае не само с основните моменти и фундаменти на Отчета за приходи и разходи, Балансът и Отчетът за паричните потоци на една компания, но ще разбере и кои числа от отчета са по-важни и човек трябва да им обърне специално внимание ако търси успешната компания (бизнес). Основната идея на книгата е да представи начина, по който Уорън Бъфет намира компании с трайно конкурентно предимство. А трайно конкурентно предимство означава превъзходство над конкурентите, което позволява на едно дружество да печели повече пари и да бъде лидер на пазара.

Езикът е достъпен за широката публика и макар да има някои различия при воденето на финансовите отчети на американските и българските компании, основните принципи важат в пълна степен. Стилът на писане не е нито твърде научен, нито твърде популистки и след прочитане на текста, у читателя остава приятното усещане, че е научил нещо ново.

По принцип всеки трябва да има едно наум, когато чете книга, която има в заглавието си името на някои известен човек и разчита на това за повече продажби. За щастие тази книга не използва името на Бъфет само за да привлече повече читатели, но ни представя текстове изпълнение със съдържание, в които има много практични и реални примери.

Всъщност от прочитането на тази книга няма да станете най-добрия инвеститор или финансов анализатор. Нужни са още стотици прочетени финансови отчети. Както авторите отбелязват в книгата - Бъфет казва за себе си "Някои четат Плейбой, аз чета финансови отчети".

Защо някои валути поскъпнаха, а други не

2011-08-05T12:08:00.002+03:00

Валутата е като всяка една стока - тя си има цена. Понякога цената се вдига, понякога пада като причините могат да бъдат най-различни. Последните години доларът се обезцени с двуцифрен процент главно поради инфлационната политика, която САЩ водят - Централната банка на Щатите налива "нови" пари в икономиката, с което цената на долара пада.

Еврото също се обезцени. Причината беше, а и все още е, дълговата криза в Еврозоната и все още неясното бъдеще на няколко големи страни като Италия и Испания.

Когато стоката (активът), в който някои е вложил средства губи от стойността си, то тогава вложителят изтегля инвестицията си и я влага в нещо друго - по-печелившо. Не малко инвеститори, които държаха и спекулираха с евро и долари, виждайки, че цената на тези валути пада, насочиха своите ресурси към други за момента по-стабилни валути - йената и швейцарския франк.

В резултат на това швейцарският франк поскъпна главоломно спрямо долара и еврото. Йената също достигна върхове в своята стойност. Скъпата валута не винаги е добре дошла за икономиката на една страна - особено ако разчита на износ. Именно поради тази, а и ред други причини, централните банки започнаха да се намесват с действия срещу пазара.

От началото на август Япония е извършила масирана интервенция на валутните пазари, като е наляла в тях допълнително около един трилион йени (12.6 млрд. долара).

Швейцарската централна банка също бе принудена да пусне на пазара допълнителни количества франкове, тъй като в началото на август швейцарският франк, достигна исторически максимум спрямо долара и еврото - за 14 месеца стойността на франка се покачи с 45% спрямо долара и с 30% спрямо еврото.

Въпреки че сме във валутен борд левът също се обезцени следвайки съдбата на еврото, за което сме вързани. Тоест черпим от негативите на еврото без да сме част от еврозоната и да имаме достъп до по-евтини ресурси (разбирай по-ниски лихви). От друга страна ниската стойност на валутата помага на една държава да се възстанови по-бързо от кризата, тъй като става по-конкурентоспособна спрямо останалите. Не случайно Германия има исторически връх на износа - ниското евро направи немските продукти още по желани в целия свят.

Arlanda Express - качество с 205 км/ч

2011-07-31T13:42:00.001+03:00

Arlanda Express е влаковата връзка между Arlanda Airport (летището на Стокхолм) и центъра на Стокхолм. Разстоянието между града и летището не е хич малко - 40 км, но с гореспоменатия влак отнема по-малко от 20 мин. да го преминеш. Причината е скоростта - максимално тя достига 205 км в час по правите отсечки.

Arlanda Express е пример за успешно публично-частно партньорство между държавата и бизнеса. Планирането на отсечката започва през 80-те години, а през 1993 г. държавата обявява търг за построяването й. За разлика от други подобни проекти, правителството на Швеция решава да включи и частна компания в строителството на линията. Така се ражда публично-частно партньорство между държавна компания и частна такава, които заедно завършват отсечката през 1999 г. Собствеността на инфраструктурата се прехвърля на държавната компания, а на частната компания й се дава право да се разпорежда с инфраструктурата до 2040 г.

Тъй като по тази отсечка оперира един (частен) играч, започват полемики относно монополното положение на компанията и условията, при които е построена отсечката (държавно гарантирани заеми). През последните няколко години частната компания работи на нетна загуба, съответно не плаща корпоративни данъци, дивиденти и има затруднения по обслужване на дълговете си, които са били взети при експлоатацията на линията. През 2004 г. компанията е закупена от частен европейски инфраструктурен фонд. През 2009 г. се изплащат и първите дивиденти на собствениците. Финансовото положение на компанията се стабилизира.

За разлика от другите държавни компании, тя никога не получава държавни субсидии, въпреки тежкото си финансово положение. Намира частен инвеститор, който подобрява резултатите й. Нивото на услугата, която предоставя е на изключително високо ниво.

За съжаление не можем да кажем същото за българските държавни железници, които постоянно са в загуба и дългове. И въпреки, че държавата винаги се е намесвала и изплащала задълженията им, както и гарантирала техните заеми, резултатите и качеството на услугите се подобряват изключително бавно. Толкова бавно, че дори не се забелязват.

The Euro Crisis Song

2011-07-20T09:48:00.000+03:00

Икономическата и финансова криза освен че въодушеви Холивуд, който създаде няколко филма по този повод, предизвика и създаването на песен наречена "The Euro Crisis Song". Песента като музика не е нищо особено, прилича на някакво диско от края на 80-те. След като се изписаха куп книги и се създадоха няколко филма по темата, интересно е какво предстои да видим: може би ролева игра, в която участниците ще влизат в ролята на Папандреу, Трише или ДСК и ще се мъчат да спасят европейският контитент от дълговата зараза?

Тим Харфорд в TED

2011-07-17T19:37:00.000+03:00

Докато чета книгата на Тим Харфорд - Adapt: Why Success Always Starts with Failure, в интернет се появи и запис от неговото гостуване в TED този месец. Тим Харфорд е икономист, автор на няколко книги (The Undercover Economist) и колумнист в Financial Times.

Участието му в TED резюмира накратко идеята на последната му книга, а именно:

Harford argues that today’s challenges simply cannot be tackled with ready-made solutions and expert opinions; the world has become far too unpredictable and profoundly complex. Instead, we must adapt—improvise rather than plan, work from the bottom up rather than the top down, and take baby steps rather than great leaps forward. Drawing from research across disciplines—psychology, evolutionary biology, anthropology, physics, mathematics, political science, and economics—and interviews with some of the world’s most pioneering leaders, thinkers, and strategists, Harford reveals hard-won lessons learned in the field and the importance of adaptive, trial-and-error processes in tackling issues such as fostering innovation, climate change, poverty, the financial crises, and conflict.

Кредитни рейтинги на някои страни (Къде сме ние)

2011-07-06T21:18:00.001+03:00

via chartsbin.com

Да намериш данни за кредитния рейтинг на повечето страни не е лесна работа. На повечето места искат тази информация да се заплати. А тя (информацията) е ценна, защото една оценка е по-важна, когато може да се сравни с други такива. Горната интерактивна картинка показва именно това - коя страна какъв кредитен рейтинг има, даден от една трите най-големи агенции - "Moody"s.

Вчерашното понижаване на кредитния рейтинг на Португалия с 4 степени наведнъж до Bа2 не е отразено.

И така: тъмно синьото е най-сигурно - тази страна е с най-висок кредитен рейтинг. Червеното вече означава, че страната брои дните до фалита (пример: Гърция). За добро или за лошо тези кредитни рейтинги са важни и могат да привлекат или съответно отблъснат инвеститорите по света.

Кредитният рейтинг е функция от много фактори: задлъжнялост, дефицити, ефективност, конкурентоспособност, зависимости и т.н. В този ред на мисли ако т. нар. Фискален борд бъде приет, то това би имало положителен ефект именно в посока стабилизиране на публичните финанси, което би довело и до евентуално повишаване на кредитния рейтинг.

Moody's ratings:

Aaa: Smallest degree of risk
Aa (Aa1, Aa2, Aa3): Very low credit risk
A (A1, A2, A3): Low credit risk
Baa1, Baa2, Baa3: Moderate credit risk
Ba1, Ba2, Ba3: Questionable credit quality
B1, B2, B3: High credit risk
Caa1, Caa2, Caa3: Very high credit risk

Защо Гърция не бива да фалира като Русия, The Moscow Times

2011-07-04T12:18:00.000+03:00

Единственият руски ежедневник, който излиза на английски език The Moscow Times публикува интересна статия озаглавена "Защо Гърция не бива да фалира като Русия". Статията е преведена от БТА и може да бъде прочетена на български тук.

Ето някои цитати от нея:

"Подобно на Русия част от гръцката историята е съпротивата срещу бирниците по време на мюсюлманското господство. Също като Аржентина Гърция е изградила политическа система, основаваща се на клиентелизма, непотизма и “перонизма”, при които мирът в обществото се купува с щедри мерки на правителството за осигуряване на заетост. Подобно на Русия и Аржентина, Гърция има сериозни проблеми с корупцията. Гърция има слаба промишленост, ограничени селскостопански земи, а брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е гарантиран най-вече от туризма, търговския флот и сектора на услугите. За всички тези отрасли девалвацията не би била от полза.

В случай че обяви фалит, Гърция ще се превърне в подобие на Русия, но без петрол и полезни изкопаеми, или вероятно по-точно казано в Аржентина без соя. Банковата система на Гърция, в случай на фалит, ще бъде унищожена, страната няма да може да плаща за жизнено важни вносни стоки, а като се има предвид, че в Гърция марксизмът не се е дискредитирал, както в Европа или Русия, то политическият изход ще бъде напълно непредсказуем."

Къде отиват китайските инвестиции

2011-07-01T14:22:00.000+03:00

Все повече китайски инвестиции навлизат в Европа. Китайската народна република вече се преорентира към Стария континент и дори замени част от своите доларови резерви с еврови такива. Новата бизнес стратегия на Китай е добре дошла за голяма част от европейския бизнес, който отчаяно се нуждае от свежи финансови потоци.

Ще съумее ли България да се ориентира в обстановката и да привлече китайските инвестори в страната ни?

Too Big To Fail - HBO Movie

2011-07-01T12:45:00.001+03:00

Финансовата криза от 2008 г. продължава да въодушевява продуцентите и сценаристите от Холивуд и резултата е налице - нов филм, разказващ за фалита на Лемън Брадърс. Филмът е по книгата "Too big to fail" на Andrew Sorkin. Актоьрският състав звучи обещаващо. Интересно е да се види дали продуцентите са заложили на някаква нова информация, останала скрита за обществеността или ще се съсредоточат върху вече добре познатата сюжетна линия и актьорската игра.

19 минутен клип, разказващ идеята за филма може да бъде видян в добро качество на оригиналния сайт на филма тук.

Economic Freedom & Quality of Life

2011-06-28T20:46:00.000+03:00

Каква е връзка между качеството на живот и икономическата свобода в една държава?

Фалити в Европа за периода 1340-1939 г.

2011-06-24T00:20:00.000+03:00

Табличката по-горе (кликнете върху нея за по-голям размер) показва кои европейски страни са изпадали в състояние на фалит за периода 1340-1939 г. Фалитът на една държава най-често се проявява чрез спиране/прекратяване на плащанията по нейни задължения.

Испания е абсолютен рекордьор в тази класация с най-много обявени фалити през годините. Но друго е по-интересно: годините в по-тъмен цвят (в болд) са годините, когато съответната страна е участвала пряко или косвено във война и фалитът й се дължи основно на този факт.

По този показател някак си е разбираемо една страна да фалира - доказателства има много - работоспособното население е на фронта и не работи, голяма част от войниците биват убити, правителството емитира облигации, с които набира средства за финансирането на военните действия, но след това няма кой да заработи тези пари и т.н. За повечето страни именно това е причината за обявяване на фалит.

Но има една страна в таблицата, която се отличава от другите. Тази страна изглежда е имала друг тип финансови проблеми, защото войната е била само веднъж причина за обявяване на неплатежоспособност. Тази страна е Гърция...

Ръст на заплатите според Евростат

2011-06-20T22:11:00.000+03:00

Според последните данни на Евростат, България е първа в Европейския съюз по ръст на заплатите на годишна база за последното тримесечие. Заплатите ни растат с 7,8%, което е най-високият ръст в Европа.

Това е положителна новина, имайки предвид, че заплатите в България са най-ниските в ЕС и за да достигнем бързо нивото на заплащането в другите страни, трябва да отчитаме поне двоен ръст спрямо тях. Друг е въпросът какво се крие зад тези цифри - факт е, че една от причините за по-високите заплати се крие в това, че хората на по-ниско платени позиции бяха съкратени заради кризата.

Друга истина е, че базата от която се тръгва в България е изключително ниска - ако едно повишение с 30-40 евро за немеца е 1 % от заплатата му, то за българина ще е примерно 7-8%.

Част от повишението на заплатите може да се дължи и на да го кажем "ефектът от членството ни в ЕС" - като основен търговски партньор, ЕС е основен купувач на услугите и продуктите, които произвеждаме. А ръстът на износа в момента движи икономиката ни. От друга страна, вътрешното потребление все още стагнира, а много малко хора много да кажат, че са имали увеличение на заплатите през последната 1 година.

Всъщност по-високата производителност и оттам по-високи заплати трябва да е основната цел на държавата. Кризата може да ни помогне да настигнем другите държави по-бързо, защото България е изживяла подобни "трагични" сценарии като в Гърция, Ирландия и Португалия и засега поне действа като човек, който си е научил урока.

Предстои да разберем в следващите месеци дали ръстът на заплатите е някакъв временен феномен или устойчиво събитие.

Who wants the worst job in Europe

2011-06-18T13:12:00.000+03:00

С това заглавие Wall Street Journal описаха накратко каква е работата на министъра на финансите в Гърция. Драмата там се превърна от икономическа в политическа, след като преди няколко дни министър председателят Папандреу смени довереният си финансист на позицията министър на финансите с юрист от опозиционната партия. Всичко това в името на постигане на заложените цели и безпрепятствено получаване на следващия "животоспасяващ" транш от ЕС и МВФ.

А това се оказва все по трудно имайки предвид данните за първите 5 месеца на гръцката икономика, които показват по-голям бюджетен дефицит от 13%, или 10.3 млрд. евро, което е над заложените 9.07 млрд. Разходите се увеличават, а приходите се свиват със 7.1% до 18.36 млрд. при цел от 20.5 млрд. евро.

На фона на всичко това общо взето има два пътя за действие - още по-строги мерки (съкращаване на разходите и увеличаване на приходите) или фалит, излизане от Еврозоната, въвеждане на нова валута, мерки за обезценяването й и т.н. Има и трети вариант - контролиран фалит, който ще го оставим за най-накрая.

Гръцкото правителство държи на първия вариант - или поне така твърди на всички срещи в Брюксел и пред медиите. Опитва се да съкращава разходи и увеличава приходите, засега обаче не особено успешно.

Гръцкият народ пък не желае повече първия вариант, протестира като луд, но за съжаление не е ясно какво точно иска. От всичките протести по улиците на страната, нито една агенция или медия не предаде какво решение точно предлагат протестиращите. Може би защото такова просто няма. Противопоставянето на политиката на правителството точно в този момент, означава то да не изпълни обещаните цели, да обяви фалит и въведе нова валута. Това от своя страна ще доведе не само до официален държавен банкрут, но и до банкова криза придружена с множество фалити. Всъщност за много българи това е не само познато, но и преживяно - държавен фалит в началото на 90-те, банкова криза в края на 90-те, хиперинфлация и т.н. Това ли искат всъщност гърците?

На Берлин, Париж и Франкфурт (където е седалището на Европейската Централна Банка) вече започна да им писва от всичко случващо се в Гърция и настояват за по-бързо решаване на проблема (разбирай страната да се върне на пазарите и сама да почне да се финансира). Тези дни Германия и Франция постигнаха съгласие, че ако се наложи отпускането на нов заем, то една част от него трябва да дойде "доброволно" от частните инвеститори. Или така нареченият "контролиран фалит" - инвеститорите да бъдат "поканени" да удължат срока на своите вземания от гръцкото правителство. Този подход, известен още като Виенската инициатива, беше приложен преди няколко години за някои източно европейски банки и донякъде проработи. За Гърция обаче това ще означава фалит - дали ще го кръстим контролиран или вече модерното "кредитно събитие" - няма толкова значение - гръцките облигации, които в момента банките държат, няма да могат да се ползват като гарант за заем и ЕЦБ ще спре да им отпуска кредити. А това може да се окаже голям проблем за гръцките банки.

И трите варианта крият своите минуси. Предстои да видим кой път ще избере гръцкото правителство, гръцкият народ и ЕС - но обикновено който плаща, той поръчва музиката...

Лошо ли е еврото за Германия

2011-06-13T23:37:00.025+03:00

Кризата в Европа сериозно разклати доверието в Еврозоната. Някои анализатори отписаха единната валута и предвиждаха черни дни за тези държави, които ползват еврото. В Германия дори започна брожение за завръщане към любимата немска марка, която за не малка част от германците е символ на стабилност и просперитет. Вярно е, че Германия стои в момента на тръни заради милиардите еврокредити, които е отпуснала на Гърция и очаква всеки момент страната да обяви официално фалит. Но всъщност се оказва, че кризите в периферните страни на Европа са помогнали донякъде на Германия да отбележи и рекорден ръст на икономиката за последните години.

Една от причините за немското чудо в момента е рекордния ръст на износа - особено към Китай. Това обаче се случва и благодарение на евтиното евро, което поради кризата в Еврозоната поевтиня спрямо долара, съответно и към другите валути по света. Някои анализи показват, че ако Гърция и другите болни страни бяха извън Еврозоната, то еврото щеше да е с 25% по-скъпо отколкото е сега. Това от своя страна означава, че за китаеца или американеца БМВ-то, което си купува от Бавария щеше да е с 25% по-скъпо отколкото днес.

Така че приемането на еврото в Германия изобщо не е пагубно за нейната икономика, дори и във времена на тежка криза. Същото се отнася и за други експортни икономики. България, като страна вързана за еврото, също дължи част от увеличения си износ извън ЕС именно на този фактор. Разбира се, ние не можем да извлечем максимална полза от евтиното евро, защото основният ни търговски партньор си остава Общността.

Икономика и производителност

2011-06-12T00:46:00.001+03:00

Някои икономисти казват, че появата на кризи от време на време действа добре на икономиката. Кризите премахват ненужните излишъци и коригират пътя на тези, които се отклоняват от него. Кризите действат също така отрезвително и прочистващо - по-малко ефективните загиват, изчезвайки от пазара и след време се появяват по-силни с нов по-добър продукт или услуга.

В този смисъл кризата подейства добре на българската икономика. Последните данни на НСИ показват, че средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г. Казано с други думи кризата ни е направила по-продуктивни - имайки предвид, че за това време заетите са намалели със 120 хил., излиза че сме произвели същото количество продукция (или повече), но с по-малко хора. А нарастването на продуктивността е изключително важно, ако искаме да настигнем бързо стандарта на живот, който имат в Западна Европа.

На фона на всичко това НСИ изнесе нови (по-актуални) данни за брутния вътрешен продукт на страната ни. През първото тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на предходната година ръстът на БВП е 3.4%. Тези цифри са по-положителни от данните преди месец, когато те показваха ръст от 2,5% . Структурна промяна в икономиката ни обаче няма - ръстът все още се дължи на износа на стоки и услуги, докато вътрешното потребление остава в застой. Основните причини за ниското потребление са няколко: на първо време високата безработица (между 9 и 10%), която дава несигурност на хората и ги кара да спестяват, а не да потребяват. На второ място бизнесът в България, който е ориентиран към вътрешния пазар - той все още не може да се отлепи от дъното и се бори да оцелее.

За съжаление няма магическа пръчка, с която бързо да настигнем по-богатите икономики. Всичко, което е нужно да се направи е до болка познато, но си струва пак да се повтори - реформи, с които да привлечем повече инвестиции.

Лявото вече не е модерно

2011-06-07T22:59:00.000+03:00

На предсрочните избори в Португалия преди няколко дни социалистите претърпяха най-тежката загуба от 20 години насам. След като португалският народ реши да даде своят глас за десните партии в страната, управляващите социалистически партии в ЕС вече се броят на пръстите само на една ръка. В момента те са само 5 - в Испания, Гърция, Австрия, Словения и Кипър. Агенциите обаче сочат, че на предстоящите избори в Испания през март догодина Сапатеро (лидерът на социалистите в страната) също ще претърпи тежка загуба.

За сравнение само преди 10 години почти половината от 27-те страни членки на ЕС са били управлявани от леви партии. Може би има различни обяснения за случващото се - едното от тях е, че във времена на криза десните правителства, които са принципно по-консервативни и знаят как да ограничат разходите на държавата, се справят по-добре. Обратното - когато икономиката е във възход и приходите в бюджета надвишават очакванията, щедрите и разточителни социални програми на левите правителства привличат повече гласоподаватели.

Разбира се всичко това е донякъде и субективно - само преди няколко години станахме свидетели как лява партия (БСП) прие една определено дясна мярка - въвеждането на плосък данък.в икономиката ни.

Лошият пример, който дава Беларус

2011-06-01T19:02:00.000+03:00

Имаше една приказка, че умните хора се учат от грешките си. Още по-умните – от грешките на другите.

В тази връзка благодарение на Беларус може да бъдем по-умни. Страната поиска спешно кредит от Международния валутен фонд. И даде много добър пример какво не трябва да се прави ако дадена страна не иска да изпада в състояние на фалит.

Преди изборите миналата година, президентът Александър Лукашенко направи серия непремерени предизборни разходи, които стопиха валутните резерви на страната. Няколко пъти тази година правителството девалвира беларуската рубла. Стойността й падна с 30%.

Това обезценяването разбира се предизвика паника сред населението, което започна да изкупува всичко наред, включително сол и макарони. Много стоки поскъпнаха за няколко седмици с почти 60%, бензинът скочи за дни с 25%.

Във вторник правителството взе решение и замрази до 1 юли цените на 13 групи основни хранителни стоки.

Това е един от примерите, че девалвацията на валутата не винаги работи. Ако пък Гърция реши да излезе от Еврозоната и девалвира драхмата, това би предизвикало и банкова криза, която още повече ще влоши положението на страната.

За държавата и банките на Гърция

2011-05-30T23:51:00.000+03:00

Само преди 2 години гръцката национална банка (собственик на Обединена българска банка) беше "една от най-печелившите, най-капитализирани и най-ликвидни банки в ЕС". Другите гръцки банки също се радваха на подобно "светло" финансово състояние. Дали са били наистина най-ликвидни и най-печеливши в Европа няма чак толкова значение - факт е, че банковият сектор в страната се опази от криза, фалити и бейл-аутване - такива каквито имаше в САЩ, Ирландия, Испания и др. европейски страни.

Същото не може да се каже за държавата Гърция, която за сметка на това изпадна в дълбока финансова кома. И държавата Гърция продължава да прави грешки. Днес еврокомисарят по морските въпроси Мария Дманаки, чиято номинация беше издигната от ПАСОК, заяви, че Гърция е пред осезаем риск от излизане от еврозоната, ако не бъдат направени редица саможертви. Комисарката може би е искала да сплаши гърците, че ако не се подложат и не приемат още ограничения, това което ги чака хич не е розово. Само, че е постигнала обратен ефект.

Медиите съобщават, че гърците за 24 часа са изтеглили 1,5 млрд. евро от банките си, именно поради страха от излизане от Еврозоната и обезценяване на новата (стара) драхма. Неумелите и неуместни действия на политиците вместо да успокояват нещата и да вадят страната от кризата, са на път да предизвикат нова невиждана досега банкова криза в Гърция. И ако досега на гърците им се виждаше трудно и тежко, то при една банкова криза ще стане истински ад. Защото за да има кой да спаси банките, трябва първо да има кой да спаси държавата...

Гърция и Ирландия - Май 2011 г.

2011-05-27T16:34:00.003+03:00

Гърция и Ирландия изпаднаха в тежка криза и бяха спасени от ЕС и МВФ. В замяна на това двете институции наложиха тежки програми за намаляване на разходите и увеличаване на приходите. Година по-късно може да проследим кой как се справя.

Гърция не успява да изпълни заложените мерки. Отпуснатият кредит от МВФ и ЕС изглежда няма да стигне и страната се нуждае от нова порция свежи пари. Все по-често се говори за преструктуруране на дълга им, което е равнозначно на фалит. Страната предвиждаше тази година да излезе на пазарите, откъдето да започне отново сама да се финансира, но това се оказа невъзможно заради огромните лихви, които инвеститорите искат (23% за двугодишен заем). От друга страна вече и самите кредитори изпитват съмнения дали да отпускат следващите траншове от помощта. Днес дори МВФ заплашва, че ще напусне спасителния план, ако другите страни не дадат гаранции, че ще продължат да участват. В допълнение на това Гърция е раздирана от непрестанни стачки, които блокират с дни страната. Това влияе на правителството, което среща редица трудности в изпълнението на заложената програма. Бизнесът също е потърпевш от ежедневните протести.

Ирландия преизпълнява заложените мерки от ЕС и МВФ. Въпреки че правителството падна от власт, репортажи за обезумели стачкуващи ирландци не се наблюдават. Страната има още дълъг път да извърви, но положението там изглежда по-оптимистично от това в Гърция. На фона на високата безработица - 14,5%, външната търговия отбелязва ръст - за първите 3 месеца страната е изнесла с 9,4 % повече стоки и услуги в сравнение със същия период миналата година. Тази тенденция се очаква да се запази и през 2012 г.

Революция в Юта

2011-05-26T23:03:00.000+03:00

"Gold is the new dollar"

Юта стана първият щат на САЩ, който през месец март прокара закон, с който призна златните и сребърни монети, сечени от федералното правителство за законно платежно средство. Повече от дузина други щати обмислят подобни мерки, като се очаква те да последват примера на Юта. Този ход (разбира се) се дължи на намаленото доверие в паричната система на САЩ и загриженост от повишаване на инфлацията.

Това събитие сякаш остана скрито за широката общественост. А връщането към златния стандарт си е голяма новина, сама по себе си.

Едва ли американците ще тръгнат да пазаруват по магазините със сребърни и златни монети, макар че това вече е напълно възможно и законно. По-скоро това ще има дисциплиниращ ефект, защото вече по закон федералният резерв ще е длъжен да държи златни и сребърни резерви за всеки свой (новопринтиран) долар и всеки гражданин на щата ще може по всяко време да обърне доларите си в злато/сребро по фиксиран курс.

Последният път, когато това беше възможно беше през 1971, когато тогавашният президент Никсън "отвърза" долара от златото. Оттогава американската парична единица загуби 30% от стойността си. Причината - масово принтиране на пари, зад които стои единствено доверието на инвеститорите и нищо друго.

Май пак не разбраха Меркел

2011-05-22T11:07:00.000+03:00

Хората от Южна Европа трябва да работят повече, да се пенсионират по-късно и да имат по-малко почивни дни, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Повод за това изказване бе дълговата криза в ЕС и бъдещото съществуване на еврото.

Въпреки, че посланието беше основно за страни като Гърция, Португалия, Италия и Испания, то предизвика бурни (и много показателни) коментари и в нашата страна. Някои от тях може да бъдат видяни тук, под статията във вестник Дневник.

Гърците пък се обидиха още повече и започнаха да вадят статистики, че всъщност това не е вярно и работят повече от немците. Според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за април германците работят общо 7 часа и 25 минути дневно, а французите с една минута повече, докато испанците работят почти по осем часа дневно. Профсьюзни организации от няколко страни също изнесоха данни, че германците ползват средно 30 дни отпуска годишно, сравнено с 22-25 в Португалия, 23 в Гърция и 22 в Испания. Излиза, че българите работят най-много, защото според Кодекса на труда регламентираната годишна отпуска е 20 дни. Оттук може да направим извода, че българите като най-работливи трябва и да са и едни от най-богатите. (?!) Дали?

Преди известно време в статия на сп. The Economist беше публикувана информация за някои държави относно броя на всички дни, в които човек не работи (отпуска, официални празници, болнични). Сякаш не беше голяма изненада, когато на първо място със средно 55 неработни дни бяха българите.

Но да се върнем отново на казаното от Меркел. Изглежда малко хора осъзнаха какво точно иска да каже немския канцлер. Въпросът да се работи повече, съответно почива по-малко има много по-дълбок смисъл от буквалното броене на работни часове или работни дни. Ето един прост пример: един българин може 8 часа да копае една нива, докато един немец с помощта на багера си може да я изоре за 15 мин. Това се казва производителност на труда и точно там се крие причината някои да работят много и въпреки това да са бедни.

След като е супер/мега ефективен един немец може да си позволи и 35 дни отпуска в годината. От друга страна ако нямаш качествено образование, достъп до капитал, ноу-хау, добър мениджмънт, идеи за иновации или просто си мързелив, може и 12 часа да „работиш” без това да има ефект върху собственото ти благополучие.

Така, че да се работи повече не е само въпрос на часове и сметки.

Унгарският икономически модел – възход или падение

2011-05-20T21:29:00.001+03:00

Унгария не е от най-богатите страни на европейския континент. Средният доход измерен чрез паритета на покупателната способност е 65% от средния за ЕС-27.

Ако обаче в началото на миналото десетилетие живеехте в Унгария може би щяхте да сте доволни. През 2002 г. социалистическото правителство (тогава на власт) вдигна с 50% всички заплати в публичната администрация. Преди това в рамките на две години с над 90% беше вдигната и минималната работна заплата. Значително бяха увеличени социалните плащания - за майчинство, за деца, за пенсионерите, които получиха и 13-а пенсия и т.н. Освен това, правителството направи страшно големи инвестиции в инфраструктура и особено за магистрали. Само за последните пет години Унгария построи над 500 километра магистрали. Нещо повече от 2007 г. Унгария направи мащабна реформа в управлението на еврофондовете, обедини всички управляващи органи в една мега агенция, с което постигна впечатляващи резултати и дори получи похвала от Брюксел, че е една от най-добре справящите се държава при усвояването на европейските пари. Всичко това звучи много хубаво, но дали беше направено по-подходящия начин и в подходящия момент?

Ако трябва да бъдем честни – отговорът е не. Напръв поглед положителните неща, които се случваха в страната, криеха зад себе си огромни негативи, които тепърва щяха да излизат наяве. Страната беше изправена на ръба на фалита и единствено благодарение на Международния валутен фонд беше спасена от по-дълбоко потъване. Но нека се върнем в началото и проследим какво се наистина случи.

От 1997 г. до ден днешен Унгария страда от хроничен бюджетен дефицит, който на моменти стига дори до 10% от БВП на страната. Или казано на по-разбираем език: представете си всеки месец да харчите 10% повече отколкото получавате като заплата. Започвате да вземате заеми от приятели, но вместо да предприемете мерки и да ограничите харчовете си, вие ги финансирате с нови и нови заеми. Така натрупвате един немалък дълг, но по-лошото е, че идва криза и вие оставате без работа – съответно без заплата в края на месец. С което истинския кошмар започва...

Нещо такова се случи и в Унгария – покрай популистките действия (щедри социални плащания, шоково увеличаване на заплатите и др.), страната натрупа огромни дългове, които бързо надминаха границата от 60% (един от Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната) и достигнаха почти 80% от БВП през 2009 г. Публичният сектор остана нереформиран и прекалено голям. Данъците в страната са едни от най-високите, което стимулира сивия сектор, откъдето и по-малко приходи в хазната. Реалният ръст на доходите значително надмина производителността на труда. И ако при растяща икономика и увеличаващи се бюджетни приходи, дълговете и дефицитите не са толкова фатални, то обратното – при икономическа криза става пагубно. Така в навечерието на световната икономическа криза страната беше изправена пред фалит.

Бизнесът също пострада. В редовното си изследване “Doing business” за 2007 г., Световната банка постави Унгария на незавидното 66 място. Причината беше общоизвестна – тежки бюрократични процедури и липса на реформи, които да направят средата по-благоприятна за развитие на бизнес. За сравнение същата година България беше класирана на 54 място.

Така за никого не беше изненада, когато през октомври 2008 г. унгарско правителство подписа споразумение с МВФ, ЕС и Световната банка за спасителен пакет от 20 млрд. евро. Но както знаете заемите от МВФ изобщо не са ‘приятелски’, а са придружени от строги изисквания и ограничения. Рязането на разходи започна – много социални програми бяха замразени, а ДДС шоково скочи от 20% на 25%. Страната избегна фалита, но икономиката изпадна в дълбока рецесия, безработицата стигна двуцифрени размери. Чуждестранните инвестиции намаляха, същата съдба сполетя и износът. Девалвацията на форинта беше недопустима - много голяма част от унгарските заеми бяха в евро, швейцарски франкове или други чужди валути и едно такова действие щеше да ги направи невъзможни за обслужване.

През 2010 г. на власт дойде отново дясното правителство на премиера Виктор Орбан, което ръководеше държавата и през 1998 г. – 2002 г. Последвалите действия на „десния реформатор” предизвикаха недоумение и изправиха на нокти бюрократите в Брюксел, инвеститорите и всички, които имаха поглед над унгарската страна. Първо на шега или не, високопоставени политици от управляващата партия съобщиха публично, че страната е пред банкрут и скоро може да последва съдбата на Гърция. Пазарите реагираха моментално, а еврото удари тогавашното си четиригодишно дъно спрямо долара. Още по-изненадващо през юли 2010 г. премиерът обяви, че спира да се съобразява с наложените строги икономически мерки от МВФ и тръгва по нов курс към икономически растеж. Конкретните мерки, които бяха предложени за постигане на такъв растеж могат да се определят като някакъв неясен микс от десни и леви идеи: временен банков данък, кризисни данъци за телекомите, енергийните компании и фирмите за продажби на дребно. За да бъде запушен бюджетния дефицит беше осъществена частична национализация – бяха пренасочени средствата от частните пенсионни фондове към държавата. Това стана насилствено - тези, които продължиха да внасят за частна пенсия бяха заплашени, че няма да получат държавна. Бяха прекратени и всички договори за публично-частни партньорства. От друга страна Орбан предвиждаше въвеждане на плосък данък от 16% върху доходите, данъчни облекчения за семейства с деца и намаляване на корпоративните ставки.

В края на 2010 г. последваха и други действия на правителството, които събудиха спомените за тоталитарния режим: премахване на правото на Конституционния съд в страната да се произнася по въпроси отнасящи се до данъците, странен медиен закон, който ограничава свободата на словото и др.

В резултат на всичко това през декември агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижи рейтинга на страната до най-ниското си инвестиционно ниво - Baa3, а перспективата бе определена като негативна.

Поуките
Ако трябва да определим икономическия модел на Унгария с една дума – то той бил популистки. Прекалено внимание беше обърнато на увеличаване на заплатите и социалните плащания, докато производителността на труда и нивото на публичните услуги останаха на заден план. Зад действията на правителствата на Унгария от последните 10 години стояха хроничен дефицит и постоянно увеличаващ се публичен дълг, което доведе до влошаване на бизнес средата и отлив на инвестиции, спад на износа, понижение на кредитния рейтинг и изправяне на страната пред фалит.

Всъщност унгарският икономически модел беше в разрез с пазарните принципи и показа какво става, когато държавата неумело и неефективно се опитва да променя пазарните закони (шоково увеличение на минимална работна заплата и др.) като в същото време остави много ключови сектори нереформирани.

Положителното от тази история е, че България не пое по курса на Унгария, въпреки че имаше финансовата възможност през 2007-2008 г. да увеличи рязко заплати и социални придобивки. На всички трябва да е ясно, че не може да имаш ниска производителност на труда и в същото време да искаш да получаваш високи заплати.

Селекция от линкове

2011-05-13T22:28:00.000+03:00

Тайната на успеха на германския износ - защо Германия изпревари Англия и САЩ по растеж на икономиката...

Communist vs Capitlaist architecture - сравнение на BBC между някои сгради строени по различно време с различни идеологии. Като "бонус" британската медия е включила и паметника на Бузлуджа...

"Защо няма да подкрепя още спасителни планове в Европа" - откровено есе от лидера на финландската партия "Истински финландци", която предизвика истински фурор на последните избори в страната. Португалия, а и Брюксел, стоят на тръни и очакват решението на скандинавската страна.

Супер Марио - следващият (очакван) повелител на еврото, след като мандата на Трише изтича през есента.

Кое може да резнем в сметката за тока? - ако не ви е ясно къде отиват парите ви, когато си плащате сметката за ток, тази статия ще ви покаже....

(Истинските) Финландци идват...

2011-05-11T10:32:00.001+03:00

След като националистите от "Истински финландци" предизвикаха фурор на последните избори в Финландия и ще имат думата при вземането на решенията в страната, Европа все по-често гледа на север и с трепет следи случващото се. И не напразно, защото Финландия вече все по-сериозно започва да дава сигнали, че няма да подкрепя спасяването на закъсали страни. Това в контекста на гръцкото положение, което тези дни се влошава, стряска още повече европейските лидери.

Тези дни в Wall Street Journal излезе статия, лично написана от лидера на партията "Истински финландци" - Тимо Соини. Статията преведена на български може да бъде намерена тук.

Ето част от думите на финландеца:

"Когато имах честта да ръководя партия “Истински финландци” към изборна победа през април, ние дадохме тържествено обещание да се противопоставим на спасителни планове за страни членки от еврозоната. Европа страда от икономическата гангрена на неплатежоспособност – както публична, така и частна. Ако не ампутираме онова, което не може да бъде спасено, рискуваме да заразим цялото тяло.

В една истинска пазарна икономика лошият избор се наказва. Вместо да се приемат загубите в необосновани инвестиции – което би довело до евентуален колапс на някои банки – бе решено загубите да се прехвърлят на данъкоплатците чрез заеми, гаранции и непрозрачни схеми като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Парите не отидоха в помощ на закъсалите икономики. Те бяха насочени чрез Европейската централна банка и държавите реципиенти към големите банки и инвестиционни фондове.

Освен това, противно на официалните твърдения, държавите, получаващи помощ, не са искали такава "помощ", не по този начин. Естествената опция за тях беше да признаят банкрут и да оставят провалилите се частни кредитори, независимо къде са базирани, да консумират своите загуби.

Но това не биваше да се случи. Ирландия бе заставена да вземе пари. Същото се случи с Португалия."

Това откровение определено е смутило закуската на Ангела Меркел и Никола Саркози.

Да излиза ли Гърция от Еврозоната....

2011-05-09T23:05:00.001+03:00

Какво би станало ако Гърция реши да излезе от Еврозоната и си върне драхмата? Има ли интерес страната да прави това?

Ето хипотетично какво би се случило:

Гърция си избира дата и въвежда драхмата. Конвертира всички цени и държавни спестявания в новата гръцка валута.

Повечето гърци веднага ще се усетят, че при връщане на драхмата, стойността й веднага ще се обезцени спрямо еврото. И съвсем нормално никой няма да държи своите спестявания в драхми, а ще ги обърне в евро или друга валута. По-голямото търсене на евро и по-малко на драхма за дни ще обезцени още повече новата гръцка валута. Нещо повече - много е вероятно гърците да изтеглят своите спестявания от банките и да ги вложат в немски или други стабилни (чужди) банки. Това би довело до банкова криза в страната.

Да не забравяме, че гръцките държавни дългове (проблемът, заради който страната е изправена пред фалит), са в евро. Държат ги немски и френски банки. С новата (вече обезценена) валута изведнъж размерът на дълга ще се удвои - няма да е 140% от БВП, а ще е приближи 250%-300 %. Това ще направи неговото връщане непосилно.

Валутният риск и разходите по превалутиране ще отблъснат инвеститорите...

Да, страната ще стане по - конкурентоспособна, но ще успее ли да произведе и продаде толкова, че да успее да върне такъв огромен дълг?

Едва ли...

Не еврото, а долара

2011-05-04T21:57:00.000+03:00

Преди година, когато Гърция изпадна в немилост, голяма част от инвеститорите и анализаторите отписаха еврото. Тогава единната европейска валута изпита краткосрочен срив заради проблемите на (някои страни от) Еврозоната и потъна спрямо долара.

Графиката по-долу показва, че не еврото, а доларът е валутата, за която трябва да се замислим - особено ако нашите спестявания са в американски долари. За последните 40 години доларът е загубил 30% от стойността си, а последните няколко месеца наблюдаваме неговите най-ниски измерения от 1973 г., когато златният стандарт беше изоставен. А златният стандарт означаваше, че за всеки един долар вие щяхте да получите определено количество злато в централната банка на САЩ. Вече това не е възможно.

Ниският долар означава по-лесен (тоест по-големи количества) износ, но въпреки това Щатите продължават да поддържат търговски дефицит (повече внасят отколкото изнасят). Ниският долар не е добре дошъл за китайците и всички други държави, които държат своите резерви и инвестиции в долари.

Fight of the Century: Keynes vs. Hayek Round Two

2011-04-30T11:10:00.001+03:00

Вечният спор между икономистите (а и не само) доколко държавата трябва да се меси на пазара намери своето отражение в рап песен, която без да съм голям специалист в тази музика, смятам, че е на доста добро ниво.

Клипът е втори подред след като миналата година излезе първото парче и пожъна неочаквани успехи - 2 милиона пъти е гледано в интернет, преведено е на 11 езика.

Във вторият клип спорът между двете идеологии продължава - трябва ли държавата да харчи повече или по-малко, отразяват ли се добре природните бедствия върху икономиката и т.н.

Текстът на песента може да бъде намерен тук.

Време е да се поучим от практиката

2011-04-29T11:03:00.001+03:00

Русия, най-големият производител на петрол в света и вторият по големина износител (след Саудитска Арабия), е изправен пред голям проблем - недостиг на бензин в страната. Сигурно вече се питате - как е възможно най-големият производител на петрол в света да има недостиг на бензин?

Подобно на България, руското правителство наложи мораториум на цените на дребно на бензина в страната. Само че таванът вместо да намали цените и да е в полза на гражданите, пренасочи петрола основно към износ, където пазарът предлагаше по-високи цени. Това предизвика спиране на работа на някои малки бензиностанции и недостиг на гориво в над 20 региона на страната (включително в Москва и Санкт Петербург).

Дефицитът (недостигът) на бензин пък доведе до точно обратното явление - поскъпване на петрола в някои региони. Не забравяйте - при по-голямо търсене и по-малко предлагане, цените скачат.

Фактите доказват горното твърдение - за първите 4 месеца на 2011 г., Русия е изнесла 3 млн. тона петролни продукти - за сравнение същото количество е било изнесено за цялата 2010 г.

Ясно е, че чрез изкуствено ограничаване на крайната цена, търсеният ефект (по-ниски цени за потребителя) няма как да бъде постигнат. Ако правителството иска да се намесва на пазара, много по-добре ще е ако се съсредоточи върху намаляване на административните тежести (данъци, такси, акцизи) и подобряване на средата (повече конкуренция, по-лесно влизане и излизане на фирми на пазара и др.).

(Нова) Европа на две скорости...

2011-04-27T14:26:00.001+03:00

Паралелно с (да кажем) добрите новини от Евростат касаещи българският дефицит (3.2%) и публичен дълг (16% - втори в ЕС), излезе и редовният икономически доклад на Световната банка, където също има интересни данни и графики. Една от тях е и по-долу.

Отдавна се говори за Европа на две скорости - по-развитите и "работещи" страни да се отделят от "по-мързеливите" и бедни такива, да растат икономически по свой си по-бърз начин и да задават темпото за развитие на Европейския Съюз.

Графиката по-долу показва 10-те нови страни-членки от континентална Европа (без Кипър и Малта) оценени по растеж на икономиката и риск от фалит (базиран на цената на инструмента Credit Default Swaps) за 2009/2010 г. Или колкото повече една страна клони към долния десен ъгъл на графиката, толкова по-лошо е положението там - рискът от фалит е по-голям, растежът е отрицателен.

Ясно се виждат двете групи - едните са по-малко рискови - Словакия, Естония, Чехия, Словения и Полша (само Чехия и Полша са извън Еврозоната). Като по-рискови са определени България, Литва, Латвия, Унгария и Румъния.

Важно е да се отбележи, че миналата година през юни по показателя колко сме рискови България беше оценена с 376 пункта, сега е някъде с около 220. Тоест имаме известно подобрение, но все още сме от по-рисковите страни. Нужно е още по-стабилна и стриктна финансова политика, която да накара инвеститорите да забравят двата фалита на страната през последните 20 години. И разбира се реформи в ключови сектори. Естония показа, че това не е невъзможно за бивша (малка) социалистическа страна.

(Ако CDS на страната е 500 базисни точки, то това означава, че ще платите 5% премия за застраховане на дълга си. Или казано по друг начин, ако имате 1 милион долара дълг, може да го застраховате за $ 50 000)

Ще фалира ли скоро Гърция?

2011-04-21T23:38:00.002+03:00

Както може би знаете, Гърция все още не е във фалит благодарение единствено на щедрата финансова помощ на МВФ и ЕС - от 110 милиарда евро. Въпреки, че спазва наложените условия от международните организации по усвояването на нисколихвения кредит, пазарите стават все по-нервни. Но да се върнем малко назад във времето.

"Bail-out" -ването на една страна като че ли има смисъл, когато проблемът е краткосрочен и не толкова голям. Например МВФ ти дава пари, правиш необходимите болезнени реформи, стискаш зъби за известно време, след което икономическият растеж се възстановява, а държавните финанси балансират.

Когато обаче проблемът е дългосрочен и по-дълбок, тогава наливането на още пари по-скоро утежнява положението. Цикълът "вземам заеми за да платя старите" клони към затваряне.

В момента гръцката икономика все още потъва, а публичният дълг продължава да расте. Според Market Watch през 2011 г. дългът вече ще е 153% от БВП, а през 2012 г. - 160%

Гърция прави изявления, че планира да се финансира вече от пазарите, но това в момента изглежда почти невъзможно... Днес лихвените проценти по гръцките облигационни заеми отбелязаха нови рекордни стойности: пазарите искат невижданите досега 23% лихва за да дадат двугодишен заем на гръцкото правителство. За сравнение лихвата по немските двугодишни облигации е само 1,8%.

Фалитът на една държава не е нещо толкова страшно, колкото например е един фалит в търговското право. При изпадане в неплатежоспособност държавата няма как да се ликвидира и да изчезне (както една фирма). Фалитът на една държава означава по-скоро преструктуриране на дълга - сключване на споразумение между двете страни за удължаване на периода за плащане на лихвите и/или главницата, както и намаляване на лихвените проценти.

Инструментите за оценяване на риска от фалит (застраховките CDS) на Гърция показват близо 68% вероятност от обявяване на фалит в следващите 5 години...

Да фалираш е грозно, но понякога това е единствената опция. В началото на 90-те никой не се притече на помощ на току-що излюпилата се източноевропейска демокрация - България, което доведе до мораториум на външния ни дълг и спиране на обслужването му.

"Красотата" на исландския език

2011-04-20T10:29:00.002+03:00

Тъй като темата за Исландия вече стана модерна, ето и едно весело клипче, което осмива техният сложен език.

Става въпрос за реклама на банката Kaupthing Bank - една от най-големите и най-агресивни банки в Исландия. Тази статия във вестник Guardian описва някои от безумните сделки, които финансовата институция е правила. Както всички вече знаят - банката фалира по време на финансовата криза.

И все пак рекламата е много добра.

Защо сме 71 по конкурентоспособност?

2011-04-19T22:42:00.000+03:00

Както стана ясно - България вече не е последната страна по конкурентоспособност в ЕС. От общо 139 места, нашата страна е 71, а 12 места по-надолу е Гърция - 83. Падението на южната ни съседка е разбира се заради кашата, която забъркаха с държавните си финанси.

Това, което никой не попита и обясни обаче, е какво се крие зад позицията 71 и защо сме там, а не по-напред в класацията например. Световният икономически форум, който публикува тази класация, определя конкурентоспособността на една страна изследвайки ефективността на 12 фактора: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на пазара на стоки и услуги, трудов пазар, развитие на финансовите пазари, технологии, големина на пазарите, развитие на бизнеса и иновации.

Къде сме (най-) зле?

На първо място - ефективност на (публичните) институции - страната ни се нарежда 114 от 139 по този показател... Инфраструктурата ни е също плачевна - 80 място от 139 държави. Освен това финансовите пазари ни значително изостават в своето развитие (91), същото се отнася за иновациите (92) и усъвършенстване на бизнеса (95).

Трите основни проблема пред бизнеса са: корупция, достъп до финансиране и неефективна бюрокрация на държавата.

Всичко това е изключително важно, защото колкото сме по-конкурентоспособни, толкова повече инвеститори ще идват в страната ни, което от своя страна би ни направило по-богати. Кризата е шансът на България да настигне и задмине една дузина страни, които са водили неразумна политика и сега плащат за това.

Исландският избор

2011-04-14T15:14:00.001+03:00

Миналият уикенд исландците взеха решение на проведения референдум в страната да не подкрепят правителството - тоест никакви плащания на холандското и английското правителство. Принципно правилно решение - какво са виновни жителите на Исландия, че някои от банките им са фалирали.

Само че в тези отношения (банки-клиенти) се е намесила държавата (Исландия), която е изплатила "загубените" депозитите на местните вложители и е отказала да плати тези на чуждите (холанци, британци и др.). Това от своя страна противоречи на някои от нормите на Европейското икономическо пространство, в което е и Исландия, а именно - третиране на всички граждани на страните по един и същ начин.

На базата на всичко това Холандия и Англия вече предприеха стъпки и скоро ще заведат дело срещу исландското правителство за 4 милиарда евро. И почти сигурно е, че ще го спечелят, с което 4-те милиарда ще се увеличат с някой и друг милиард и ще натоварят още повече исландските данъкоплатци.

Какви са изводите, които могат да бъдат направени:

Горчивата истина е, че когато човек си дава парите на депозит в банка, той поема риск. Рискът струва лихвата - 3% или 5% или 10%. Колкото е по-голям процента, толкова по-рискова е "инвестицията" (банковият депозит също е вид инвестиция). Когато една банка фалира, депозитите до определен таван се покриват от фонд за гарантиране на депозити, в който с вноски са участвали и самите банки. Над този лимит или ако такъв фонд със средства липсва, загубени средства не би трябвало да се изплащат.

Кашата, която е забъркало исландското правителство се заплете още повече след последния рефендум. След като веднъж е "бейл-аут"-нала исландските депозитари, Исландия би трябвало да плати и изгубените пари на холандците и британците.

А след това трябва да намери начин да компенсира згубите на исландците, които искат - не искат ще трябва да плащат през следващите години за грешките на другите...

Тежката дилема на Исландия

2011-04-09T12:48:00.001+03:00

Исландия е толкова далече от нас, че събитията, които се случиха там по време на кризата, почти не получиха отзвук в нашата страна.

Днес обаче, 9 април, е много важен ден за исландците. Те трябват да решат чрез референдум един много труден въпрос. Дали правителството да плати загубите на една от фалиралите банки в страната - Landsbanki. Но нека да се върнем 3 години назад.

През 2007-2008 година Исландия претърпява истински бум на икономиката. Всички инвестират в северната държава, която се смята за ледено (icelandic) стабилна. Хиляди холандци и англичани дори преместват своите спестявания в страната, където лихвите са по-високи и примамливи. Притокът на много чужди капитали кара исландците от своя страна да правят необмислени и рискови стъпки. Изведнъж животът поскъпва много.

Финансовата криза от САЩ първа достига Исландия и като ураган опустошава всичко. Най-големите банки фалират (вкл. Landsbanki) - правителството не се намесва. Хиляди холандци и англичани губят своите спестявания. В тяхна помощ обаче идват английското и холандското правителство, които изплащат 5 млрд. долара на 340 000 свои граждани за изгубените депозити. Сега обаче те си искат парите обратно от Исландия.

Част от парите ще бъдат възстановени от продажбата на активите на фалиралата Landsbanki. Експерти обаче са изчислили, че между 200 млн. и 2 милиарда долара няма да достигнат.

Преди известно време правителствата на Англия, Холандия и Исландия договориха споразумение, с което Исландия се задължава да плати разликата, която продажбата на банката няма да може да покрие. Президентът на страната обаче не подписа това споразумение, с което според закона, днес на 9 април всеки исландец трябва да реши на провеждащия се референдум какво мисли по въпроса.

И това си е дилема, защото ако исландците гласуват положително и правителството плати нужните пари на Холандия и Англия, това ще означава... всеки исландец да плати косвено (чрез данъци или дълг) по 6000 долара.... Не забравяйте, че хората не са виновни за фалита на банката.

Ако пък гласуват отрицателно, което си е в тяхно право, това ще доведе до пропадане до Junk Rate на държавата, което означава по-трудно набиране на средства на международните пазари, по-малко инвестиции и т.н. Не на последно място един такъв отказ може да доведе и до захлопване на вратите към едно бъдещо членство в ЕС, към което Исландия толкова се стреми последните години страната.

Труден избор за исландците.

Блясъкът на Абу Даби

2011-04-08T10:49:00.000+03:00

Много добра реклама на Абу Даби, наградена по време на Международния рекламен фестивал "Златен лъв" в Кан през 2010 г.

За град обграден от пустиня и петролни кладенци, рекламният клип като че ли постига целта си с мотото няма невъзможни неща. Интересно е само дали ще остане същото послание, когато петролните залежи свършат и лесните пари изчезнат...

Икономическата връзка между богатството и раждаемостта на една страна

2011-04-02T10:56:00.000+03:00

Докато чакаме да излязат окончателните данни от преброяването на населението, можем да се спрем на едни други, станали известни днес. Става въпрос за тези данни от Евростат - раждаемост в страните от ЕС.

Цифрите показват, че България е страната с най-голям ръст на раждаемостта за последните години - през 2003 година на жена се е падало 1.23 дете, а през 2009 година на жена се е падало 1.57 дете (средното за ЕС-27 е 1.60). Зад цифрите стоят някои факти, които разкриват причината за този голям ръст. Това са годините, когато България започна да се възстановява икономически - тоест хората започнаха да стават все по-богати и по-спокойни за бъдещето си. Когато една страна икономически е добре, това е предпоставка и за увеличаване на населението. Ние не сме прецедент, Ирландия също изпита подобен процес от членството си в ЕС през 70-те и все още е първенец по раждаемост в Общността - 2.07 деца на жена за 2009 г.

Така че преди да започнем да се тюхкаме за намалялото население на България за последните 20 години (които НСИ сигурно ще отчете), хубаво е да се знае, че една държава е богата, не защото населението й е многобройно, а точно обратното. Тоест ако икономиката ни расте, идват инвестиции, хората се чувстват уверени и спокойни да потребяват, толкова повече хора ще се раждат и повече имигранти ще идват отвън. Няма значение дали сме 1 млн. или 10 млн. за да живеем по-добре. Естония, Ирландия и др. страни доказаха това.

Изводът е лесен - няма смисъл от сложни стратегии и програми, които да предлагат решения за увеличаване на населението. Заложете на икономическото развитие и населението само ще се увеличи.

Умиращите индустрии

2011-03-31T23:11:00.002+03:00

Има индустрии, които с течение на времето "умират" - хората спират да потребяват дадената услуга/стока, с което бизнеса изчезва от пазара и остава единствено в спомените на хората. Основните причини за смъртта на даден бизнес могат да се обобщят по следния начин: навлизане на нови технологии (иновации), както и глобалната конкуренция (евтино производство на изток).

Таблицата показва умиращите индустрии в САЩ, които може да изчезнат напълно с течение на времето. Няколко коментара за някои индустрии:

1. Бизнесът и обикновеният човек вече не използват кабели в своето ежедневие: всичко е безжично - телефони, интернет, сателитни чинии и т.н. Тези индустрии свързани с окабеляване нямат много светло бъдеще.

2. Фабриките за производство на текстилни дрехи и облекло също отбелязват спад, основно поради изместване на производството в други по-евтини страни (Китай, Индия, а също и България).

3. Издаването на вестници бележи спад - наличието на интернет и устройства за четене на вестници/книги все повече ще притискат този бизнес. Лично очаквам той още повече да се свие. България се движи с 5-10 години закъснение от глобалните процеси на запад, но тук очакваме същата съдба да споходи тези, които не са се ориентирали към повече онлайн съдържание.

4. Интересно е положението с тези индустрии, които се занимават с отдаване под наем на дрехи, ДВД, игри и др. Конкуренцията (евтиното производство) направи дрехите много по-достъпни (като цени), тоест ако преди да вземеш смокинг за 1 нощ е било на сметка, сега плащайки малко повече отгоре може да си купиш въпросната дреха. За ДВД-тата и игрите важи същият принцип - няма смисъл да си ги вземаш под наем след като можеш да си ги купиш на малко по-висока цена.

5. Магазините за продажба на музика бележат също голям спад в приходите си. Причината е разбира се технологична - интернет и прехвърлянето на продажбите онлайн. Не е ясно доколко спадът се дължи и на разпространението на музика по нелегален начин в мрежата.

Стига драми с тези милиарди

2011-03-28T21:14:00.000+03:00

Поредното доказателство за качеството на нашите медии са новините от последните дни свързани с Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и създаването на пакта Евро плюс. Отвсякъде ни заляха новини как изведнъж се присъединяваме към нещо (пакт Евро плюс?!), което ще ни ощети с над 6 млрд. евро. Нито една медия обаче не описа всъщност за какво точно става дума.

Европейският механизъм за стабилност е само за страните членки на еврозоната. И няма почти нищо общо с пакта Евро плюс. Новият механизъм за стабилност (ЕМС) ще влезе в сила през 2013 г., ще замени сегашния и ще има по-голям капацитет да отпуска заеми на закъсали страни. Тъй като ЕМС влиза като малка промяна в Договора за ЕС, тя трябва да се ратифицира от всяка една страна членка. Дали ще се ратифицира чрез референдум или не, това все още не се знае. Факт, е че всички страни ще гласуват тази промяна - дори Англия, която не иска да има нищо общо с еврото и всякакси страни от него. Важно е да се знае, че ратификацията не означава поемането на някакви задължения.

Поемат задължения страните - членки на еврозоната. Таблицата вляво показва какво е съотношението на вноските на отделните страни (ключ за изчисляване на дела на всяка държава в капитала на ЕМС е процентът, с който тя участва в капитала на Европейската централна банка). Има отстъпки за тези страни, чийто БВП на глава от населението е под 75% от средния в ЕС чрез разсрочване на вноските във времето. България я няма в табличката, защото не е член на Еврозоната. Ще се появи там, когато приемем еврото.

Тоест фактът, че правителството ни подкрепя новият пакт Евро плюс, не води до поемането на никакви финансови задължения. Те ще дойдат от ЕМС, когато влезем в Еврозоната. А последното е записано в договора ни за присъединяване в ЕС. И то не е новина от вчера, това че страна-членка на Еврозната участва в спасяването на друга го наблюдаваме от вече над една година. Друг е въпросът дали това е правилно или не.

Приликите и разликите между Ирландия и Португалия

2011-03-25T11:26:00.000+02:00

Има едни две страни в ЕС, които хем много си приличат, хем много се различават.

И двете страни през 80-те бяха най-бедните държави в Европейската общност. 30 години по-късно същите две страни претърпяват много сериозна икономическа и финансова криза и биват спасявани от фалит от международни институции.

Страните са Португалия и Ирландия. Но приликите спират до тук. За 30 години Ирландия успява да повиши своя жизнен стандарт дотолкова, че става най-богатата страна в Общността (изключвайки Люксембург). И въпреки bail-out-а, който получи от ЕС, все още Ирландия поддържа много висок стандарт на живот.

Португалия от друга страна за разглеждания период си остана най-бедната западна страна. Ето някои кратки факти за страната:

- хроничен бюджетен дефицит за последните 30 години. Няма периоди, в които да се наблюдават излишъци;

- държавен дълг достигащ 90% от БВП-то на страната;

- най-ниско образованата западна страна - според статистиката само 28% от възрастните (25-64 г.) имат завършено средно образование. В Германия процентът е 86, в САЩ - 89%. Изключително висок е и процентът на отпадналите от училище - 37, един от най-високите в ЕС. Данните са за 2008 г.

Всичко това си има и своето обяснение. Ирландия инвестира огромни средства за образование, което в дългосрочен план повиши производителността на труда, конкурентоспособността на страната, а оттам и доходите на хората (жизнения стандарт).

Португалия твърде късно се сети да прави това. Предпочете да произвежда евтино и да работи в индустрии (като текстилната), за които чак толкова образовани хора не бяха нужни. Обаче през последните години Китай и Индия се събудиха (икономически) и започнаха да произвеждат още по-евтино, с което отнеха "хлябът" на португалците. Така те се озоваха без подходящото образование пред новите предизвикателства, които се откриха пред тях. Не е чудно, че Португалия все още е най-бедната западна страна.

Ако има полза от природните бедствия, то нека взривим и Ню Йорк

2011-03-24T23:09:00.000+02:00

След апокалиптичното земетресение в Япония се появиха коментари, как всъщност полузаспалата икономика на Япония изведнъж ще се събуди и ще отбележи невиждан ръст. Причината е, че налетите пари от японското правителство за реконструкция и възстановяване на щетите от земетресението ще създадат много работни места, а оттам повече доходи и по-висок БВП. Тези твърдения, някои ще кажат, се доказват от статистиката, която показва покачаване на БВП именно след подобни природни бедствия.

Де да беше толкова просто, обаче. Това за което се говори по-горе всъщност е типична проява на кейнсианство - или да се намеси държавата и да стимулира икономиката. Ако реалният ефект от подобно бедствие беше наистина бум на икономиката, дайте тогава да взривим долен Манхатън в Ню Йорк. След като съборим десетина небостъргача, държавата ще се намеси със няколко милиарда долара и изведнъж всички ще спечелим.

Разбира се, че това не е така. Не трябва да се забравя за оскъдността на ресурсите в икономиката. Ако днес дадем пари за едно нещо, това означава, че се лишаваме от нещо друго. Всички бедствия безспорно са лошо явление и ако днес наливаме пари за възстановяването на нормалния начин на живот, в същото време пропускаме ползата от нещо друго - повече инвестиции в образование, нова магистрала и т.н.

Как се обезценяват парите ни

2011-03-21T23:11:00.000+02:00

Наскоро открих в сайта на НСИ интересна страница, където всеки може лесно да разбере как са се обезценявали парите ни през последните 20 години. Инфлацията в България за периода 1990 - 2011 г. е наистина зашеметяваща - 423 691 %.

Разбира се основна заслуга за тази стойност имат годините 1996-1998 г., като само за тези три години инфлацията в страната ни е стигнала 2500%. Печатането на пари (каквато беше политиката тогава) не е решение за излизане от финансова криза - вместо да излезем от кризата, ние затънахме и обедняхме още повече.

Ако в началото на този период сте спестявали някакви пари в банка и ако приемем, че банката ви не е фалирала в края на 90-те, простите сметки показват, че при годишна лихва от 5%, акумулирана за разглеждания 21 годишен период тя би била близо 280%. Или който е пазил пари в банка за съжаление е загубил много. Не че тогава е имало други (стойностни) алтернативи - парите в буркан или по дюшека дори не ги коментираме, а едва ли са много тези, които тогава са обръщали парите си в злато или сребро.

Сега разбира се положението е малко по-различно и въпреки, че нямаме трицифрена годишна инфлация, отново повишението на цените е това, което ни притеснява най-много. Когато доходите растат, инфлацията като че ли не се усеща, но когато доходите замръзнат поради ред причини, тогава всеки усеща как парите губят от стойността си.

Хората се шегуват, че човек не може да избяга от смъртта и данъците. Но тук трябва да добавим и инфлацията, която дори се нарежда на второ място преди данъците. Защото човек може и да не плаща данъци (ако е пенсионер, ученик, студент и т.н.), но няма как да избегне обезценяването на парите си.

Какво ни мотивира

2011-03-12T18:50:00.000+02:00

Клипчето по-долу е старо, но изводите, до които стигат авторите няма как да остареят. Парите ли са единственият ни мотиватор да работим по-добре и да постигаме по-добри резултати? Ето накратко до какви изводи стига едно изследване:

- парите стимулират постигането на по-добри резултати само до определена степен - основно ако работата е физическа и не изисква (сложни) мисловни и познавателни процеси. Тук идеално работи примера с моркова, който казва - ако направиш това, ще получиш това.

- когато обаче работата включва сложни задачи, които изискват различни креативни и други умения, по-големият бонус няма да доведе до по-добро представяне (съответно по-добри резултати). Защо се получава така? Най-общо казано, защото когато човек получава достатъчно пари, той спира да мисли за тях. А когато не мисли за тях, те вече не играят същият мотивиращ фактор, който са имали преди. Тогава се появяват три нови стимула, които водят до по-добри резултати: автономност (сам да определяш какво да правиш), самоусъвършенстване (да ставаш все по-добър в работата си) и да виждаш целта/резултатите от работата си (да се чувстваш успял).

България вече не е най-бедната страна в ЕС

2011-03-07T23:32:00.002+02:00

Преди известно време излязоха данни от Евростат, че за 2008 г. България е най-бедният регион в ЕС, а малко над нас се нарежда Румъния. Много медии преповториха този факт, въпреки че информацията е от преди 3 години, а от тогава насам се случиха много неща. През 2007-8 г. Румънското правителство популистки вдигна шоково заплатите в редица публични сектори, с което изкуствено вдигна и стандарта на живот в страната. Изкуствено, защото производителността на труда не скочи със същия процент, което в следващите години си пролича. Румъния изпадна в тежка криза и беше спасена от фалит благодарение на спешната намеса на МВФ.

Според последните прогнози именно на МВФ, още през 2009 г. средният доход в България измерен чрез паритета на покупателната способност е малко над румънския (11 883,42 долара срещу 11 869,17 долара). Или казано другояче - вече не сме най-бедната държава в ЕС. Графиката по-долу показва, че и в следващите години (до 2015 г.) Румъния остава под нивото на България. Не че това е голямо успокоение за нас - българите, но ясно показва, какво става когато някои води неразумна бюджетна политика и популистки вдига заплати без необходимите реформи. Това е поредният ефект от кризата, след като преди месец стана ясно, че благодарение на своите неефективни публични финанси и последствията, които доведоха за страната, Гърция вече има най-ниска конкурентоспособност от страните в ЕС.

Дотук с хубавите новини. През 1993 г. един българин, естонец, румънец и поляк са вземали сравнително едни и същи доходи имайки предвид покупателната им способност. След това обаче 2-те северно-европейски страни рязко повишават стандарта си на живот. България за съжаление преживява две икономически катастрофи (в началото и края на 90-те) и реално растежът на доходите започва след 2000 г.